№ 21740
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110134908 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203 ЗВ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, срещу В. И. П., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено спрямо
ответника съществуването на задължение за заплащане на сумата от 1414,41 лв.,
представляваща стойност за потребена вода от длъжника за имота му на адрес в гр. София,
*** дължима за периода от 24.10.2022 г. до 21.09.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 11.01.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 59,93 лв., представляваща
обезщетение за забава, дължимо за период от 24.11.2022 г. до 21.09.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.01.2024 г. по ч.
гр. дело 2048/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни Общи условия на „Софийска вода” АД. Поддържа, че ответникът е
потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в
посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер
***, като за процесния период на база реално отчетени показания, редовно са издавани
ежемесечни фактури за потребените ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да
бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски. Представя доказателства и заявява относими
1
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. П., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. Д. П., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е
извършен реален отчет на място на консумацията на вода. Нямало приложени доказателства
за реалната консумация на ВиК услуги, в посочения размер. Оспорва ищецът да е спазил
процедурата за отчитане на използваната вода, съгласно нормативните изисквания.
Поддържа, че не е получил отчет за водомерните показания и начисления за периода.
Липсвало надлежно уведомяване на ответника за съставените фактури. Също така твърди,
че във фактурите не бил коректно посочен обектът, доколкото ответникът не е единственият
собственик на посочените етажи „***“ на посочения адрес в гр. София, ***. Оспорва
количеството доставена вода за процесния период до имотите, както и нейната стойност.
Твърди, че ищецът е измервал евентуално общите водомери и не е направил необходимото
преизчисление и преразпределение на потреблението, спрямо индивидуалните водомери.
Оспорва се ответникът да е собственик на описаните в исковата молба цЕ. етажи. Оспорва
през процесния период да е съществувало валидно облигационно правоотношение.
Поддържа, че процесният водомер представлявал част от сградното отклонение и същият е
следвало да бъде третиран като водомер на водопроводно отклонение, а не като
индивидуален водомер. Липсвали данни ищецът да е следил за изправността на средството
на търговско измерване, респ. – поддържа, че същият бил извън срока на метрологична
проверка. Поради неоснователност на главния иск недоказано се явявало и възникването на
вземане за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 и чл.203 от Закона за водите:
По допустимостта на иска:
Исковият съд, който е сезиран с иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК извършва
независима от заповедния съд проверка за допустимост и редовност, като част от същата е
да се установи идентичност между предмета на издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение в хода на заповедното производство, срещу която длъжника своевременно е
възразил, както и заявения с исковата молба петитум, по отношение на претендираните за
установяване суми и периоди на доставка.
В конкретния случай, след издаване на ЗИ по чл.410 от ГПК в полза на ищеца
„Софийска вода“ АД и връчването й на длъжника, от страна на последния е подадено в
срока по чл.414 от ГПК възражение, че не дължи изпълнение по ЗИ. Съдът с разпореждане
от 29.05.2024 г. е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си срещу длъжника П., като в указания едномесечен срок е била депозирана
исковата молба, въз основа на която е образувано и настоящото исково производство. При
преглед за идентичност между заявените за плащане суми от заявителя в хода на ч.гр.д. №
2
2048/2024 г. и петитума на ИМ /вх. № 193277/12.06.2024 г./, съдът констатира, че в исковото
производство са заявени за установяване вземания на ищеца, за период, различен от
заявения по ч.гр.д. № 2048/2024 г., а именно стойност на консумирани В и К услуги за
период от 15.08.2023 г. до 21.09.2023 г., в която част иска се явява недопустим и
производството по него подлежи на частично прекратяване.
По основателността на иска:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите
в тежест на ищеца е да установи, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги,
като собственик или ползвател на процесния недвижим имот, до който са доставяни и
съответно са потребени твърдените количества вода на обща стойност 1414,34 лв. за
посочения в исковата молба период от 24.10.2022 г. до 15.08.2023 г., че е извършван
ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния
водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор –
извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на
услугата за посочения период и издадените за нея фактури. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил претендираните
вземания или да докаже всичките си правоизключващи възражения.
По делото е приета като доказателство Справка по данни за физическо лице, за периода
от 01.01.1998 г. до 22.08.2023 г., отнасяща се за ответника В. И. П., от която се установява, че
от 01.11.2018 г. последната е придобила собствеността върху 3 апартамента, находящи се в
гр. София, ***, представляващи самостоятелни обекти на собственост, с идентификатори:
***.13 с площ от 39,360 кв.м., на етаж 2; ИД № ***.11. с площ от 49,780 кв.м. на етаж 3 и ИД
№ ***.12. с площ от 33,270 кв.м., на етаж първи. Фактът, че ответника притежава
апартаменти на посочения адрес в гр. София, *** не се отрича и от самата ответница, но
същата оспорва да е собственик на всички апартаменти, разположени на първи, втори и
трети етаж, доколкото на всеки от етажите се намират по минимум два СОС /самостоятелни
обекта на собственост/, но ответника притежава само по един от тях. В приетите по делото
фактури, издадени от ищеца за процесния период, въз основа на които се претендират
вземанията му по настоящото дело, като адрес на консумация на доставяните ВиК услуги е
посочен гр.София, ***. По делото не се ангажираха допълнителни доказателства от ищеца,
при нарочно възложена му доказателствена тежест, сочещи че ответника В. П., е собственик
на всички намиращи се на трите етажа апартаменти.
По делото са приети и 11 бр. фактури, издадени от ищеца с посочено задължено лице –
ответника по делото В. И. П., издадени в периода от 24.10.2022 г. до 24.07.2023 г., с период
на консумация от 18.09.2022 г. до 17.07.2023 г., на обща стойност 1409,85 лв.
При прегледа на приетите като доказателства фактури, се забелязва явно
несъответствие между твърдението на ищеца, че претенцията му се основава на реално
отчетена консумация за посочения в ИМ период (18.09.2022 г. до 17.07.2023 г.) и фактически
фактурираното количество и стойност, част от исковата претенция. Така, видно от Фактура
оригинал № ***/23.12.2022 г. /приложена на л.23,24/ на потребителя са фактурирани услуги
3
за доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води
в обем от 41 куб.м., при цени от: 1,461 лв. за доставката на питейна вода; от 0,495 лв. за
отвеждането на отпадъчни води и от 0,349 лв. за пречистване на отпадъчни води. В същата
фактура и за същия период на консумация от 16.11.2022 г. до 17.12.2022 г., са фактурирани
от ищеца още веднъж услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води, но този път в обем от допълнителни 289 куб.м. и при
различни цени, съответно: 1,536 лв. за доставката на питейна вода; от 0,540 лв. за
отвеждането на отпадъчни води и от 0,370 лв. за пречистване на отпадъчни води. В
приложението към фактурата, в която се сочи периода на отчитане и таксувана консумация,
се сочи, че начислените суми се дължат на два реални отчета, съответно от 31.12.2020 г. и
17.12.2022 г., при които са отчетени потребени количества на доставените от ищеца услуги за
общо 641 куб.м. за последното отчетно тримесечие /при обичайно потребление между 9 и 14
куб.м. месечно/. От това „реално отчетено“ количество потребена вода, ищеца е сторнирал,
изравнил и приспаднал изчислена консумация за период, предхождащ исковия такъв, а
именно от 16.09.2020 г. до 17.09.2022 г., за общо 311 куб.м., сп. приетата СТЕ. На съда е
служебно известно, че между същите страни са заведени от ищеца и други заповедни
производства, в които са заявени за плащане негови вземания за периода от 16.09.2020 г. до
17.09.2022 г., които обаче след възражения от страна на длъжника и настоящ ответник, са
били обезсилвани от съда, тъй като ищеца не е предявявал установителни искове за същите
по чл.422, ал.1 от ГПК. Създава се впечатление, че ищеца неправомерно е фактурирал стари
свои вземания, възникнали в период преди исковия такъв, които са били заявявани в други
съдебни производства, но за тях не са издадени ЗИ, които да са влезли в сила.
В хода на производството ищеца не ангажира други относими доказателства,
установяващи че отчетеното през м.12.2022 г., количество вода, в обем от колосалните 641
куб.м., е действително реално доставено и потребено от клиента, като карнети, отчети по
общ водомер, данни снети от индивидуален водомер, потвърдени с подпис на потребителя и
др.
По делото са приети две експертизи – съдебно-техническа и съдебно – счетоводна.
Установява се от в.л. от СТЕ, посетило процесните имоти, че в базата данни на ищеца
обектът, за който са начислени процесните суми е водоснабден, на същия са доставяни ВиК
услуги за исковия период, а самия обект представлява и е на адрес в гр. София, *** на ет.3, с
титуляр В. И. П., на която е открита при ищеца индивидуална партида за отчитане, с
договорна сметка № ***. Вещото лице е констатирало, че задълженията за предоставените
от „Софийска вода“ АД услуги на собственика на посочените имоти, за периода от
24.10.2022 г. до 22.08.2023 г. са формирани въз основа на показанията на монтиран на
водопроводната инсталация в мазето на сградата, измервателен уред, който не е подменян в
същия период, а именно водомер № ***, с пломба № ***. Вещото лице С. сочи, че е
посетила обектите на 09.05.2025 г., в присъствието на собственика и настоящ ответник В.
П., като на място е констатирано, че сградата и имотите в нея са водоснабдени, всички
водомери на сградата са монтирани в едно общо помещение, което се заключва, в избения
4
етаж – кота -1 (мазе). След влизане на уличния водопровод в сградата е направено
водопроводно отклонение – самостоятелно, на което има изграден водомерен възел и
поставена пломба /описаната по-горе/. Тази водопроводна инсталация сп. вещото лице
захранва само трите апартамента на ответника, находящи се един над друг на първи,
втори и трети етаж от сградата. Констатирано е също, че след мазето, общата водопроводна
инсталация преминава в един от общите коридори и там на вертикален клон до вратата на
заключващото се помещение има монтиран работещ спирателен кран с изпразнител –
непломбирани. Според вещото лице С., този кран има функциите за източване на
инсталацията на ответника, при аварии или ремонт. При посещение на апартамента на
първия етаж, вещото лице е установило, че в него няма монтиран индивидуален водомер, а
инсталациите и на трите апартамента са свързани с общия такъв, находящ се в мазето и
описан по-горе. От обясненията на в.л. дадени при изслушването в съдебно заседание,
става ясно също, че в мазето на сградата има отделни водомери за другите апартаменти,
които нямат общо с водомера на ответника, като не са установени и „закачвания“ за нейната
инсталация. Вещото лице С. уточнява също, че посочената от нея номерация на
апартаментите, собствени на ответника П., е въз основа на справка, подадена й от ищеца, а
на място това е потвърдено от самата ответница, която й е предоставила достъп до същите за
оглед. Вещото лице посочва, че е посетила единствено апартамент № 1 на първи етаж, а на
втори и трети не се е качвала, тъй като е видяла, че в тях няма монтирани апартаментски
водомери. При огледа на общия водомер, обслужващ трите апартамента на ответника,
вещото лице е констатирало, че т.нар. спирателен кран, който приличал на канелка
функционира и при пускането му започва да тече вода, която се отчита на водомера на
ответника, от което прави извод, че е възможно да е имало неправомерна консумация, която
да е отчетена и начислена на ответника. Допуска също и други възможности – да е имало
течове, извършване на ремонти и др. дейности, изискващи потреблението на голямо
количество вода. Въпреки допусканията обаче и в.л. по СТЕ, и в.л. по ССчЕ, отбелязват, че
само в едно от тримесечията, включени в процесния период се забелязва необичайно
висока консумация на вода, което е нереално. Вещото лице по ССчЕ посочва, че в м.
декември 2022 г. има някаква аномалия, все едно е сменен водомера, но пък всички справки
сочат един и същи № на водомер за цЕ.я процесен период. Въпреки това и за двамата
експерти, както и за съда, остава необяснимо как от предходен отчет 24 куб.м. последващия
такъв е за 335 куб.м.?
Други доказателства по делото, вкл. доказващи реалното потребление на начисленото
количество ВиК услуги за процесния период, в частност за м.12.2022 г., не са представени от
ищеца.
От правна страна:
При така предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 203 и чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
5
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според
нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребитЕ.те в урбанизираните територии (населените
места и сЕ.щните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребитЕ. на ВиК услуги", това са юридически или физически лица - собственици или
ползватЕ. на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано,
че потребитЕ. на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни Общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които Общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период. Предмет на настоящия спор е наличието на изискуемо
вземане за цена на доставени в имотите ВиК услуги, а не вещните права на ответника върху
съответния водоснабден имот. Последните подлежат на доказване от ищеца само дотолкова,
доколкото законът свързва качеството "потребител" на ВиК услугите за съответния имот с
притежаваните от ответника права върху него - право на собственост, ограничено вещно
право на ползване или суперфиция. Предвид това, правата на ответника върху имота могат
да бъдат установени не само чрез представяне на препис от нотариален акт или договор за
покупко-продажба на имота. След като не е налице спор за вещни права върху недвижим
имот, а ищецът се домогва да докаже единствено възникването на облигационно
правоотношение между страните, той може да стори това с всички допустими доказателства
и доказателствени средства, а не само чрез представяне на документа, от който произтичат
тези права. Това включва и провеждане на доказване чрез система от косвени доказателства,
които водят до недвусмисления извод, че ответникът е собственик на имота.
В случая по делото са представени такива доказателства, от които може да се формира
6
извод, че ответникът е собственик на водоснабдените три апартамента, респ. притежава
качеството "потребител на ВиК услуги". Последното се установява както от приетите
писмени доказателства, така също и от признанието на самия ответник, че тя е собственик
на три апартамента, находящи се на столичната ***, съответно на първи, втори и трети етаж,
с посочени в Справката по лице, издадена от АВп. идентификатори. Въпреки, че в приетите
по делото фактури /на л.19-41/ е посочен неточно адреса на консумация като ***, няма спор
по делото, че претенцията касае задълженията на ответника за притежаваните от нея на
посочения адрес три апартамента /разположени един над друг, на етажи от едно до три/, за
отчитане на които при ищеца е открита партида с договорна сметка № *** и присъединен
клиентски номер ***. Самата ответница в о.с.з. заяви на съда, цит. „Аз искам да си платя, но
да е реално потребеното…“.
Предоставянето и ползването на ВиК услуги, считано от 2006 г., е регламентирано от
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитЕ. на В и К оператора „Софийска
вода“ АД, които са общодостъпни на интернет адреса на дружеството. Съгласно същите не
се изисква подписване на изричен двустранен договор между страните по повод продажбата
на ВиК услуги, а потребителят се счита обвързан от ОУ на оператора/доставчика на
услугата, от влизането им в сила, щом имота му е присъединен към ВиК мрежата на
„Софийска вода“. Присъединяването към ВиК мрежата, на трите апартамента, находящи се
на горепосочения адрес, собствени на ответника П., се установява безспорно и от приетото
заключение по СТЕ, изготвено и след посещение и оглед на място.
В заключение, съдът приема, че за посочения в ИМ период, страните са били обвързани
от облигационно правоотношение с предмет доставката на ВиК услуги.
Макар съдът да счита, че до имотите на ответника в исковия период реално са
доставяни ВиК услуги от ищеца, по същество намира, че доставката да не е в посочения в
ИМ обем, количество и на претендираната стойност.
Предоставянето на В и К услуги на потребитЕ.те срещу заплащане се осъществява от
„ВиК“ оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може
да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно,
че оператор на „ВиК“ услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество „Софийска
вода“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите „ВиК“ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези Общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с
решение на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
7
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги, в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на „В и К“ оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на
ответника водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност.
От изготвената техническа експертиза се установява, че в имотите на ответника, на
всеки три месеца е правен реален отчет и е извършвано изравняване. От справката,
предоставена от ищеца на вещото лице е видно, че през първото тримесечие на процесния
период от 23.12.2022 г., при „реален“ отчет има изразходвани 641 куб.м. вода, а през
следващите тримесечия отчетите са нормални-реални, и са с изравнявания на прогнозно
начислените през тримесечието. Допусканията, които вещото лице прави са, че е възможно
необичайно голямото отчетено количество вода през декември 2022 г. да се дължи на
правени ремонти, да има течове от клозетни казанчета, душ-батерии, смесителни батерии и
уреди консумиращи вода /макар да няма данни за нито едно от изброените/, но със
сигурност не са установени и нарушения на връзване, присъединяване към водопроводната
инсталация на ответника, от други консуматори. В процесния период са таксувани общо 490
куб.м. вода по партидата на ответника, което количество е преминало през водомера. В
обясненията пред съда, вещото лице допълва, че в едно тримесечие се правят начисления
всеки месец с прогнозна консумация, а на третия месец отива инкасатор и отчита реално
потребеното количество, преминало през техния водомер. Вещото лице твърди, че сега
отчетите се извършват с електронно устройство, но след като се внесат в „Софийска вода“
данните се прехвърлят на хартия, като за изготвяне на експертизата на в.л. С. са й
предоставени именно хартиените носитЕ.. Такива отчетни талони/карнети/ по делото не
8
бяха представени от ищеца и ответника нямаше възможност да ги оспори. Въпреки липсата
на представени първични документи за извършения реален отчет /карнети/, както и за
изправността на водомера като СТИ, съдът приеме, че част от претендираните от ищеца за
плащане като потребени от ответника ВиК услуги, доставени до собствените на последния
три апартамента, са реално консумирани и редовно отчетени от ищеца /с оглед заключението
на СТЕ/, макар и не в претендирания от ищеца за плащане размер.
По делото не се ангажираха доказателства от ищеца извършените реални отчети да са в
присъствието на потребител или негов представител, както и в какъв документ са
удостоверени същите /липсват представени, вкл. приложени към заключението на СТЕ,
т.нар. карнети/.
Ето защо, въпреки че съдът счита, че до имота на ответницата /трите апартамента,
описани по-горе и находящи се на посочения адрес в гр. София, ***, на ет.1, ет.2 и ет.3/
реално са доставяни ВиК услуги от оператора, при липса на първични документи, които да
внесат яснота относно фактурираното през м.12.2022 количество вода, за което ищеца
твърди, че е резултат от извършен „реален“ отчет на водомера на 17.12.2022 г., от
начислената стойност за което обаче, са сторнирани и приспаднати стари задължения на
ответника, от предходен период /за изчислена консумация за период от 16.09.2020 г. до
17.09.2022 г./,т.е. преди исковия такъв, съдът счита, че не може да приеме иска за изцяло
основателен по размер. Прави впечатление, с оглед вписаните дати в приложението към
фактурата от 23.12.2022 г., че отчета извършен на 17.12.2022 г. при който са отчетени 558
куб.м. изравнява не последното изтекло тримесечие /от м.09. до м.12.2022 г./, а цЕ. две
години от 16.09.2020 г. до 17.09.2022 г., предвид вписаните като сторнирани служебно
начислени задължения.
Разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи предвижда показанията на водомерите да се отчитат с точност до 1 куб. м. за
период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът
ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.
След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие
с реалното потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребитЕ.те, се осигурява съгласно общите условия или
договора.
При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на
неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни
време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане.
9
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един
свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански
номера и адресите на свидетЕ.те, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.
При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за
отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по
алинея 1.
По делото няма представени документи от ищеца, сочещи на изпълнение на
задълженията му по редовно отчитане на водомера на потребителя /ответника/, съответно за
липса на предоставен достъп до имота за извършване на реален отчет за продължителен
период от време. Такива обаче са били предоставени на в.л. изготвило СТЕ, което твърди, че
данните от водомера на ответника са снети електронно, след което са прехвърлени на
хартиен носител, който й е бил предоставен за изготвяне на заключението и формиране на
изводите в него.
Разпоредбата на чл. 32 от Наредбата предвижда В и К услугите да се заплащат, въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. За
сгради етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено
по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в
присъствието на представител на потребитЕ.те. Датата и часът на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на
подходящо място в сградата, в срок не по - кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребитЕ.
въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след
общия водомер при условията и по реда на тази наредба. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в
случаите на отчитане по електронен път.
От приетото по делото заключение на СТЕ, се установява, че необичайно големия
отчетен обем вода през м. декември 2022 г. не се дължи на разлика между отчета на
индивидуалния водомер и общия такъв в СЕС. Напротив, отчетеното като потребено
количество вода от общо 641 куб.м. за м.12.2022 г. е определено от вещите лица и по двете
експертизи като аномалия, нереално, необяснимо.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се изведе извод, че
претендираните за плащане от ответника количества ВиК услуги за м. 12.2022 г., са резултат
10
от реална консумация на вода и други ВиК услуги, вкл. резултат от редовно отчетен
водомер, присъединен към клиентския номер, отчитащ потреблението на ответника.
Горното, води до извод, че макар страните да са били обвързани от договорни
отношения през исковия период и ищеца да е извършвал доставка на ВиК услуги до имота
на ответника през процесния период /регулярното отчитане и фактуриране на
доставените ВиК услуги за имота за процесния период е установено от вещото лице,
работило по техническата част на експертизата/, ищеца не ангажира достатъчно
убедителни и относими доказателства, в имота на ответника да е извършено потребление на
вода и да е извършвана услуга по „отвеждане на канални води“ в посочения обем, които
услуги да възлизат на претендираната за плащане стойност от общо 1414,34 лв.
Когато искът е установен в своето основание, но няма доказателства за неговия размер,
съдът по реда на чл.162 от ГПК следва да опредЕ. същия по своя преценка или да вземе
заключение на вещо лице. В случая от приетата по делото ССчЕ, Таблица № 1, се
установява, че на 23.12.2022 г. е издадена фактура № ********* на стойност 961,66 лв., която
сума е формирана при отчет от общо 641 куб.м. „потребени“ ВиК услуги /който обем и
двете вещи лица определят като аномалия, нереален и необясним/ като след
извършените сторнирания на начислени потребления от предходен период, обхващащи
време от 16.09.2020 г. до 17.09.2022 г., са останали за плащане 330 куб.м. Видно от
приложението към фактура № ***, от начисления обем доставени ВиК услуги от общо 641
куб.м., за които няма категорични доказателства, че са реално потребени от ответника,
задължението на последния следва да включва само отчетените за периода на консумация от
18.09.2022 г. до 15.11.2022 г. /включени в процесния период/ количества от 23 куб.м., които
съобразно цената за 1 куб.м. вода /за трите вида услуги/ възлиза на сумата от 56,26 лв. с ДДС
/определени по посочените във фактурата за всеки вид услуга индивидуални цени/, а за
разликата до пълния претендиран размер от 961,66 лв. или за сумата от 905,40 лв. иска като
недоказан ще следва да се отхвърли.
Или изводът който се налага е, че предявения иск за главница в заявен размер от
1414,34 лв., се явява частично основателен и доказан, до установения от съда размер от
508,94 лв., която сума е дължима за период на консумация на ВиК услуги от 18.09.2022 г. до
17.07.2023 г., за които суми са издадени фактури от 24.10.2022 г. до 24.07.2023 г.
По тези съображения не може да се ангажира отговорността на ответника за плащане
на всички суми за доставена питейна вода, за които е издадена заповед за изпълнение по 410
ГПК по ч.гр.д. № 2048/2024 г. на СРС, 164 състав, а само за посочения по-горе размер от
508,94 лв.
По иска с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото се установява наличието на главен дълг, с оглед частичната основателност
на иска за главница до размер от 508,94 лв.
11
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия /които не са оспорени от ответника и са действали
между страните през процесния период/, потребитЕ.те са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При
анализа на тази разпоредба се налага извод, че потребителят е длъжен да заплаща месечните
сметки в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения,
съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Ирелевентно в
този смисъл, се явява възражението на ответника, че фактурите са издавани с посочен в тях
грешен адрес /гр. София, ***/ който не бил съобщаван от нея на ищеца. Факта на получаване
или не на издадените месечни фактури, не влияя нито върху възникването на задължението
за плащане, нито на изискуемостта на същото. Още повече, че потребителят е наясно, че
това е периодично задължение, което се дължи на месечна база и ако бе заплащал редовно
възникналите си към ищеца месечни задължения, ответника би узнал своевременно за
получилата се „аномалия“ с отчетеното количество потребени ВиК услуги през м. 12.2022 г.
и е могъл да поиска нов отчет или проверка на водомера. Недопустимо е потребителят да
черпи благоприятни за себе си последици от собственото си недобросъвестно поведение и
неизпълнение на договорното си задължение да заплаща в срок потребените от него услуги.
Съдът счита, че безспорно се установява по делото, че с изтичане на 30-дневния срок
от издаването на първата от процесните фактури, включени в периода, а именно от
24.11.2022 г., ответника е изпаднал в забава по отношение на задължението си за периода от
18.09.2022 г. до 17.10.2022 г. /период на консумация/ в посочен размер от 35,22 лв. В самата
фактура е вписан краен срок за плащането й – 23.11.2022 г.
Съгласно неоспореното в тази част заключение на ССчЕ дължимото обезщетение за
забава върху установената по делото главница от 509,01 лв., която не се твърди да е
заплатена от ответника, за периода на забавата, от 24.11.2022 г. до 21.09.2023 г., възлиза в
размер на 59,93 лв., поради което акцесорната претенция се явява основателна и доказана в
пълния си размер, и като такава следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал съдебни разноски, като доказва такива в размер от 529,48 лв., а
доколкото е представляван в производството от юрисконсулт, му се следва и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 200 лв., определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.25 от НЗПрП /след изм. в сила от 01.07.2025 г./. С оглед частичното уважаване на
претенцията на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, от общо сторените разноски в размер на
729,48 лв. му се следват такива до размер от 281,47 лв. за исковото производство и 30,67 лв.
за проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2048/2024 г. по описа на СРС.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника, съобразно с отхвърлената част от исковете,
също се следват разноски. Съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата за извършването им, разноските му в производството възлизат на 950 лв., от
които 800 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. – депозит за експертиза. Ищецът
12
своевременно, с исковата молба е възразил за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, като е поискал съдът да го намали на осн. чл.78, ал.5 от ГПК до
минимално предвидения по Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа
размер. Съдът съобразявайки липсата на правна и фактическа сложност по делото и
извършените по делото процесуални действия, счита възражението на ищеца за
основателно, като на осн. чл.7, ал.2 от Наредбата, следва да намали дължимото се на
ответника адв. възнаграждение до 450 лв. Така от общо сторените от ответника съдебни
разноски от 600 лв., съобразно с отхвърлената част от исковете, му се следват такива до
размер от 368,46 лв.
Така мотивиран, съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА частично производството и връща искова молба вх. №
193277/12.06.2024 г., в частта, в която ищеца претендира за установяване вземания за
стойността на доставени от него до имота на ответника ВиК услуги за период от 15.08.2023
г. до 21.09.2023 г., като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, между страните в производството, по предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203 ЗВ че
ответника В. И. П., ЕГН ********** дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК *********
сумата от 508,94 лв. представляваща стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се
в гр. София, ***, ***, доставени в периода от 18.09.2022 г. до 15.08.2023 г., за която сума в
полза на ищеца има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д № 2048/2024 г. по описа на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 1414, 34
лв. или за сумата от 905,40 лв., като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, между страните в производството, по предявения
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД че ответника В. И. П., ЕГН
********** дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ********* сумата от 59,93 лв.,
представляваща мораторна лихва върху установената като дължима главница от 508,94 лв.,
за периода 24.11.2022 г. – 21.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2048/2024 г. на СРС, 164-ти състав.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В. И. П., ЕГН ********** да заплати на
„СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ********* сумата от 281,47 лв. представляваща съдебни
разноски за настоящото исково производство и сумата от 30,67 лв. представляваща съдебни
разноски за проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2048/2024 г. по описа на СРС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ********* да
заплати на В. И. П., ЕГН ********** сумата от 368,46 лв. представляваща дължимите на
ответника в производството, съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
13
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, а в прекратителната си
част, с частна жалба в едноседмичен срок през СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14