РЕШЕНИЕ
№ 3095
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110208151 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на В С. Х. против електронен фиш, серия К №......, издаден от
СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДП, на жалбоподателя
била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Навежда
доводи за процесуално нарушение - ангажиране на отговорност по ненадлежен ред. Моли за
отмяна на атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. С писмено изложение взема
становище по възраженията на жалбоподателя. Претендира деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 03.09.2023 г., в 09:14 ч. В. Х. управлявал МПС – „............. (негова собственост) в гр.
........ с посока на движение от бул. „.............“, като при № се движел със скорост от 80 км/ч, при
разрешена такава от 30 км/ч. Нарушението било установено и заснето с техническо средство за
видеоконтрол MD1197, представляващо одобрен тип автоматизирана система, която към момента
на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
1
Към цитираната дата жалбоподателят бил санкциониран нееднократно за нарушения на
ЗДП, като на 08.01.2024 г. спрямо него бил влязъл в сила (платен на цитираната дата, без данни за
надлежно връчване) и електронен фиш серия К № 4333334 за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
разпечатки от кадър на средство за контрол на скоростта; справка за собственост на МПС; заповед
за утвърждаване на образец за електронен фиш; преглед на вписан тип; протокол за техническа
проверка; решение за одобрение на типа; протокол за използване и снимка; справка за датата на
генериране; форма на отчет; сертификат; картон на водач; електронен фиш и справка за дата на
генериране (обуславящ повторността); справка от Столична община; справка от СДВР.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.
3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата
изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. В приложения
снимков материал се констатира едно-единствено заснето МПС и отчетен толеранс – от 83 на 80
км/ч. Представени са и надлежни доказателства за преминат технически преглед и за
използването на техническото средство. В допълнение, на кадъра от същото се констатира
процесното превозно средство с видими регистрационни табели – инкриминираното, което
обстоятелство не позволява да бъдат обосновани съмнения, касателно субекта на отговорност.
Касателно ограничението на скоростта и връчването на електронния фиш, обуславящ
повторността (от значение както за обективната, така и за субективната съставомерност), водеща
роля имат справките от Столична община и СДВР. От последната, именно, се установява, че
контролните органи не разполагат с доказателства за връчване на електронен фиш серия К №
4333334, а същият е бил платен (респективно – влязъл в законна сила) едва на 08.01.2024 г., т. е.
след датата на процесното нарушение.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
2
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че фишът е издаден от компетентна държавна институция; в предвидената от закона
писмена форма и съдържание – чл. 189, ал. 4 ЗДП, както и при спазване на предвидения за това
процесуален ред.
Фишът не е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8
ЗДП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Електронният фиш съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е
издаден по утвърден образец. Същият съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 ЗАНН, сред които обсега на действие на радара, режима на излъчване и момента на
сработване на камерата, както и уведомяването на санкционираното лице за правата му по ЗДП
(които, принципно, би следвало да са му известни, по силата на придобитата му водаческа
правоспособност). Касае се за лимитативно изброени предвидени в закона обстоятелства (сред
които имена на издател, дата на издаване и описание на номер на статично изображение не
фигурират), формалното наличие на които обезпредметява излагане на детайлни съображения по
необходимост от допълнителни реквизити (в този смисъл Решение № 3893/ 11.06.2018 г. на АССГ
по адм. д. № 3025/2018 г., V кас. с-в; Решение № 2362/ 10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. №
1337/2018 г., V кас. с-в и др.).
Фишът съответства на утвърдения образец и на numerus clausus реквизитите, предвидени
в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП, сред които дата на издаване не фигурира, но и цитираният
въпрос е изяснен в максимална степен от представените с преписката доказателства за дата на
генериране. Възможността за обжалване или за подаване на възражение (макар указания за
възможност за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП да са вписани изрично) също не са
сред реквизитите на фиша, но доколкото същите са законово регламентирани, отсъствието на
такова отбелязване не би могло да се счете за процесуално нарушение, от категорията на
съществените.
Въпросът – по кой ред е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя,
изисква значително повече внимание. За усъвършенстване на процедурата за издаване на
електронен фиш след Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС са
извършени няколко законодателни промени. Първо, с § 6, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) е
създадена нова т.8 в чл. 165, ал.2 ЗДвП, предвиждаща участъкът от пътя, на който се осъществява
контрол за спазване правилата за движение с автоматизирани технически средства и системи, да се
обозначава чрез поставянето на пътни знаци, да се оповестяват в средствата за масово
осведомяване и на интернет страницата на МВР. Второ, § 6, т.2 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.)
е създадена нова ал.3 в чл. 165 ЗДвП, която делегира на министъра на вътрешните работи да
определи с наредба условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение. Трето, с § 8, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в
3
чл. 189, ал.4 ЗДвП думите "техническо средство" са заменени с израза "автоматизирано техническо
средство или система". Четвърто, с § 10, т.1 от ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в дефиницията за
"електронен фиш" по § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е добавен изразът "и системи". П., с § 10, т.2 от
ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от 2015 г.) в § 6 от ДР на ЗДвП е създадена нова т.65 с нова дефиниция за
"автоматизирани технически средства и системи", според която те са "уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствието или отсъствието на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес." По новосъздадената делегация по чл. 165, ал.3
ЗДвП (нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) е издадена Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на
вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 2015 г.), в сила от
23.05.2015 г. С чл. 2 от Наредба № 8121з-532/2015 г. изрично се предвижда, че стационарните и
мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения–видеозаписи с данни за
установените нарушения на правилата за движение. За тях съгласно чл. 3 от Наредба № 8121з-
532/2015 г. се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна
система. Въведени са с чл. 7 – чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. правила за означаване на
местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС, а с чл. 8–чл. 11 са регламентирани специални
такива за използването на мобилни АТСС. По време на извършване на процесното нарушение,
действащата тогава и приложима на основание чл. 3, ал.1 от ЗАНН редакция на чл. 189, ал.4, изр.1
ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от 2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) допуска за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система по § 6, т.65 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ,
бр.19 от 2015 г.), независимо дали стационарно или мобилно, да се издаде електронен фиш по § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) за налагането на глоба в размера, определен за
този вид нарушение. С изброените по-горе законодателни промени по ЗИДЗДвП (ДВ, бр.19 от
2015 г.) и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приложното поле на ускорената процедура за
издаването на електронни фишове е разширено, така че да включва нарушения, установени и
заснети с всички видове АТСС, в т.ч. мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя в присъствие на контролен орган, поставящ начало и край на
работния процес. С оглед горния анализ, процедурата за издаване на обжалвания електронен фиш
за налагане на глоба за така установеното с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол и
регистрация на пътни нарушения за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП е проведена при наличието, а
не в отсъствието на предпоставките за приложението й по чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП (ред. – ДВ,
бр.11 от 2011 г., доп., бр.19 от 2015 г.) вр. § 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) вр.
чл. 3 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Спазени са изискванията за използването мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, като за процесния пътен участък е
важало специално ограничение извън населено място, с което са изпълнени изискванията по чл.
165, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 189, ал.4, изр.1 ЗДвП (ред. – нова, ДВ, бр.10 от
2011 г., изм., бр.19 от 2015 г.) предвижда електронният фиш да се издаде в отсъствие, както на
контролния орган, така и на нарушителя – специално нормативно разрешение, което произтича от
характера на това съкратено, несъстезателно производство за реализиране на
административнонаказателна отговорност и цели да дерогира общите правила на ЗАНН.
4
Електронният фиш има както установителни, така и санкционни функции, но доколкото съгласно
§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП (нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) се изготвя от административно-
информационна система, в тази процедура не е предвидено произнасяне на
административнонаказващ орган, така че не се налага да се допуска или да се изключва
присъствието или отсъствието му при издаване на електронен фиш (в този смисъл Решение №
3412/22.05.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 2548/2018 г. , XVIII с-в; Решение №
4002/14.06.2018 г. на АССГ по адм. д. № 3980/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3911/11.06.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 3977/2018 г., XI кас. с-в; Решение № 3578/30.05.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3697/2018 г., VIII кас. с-в; Решение № 2506/13.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1792/2018 г., Х кас.
с-в; Решение № 2368/10.04.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1029/2018 г., I кас. с-в; Решение №
2066/28.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 1006/2018 г., I кас. с-в; Решение № 1941/23.03.2018 г. на
АССГ по адм. д. № 656/2018 г., XVIII кас. с-в; Решение № 3654/6.01.2018 г. на АССГ по адм. д. №
3932/2018 г., X кас. с-в и др.).
В допълнение, в електронния фиш е изрично упоменато и мястото на извършване, и
индивидуализиращи белези на техническото средство, които са станали годна основа да бъдат
проверени както ограничението на скоростта, така и техническата изправност на радара. Видно от
разпечатката, приспаднати са 3 км/ч от установената моментна скорост. В хода на съдебното
производство на жалбоподателя е обезпечена възможността – да се запознае със снимковия
материал, поради което и не би могла да бъде споделена теза за нарушено право на защита.
За пълнота, наличието на пътен знак Е24 е отпаднало условие за законосъобразност на
контрола, но при всички случаи, дори при предходната редакция на наредбата, отсъствието му
никога не е било квалифицирано, като процесуално нарушение, от категорията на съществените –
задължението за спазване на ограничението на скоростта и субективната страна произтичат не от
предупреждението за контрол, а от наличието на общо или специално ограничение.
Касателно описанието на повторността, в атакувания административен акт е налице не
просто изрично посочване на предходен електронен фиш, който я обуславя (и което посочване,
съгласно еднопосочната практика на касационната инстанция – напр. Р 68/04.01.2024 по кнахд
10211/2023 АССГ, XXVI кас с-в; Р 2499/11.04.2023 АССГ, XVI кас с-в; Р 2507/11.04.2023 АССГ,
XVIII кас с-в, Р 2345/06.04.2023 АССГ, XVIII кас с-в, Р 2344/06.04.2023 АССГ, XVIII кас с-в и др.
– удовлетворява изискванията за описание на нарушението по начин, предоставящ възможност на
лицето да разбере състава на вмененото му административно нарушение), но и с изрично
посочване на твърдяна дата (макар същата подлежи на самостоятелно доказване) на влизането му в
законна сила (реквизит, който е бил счетен за повече от уместен, съгласно Р 4698/12.07.2023
АССГ, XX кас с-в). В този смисъл и извършената индивидуализация носи признаците на
достатъчност, като тук е мястото да се посочи, също така, че се касае за обстоятелство, имащо
отношение единствено към определяне размера на наказанието и в този смисъл не съставлява
задължителен реквизит на електронния фиш, т. е. липсата на пълна и подробна индивидуализация
и описание не следва да бъде обект на процесуална критика (Р 108/04.01.2024 по кнахд 9918/2023
АСГ, XXII кас с-в).
Не на последно място, в принципен план, коректно е да се посочи, че в атакувания фиш
няма посочено изпълнително деяние. То, обаче, е изводимо не само от правилата на формалната
логика (когато се касае за нарушение, свързано с превишаване на максимална разрешена скорост
от МПС, възможните варианти се свеждат до един – „управление“), но и от цялостен,
5
непредубеден прочит на атакувания административен документ и възприетите в него
формулировки („разрешена стойност на скоростта“, „установена стойност на скоростта“ и
„превишена стойност на скоростта“), като когато обстоятелство е изводимо по недвусмислен
начин, теза за нарушени процесуални права е незащитима (в този смисъл Р 4610/2015 АССГ, II
кас. с-в).
По приложението на материалния закон
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 03.09.2023 г., в 09:14 ч. В. Х. управлявал МПС –
......... (негова собственост) в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение
от.............. се движел със скорост от 80 км/ч, при разрешена такава от 30 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с техническо средство за видеоконтрол MD1197, представляващо одобрен
тип автоматизирана система, която към момента на нарушението била преминала преглед за
техническа изправност.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че е
налице неизпълнение на задължението по чл. 21, ал. 1 ЗДП за съобразяване скоростта на движение
с общото въведено ограничение на скоростта в населено място. В подадената жалба не се излагат
твърдения – някой друг да е управлявал, липсва и подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДП от
жалбоподателя, поради което и съдът не намира основания да счете авторството за разколебано, а
законосъобразно фишът е бил адресиран до собственика.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна, деянието е извършено при умишлена форма на вина, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него самия
скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
6
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е значително – с
повече от 50% над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва
да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Едновременно с това, от материално правна гледна точка, от доказателствата по делото се
установява, че фишът, който се твърди – да обуславя повторността, никога не е бил надлежно
връчван на жалбоподателя (или поне – липсват доказателства за това, което се приравнява на липса
на връчване), а фишът е влязъл в законна сила (по силата на заплащането на санкцията), след
датата на инкриминираното деяние. В този смисъл и твърдението на контролните органи за
наличие на признака „повторност“, обусловено от електронен фиш серия ......се оборва от
доказателствата по делото.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДП, водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 км/ч до 30 км/ч - с глоба от
100 лв. Санкцията е във фиксиран размер (макар наложеният удвоен такъв да не е съобразен с
отсъствието на квалифициращия признак „повторност“), поради което и подробни разсъждения по
индивидуализацията й са излишни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е частично законосъобразен и
следва да бъде потвърден, с коментираната ревизия в санкционната част.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш, серия № ............. издаден от СДВР, с който на ............ била
наложена глоба, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП, като ИЗМЕНЯ санкционното основание от
такова по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗДП в такова по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДП и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА атакувания електронен фиш, в останалата му част.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ...........С. Х., ЕГН ********** да заплати на
СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8