РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Русе, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500339 по описа за 2025 година
за се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация Русе“ АД гр. Русе,
против Решение № 373/06.03.2025г. постановено по гр.д. №6626/2023г. по
описа на РРС, с което са уважени предявените от С. Б. Г. трудови искове за
отмЯ. на наложено дисциплинарно наказание уволнение, възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в размер на 4177,67 лв. за периода от 24.10.2023г. до
23.04.2024г. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
обжалвания съдебен акт с доводи, че решението е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на ново, с
което исковете на С. Б. Г. се отхвърлят като неоснователни.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
адвокат К. Д. – пълномощник на въззиваемия, в който се взема становище за
нейната неоснователност, счита се обжалваното решение за правилно и се
иска същото да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните, както и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
С. Б. Г. от гр. Русе е предявил против „Топлофикация Русе“ АД
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1-3 КТ, за отмЯ. на заповед № 359/23.10.2023г. на изпълнителния д. на
„Топлофикация Русе“ АД, като незаконосъобразна, за възстановяване на
заеманата от него преди уволнението длъжност, както и за заплащане на
обезщетение до шест брутни работни заплати за времето от датата на
уволнението - 23.10.2023г. до 23.04.2024г. на база брутно трудово
възнаграждение - 1450 лв. или общо 8700 лв., заедно със законната лихва до
окончателното изплащане. Твърдял е, че е работил в ответното дружество като
монтьор РМО в звено „Нагревни повърхности“, цех „Централизиран ремонт“,
направление „Ремонт и инвестиции“, а на 23.10.2023г. му била връчена
заповед № 359/23.10.2023г., с която му било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“, на основание чл.330, ал.1, т.6, във вр. с чл.190, ал.1,
т.3 и чл.188, т.3 КТ. Като причина за налагане на наказанието в заповедта било
посочено: „На 28.08.2023г. е извършена ревизия на дюзи на рециркулационни
помпи, чието почистване е било възложено на работна група, състояща се от
двама работници: С. Б. Г. и Б.А.Ц. (ревизията- отбелязана в Оперативен
дневник на Инсталация за очистване на димни газове), която ревизия
констатирала, че са запушени 63 броя дюзи, като 48 от тях са били възложени
за почистване на работната група, в която са участвали двамата работници,
което представлявало неизпълнение на възложената работа и неспазване на
техническите и технологичните правила - нарушение на чл.36, т.3 от
Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР), както и чл.190, ал.1, т.3 КТ -
системни нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът е оспорил заповедта
като незаконосъобразна, издадена при злоупотреба с права от страна на
работодателя, поради единственото му желание, чрез законно допустими
2
средства да постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия му
договор по най - неблагоприятен за ищеца начин, чрез дисциплинарно
уволнение. Твърдял е, че заповедта, с която му е наложено дисциплинарното
наказание е немотивирана, от изложеното в нея не ставало ясно какво
нарушение е допуснал, в какво се изразява неизпълнението на възложената му
работа и пр. Твърдял е, че не е допускал нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в системност, както било посочено в заповедта. В последната
липсвала преценка за тежестта на твърдяното нарушение, както и за
субективното отношение на ищеца. Твърдял е също така, че работодателят е
допуснал нарушения и при изискването от него на обяснения по реда на
чл.193 КТ, тъй като в искането не било посочено по ясен и разбираем начин
нарушението, за което следвало да даде обяснения.
Ответникът „Топлофикация Русе“АД е оспорил исковете. Твърдял е, че
за периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г. на ищеца е било възложено да
извърши демонтаж, почистване и монтаж на 79 броя запушени дюзи, като
възложените му дейности са му били подробно разяснени, дадени са му
указания и му е била направена демонстрация от инженер химик ОС на ИОДГ
и от дежурния старши оператор. Посочил е, че на 20.08.2023г. инсталацията за
очистване на димни газове от серни окиси е била спрЯ. за почистване и
ремонт, а на 28.08.2023г. е била направена ревизия от оправомощени за
дейностите лица. Било установено, че 63 бр. дюзи са запушени, като 49 бр. от
тях са от възложените за почистване от ищеца, което означавало, че не са
почиствани изобщо или са били почистени некачествено. Това наложило
повторно извършване на демонтаж, почистване и монтаж от друг персонал от
ИОДГ. Твърдял е, че ищецът е бил наказван и преди това за нарушаване на
трудовата дисциплина за нарушения, извършени в период от една година, като
за първото нарушение – преждевременно напускане на работа, не му е било
наложено дисциплинарно наказание, а със Заповед №155/24.04.2023г. е бил
лишен от премия, а за второто нарушение е бил наказан с предупреждение за
уволнение със Заповед №273/27.07.2023г. за неизпълнение на възложена
работа. Твърдял е, че конкретното нарушение е за виновно неизпълнение на
трудовите задължения и тежко нарушаване на трудовата дисциплина – чл.36,
т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред на “Топлофикация Русе” АД и по
чл.190, ал.1, т.3 КТ за системни нарушения. Посочено е, че дисциплинарното
производство срещу ищеца е проведено при спазване на всички изисквания на
3
КТ и не са допуснати твърдяните с исковата молба нарушения, като
наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и съответстващо на
тежестта на установените нарушения.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото безспорно е установено наличието на трудово
правоотношение между страните, на основание трудов договор № ЗИ-
23/10.06.2019г., по силата на който ищецът С. Б. Г. е назначен в предприятието
на „Топлофикация – Русе“ АД да изпълнява длъжността „монтьор, ремонт на
машини и оборудване“, с място на работа /„Цех за централизиран ремонт,/
Механичен ремонт/ Зв. “Нагревни повърхности, очистващи съоръжения”. В
утвърдената на 30.06.2011г. Длъжностна характеристика, приложена по
делото, са описани и детайлизирани основните трудови задължения на
длъжността “монтьор, ремонт на машини и оборудване”, Структурно звено:
“Цех за централизиран ремонт, Механичен ремонт, Зв. “Нагревни
повърхности, очистващи съоръжения”. Установено е, че с доклад ЦП -
632/13.04.2023г., главният инженер механик Г.И. (пряк ръководител на ищеца)
и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали изпълнителния директор, че
на 12.04.2023г. С. Г. е напуснал работното си място в 15:00 часа и не се е
върнал на обекта да завърши работата си, като е оставил колегите си И.Д.К. и
Г.С.С. да довършат работата по изкърпване на тръбопроводи към въздушни
клапи на мелница А8 и 8Б на Котел 8. За това констатирано от работодателя
нарушение на трудовата дисциплина, на ищеца не е наложено дисциплинарно
наказание, а със Заповед №155/24.04.2023г. той е лишен от премия за три
месеца, която премия според Правилника за заплащане на труда в дружеството
представлява стимулиращо плащане, което не е част от основната работна
заплата, не се вписва в трудовия договор и се определя ежемесечно по
преценка на работодателя в зависимост от обема и качеството на изпълнение
на работата. С доклад РД-1085/05.07.2023г. главният механик Г.И. (пряк
ръководител на ищеца) и директорът по ремонта И.Х. са сигнализирали
изпълнителния директор, че на 20.06.2023г. С. Г. не е извършил качествено
възложена му работа – установено е несъответствие на отворите на пробити от
него детайли (не е пробил дупки там където му е указано). Поради това
некачествено изпълнение се е наложило конструктивно изменение и
4
доработка от друг монтьор. След изискани от ищеца обяснения за случая по
реда на чл. 193 КТ му е наложено дисциплинарно наказание със Заповед
№273/27.07.2023г. „Предупреждение за уволнение“, която заповед е връчена
надлежно на ищеца и която не е обжалвана и е влязла в сила.
Установено е, че за периода от 03.04.2023г. до 17.08.2023г., чрез
изпълняващия длъжността Главен механик на цех „Централизиран ремонт“
инж. Г.И., на ищеца С. Г. е възложено (с нареждане) да извърши демонтаж,
почистване и монтаж на дюзи на рециркулационни помпи с №1,3,4,5 и 6 в
Инсталацията за очистване на димни газове на топлоелектрическата централа.
Извършената работа от ищеца по почистване на дюзите е отбелязана в
Дневник за работа с нареждане и работни листи извлечение от Работен
дневник. На 20.08.2023г. Инсталацията за очистване на димни газове (ИОДГ)
от серни окиси е спрЯ. за почистване и ремонт, а на 28.08.2023г. е направена
ревизия от персонал на ИОДГ при дружеството, при която е констатирано, че
48 от дюзите, които са почиствани от ищеца са запушени. С доклад
ЦП-1567/06.10.2023г. констатацията от ревизията е докладвана на
изпълнителния директор от инженер химика Р.П.. С Доклад РД
1600/11.10.2023г. заместник директорът по ремонт и инвестиции е направил
предложение до изпълнителния директор на дружеството за налагане на
дисциплинарно наказание на ищеца. По образуваната дисциплинарна
процедура от него са изискани и дадени на 13.10.2023г. писмени обяснения. С
оглед събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и
становището на заместник директора по ремонта, дадено на 17.10.2023г. с рег.
№РД-1637, изпълнителният директор на ответното дружество е издал
оспорената в производството по делото Заповед №359/23.10.2023г., с която на
основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ, във вр. с чл. 190, ал.1 т.3 и чл. 188 т.3 КТ се
налага на С. Б. Г. дисциплинарно наказание „Уволнение“. Като причини за
налагане на наказанието в заповедта е посочено установеното от ревизията на
28.08.2023г. запушване на дюзи, 48 от които са били възложени за почистване
на работна група с участието на С. Г., което представлява неизпълнение на
възложена работа и неспазване на техническите и технологичните правила и
нарушение на чл. 36, т.3 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и на
чл. 190, ал.1 т.3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. В
заповедта е посочено, че от Г. са извършени още две дисциплинарни
нарушения, за едно от които има наложено и влязло в сила дисциплинарно
5
наказание, а за другото е издадена заповед за лишаването му от премия.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелят Б.Ц.
/ другият член на работната група/ установява подробно как им е била
възлагана работата в ответното дружество, начина по който са я свършили,
като изразява становище, че спрямо него и ищеца е налице тенденциозно
поведение от страна на ръководството, което е насочено към тяхното
уволнение, поради обстоятелството, че във връзка с лишаването им от
допълнително възнаграждение след случая от месец април, направили опит да
потърсят адвокатски съвет и да защитят правата си. Свидетелят Ц. сочи също
така, че е получил същите дисциплинарни наказания като ищеца.
Свидетелят Г.И. – главен механик в ответното дружество и пряк
ръководител на ищеца, който му е възлагал задачи и отчитал свършената
работа, е установил, че лично той констатирал, че ищецът и неговия колега
Б.Ц. са напуснали по-рано работното си място. Лично констатирал също така,
че неправилно същите двама работници са изпълнили възложената им от него
работа по разпробиването на отвори в около 20 планки, за което изготвил
съответните доклади до ръководството на дружеството. Според свидетеля И.
имало и други констатирани случаи ищеца да не спазва и уплътнява работното
си време, за което от негова страна му било обръщано внимание. Свидетелят
предприел действия по изготвяне на доклади за констатираните нарушения
вече като „крайни действия“.
Свидетелят Р.П., работещ на длъжността „инженер-химик почистващи
съоръжения“ в ответното дружество, е обяснил същността, начина на
функциониране и поддържането на инсталацията за очистване на димни
газове в топлоцентралата. Според показанията му в началото март или април
2023г., когато започнала кампанията по почистването на неработещите дюзи,
то се вършело поетапно от дежурния персонал, плюс външен привлечен
персонал. Инсталацията, за която ставало дума, била звено към цех за
химическа водоочистка и водоподготовка. Инструктажите за безопасност се
извършвали на нови работници, които не са вършили тази дейност до сега
лично от свидетеля или от дежурен старши оператор и се записвали в дневник
за възлагане с нареждане. Инструктажът бил съвсем елементарен - да
внимават, ако дюзите са работили до скоро, значи са относително топли или
пък да се пазят ако има останал флуид, или ако има някакви други
6
потенциални рискове, които могат да възникнат. В този аспект се случвал
инструктажа. Работата била относително лесна и за това нямало писмен
документ за инструктажа. Акцията по почистване на дюзите продължила до
месец август, до спиране на съоръжението за ремонт. През този период от
месец март или април, до месец август С. Г. и Б.Ц. идвали, но не всеки ден, а
когато имали възможност, като се работело без основната дейност и
извършваната от тях ремонтна и почистваща дейност да си пречат. Основната
част от дюзите се почиствали относително лесно и времетраенето в
зависимост от състоянието при почистване от двама човека можело да бъде за
половин, за един или два часа. Ревизията приключила с ревизионен протокол
така, както било записано в оперативния дневник към дадената дата.
Резултатите от проверката се записвали от старшия оператор, който заедно със
свидетеля П. извършвал ревизията. Не си спомнял точната бройка на
непочистените дюзи, около 60, това било описано в доклада. След като
установил запушените дюзи сигнализирал ръководството, което му наредило
да напише доклад на база на констатираните факти.
От приетото в производството пред първоинстанционния съд без
възражения заключение на икономическата експертиза е установено, че
размерът на обезщетението за оставане без работа на ищеца за шестмесечния
исков период от 24.10.2023г. до 23.04.2024г, изчислен на база последното
брутно трудово възнаграждение, възлиза на сумата 4177.67 лв. Вещото лице е
съобразило, че ищецът на 12.12.2023г. е сключил трудов договор с „Бетон-05”
ООД, ЕИК *********, на длъжност „Механик промишлено оборудване”,
прекратен през м. март 2024г., през което време е работил на по-нископлатена
работа.
Съгласно заключенията на техническата експертиза и на тройната
(комплексна) техническа експертиза длъжностната характеристика на
длъжността “Монтьор, ремонт на машини и оборудване”, Структурно звено:
“Цех за централизиран ремонт, Механичен ремонт, Зв. “Нагревни
повърхности, очистващи съоръжения” съответства на трудовата функция на
ищеца, възложена му с трудовия договор. Поставената задача на 20.06.2023г.
от инж.Г.И. и поставената задача от инж. Р.П. за периода 03.04.2023г.-
17.08.2023г. влизат в компетенциите на длъжността „Монтьор ремонт на
машини и оборудване“.
7
След обстоен анализ на събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна, тъй като начинът по който е мотивирана не отговаря на
изискването на чл.195, ал.1 КТ, а именно, не е посочено времето или периода,
в който е извършено твърдяното нарушение, липсва описание на
нарушението, липсва и препращане към друг документ, в който нарушението
да е описано съобразно изискването на чл.195, ал.1 КТ. Немотивирането на
дисциплинарното наказание рефлектира и на преценката за съответствие
между тежестта на нарушението и наложеното наказание – чл.189, ал.1 КТ.
Поради това предявените искове за отмЯ. на уволнителната заповед и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност са
уважени.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд прави
следните изводи:
Решението на първоинстанционният съд е валидно и допустимо.
При правилно установена фактическа обстановка, която настоящият
състав възприема изцяло, поради което не се налага да повтаря,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на въззивника за
неправилност и необоснованост на решението.
При разглеждане на делото и постановяване на решението
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, а решението е
постановено в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства.
Според константната съдебна практика налагането на дисциплинарно
наказание се извършва с мотивирана заповед, като разпоредбата на чл.195,
ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективни му признаци, времето на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага. Липсата на само един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като нормата на чл.195, ал.1 КТ е
императивна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от
8
принципа за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение,
изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието и с цел
съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и възможността наказания работник
да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Смисълът
на тази разпоредба /чл.195, ал.1 КТ/ е работникът или служителят да знае
конкретната причина за дисциплинарното си уволнение, той трябва да получи
пълна информация за обстоятелствата, на които се основава уволнението, за
да може евентуално да организира съдебната си защита. Сроковете за
налагане на дисциплинарни наказания са преклузивни и за спазването им от
работодателя съдът следи служебно. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие
с чл.195, ал.1 КТ. В този смисъл са решение по гр.д.№344/2009, Трето ГО на
ВКС, решение по гр.д.№38/2009г. на Четвърто ГО на ВКС, решение по гр.д.
№3681/2008г. на Трето ГО на ВКС, решение по гр.д.№999/2009г. на Четвърто
ГО на ВКС, решение по гр.д. №5501/2013г. на Четвърто ГО на ВКС, решение
по гр.д.№7430/2013г. на Трето ГО на ВКС, решение по гр.д.№6474/2014г. на
Трето ГО на ВКС, решения по гр.д.№2085/2017г. на Четвърто ГО на ВКС и по
гр.д.№698/2009г. на Трето ГО на ВКС и много други.
С процесната заповед №359/23.10.2023г., на С. Б. Г. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение, за системни нарушения на трудовата
дисциплина, основание по чл.190, ал.1, т.3 КТ. Според §1, т.22 от ДР на КТ,
„Системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече
нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година,
като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за
налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са
налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния
ред. От мотивите на процесната заповед не може да се направи извод кои са
трите нарушения на трудовата дисциплина, обективирани с техните обективни
и субективни признаци, както и време на извършване. Безспорно се приема в
практиката /напр. Решение по гр.д. №410/2009 на Четвърто ГО на ВКС,
Решение по гр.д.№465/2009г. на Трето ГО на ВКС и др./, че дисциплинарните
нарушения могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в
заповедта за уволнение, който е станал достояние на наказания работник или
служител и с който той е запознат. В този случай се приема, че заповедта е
мотивирана, ако в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
9
работодателят се е позовал на този документ. В случая, в заповедта за
уволнение работодателят се е позовал на извършена ревизия на дюзи от
28.08.2023г. Документ за извършването на тази ревизия не е представен по
делото, представено е копие от оперативен дневник на ИОДГ от 28.08.2023г.
На първо място, липсват данни Г. да е запознат с този документ, а на следващо
място – в него липсва каквато и да е индивидуализация на дисциплинарно
нарушение, съобразно изискуемите реквизити. Аналогичен извод следва и по
отношение цитираната заповед №155/24.04.2023г. /посочена в уволнителната
заповед/, с която е наредено на С. Г. да не се начислява премия за срок от три
месеца, считано от възнаграждението за м.04.2023г., установяваща според
работодателя твърдяното нарушение-преждевременно напускане на работа
през м.април 2023г. Липсата на мотиви на заповедта не може да се санира в
хода на съдебното производство с представянето на документи от страна на
работодателя, както и с показания на свидетели, което прави невъзможен
съдебния контрол на оспореното наказание. Поради изложеното,
неоснователно е оплакването в жалбата, че в заповедта подробно е описано на
коя дата с какъв способ е установено всяко от нарушенията, както и че
системността на нарушенията е обоснована в нея.
По тези съображения, настоящият състав намира, че искът за отмЯ. на
заповедта за уволнение е основателен и следва да бъде уважен, поради
допуснати формални нарушения досежно мотивирането й, както и искът за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед основателността на тези искове и като е съобразил
заключението на икономическата експертиза, правилно районният съд е
уважил иска по чл. 225, ал.1 КТ за сумата 4177.67 лв. за периода 24.10.2023г. -
23.04.2024г., ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното
изплащане.
Предвид изложеното, решението на районния съд като правилно следва
да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора, въззивникът „Топлофикация Русе“АД дължи на
С. Б. Г. разноски за тази инстанция, а именно сумата 2000 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №373 от 06.03.2025г., постановено по гр.д.№
6626/2023г. по описа на РРС в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.ТЕЦ Изток №*, представлявано от
С.Ж., да заплати на С. Б. Г., ЕГН **********, от гр. Р., кв. Д., ул. „Н. № *,
сумата 2000 лв. разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС, при наличие на основания по чл.280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11