Решение по КНАХД №1705/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез мл.експерт В. К. (правоспособен юрист), против Решение № 690/09.06.2025г. на Районен съд – Варна, 37-ми състав, постановено по АНД № 76/2025г., с което е отменено НП № 23-0003344/25.10.2024г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Варна, с което на М. С. А., [ЕГН], гр.Варна: 1/ за нарушение на чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 2/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложена глоба, в размер на 3000,00лв. С обжалваното решение на М. А. са присъдени разноски.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ВРС е отразил неправилно фактическата обстановка, не е обсъдил събраните доказателства и е изложил бланкетни мотиви – че в АУАН и НП не са посочени факти и обстоятелства, касаещи установените нарушения. Относно нарушението по пункт първи от НП – това на чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. сочи, че нарушението е от категорията на продължаваните такива и всякога до момента на проверката, водачът е в състояние да въведе в данните на тахографа и картата си на водач, липсващия период, т.е. моментът на нарушение е и моментът, до който е била налице възможност същата информация да бъде отразена. Относно мястото на извършване на нарушението сочи, че по арг. от чл.48, ал.4 ЗАНН, когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е АНО, в района, на който най-напред е било образувано производството. Относно нарушението по пункт 2 от НП – това на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001г., се позовава на разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 ЗДвП и сочи, че контролните органи са разполагали с правомощия да извършват измервания на композиции и състав от ППС посочени в чл.6 и чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г. и да съставят АУАН при наличие на основания за това. Представя документи от ел.мобилна везна и протоколи от периодична/ежегодна проверка на електронната везна и твърди, че нарушението е безспорно установено. Относно размера на санкцията сочи, че същият е определен съобразно изискванията на Директива 96/53 на Съвета на ЕС, както и че претоварване от близо 16000кг. оказва сериозно влияние върху спирачния механизъм на цялата композиция и неговата активност и действие, което във всички случаи обосновава изключително висока степен на обществена опасност. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна, при условията на чл.63д, ал.2 ЗАНН.

Ответната страна – М. С. А., чрез адв.И. Г., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 66003/25.07.2025г. Относно пункт първи от НП сочи, че в нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, а е описано само мястото на проверката. В тази връзка твърди, че на основание чл.91, ал.1, т.3 ЗАвП е следвало от превозвача да се изискат транспортно-съпроводителните документи и въз основа на тях да се установи териториално компетентния контролен орган. Отделно сочи и несъответствие с изискванията на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, т.к. според АУАН и НП фактическото обвинение е за „не въведени ръчно, автоматично или по друг начин на данните“, което съответства на задължението по чл.34, § 3, буква а) от Регламента, а не на посочена буква б). Относно т.2 от НП намира за недопустимо представянето на доказателства едва във фазата на касационното производство, които нито са новооткрити, нито новосъздадени, а са били известни на наказващия орган още във фазата на въззивното производство. От представените доказателства е видно, че в т.4.1 от описа е посочено съвсем различно измервателно средство. Процесното измервателно средство е описано погрешно, вследствие на което не може да бъде индивидуализирано по категоричен начин. В АУАН и НП е посочена електронна мобилна везна марка DANI ARGEO, модел DFWKR, без посочен сериен номер, а според сайта на производителя такъв измервателен уред не съществува. Представените с касационната жалба доказателства се отнасят за везна, модел DFWKRP и DFWKRPF. Отделно твърди, че в АУАН и НП е посочено, че разстоянието на осите на полуремаркето е над 1,3м., а съгласно чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/2001г. на МРРБ следва да е от 1,3м. до 1,4м., без обаче да са вписани въз основа на какви факти е изведен този извод. В случай че измерването е извършено с рулетка, не е посочена нейната марка, модел, сериен номер и номер на одобрено средство за измерване, поради което липсва възможност да се провери годността на уреда. Според § 5а, т.8 от ПЗР на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване към ЕС, не подлежат на одобряване на типа материалните мерки за дължина, каквато е ролетката, като в случая не е представена Европейска декларация за съответствие с Директива 2014/32/ЕС за доказване изискванията на чл.11, ал.2 и чл.12 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. Позовава се на разпоредбите на чл.14, ал.1, вр. чл.8, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба № 11/03.07.2001г. и твърди, че за да е съставомерно деянието по чл.177, ал.3 ЗДвП следва освен да се установи нарушение на изискванията за движение на пътищата отворени за обществено ползване, то и задължително да се установи дали липсва надлежно разрешение от администрацията, управляваща и стопанисваща пътя. Липсва и документ, удостоверяващ измереното разстояние между осите. Според СРМПС част І № ********* разстоянието между осите на автомобила ., а не както следва от НП – над 1300мм. . Твърди и че липсва субективния елемент на нарушението, т.к. при натоварване на ППС не е извършвано претегляне и водачът не е могъл да знае, че ще предприеме управление на ППС, чиято маса на осите е претоварена. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. В случай че касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли такова да не се присъжда, т.к. би било в противоречие с т.1, т.2 и т.3 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС – не е представен разходооправдателен документ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира за неправилен извода на ВРС за допуснати от наказващия орган процесуални нарушения. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.09.2024г., в гр.Варна, [жк], с.о. Д., на 2 км. преди [населено място], в посока [населено място], М. С. А. управлявал МПС СКАНИЯ Г 480 ЦБ с peг. № [рег. номер] от кат. N 3, попадащо в обхвата на Регламент 561/2006г. и оборудвано с дигитален тахограф марка Stoneridge Electronics, type SE5000, сериен номер SE5000, одобрен тип е50002. Според пътен лист серия А, номер 382/13.09.2024г. и товарителница серия Т от 13.09.2024г., А. извършвал превоз на товари – земна маса, по маршрут кв. В. (***) - [населено място].

На А. била извършена проверка от контролни органи към Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, които установили, че за периода от 14:22 часа (UTC време) на 10.09.2024г. до 04:34 часа (UTC време) на 13.09.2024г. водачът - поради отсъствие от превозното средство не е бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано превозното средство – не е вписал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф. Изготвени били 2 бр. разпечатки от карта на водача № ***валидна до 25.10.2025г., въз основа на които е прието, че нарушението е извършено на 13.09.2024г. Отделно при проверката било установено, че А. извършвал превоз на товари – земна маса по пътищата, отворени за обществено ползване, с МПС ([рег. номер]) с четири оси, от които 1-ва и 2-ра ос - управляеми, а 3-та и 4-та ос - задвижващи, с механично (ресорно) окачване за движение, като сумата от натоварванията на ос на една двойна ос (3-та и 4-та задвижващи) е 27710кг., която маса надвишава с 11710кг. допустимата норма от 16 тона, определена от министъра на МРРБ, като разстоянието между осите е над 1,3м. Измерването било направено с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, модел DFWKR и плочи със серийни номера ***и ***, с поставен стикер за годност номер 01104 до 02.2025г.

Въз основа на горните констатации било прието, че А. е извършил следните нарушения: 1/ на чл. 34, § 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) 165/2014г. и 2/ на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.2, т.2, буква „б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ , за което му бил съставен АУАН № 01106/13.09.2024г., подписан без възражения, а въз основа на акта е издадено НП № 23- 0003344/25.10.2024г., с което: 1/ за нарушение на чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, му е наложена глоба, в размер на 500,00лв.; 2/ за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, му е наложена глоба, в размер на 3000,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 ЗАНН, от компетентни длъжностни лица, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, но при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели да нарушаване на правото на защита на нарушителя. Конкретно е прието, че АНО е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. в НП липсва фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. Налице е бланкетно обвинение, като на практика само са повторени правните норми, без да са приведени към техните конкретни хипотези и установените факти. По изложените съображения е прието, че НП е незаконосъобразно.

Така постановеното решение е неправилно.

Същото е постановено при вътрешно противоречиви и бланкетни мотиви, липса на анализ и оценка на събраните доказателства и на доводите на страните, като изводът – че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, е неправилен.

Отговорността на М. С. А. е ангажирана за две нарушения, извършени на 13.09.2024г. – първото по чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., санкционирано на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози, и второто по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закона за движение по пътищата, вр.чл.7, ал.2, т.2, буква б) от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Съгласно чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Държавите членки налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство.

Съгласно чл.93в, ал.11 от ЗАвП, водач, който не е въвел данните относно периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване" или „дневна почивка“, когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.

Съгласно чл.139, ал.1, т.2, ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално натоварване на ос за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които не са дадени в приложение № 2, е за: 1. единична ос, незадвижваща или задвижваща - 10 t; 2. сумата от натоварванията на ос на една двойна ос, когато разстоянието между осите е: а) по-малко от 1,3 m - 13 t; б) от 1,3 m включително до 1,4 m - 16 t; в) от 1,4 m включително до 1,8 m - 18 t; г) равно или по-голямо от 1,8 m - 20 t.

С тази наредба се въвеждат изискванията относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик, регламентирани с Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996г.

Съгласно чл.1, § 1, буква а) от Директива 96/53/ЕО, същата се прилага спрямо размерите на моторните превозни средства от категории М₂ и М₃ и на техните ремаркета от категория O и на моторните превозни средства от категории N₂ и N₃ и на техните ремаркета от категории O₃ и O₄, дефинирани в приложение II към Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Директива 2007/46/ЕО е отменена с Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО.

Според осмо съображение от Регламента, със същия се определят технически и административни изисквания за одобряване на типа на моторни превозни средства за превоз на пътници (категория M) и моторни превозни средства за превоз на товари (категория N) и на техните ремаркета (категория О) …. Регламентът се прилага по отношение на МПС и техните ремаркета от посочените категории, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – чл.2, § 1 от Регламента.

Според чл.4 – Категории превозни средства, § 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2018/858, за целите на регламента категория N включва моторни превозни средства, проектирани и произведени основно за превоз на товари и се разделя на: категория N₁: моторни превозни средства с максимална маса, ненадвишаваща 3,5 тона (т.i); категория N₂: моторни превозни средства с максимална маса, надвишаваща 3,5 тона, но ненадвишаваща 12 тона (т.ii); и категория N₃: моторни превозни средства с максимална маса, надвишаваща 12 тона (т.iii).

Съгласно чл.1, § 1, буква б) от Директива (ЕО) 96/53, същата се прилага спрямо масите и някои други характеристики на превозните средства, чието определение е дадено в буква а) (моторните превозни средства от категории N₂ и N₃ и на техните ремаркета от категории O₃ и O₄) и които са посочени в приложение I, параграф 2 към настоящата директива.

Според чл.1, § 2 от същата директива, всички стойности на масите, посочени в приложение I, представляват норми, които се прилагат спрямо натоварено превозно средство в движение, а не спрямо производствените стандарти на превозното средство; последните ще бъдат определени в последваща директива.

Дефинициите за „максимално допустима маса“ и „максимално допустимо натоварване на ос“, са дадени в чл.2 от Директива 96/53/ЕО и § 1, т.11 и т.12 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001г.

Изискванията относно документите за регистрация на превозни средства съгласно Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 година, относно документите за регистрация на превозни средства, са въведени с Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Видно от приложеното към въззивната жалба Свидетелство за регистрация част І за МПС [рег. номер], същото е категория (J) - N3, с технически допустима максимална маса (F.1) – 41000кг. (41т.), брой оси (L) – 4, разпределение на техническата допустима максимална маса между осите – N1 и N2 – 7500кг., N3 и N4 – 13000кг., и междуосие (М) – 4100мм.

Противно на мотивите на ВРС, в съдържанието на АУАН и НП не са преписани правните норми, а са посочени и конкретни факти, които са относими към съставомерните признаци на вменените нарушения.

Според описанието в АУАН и НП на първото нарушение, същото се изразява в това, че на посочените дата, място и час, М. С. А. е управлявал МПС, категория N3,оборудвано с дигитален тахограф марка, тип, сериен номер и одобрен тип, попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014г., и е извършвал обществен превоз на товари на територията на РБ по маршрут кв.Виница (Ботаника) – [населено място], съгласно пътен лист и товарителница, като за периода от 14:22 часа (UTC време) на 10.09.2024г. до 04:34 часа (UTC време) на 13.09.2024г. водачът - поради отсъствие от превозното средство не е бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано превозното средство – не е вписал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф.

Според АУАН и НП, второто нарушение се изразява в това, че А. извършва обществен превоз на товари – земна маса, с МПС с четири оси, от които 1-ва и 2-ра управляеми, а 3-та и 4-та задвижващи, с механично (ресорно) окачване, по пътищата отворени за обществено ползване, като сумата на натоварванията на ос на една двойна ос (3-та и 4-та задвижващи) е 27710кг., която надвишава с 11710кг. допустимата норма от 16 тона, определена в Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, като разстоянието между осите е над 1,3 м. Измерването на натоварванията е извършено с посочената в НП електронна мобилна везна.

Противно на извода на ВРС, описанията на двете вменени нарушения изцяло отговарят на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, т.к. са посочени всички съставомерни признаци от обективна страна – данни за категорията на МПС, за тахографа, с който е оборудвано, за извършвания превоз – идентифициран с конкретния товар и маршрут, както и че в посочения времеви интервал липсват вписани периоди съгласно чл.5, буква б), подточки ii), iii) и iv) от Регламент № 165/2014г. Посочени са още данните от извършените измервания на натоварванията на осите. Всички представени и съставени писмени доказателства в хода на проверката, са приложени по преписката – пътен лист, товарителница, извлечение от картата на водача, както и фиш от извършените измервания с електронната везна – в който са посочени конкретните натоварвания на всяка една от осите при измерването на място. Към жалбата е приложено и удостоверението за регистрация Част І за превозното средство.

Така представените писмени доказателства, както и събраните във въззивното производство гласни такива, са достатъчни за извършване на обективна преценка за това дали деянията съставляват административни нарушения, правилно ли са квалифицирани и доказано ли е извършването им.

Такова изследване не е извършено от ВРС, което препятства настоящата инстанция да разреши спора по същество. Както в касационната жалба, така и в отговора по нея, процесуалните представители на страните са изложили подробни и аргументирани доводи в подкрепа на своите твърдения, които следва да бъдат обсъдени за пръв път от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, вкл. в контекста на представените с касационната жалба писмени доказателства.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно е и бланкетното позоваване на решението на Адм.съд-Варна по КАД № 741/2024г., т.к. в случая междуосието е посочено в свидетелството за регистрация.

При новото разглеждане на делото, ВРС следва да извърши анализ и оценка на всички събрани писмени и гласни доказателства, както и на доводите на страните, вкл. тези пред касационната инстанция, и в контекста на установените факти и дадената квалификация на двете нарушения, да изложи мотиви относно осъществяването на всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна на вменените нарушения, тяхната доказаност и правилна квалификация.

При този изход на спора и на основание чл.226, ал.3 АПК, въпросът за разноските следа да се разреши при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 690/09.06.2025г. на ВРС, 37-ми състав, постановено по АНД № 76/2025г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при съобразяване с указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!