РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Нова Загора, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100445 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. В. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ******,
чрез пълномощника си адвокат С. И. Р. от АК- Сливен, с кантора в ******, адрес за
връчване: ******, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх. „А“, ет.4,
представлявано от Т.В. и Р.М.Т.- заедно и поотделно, с правно основание по чл.124, ал.1 от
ГПК и чл.110 от ЗЗД и цена на иска – 1 589,00 лв.
Ищецът твърди, че от "Централния кредитен регистър” към “Българска народна
банка" е разбрал, че било вписано задължение, което имал към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Той самият никога не бил уведомяван от страна на ответника да има такова задължение.
Изпратил Рекламация -уведомление до дружеството с искане да бъде заличен информацията
в ЦКР, понеже не дължал сумата. В отговор на изпратеното писмо получил Отговор с изх.№
СТМТ/ 2025/02/00013 на 18.02.2025г., в което се твърдяло, че имал неплатено задължение
произтичащо от договор за кредитна карта от 25.02.2009г., сключен с „Юробанк България“
АД. Към дата 29.01.2025г. непогасеният размер на задължението бил в размер на 1 677,06
лева.
Ищецът твърди, че никога не е бил уведомяван за цитирания договор за цесия, като
спрямо него той не бил породил действие. Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на
вземането имало действие по отношение на длъжника от деня, в който му бъде съобщено за
това от предишния кредитор, а такова уведомяване не било извършвано. Спрямо него и на
основание чл. 110 ЗЗД била изтекла и предвидената в закона петгодишна погасителна
1
давност. Възражението за изтекла погасителна давност не се прилагала служебно съгласно
чл. 120 ЗЗД и за длъжника няма друг начин за защита освен предявяването на иск по чл. 124
ГПК. След като задължението било погасено по давност, но не било заличено от ЦКР към
БНБ, за него бил налице правен интерес за завеждане на настоящия иск. /Реш. № 285 от
18.12.2023 г. по гр. д. № 109/2023 г. на Окръжен съд-Сливен, в сила от 08.01.2024г./. Това и
факта, че винаги когато се оспорвала дължимостта на сума поради плащане, давност или
друго правопогасяващо възражение, за ищеца бил налице правен интерес да се установи със
сила на пресъдено нещо, че не дължи претендираната сума, обосновавало правния му
интерес от настоящия иск.
Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника по иск с правно
основание чл.124 от ГПК, че Д. В. В. с ЕГН ********** не дължи на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК ********* сумата от 1 589 лева, представляваща придобито от ответника
вземане по договор за кредитна карта от 25.02.2009г., сключен с „Юробанк България“ АД,
като цедент.
Моли да му бъдат осъдено ответното дружество да заплати всички направени по
делото съдебни деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита
предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес, защото ответното дружество
не било дало повод за исковата претенция. Подаването на информация за текущия статус на
кредита към Централния кредитен регистър на БНБ, не можело да обоснове повод за
завеждане на делото, тъй като това е нормативно обусловено задължение на кредитора по
чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър на БНБ.
Погасителната давност, на която се позовавал длъжникът-ищец по делото била
материалноправен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не водело
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да
дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му
изпълнение. В този смисъл, отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и
покрито с давност, не било в противоречие с_изискванията за поддържане на актуални
данни в ЦКР, тъй като самото задължение не било погасено. Доколкото за заличаване на
информация в ЦКР съществувал административен ред, това обосновавало недопустимостта
на иска.
Навежда твърдения и че искът е неоснователен, защото вземането би продължило да
съществува дори и като погасено по давност. Досежно твърдяното неуведомяване за
цесията, то счита, че съгласно чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/,
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания не било елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а имало отношение единствено към
противопоставимостта на договора спрямо длъжника и трети лица. Съобщаването по чл.99,
ал.4 от ЗЗД имало за цел да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му.
Длъжникът можел успешно да възразява за липсата на уведомление, само ако едновременно
с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването. В
случая ищцовата страна не твърдяла, че е изпълнила на стария кредитор, като липсвало и
твърдение изобщо да е погасила дълга изцяло.
Моли направените от ищеца разноски да му бъдат присъдени в негова тежест, като в
тази връзка прави и възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
2
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът има неплатено задължение произтичащо от договор за кредитна карта от
25.02.2009г., сключен с „Юробанк България“ АД. Към дата 29.01.2025г. непогасеният размер
на задължението бил в размер на 1 677,06 лева. Задължението било цедирано на ответното
дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 18.01.2016г., за което прехвърляне ищецът не е
уведомен, съгласно изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
От представената по делото справка за кредитна задлъжнялост с вх. № БНБ-43519/
25.03.2025г. е видно, че в Централния кредитен регистър, администриран от БНБ,
съществува запис за непогасено задължение на ишеца към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с общ
размер на балансовата експозиция от 1 677,00лв. Ищцовата претенция е в посока съдът да
признае за установено че, не дължи посочената сума на ответното дружество, поради
изтекла погасителна давност.
От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.110
от ЗЗД.
Съдът намира искът за основателен, по следните съображения:
На първо място съдът следва да прецени допустимостта на предявения иск, която
дължи служебно, а и във връзка с наведените от ответната страна доводи за липса на такъв
при завеждане на исковата молба.
Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че със
санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск, може да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване,
т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в
отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в законна сила решение, че между
тях съществува или не определена правна връзка, т.е. да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на
установителен иск, с решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена.
От правната същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено
отношение, което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на
установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански
правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните
клонове на гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна
положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, то практиката на
ВКС и правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато
поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а за
наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението да е
направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната страна оспорва
правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо последния, несигурността в
правното положение на ищцовата страна е действителна. Единствено при открита за ищеца
възможността да се предяви осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1
ГПК, от предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената
с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно-с оглед въведените с
исковата молба факти и доводите на ищеца./Решение № 35 от 01.09.2015 г. по т. д. №
407/2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
3
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че в случая за ищеца безспорно е
налице правен интерес от внасяне на правна сигурност в отношенията му с кредитора, още
повече, че с оглед разпоредбата на чл.22 от Наредба № 22/ 16.07.2009г. за Централния
кредитен регистър/в сила от 01.10.2009 г., изд. от Управителния съвет на Българската
народна банка/ и според писмения отговор на самия ответник „…за подаване и получаване
на информация от информационната система на Централния кредитен регистър на БНБ,
относно кредитите се подава чрез номенклатурни кодове, подборна информация. Подава се
информация за период на просрочие, но не и относно погасяване на вземането по
давност. В указанията не е предвидена номенклатура или код за погасен по давност
кредит..“/стр.25 от делото/. В случая не могат да бъдат споделени доводите на ответника,
че доколкото не бил предприел съдебни мерки спрямо ищеца, то за последния не
съществувал правен интерес от завеждане на иска.
С оглед наведените от ищеца твърдения за изтекла погасителна давност, в тежест на
ответника по предявения отрицателен установителен иск бе да докаже, че претендираното
от него и оспорено от ищеца вземане съществува, че се легитимира като кредитор на същото
въз основа на сключен договор за цесия, за което ищецът е уведомен и че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност.
При доказване на горното, в тежест на ищеца бе да докаже погасяване на дълга или че,
според обстоятелствата не дължи изпълнение.
Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го
упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Погасителната
давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително
осъществяване на правото. Съгл. чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато
вземането стане изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при
облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост.Съгл. чл. 114, ал. 2 когато е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
които задължението е възникнало. В процесния случай, ищецът твърди че, процесното
задължение е възникнало като такова с оглед сключен между него и „Юробанк България“
АД, договор за кредитна карта, който факт е потвърден от насрещната страна по делото.
Впоследствие процесното вземане е било цедирано на ответното дружество на 18.01.2016г.,
според признанията на ответната страна, което се потвърждава и от събраните по делото
писмени доказателства/извлечение от ЦКР към БНБ, стр.7 и сл. от делото/. В тази връзка,
макар и двете страни по делото да не са навели доказателства за момента в който
задължението е станало изискуемо, то може да се приеме че, това най-вероятно е станало не
по-късно от датата 18.01.2016г., т.е. това е и началния момента, от който може да се приеме,
че е започнал да тече давностния срок за него.
След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти, които
представляват пречка от правна и от др. гледна точка носителят на субективното право да го
упражни. В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на
които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителната
давност. За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е
необходимо да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала
да тече, но да не е изтекла напълно. Такива обстоятелства по настоящето дело не бяха
установени.
Съгласно чл.116 от ЗЗД, давността се прекъсва: при обстоятелства от които личи, че
носителят на субективното право проявява активност да го упражни но това не става поради
лошото имуществено състояние на длъжника са дава възможност чрез прекъсване на
4
давността да се осуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна
защита. Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено
притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла. Основания за прекъсване е:
а)признаването на вземането от длъжника; б) с предявяването на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство; в) друго основание е предприемането на
действия за принудително изпълнение. Доказателства за предприемане на такива действия
по настоящето дело не бяха събрани. Това означава, че към момента на предявяване на
настоящата искова молба е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД, 5 г. срок и процесното
вземане на кредитора се е погасило по давност.
На второ място следва да бъдат обсъдени и доводите на ответното дружество,
относно неоснователността на исковата претенция. Действително, макар и в исковата молба
да има неясноти по повод формулиране на исковата претенция, то настоящият състав счита,
че искането е да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че процесната сума не се
дължи на основание изтекла погасителна давност за него. Безспорно в правната теория е
прието, че когато едно естествено право се попълни с ново съдържание, напр. следва да бъде
изпълнено на падеж, то то се превръща в притезание, т.е. става годно да бъде принудително
осъществено със силата на държавната принуда. С оглед обаче настъпването на определени
юридически факти, както изтичане на давностен срок, то отново се превръща от притезание
в естествено право. Т.е., както е в настоящия случай, самото право не се „погасява“ или
„изчезва“ – погасява се само възможността да бъде осъществено принудително. Затова и в
чл.118 от ЗЗД е предвидено, че ако длъжникът изпълни след изтичане на давностния срок, то
плащането му не е недължимо и не подлежи на връщане, именно защото естественото право
на кредитора продължава да съществува и след изтичане на давността. В случая обаче
предмет на делото е установяване на изтекла погасителна давност за вземането.
Останалите доводи на ответника, във връзка с дължимото уведомяване на длъжника
за извършената цесия, не следва да се обсъждат, доколкото с оглед размяната на книжа
между страните, а и от представените по делото доказателства е видно, че факта на
процесното прехвърляне на вземания е достигнало до ищеца и той е възприел ответното
дружество като актуален носител на оспореното вземане, като правилно е насочил исковата
си претенция срещу него.
С оглед на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, разноски се дължат на ищцовата страна за адвокатски хонорар в размер на 500,00 лв. и
50,00 лв. за държавна такса, съгласно представения списък чл.80 от ГПК. Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна,
което обаче следва да бъде отхвърлено, тъй като размерът му не надвишава значително
минималния такъв, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.).
5
Следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на РС Нова Загора
окончателна държавна такса по делото в размер на 13.56 лева по т.1 от тарифата за таксите,
събирани по ГПК, която се определя върху цената на иска и е била в размер на 63.56 лева, от
които 50.00 лева са били внесени от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес ******,че НЕ ДЪЛЖИ НА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1,
бл.15, вх. „А“, ет.4, представлявано от Т.В. и Р.М.Т.- заедно и поотделно, сумата от 1 589
лева, представляваща придобито от ответника вземане по Договор за кредитна карта от
25.02.2009г., сключен с „Юробанк България“ АД, като погасено по давност.
ОСЪЖДА„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх. „А“, ет.4,
представлявано от Т.В. и Р.М.Т.- заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ******, направените по делото разноски в размер на 550.00
лева., от които 50,00 лв. – ДТ и 500,00 лв. – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх. „А“, ет.4,
представлявано от Т.В. и Р.М.Т.- заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Нова Загора окончателна държавна такса по
делото в размер на 13.56 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6