№ 4257
гр. Варна, 17.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100501813 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. С. Б., ЕГН **********, срещу
Решение №2187/12.06.2025г. по гр. д. №3193/2023г. на ВРС, 14-ти състав, с
което са отхвърлени исковете на Д. С. Б., ЕГН **********, за осъждане на С.
С. М., ЕГН**********, на осн. чл.109 от ЗС, да извърши следните действия:
1/ да премахне за своя сметка простир, монтиран на стълбищната
площадка на входа на жилищната сграда в гр. Варна, ул. „****“ № 39, от
изток, през която се достига до жилището на втория етаж, собственост на
ищеца;
2/ да премахне вещите си, складирани под външното стълбище на
източната фасада на сградата в гр. Варна, ул. „****“ № 39;
3/ да премахне изградената в коридора на сградата в гр. Варна, ул.
„****“ № 39, под стълбището за втория етаж, вътрешна тоалетна;
4/ да премахне масивната стена, затваряща цялото подстълбищно
пространство в коридора за втория етаж на сградата в гр. Варна, ул. „****“ №
39;
5/ да премахне отклонението на канализационната система, обслужващо
вътрешната тоалетна, изградена под стълбището за втория етаж на сградата в
гр. Варна, ул. „****“ № 39.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Решението е и немотивирано, тъй като не
съдържа конкретни мотиви за отхвърляне на част от исковете. Изводите на
ВРС за недоказани предпоставки на исковете по чл.109 от ЗС са пестеливи и
1
противоречащи на събраните доказателства, като въззивникът не ги споделя.
Налице е и превратно тълкуване на доказателствата и несъобразяване със
съдебната практика. По същество моли за отмяна на обжалваното решение, за
уважаване на предявените искове и за разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не депозира отговор.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че не е
събрана в пълния размер държавната такса. Предявени са искове за осъждане
на ответника да извърши пет отделни действия, като всяко от тях би могло да
бъде потвърдено или отречено от съда като дължимо, също поотделно. Ето
защо дължимата държавна такса за въззивното обжалване възлиза на 200лв.
Заплатени са обаче само 40лв. пред ВОС, поради което на въззивника следва
да се дадат указания в посочения смисъл (за процесуална икономия със срок
до о.с.з.), с предупреждения при неизпълнението им.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.11.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение.
УКАЗВА на въззивника, до о.с.з. пред ВОС, да представи доказателства
за доплатена държавна такса по сметка на ВОС в размер на още 160лв. за
въззивното производство.
При неизпълнение жалбата ще бъде върната, а въззивното производство
ще бъде прекратено.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
2
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3