№ 56
гр. Търговище, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
в присъствието на прокурора С. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно
дело № 20253500200115 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Търговище Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. № 96-173925-22 от
18.07.2023 г., влязло в сила на 21.11.2024 г.,, постановено от съдебен орган Окръжен съд –
Хага (Rechtbank Den Haag), Кралство **********с което на българския гражданин Е. Д. М.,
с последен известен адрес с. *****, родена на ***** г., за нарушение по чл. 70, ал. 1 във
връзка от Закона за обществен превоз на пътници 2000, за това че на 14.03.2022 г. в 10:39
часа в Кралство Нидерландия на адрес De Heemstraat, s-Gravenhage, е използвала обществен
транспорт /трамвай/ без притежание на валиден транспортен документ, е наложена
финансова санкция в размер на 100.00 евро.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Търговище взема
становище за неоснователност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция. Счита, че по българското законодателство
няма разпоредби, които да санкционират използването на обществен превоз без превозен
билет.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след
1
направена в НБД справка – Е. Д. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.
*****, е нередовно призована, като по данни на служителя в кметството, отговарящ за
връчванията, към момента се намира в Нидерландия. Назначеният му служебен защитник
адв. Н. Л. изтъква, че не са налице предпоставките за признаване на решението, като се
солидаризира с изразеното от прокурора становище. Предоставя на съда постанови решение.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, е издадено въз основа на Решение рег. № 96-173925-22 от 18.07.2023 г.,
влязло в сила на 21.11.2024 г.,, постановено от съдебен орган Окръжен съд – Хага (Rechtbank
Den Haag), Кралство Нидерландия.
Посоченото административно нарушение е от тези, визирани в чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, и не попада в обхвата на тези по чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, за
които не се изисква двойна наказуемост. Същото е административно нарушение и по
българското законодателство - по чл. 101, т. 1 от Закона за автомобилните превози на
Република България, където е посочено, че пътник в моторно превозно средство за
обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в
размер от 10 до 50 лв. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решенията за налагане на
финансови санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни
производство в държава – членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на
Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или
административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите
на състава им по законодателството на издаващата държава. В случая безспорно деянието
съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото
е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един
от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
2
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна
от решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е
налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на Е. Д. М., същата е пълнолетна -
родена на ***** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорна, а с оглед социалния и обществения й статус не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия,
правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от
ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство и НЕ
СЕ ОТНАСЯ за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което
според българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на
територията на България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън
територията на издаващата държава и българското законодателство да не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. В този смисъл
не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т.
5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 100 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 3.2
от представеното Удостоверение, лицето не се е явило лично на съдебния процес, но според
т. 3.3 решението му е било връчено лично на 07.11.2024 г., като е било уведомено за правото
на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва. Съгласно б.”g”, т. 1, i
от Удостоверението, решението е постановено от съд в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния наказателен закон. В този смисъл гаранциите, предвидени с
разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията
за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби. При извършената справка
за фиксинга на БНБ към 01.03.2022 г. (съгл. изискването на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС)
за курса на българската валута към паричната единица евро, съгласно Решение № 233/1998 г.
на БНБ, фиксиращ постоянното съотношение между двете парични единици – 1 евро се
3
равнява на 1955,83 лева. С прилагането и на Закона за деноминацията на лева обн. в
ДВ.бр.20/05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния фиксиран курс на 1 евро е
1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 100 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 195.58 лева.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег. № 96-173925-22 от 18.07.2023 г., влязло в сила на
21.11.2024 г., постановено от съдебен орган Окръжен съд – Хага (Rechtbank Den Haag),
Кралство **********с което по отношение на българския гражданин Е. Д. М. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. *****, е била наложена финансова санкция -
глоба в размер на 100 евро с равностойност 195.58 лева за наказуемо деяние по националния
закон на решаващата държава - нарушение на чл. 70, ал. 1 във връзка от Закона за обществен
превоз на пътници 2000, Кралство Нидерландия.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на
издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN
(European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр
2.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд - Варна, като обжалването, съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС, не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5