РЕШЕНИЕ
№ 1698
гр. Бургас, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120102434 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявените от А. В. Л. против „СОФТУЕР
ГРУП БГ“ АД и частично оттеглени в съдебно заседание искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
сумата от 55 266,56 лв. – главница, представляваща сбор от неплатени трудови
възнаграждения за периода м. юли 2024 г. - 17.03.2025 г.,
сумата от 2 149,99 лв. – сборна мораторна лихва върху неплатените трудови
възнаграждения, начислена за периода от датата на падежа на всяка от тях до
17.03.2025 г.,
сумата от 1 877,29 лв. - обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2025
г.,
сумата от 7 509,15 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение
без предизвестие,
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното им изплащане,
направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че с трудов договор от 16.02.2023 г. е бил назначен на длъжността
„***“ в ответното дружество, с уговорено основно брутно трудово възнаграждение в размер
на 8 100,49 лв. и допълнително месечно възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 % от основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж.
Твърди също така, че от м. юли 2024 г. е налице съществена забава в изплащането на
трудовото му възнаграждение, като едва на 09.01.2025 г. му е било изплатено част от
възнаграждението за м. юли 2024 г. в размер на 4 000 лв., а неплатени са останали
1
дължимите възнаграждения за периода от м. юли 2024 г. до м. март 2025 г. вкл. Ищецът
заявява, че на 17.03.2025 г. е отправил до ответника предизвестие за прекратяване на
трудовото им правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което след неговото
прекратяване му се дължат и претендираните обезщетения. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете в признатите от ответника
части, а в останалите части исковете са оттеглени. Ангажирани са доказателства.
Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от
КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в
който е признало, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на 17.03.2025
г. на посоченото в исковата молба правно основание, както и че на 09.01.2025 г. ответникът е
платил на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща част от дължимото трудово
възнаграждение за м. юли 2024 г. Признато е също така, че ответникът дължи на ищеца
остатъка от неплатеното трудово възнаграждение за м. юли 2024 г. и пълния размер на
трудовите възнаграждения за периода август 2024 г. – 17.03.2025 г., както и обезщетения по
чл. 221 от КТ и чл. 224 от КТ, в следните размери:
55 266,56 лв. – общ нетен размер на дължимото трудово възнаграждение за периода м.
юли 2024 г. - 17.03.2025 г.,
1 877,29 лв. – нетен размер на обезщетението по чл. 224 от КТ,
7 509,15 лв. – нетен размер на обезщетението по чл. 221 от КТ,
2 149,99 лв. – сборна мораторна лихва върху неплатените месечни трудови
възнаграждения, дължима от датата на падежа им до 17.03.2025 г.,
законната лихва за периода от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на претендираните суми.
Направено е възражение за прекомерност на платените от ищеца адвокатско възнаграждение
в обезпечителното и в исковото производство, ако същите надхвърлят определените такива
съобразно Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, както и възражение срещу
искането за присъждане на разноски за изпълнителното производство по налагане на
обезпечителната мярка, тъй като това искане следва да бъде предявено пред съдебния
изпълнител. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника,
представени са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, както
и с оглед изразените от страните становище, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че ищецът е работил при ответника на
длъжността „***“, както и че трудовото им правоотношение е било прекратено на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 17.03.2025 г.
Не се спори също така, че ответникът не е платил на ищеца полагащите му се трудови
възнаграждения за периода м. юли 2024 г. - 17.03.2025 г., чийто нетен размер възлиза на
общо 55 266,56 лв., както и дължимата лихва за забава върху тях в общ размер от 2 149,99
лв.
Ответникът не оспорва и твърдението на ищеца, че му дължи, но не му е платил
обезщетение по чл. 224 от КТ в нетен размер от 1 877,29 лв., както и обезщетение по чл. 221
от КТ в нетен размер от 7 509,15 лв.
Предвид горното и тъй като ответникът е признал претендираните от ищеца вземания
в предявените по делото размери, съдът намира, че исковете са основателни и следва да
бъдат уважени в пълен размер.
Предвид установената забава на ответника за плащане на дължимите на ищеца
трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, на осн. чл. 86 от ГПК в полза на ищеца
2
следва да бъде присъдена и законна лихва върху същите, считано от предявяването на иска
до окончателното им изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски в настоящото производство, възлизащи на
7 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, както и разноските в производството по
обезпечение на бъдещия му иск (ч.гр.д. № 1920/2025 г. по описа на БРС) в размер на 3200
лв. – адвокатско възнаграждение и 40 лв. – държавна такса. Неоснователно е направеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като платените от ищеца адвокатски
възнаграждения са близки до минималните размери, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, съответно не са прекомерни.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за
разглеждане на предявените искове, която е в общ размер от 2 672,12 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-Н, ет. 5,
представлявано от К.И.Р., да заплати на А. В. Л., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от
55 266,56 лв. (петдесет и пет хиляди двеста шестдесет и шест лв. и петдесет и шест ст.) –
главница, представляваща общ нетен размер на неплатени трудови възнаграждения за
периода м. юли 2024 г. - 17.03.2025 г., сумата от 2 149,99 лв. (две хиляди сто четиридесет и
девет лв. и деветдесет и девет ст.) – сборна мораторна лихва върху неплатените трудови
възнаграждения, начислена за периода от датата на падежа на всяка от тях до 17.03.2025 г.,
сумата от 1 877,29 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и седем лв. и двадесет и девет ст.) –
нетно обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г., сумата от 7 509,15
лв. (седем хиляди петстотин и девет лв. и петнадесет ст.) – нетно обезщетение, дължимо при
прекратяване на трудово правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 01.04.2025 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 10
240,00 лв. (десет хиляди двеста и четиридесет лв.), представляваща направените от ищеца
разноски в исковото и в обезпечителното производство.
ОСЪЖДА „СОФТУЕР ГРУП БГ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-Н, ет. 5,
представлявано от К.И.Р., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС – Бургас, държавна такса в размер на 2 672,12 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и
два лв. и дванадесет ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3