№ 641
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000500291 по описа за 2024 година
С решение № 260999 от 21.07.2023 г. по гр. д. № 10560/2020 Г. на СГС,
І-4 с-в, ОТХВЪЛЯ исковете на В. К. В. срещу В. К. Н. и М. К. Н. за
присъждане общо на сумата 100 000 лв. или от всеки по 50 000 лв.,
представляваща увеличената стойност, вследствие извършените по общо
съгласие на страните, за периода от 05.10.2015 г. до 10.03.2020 г. подобрения
на недвижим имот: ½ ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 86 кв.м., със
самостоятелни обекти в нея с идентификатори по КК № 69134.1386.8.2.1., №
69134.1386.8.2.2., 69134.1386.8.2.3., 69134.1386.8.2.4., находяща се в ПИ с
идентификатор по КК № 69134.1386.8., с административен адрес: гр. ***, бул.
*** № ***, с площ 286 кв/м., а именно: надстрояване - надзид над
съществуващата постройка с 1,5 м, с обособяване на таванския етаж в два
офиса, изграждане на подземен етаж - кота 2.5м, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на предявяване на исковете - 05.10.2020
г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Със същото решение се ОСЪЖДАТ В. К. Н. и М. К. Н. да заплатят на В.
К. В. всеки по 42 365 лв. или общо сумата 84 730 лв., представляваща
1
стойност на разходите за извършване за периода от 05.10.2015 г. до
01.03.2019 г. на подобрения на недвижим имот: ½ ид.ч. от ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ 86 кв.м., със самостоятелни обекти в нея с идентификатори
по КК № 69134.1386.8.2.1., № 69134.1386.8.2.2., 69134.1386.8.2.3.,
69134.1386.8.2.4., находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 69134.1386.8.,
с административен адрес: гр. ***, бул. *** № ***, с площ 286 кв/м, а именно:
надстрояване - надзид над съществуващата постройка с 1,5 м, с обособяване
на таванския етаж в два офиса, изграждане на подземен етаж - кота 2.5м,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на исковете - 05.10.2020 г., до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪЛЯ ИСКОВЕТЕ за присъждане на сумата 7 635 лв. от всеки от
ответниците или общо 15 270 лв., която е разлика над присъдените по 42 365
лв. от всеки от ответниците или общо 84 730 лв., до общо претендираните от
всеки от ответниците суми по 50 000 лв. или общо 100 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на
исковете - 05.10.2020 г., до окончателното им изплащане, на основание чл. 61,
ал. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С допълнително решение № 261206 от 10.10.2023 г. по същото дело
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. В. за допълване на Решение №
260999/21.07.2023 г. по гр.д. № 10560/2020 г., СГС, с произнасяне по исковете
му, предявени срещу В. К. Н. и М. К. Н. за присъждане общо, разделно от
ответниците, на сумата 30 359, 40 лв. без трайно прикрепените подобрения, а
с трайно прикрепените – 37 950 лв., представляваща увеличената стойност
вследствие извършените по общо съгласие на страните, за периода от
05.10.2015 г. до 10.03.2020 г. подобрения на недвижим имот: МАГАЗИННО
ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в ПИ с идентификатор по КК № 69134.1386.8., с
административен адрес: гр. ***, бул. *** № ***, а именно: премахване на
стари плочки и поставяне на нови, облицоване на стените с гипсокартон,
направа на нова смукателна инсталация, подмяна изцяло на ВиК и
електроинсталация, премахване на стари плочки в санитарен възел и
поставяне на нови, с нова санитария, подмяна на фасадна витрина с нова,
подмяна на входна врата на двора и гаража с нови метални врати, а в
евентуалност - присъждане на исковата сума разделно от ответниците, на
основание неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното
2
изплащане.
Срещу основното решение в отхвърлителната му част е постъпила
въззивна жалба от ищеца В. К. В.. Твърди, че Н. са собственици на ½ ид.ч. от
недвижимия имот, вкл. жилищна сграда и магазинни помещения. Оспорва
извода на съда, че пълномощното му давало право само на технически
действия. Твърди, че в качеството си на пълномощник е извършил
преустройство, като изцяло е изградил обекти в полусъборената едноетажна
сграда. Възразява срещу мотивите, че Н. не са знаели за извършените
преустройства – сочи, че свидетелските показания установяват, че В. Н. е
участвал сам в изработката на изолацията на къщата през 2018 г. Освен това,
те получавали наеми от имоти в процесния парцел, следователно са се
интересували от имота. Счита, че декларация по чл. 154 от ЗУТ от 5.07.2018
г. с нотариална заверка на подписите установява, че Н. са знаели за
извършеното строителство и не са се противопоставили. Ето защо претендира
иска да се уважи изцяло след отмяна на обжалваната част на решението.
Срещу допълнителното решение е подадена въззивна жалба от ищеца В.
К. В., като се подчертава, че обстоятелството, че исковата претенция не е била
включена в доклада не освобождава съда от задължението да се произнесе по
нея. Ето защо счита, че съдът следва да разгледа иска за присъждане общо,
разделно от ответниците на сумата 30 359, 40 лв. без трайно прикрепените
подобрения, а с трайно прикрепените – 37 950 лв., представляваща
увеличената стойност вследствие извършените по общо съгласие на
страните, за периода от 05.10.2015 г. до 10.03.2020 г. подобрения на недвижим
имот: МАГАЗИННО ПОМЕЩЕНИЕ, находящо се в ПИ с идентификатор по
КК № 69134.1386.8., с административен адрес: гр. ***, бул. *** № ***, а
именно: премахване на стари плочки и поставяне на нови, облицоване на
стените с гипсокартон, направа на нова смукателна инсталация, подмяна
изцяло на ВиК и електроинсталация, премахване на стари плочки в санитарен
възел и поставяне на нови, с нова санитария, подмяна на фасадна витрина с
нова, подмяна на входна врата на двора и гаража с нови метални врати, а в
евентуалност - присъждане на исковата сума разделно от ответниците, на
основание неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
3
Постъпила е въззивна жалба от ответниците В. К. Н. и М. К. Н., с която
се претендира основното решение да се отмени в осъдителната му част, а в
писмени отговори ответниците по иска В. К. Н. и М. К. Н. оспорват жалбите
на ищеца В. В. срещу основното и допълнителното решение.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такива в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС.
Ищецът В. К. В. твърди в исковата си молба, че ответниците В. К. Н. и
М. К. Н. са собственици заедно на ½ ид.ч. от дворно място, с идентификатор
*********.8, в гр. ***, бул. ***“ № ***, с площ от 286 кв.м., заедно с
жилищна сграда с площ от 86 кв.м., с четири самостоятелни обекта в нея с
посочени отделни идентификатори, магазинно помещение с площ от 60 кв.м.
*********.8.1, гараж от 10 кв.м. и второстепенна постройка от 4 кв.м.
Останалата ½ ид.ч. от имота била собственост на майката на ищеца – В. В. Б..
Твърди, че бил упълномощен с нотариално заверено пълномощно от
ответниците да извърши основен ремонт в имота като при възможност бъде
надстроена жилищната сграда и използвано пространството над нея. Било
договорено устно, че ответниците ще прехвърлят на ищеца собствеността
върху новоизградените части от жилищната сграда. Ищецът твърди, че се
снабдил с всички необходими административни и строителни книжа и
започнал преустройство, като организирал изкопаване и изграждане на ниво
минус 1, като половината от първия етаж (също отремонтиран) присъединил
чрез стълба към подземното ниво (кетъринг кухня), а останалата част от
първия етаж бил обособен в офис с кухня, с площ от 31.60 кв.м. С оглед
разрешения архитектурен проект за надзид от 1,5 м бил премахнат стария
покрив и в новото подпокривно пространство се изпълнили два нови офиса
(41,90 кв.м. и 34,23 кв.м.) със санитарни възли и съответни настилки и
инсталации. Твърди се, че за всички обекти била подменена ВиК инсталация,
електросистемата, настилки, санитарни възли, изградени нови стени,
поставено ново оборудване, ПВЦ дограми, алуминиеви и външни врати,
топлоизолация. След издаване на Акт Образец 14 за сградата (10.12.2018 г.)
ищецът започнал ремонт и на магазина, понастоящем превърнат в заведение,
4
като отново подменил настилки, инсталации, облицовки, изолации, поставил
смукателна инсталация, климатик и бойлер. Твърди, че цялостната дейност,
извършена от него в имота за ремонт и преустройство му коствала сумата от
250 000 лв., като е изброил вид и стойност на дейностите, в които е включен и
ремонта на магазина. Когато поканил ответниците да уредят отношенията си
и същите да му прехвърлят отделните обекти, те поискали сумата от 85 000
евро и отказали да възстановят разходите за извършените основни ремонти.
Ищецът твърди, че е добросъвестен подобрител, действащ по поръчение на
ответниците и без тяхното противопоставяне и поради това счита, че му се
дължи по-голямата стойност от разходите по ремонта и увеличената стойност
на сградите в имота. Наред с това и в условията на евентуалност е заявил, че
ответниците са се обогатили неоснователно с горната сума, за сметка на
неговото обедняване.
В определение № 273288 от 3.09.2021 г. съдът е докладвал делото, като
е посочено, че е предявен иск за присъждане на по-голямата стойност от
извършените СМР и увеличената стойност, в следствие на извършването им,
в съсобствените сгради, а именно надстрояване – надзид с обособяване на
таванския етаж в два офиса, подземен етаж, ведно със законната лихва.
В първото по делото заседание на 18.05.2022 г. представителят на
ищеца е посочил, че няма бележки по доклада и съдът е обявил същия за
окончателен.
Приетата по делото СТЕ е дала описание на СМР и оценила същите в
две таблица, втората от които касае магазин, посочен с идентификатор
*********.8.1.
В основното решение съдът се е произнесъл в рамките на доклада, като
е постановил своя акт относно ½ ид.ч. от ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 86
кв.м., със самостоятелни обекти в нея с идентификатори по КК №
69134.1386.8.2.1., № 69134.1386.8.2.2., 69134.1386.8.2.3., 69134.1386.8.2.4.,
находяща се в ПИ с идентификатор по КК № 69134.1386.8., с
административен адрес: гр. ***, бул. *** № ***, с площ 286 кв/м, а именно:
надстрояване - надзид над съществуващата постройка с 1,5 м, с обособяване
на таванския етаж в два офиса, изграждане на подземен етаж - кота 2.5м,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на исковете - 05.10.2020 г., до окончателното им изплащане.
5
С молба от 30.08.2023 г. ищецът е посочил, че искът му е обхващал не
само преустройство и ремонт на жилищна сграда, но и ремонтни дейности в
магазинно помещение, което е извън обсега на жилищната сграда, за което
съдът не се е произнесъл. Посочено е, че извършените дейности в това
помещение се оценени от експертизата на 30 359,40 лв. без трайно
прикрепените подобрения, а с тях – на 37 950 лв. В тази връзка е поискано от
съда да допълни решението си.
С допълнителното решение от 10.10.2023 г. съдът е отхвърлил молбата
по чл. 250 ГПК.
При тези данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Приложимо е
разрешението, дадено от ВКС в решение № 118 от 30.07.2018 г. по гр. д. №
3047/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, в което касационната инстанция е приела,
че е възможно извършване на служебна проверка за надлежно сезиране, в
това число – за обема на субективното право, предявено за защита пред съда.
При констатирана непълнота на основното първоинстанционното решение,
въззивният съд не може да осъществи инстанционен контрол. Такава
непълнота се установява в разглеждания казус при съпоставка на петитума
(формулиран въз основа на фактическото изложение в исковата молба) и
диспозитива на съдебния акт. Извън предмета на съдебно произнасяне е
останало ясно посоченото в исковата молба магазинно помещение с площ от
60 кв.м. и идентификатор *********.8.1, което е било обект и на техническо
проучване и оценка и от страна на назначената СТЕ. Обстоятелството, че
съдът е допуснал пропуск в докладването на делото не е основание да се
откаже произнасяне с решение по цялото заявено от страната искане.
Вероятно липсата на възражения от страна на ищеца в о.з. е било обусловено
от посочването в доклада на съда, че претенцията е свързана със СМР и
ремонти в съсобствените сгради, които по искова молба включват както
основната, така останалите, в това число и магазинното помещение. Вярно е,
че съдът е описал изрично само надстрояването и подземния етаж, но това е
било само основание за уточнение на доклада. Ако е констатирал непълнота
на своя доклад, съдът е бил длъжен да възобнови производството и да
разгледа въпроса за ремонтите и подобренията, касаещи магазинното
6
помещение, в контекста на предявения иск. Отказът на съда, закрепен в
допълнителното решение, да разгледа в цялост исковата претенция, подлежи
на отмяна. Делото следва да бъде върнато за да се разгледа спорът по
същество и относно магазинното помещение, тъй като в противен случай
страните ще бъдат лишени от една инстанция в развитието на
производството. Едва след разглеждане на исковата претенция в цялост,
следва да се осъществи инстанционен контрол, поради което се налага
прекратяване на въззивното производство в частта, в която е обжалвано
основното решение.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ допълнително решение № 261206 от 10.10.2023 г., гр.д. №
261206/10.10.2023 г.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по същество по цялата искова
претенция, в съответствие с мотивите на настоящото решение.
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по гр.д. № 291/2024 г., САС,
14 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7