Определение по дело №407/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 април 2011 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20111200500407
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2011 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 1685

Номер

1685

Година

4.3.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

02.04

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Силвия Николова

дело

номер

20141210102695

по описа за

2014

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето и е образувано по искане на Агенция за социално подпомагане, Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], чрез пълномощника си старши юрисконсулт Галена М., с адрес на призоваване: [населено място]

В искането се сочи, че детето Е. Г. В., с ЕГН: [ЕГН] е родено от майка И. А. В., с ЕГН: [ЕГН] и баща, с настоящ адрес: [населено място], ул.” Ти баща неизвестен Г. Л. В. с ЕГН [ЕГН] със същия адрес. Посочва се, че със Заповед № ЗД - РД 01/60 от 20.11.2014г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е прекратено настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община] и същото да бъде настанено в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

Посочва се, че детето е с трайно увреждане, освидетелствано е с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания С. и ес диагноза Дълбока умствена изостаналост с 100% ТНВСА с чужда помощ, срок пожизнен. Детето Е. е [дата на раждане] в [населено място] от първа бременност с установена вродена аномалия диагноза „С. Бифида” хидроцефалия. Непосредствено след раждането детето е настанено за отглеждане в Дом за медико-социални грижи за деца Д. - Б., като на 05.09.2001 г. Е. е преместен в Дом за деца с умствена изостаналост ДДУИ - [населено място], [община], като с Решение № 372/22.12.2004 г. на РС - С.. и е продължено настаняването до настъпване на законни основани за изменяване или прекратяване на мярката за закрила.

Посочва се, че родителите на детето са подписали пред нотариус декларация № 1234/13.08.1998 г. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето, като след настаняването на детето в инситуцията същите не са показали заинтересованост за неговото здравословно състояние и развитие. Направено е проучване от ОЗД към ДСП - Р. и И. Б., от което е установено, че родителите И. и Г. живеят в [населено място] в собствена къща –хотел, с добри условия за живеене. Същите имат две деца още, за които полагат семейни грижи. Родителите на детето Е. са категоричин, че не желаят детето да се върне в семейството и да бъдат посещавани в дома им и да бъдат провеждани разговори по отношение на него с тях.

Излага се в искането, че с цел деинституционализация на детето след направените социални проучвания по отношение потребностите на детето Е., е установено, че най подходящо за него е да бъде отглеждан в среда близка до семейната , а именно в социална услуга резидентен тип – ЦНСТ, какъвто център е разкрит в [населено място] по проект „Детство за всички” със заповед на кмета на Община Б..

Поради изложените причини и на основание чл.30”а” и във връзка с чл.29, т.3, т.8 и на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.З от Закона за закрила на детето, със Заповед № ЗД - РД 01/60 от 20.112014г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е прекратено настаняването на детето прекратено настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община] и същото да бъде настанено в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. ..” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

В с.з не се явява Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], участващ като орган направил искането, изпраща пълномощник.

Майката и бащата на детето съответно И. А. В. и Г. В. се явяват в съдебно заседание.

По делото са приети като доказателства приложените към искането на Д"СП”- Б. писмени документи.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност - съдът установи от фактическа страна следното:

Детето Е. Г. В., с ЕГН: [ЕГН] е родено от майка И. А. В., с ЕГН: [ЕГН] и баща, с настоящ адрес: [населено място] и баща Г. Л. В. с ЕГН [ЕГН] със същия адрес. Със Заповед № ЗД - РД 01/60 от 20.11.2014г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е прекратено настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община] и същото е бъде настанено в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. м” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г. Детето е с трайно увреждане, освидетелствано е с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания С. и е с диагноза Дълбока умствена изостаналост с 100% ТНВСА с чужда помощ, срок пожизнен. Детето Е. е [дата на раждане] в [населено място] от първа бременност с установена вродена аномалия диагноза „С. Б..” хидроцефалия. Непосредствено след раждането детето е настанено за отглеждане в Дом за медико-социални грижи за деца Д. - Б., като на 05.09.2001 г. Е. е преместен в Дом за деца с умствена изостаналост ДДУИ - [населено място], [община], като с Решение № 372/22.12.2004 г. на РС - Сандански е продължено настаняването до настъпване на законни основани за изменяване или прекратяване на мярката за закрила. Родителите на детето са подписали пред нотариус декларация № 1234/13.08.1998 г. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето, като след настаняването на детето в инситуцията същите не са показали заинтересованост за неговото здравословно състояние и развитие. Направено е проучване от ОЗД към ДСП - Р. и И. Б., от което е установено, че родителите И. и Г. живеят в [населено място] в собствена къща –хотел, с добри условия за живеене. Същите имат две деца още, за които полагат семейни грижи. Родителите на детето Е. са категорични, че не желаят детето да се върне в семейството и да бъдат посещавани в дома им и да бъдат провеждани разговори по отношение на него с тях.

С цел деинституционализация на детето след направените социални проучвания по отношение потребностите на детето Е., е установено, че най- подходящо за него е да бъде отглеждан в средад близка до семейната , а именно в социална услуга резидентен тип – ЦНСТ, какъвто център е разкрит в [населено място] по проект „Детство за всички” със заповед на кмета на Община Б..

Поради изложените причини и на основание чл.30”а” и във връзка с чл.29, т.3, т.8 и на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.З от Закона за закрила на детето, със Заповед № ЗД - РД 01/60 от 20.112014г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място] е прекратено настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община] и е настанено в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. мак” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

От изготвения социалния доклад, е видно че е извършено социално проучване на двамата родители от ОЗД Р. през 2012 г., от което е установено при разговори с тях, че същите не желаят да бъдат обезпокоявани чрез посещения и срещи със семейството.Посочено е, че те не желаят да отглеждат детето в семейна среда. Към настоящия момент подкрепяща среда за детето Е. е екипа на специалисти от СИ.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно, че лицето, по отношение на което се иска промяна на мярката за закрила чрез настаняване в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. м..” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД, искането (молбата) за настаняване, се прави от Дирекция ”Социално подпомагане”, прокурора или родител. Съгласно чл.28 от ЗЗД, в съдебното производство участва органа направил искането, както и детето. По реда на чл.15, ал.5 ЗЗД в процеса във всички случаи (дори когато искането не изхожда от него) участва и представител на Дирекция “Социално подпомагане”. В казуса искането пред съда е направено от надлежно лице, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закон за закрила на детето (Агенция за социално подпомагане Дирекция “Социално подпомагане”), поради което същото е допустимо. Именно Районен съд- [населено място] е компетентен да разгледа настоящата молба.

Законодателят е предвидил различни административни и съдебни мерки за закрила на детето (чл.4 от ЗЗД), включващи както мерки за закрила и съдействие в семейната среда, така и такива, свързани с настаняване на детето извън семейството. При наличието на последната хипотеза, законодателят се е ръководел от принципа, че интересите на детето, грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни пред необходимостта детето да израства и живее с родителите, респ. – настойниците/попечителите си. Следва да се отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, че децата живеят с родителите си (прогласен от СК) и необходимостта децата да бъдат защитени, всички мерки за закрила на децата, се предприемат от съда. Основанията, при които се прилагат тези мерки (за настаняване на детето извън семейството), са уредени в чл.25, ЗЗД и чл.4, т.2-4 от същия закон.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето Е. В. се намира в положение, което изисква спрямо него да бъдат продължени мерките за защита по реда на закона. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето е в положение, засягащо възможностите му за нормално развитие. Неговата биологична майка не полага грижи за детето, няма необходимия родителски капацитет да осигури на детето пълноценното му изграждане и формиране като личност към настоящия момент.

Съгласно чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето мерките за закрила, свързани с настаняване извън семейството, са три – настаняване в семейство на близки или роднини, настаняване в приемно семейство или настаняване в специализирано заведение. Съгласно чл.28, ал.3, изр.2 от Закона за закрила на детето при определяне на мярката съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не е в интерес на детето. В случая се установи, че настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община]. С цел осигуряване на сигурна и стабилна близка до семейна среда за отглеждане на детето, съдът намира, че мярката за закрила следва да бъде променена, като детето бъде настанено в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. мак” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че искането на Дирекция “Социално подпомагане” е и основателно. Т.е. налице са предпоставките за прекратяване настаняването на детето в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община] и същото е бъде настанено в Дом þа медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к ”А. м” за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г., тъй като това настаняване е в най - добър интерес на детето, като ще даде възможност за отглеждането му в сигурна семейна среда.

Съгласно чл.33 от Закона за закрила на детето, следва да бъде определен режим на лични контакти с майката съобразно изготвения план за действие от Отдел „Закрила на детето” към Дирекция ”Социално подпомагане” [населено място].

Водим от горното и на основание чл. 30а, от Закона за закрила на детето, във връзка с чл.29, т.8 и чл.26, и следв. от същия закон, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА настаняването на Е. Г. В., с ЕГН: [ЕГН], родено от майка И. А. В., с ЕГН: [ЕГН] и баща, с настоящ адрес: [населено място] и баща Г. Л. В. с ЕГН [ЕГН] със същия адрес, в Дом за деца с умствена изостаналост /ДДУИ/ - [населено място], [община].

НАСТАНЯВА Е. Г. В., с ЕГН: [ЕГН], родено от майка И. А. В., с ЕГН: [ЕГН] и баща, с настоящ адрес: [населено място]и баща Г. Л. В. с ЕГН [ЕГН] със същия адрес в Дом за медико-социални грижи за деца /Д./ - [населено място], ж.к за срок до навършване на 18-годишна възраст на детето или до промяна в обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от 20.11.2014 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението да се обяви на Дирекция “Социално подпомагане” – Б., на майката на малолетното дете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в седемдневен срок от обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: