Решение по адм. дело №2104/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „Екодомат“ ЕООД, [ЕИК], чрез управителя Ж. Г., чрез адв. Хр.Р.-пълномощник, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1573952 от 29.08.2025г., издадена от Т. А. Х.-мл.автоконтрольор в РУ-Първомай към ОДМВР-[област].

Твърди се нищожност на акта, респ. се поддържа становище за незаконосъобразност на оспорената заповед по основанията на чл. 146, т.2-5 от АПК и се иска нейната отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Р.. Претендира се присъждане на разноски. Допълнителни съображения се излагат в представени по делото писмени бележки.

Ответникът – Т. А. Х.-мл.автоконтрольор в РУ-Първомай към ОДМВР-[област], оспорва жалбата и моли да се остави без уважение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на 29.08.2025г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 12.09.2025г./.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1573952 от 29.08.2025г., издадена от Т. А. Х.-мл.автоконтрольор в РУ-Първомай към ОДМВР-[област], с която на основание чл. 22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на дружеството-жалбоподател, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 29.08.2025г. около 20:15ч. в [населено място], общ. Първомай, обл. Пловдив, ул. „12-та“ № 7, Д. Б. М., [ЕГН] е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 409 Д“ с рег. № [рег. номер] собственост на дружеството-жалбоподател, без да притежава СУМПС за категорията - неправоспособен. Съставен е АУАН на водача, с който са иззети и 2 бр. табели и СРМПС № *********. По тези установявания на основание чл. 22 от ЗАНН на дружеството-жалбоподател е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. „а“ от ЗДвП.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба, представените по делото заповеди № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР [област], съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на органа да издаде административния акт.

Според теорията, при тази проверка за съществено може да бъде прието нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти, които категорично сочат, че именно Д.М. е управлявал моторно превозно средство, спрян е за проверка, при която се установило, че не притежава правоспособност да управлява МПС от категорията на провереното. От съдържанието на съставения при проверката АУАН сер. GA № 4226352/29.08.2025г. се вижда, че М. не е направил възражения в тази насока. Оплакванията в жалбата, в насока за неправилно регистриране на МПС, не са предмет на този процес, а на отделно производство.

Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Независимо от това, в заповедта не са изложени мотиви относно срока, за който е наложена принудителната административна мярка. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, каза се, е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от 6 месеца до една година. В заповедта за прилагане на мярката липсват мотиви за какъв срок е наложена принудата. Когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока, след като е предвиден в закона минимум и максимум. В конкретния случай, срокът е в определените в закона граници, но е необходимо да се изложат конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение за налагане на мярката, в което също липсват мотиви за срока, за който е наложена мярката. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила даващо основание за отмяна на акта. Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, административният орган, а след това и съдът, би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на предвидения от закона такъв, отговаря на принципа на пропорционалност.

Безспорно целта на закона, прогласена в чл. 171 от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата, особено предвид значителната опасност, която създава управлението на МПС от водачи без необходимата правоспособност и преустановяване на административните нарушения по същия закон, но принудителната административна мярка следва да бъде наложена законосъобразно.

Това налага извод за основателност на жалбата и отмяна на обжалваната заповед.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в общ размер на 800 лв.- 50 лв. заплатена държавна такса за водене на делото и 750 лв. адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **********/10.10.2025г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, понеже претендираният размер е под минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо Съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Екодомат“ ЕООД, [ЕИК], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1573952 от 29.08.2025г., издадена от Т. А. Х.-мл.автоконтрольор в РУ-Първомай към ОДМВР-[област].

ОСЪЖДА ОД на МВР-[област] да заплати на „Екодомат“ ЕООД, [ЕИК], сумата в размер на 800(осемстотин) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.