РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500318 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от Г. Н. А., ЕГН ********** и А. Н. В.,
ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. В. В. - *АК, срещу
решение № 544/07.07.2025 год. по гр.д. № 1856/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд, с което е прогласен за недействителен на
основание чл.40 от ЗЗД по отношение на А. И. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *, офис № *, чрез адв. Н.
Р. К. от АК - Б. в качеството му на универсален наследник на Р. Д. Д., родена
на **.**.**** г., починала на **.**.**** г. по силата на завещание от
**.**.**** г., предадено за пазене на нотариус
******************************** и обявено на **.**.**** г. по иска
предявен против Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., ул.„К.“ № **, ет. *, ап. *, на договора за продажба,
сключен между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и купувач А. В., оформен в
1
нот.а. *****************************************, вписан в
******************************* за *************** следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с
адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****,
07079.2.**** и 07079.2.**** И Е ОСЪДЕНА А. Н. В. с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. * да предаде на А. И. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с
адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *,
офис № *, чрез адв. Н. Р. К. от АК - Б.с владението върху 1/2 идеална част от
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по
КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
трета категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.****. Осъдени са Г. Н. А.
с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул.
„К.“ № **, ет. *, ап. * да заплатят в полза на А. И. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с адрес за връчване
на призовки и съобщения: гр. Б., ул. „Х. Ф.“ № **, ет. *, офис № *, чрез адв. Н.
Р. К. от АК - Б. сумата от 8405 /осем хиляди четиристотин и пет/ лв.
направени по делото разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
поради направени от окръжния съд незаконосъобразни решаващи изводи, в
противоречие с разясненията по ТР №5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че с представеното в полза на ответника Г. А. пълномощно,
наследодателката Р. Д. не е ограничила представителната власт на сина си до
конкретна разпоредителна сделка при определени елементи, а е изразила воля,
пълномощникът да избира и договаря във всяка насока, по отношение на
която не е изрично ограничен. Съдът не е обсъдил в мотивите обстоятелствата
относно изразената от упълномощителката воля, както и, че е спазено
посоченото в пълномощното ограничение, долната граница на цената да не е
по-ниска от данъчната оценка. Сочи се, че окръжният съд е приложил
практика на ВКС преди постановяване на тълкувателното решение, с което е
преодоляно схващането, че един от основните критерии за увреждане по
2
смисъла на чл. 40 от ЗЗД е значителната разлика в цената на имота по
заключението на вещото лице и тази, отразена в нотариалния акт. Сочи се, че в
актуалната съдебна практика е даден приоритет на изразената, а не на
предполагаемата воля на упълномощителя, като в случая тази воля по
отношение на цената е ясно изразена. Твърди се, че съдът не е изяснил волята
на упълномощителката по критериите по чл. 20 от ЗЗД и чл. 44 от ЗЗД, като е
извършил неправомерно игнориране и заместване на тази воля. Твърди се, че
при представителството по процесната сделка Г. А. изцяло се е съобразил с
желанията на упълномощителката, поради което не е налице и втората
предпоставка по чл. 40 от ЗЗД - споразумяване в нейна вреда между
участниците в сделката, без значение в какви отношения се намират
последните помежду си. Сочи се, че окръжният съд не е указал на
ответниците, че следва да ангажират доказателства за отчетна сделка, а и
твърдения във връзка с такава сделка не са изложени в исковата молба, поради
което приетата липса на отчетна сделка не следва да е аргумент в подкрепа на
изводите на съда. Извършено е позоваване на ново обстоятелство, което
следва да се вземе предвид от съда по чл.273 от ГПК - влязло в сила
решение по гр.д.№8643/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, с
което е възстановена запазената част на Г. А. от наследството на Р. Д., като е
намалено с 1/6 ид.ч. завещателното разпореждане направено в полза на ищеца
по дело, поради което се сочи, че искът би могъл да бъде уважен само до
размера на притежаваната от А. А. по-малка част от 1/2 ид.ч. от наследството
на Р. Д. Заявено е поддържане на възраженията за некредитиране на
заключението на вещото лице относно оценката на процесния имот. Твърди
се, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ищеца и в тежест на
ответниците в размер на 8405 лв., при неотчитане на обстоятелството, че
претенцията по първоначално предявените искове за целия имот е частично
прекратена, както и, че с оглед данъчната оценка на имота, платената сума за
адвокатско възнаграждение е завишена, и съобразно направеното възражение
за прекомерност е следвало да бъде намалена. Направено е искане за отмяна
на решението и за отхвърляне на исковете, евентуално - за намаляване на
размера до който са уважени исковете, както и за присъждане на съдебните
разноски за двете инстанции. Към възивната жалба е приложено копие от
решение № 849/15.04.2025 год. по гр.д.№8643/2024 год. на БРС, като е
направено искане за прилагане на това дело към настоящото, за да се
3
установи, че решението е влязло в сила.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. И. К.,
чрез процесуален представител адв. Н. К. - *АК, в който се твърди, че
обжалваното решение е правилно като постановено при спазване на
съдопроизводствените правила и точна преценката на събрания по делото
доказателствен материал, от анализа на който са направени логически
обосновани фактически изводи, въз основа на които правилно е приложен
материалния закон и задължителната съдебна практика по неговото
прилагане. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
възраженията по въззивната жалба и в подкрепа на изводите на окръжния съд
за наличие на кумулативно изискуемите елементи за уважаване на иска по чл.
40 от ЗЗД. Сочи се липса на надлежно оспорване на приетото от окръжния съд
заключение на оценъчната експертиза, от което се установява изключително
ниската продажна цена на имота – над 326 пъти под пазарната стойност, което
доказва наличието на обективния елемент, а относно субективния елемент се
твърди, че той се установява от съдържанието на самата сделка, тъй като и
двамата участници в нея са осъзнавали, че при продажба на имота при тази
ниска цена, увреждат представлявания продавач. Отделно са посочени и други
установени по делото обстоятелства в подкрепа на този извод. Изложени са
възражения и по твърдението във въззивната жалба за прекомерност на
размера на присъдените разноски. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред
въззивната инстанция. По искането за събиране на доказателства е посочено,
че преценката се предоставя на съда.
Въззивният съд с определението си по чл. 267 от ГПК е дал указания на
въззивника да уточни дали изложените във въззивната жалба възражения
относно присъдените с обжалваното решение разноски, представляват искане
за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК, като в
дадения срок с писмена молба е уточнено, че с въззивната жалба не е
направено такова искане.
С определението по чл. 267 от ГПК, по доказателствените искания на
въззивника, като ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 от
ГПК е прието представеното копие от решение № 849/15.04.2025 год. по
гр.д.№8643/2024 год. на БРС, но е отказано прилагане на гр.д.№8643/2024
4
год. на БРС. Изискана е информация за момента, в който решението по това
дело е влязло в сила. В нарочно писмо на БРС до настоящия съд е посочено,
че решението е влязло в сила на 13.05.2025 год.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирани за
обжалване лица и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно и субективно съединени искове с правни основания чл. 40 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 108 от Закона за собствеността.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, страните чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и искания.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените от ищеца А. И.
К. срещу ответниците Г. Н. А. и А. Н. В. обективно съединени искове за
прогласяване спрямо ищеца на недействителността на договор за
покупко-продажба сключен между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и
купувач А. В., оформен в н.а.*********************************** на
нотариус № ***, за 1/2 идеална част от следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с адрес на
поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.****
и 07079.2.****, и за осъждане на ответницата А. Н. В. да предаде на А. И.
К. с ЕГН **********, неговата 1/2 идеална част от същия недвижим имот.
Ищецът твърди, че има качеството на наследник на неговата баба Р. Д.
поч. на **.**.**** год., поради оставено от нея в негова полза и в полза на Р.
А. универсално завещание, съгласно което би следвало да получи
******************, но е констатирал, че имотът е бил предмет на
разпореждане преди смъртта на баба му, чрез договор за покупко-продажба, с
който първият ответник Г. А. в качеството му на представител по пълномощно
на майка си Р. Д., от нейно име и за нейна сметка е продал на втората
ответница А. В. процесният имот за сумата от 1000 лв. Твърди, че поради
многократно по-ниската от пазарната цена, на която е продаден имота,
5
сделката е във вреда на Р. Д., а двамата ответници, които чрез търговски
дружества регистрирани от тях извършват дейности с недвижими имоти са
били наясно с увреждането, като се сочи също, че същите живеят в условията
на съвместно семейно съжителство и от връзката им е родено дете - Р. А.
Ищецът поддържа предявените искове, ангажира доказателства, прави искане
за присъждане на съдебните разноски.
Ответниците с депозирани от тях отговори са оспорили предявените
искове, с възраженията, които повтарят и във въззивната жалба, направили са
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на съдебните разноски.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му и е валидно.
Относно допустимостта на обжалваното решение съдът намира
следното:
Окръжният съд е приел, че правната квалификация на втория обективно
предявен иск е по чл. 108 от ЗС, но не е съобразил, че искането за предаване на
претендираната идеална част от имота е основано на претенция на ищеца за
недействителност на договора, от който ответницата черпи права. Съгласно
разясненията дадени в мотивите към т.2А от ТР №4/14.03.2016 год. по ТД
4/2014 г. на ОСГК на ВКС, когато ищецът основава искането си за връщане
на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, връщането
на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание
чл.108 ЗС, а на основание чл.34 или чл.55 ЗЗД като последица от
уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора.
Прието е, че в тези случаи постановяването на установителен диспозитив
на решението за установяване на правото на собственост на ищеца е
необходимо.
Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на
обстоятелствата, на които се основава той и заявените искания. Целта на
втория обективно съединен иск е след установяване на твърдяната
недействителност на сделката за покупко-продажба, процесният имот да бъде
приет за част от патримониума на праводателката на ищеца и идеалната му
част да му бъде върната от лицето на което е била предадена без основание.
Правната квалификация на втория обективно съединен иск, съгласно
разясненията по задължителната съдебна практика цитирана по-горе, е
6
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото по нищожния спрямо
ищеца договор на идеалната му част от процесния имот, като предоставена
при начална липса на основание за получаването й от втората ответница. В
този смисъл са изричните разяснения изложени и в мотивите на т.III.6 от
ТР № 5/12.12.2016 год. по ТД № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС, където е
посочено, че при позоваване пред съда от страна на представлявания /респ. от
неговите наследници/ на недействителността по чл. 40, всяка от страните
дължи на другата връщане на даденото по договора, на осн. чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД – в хипотезата на начална липса на основание за извършването
на престациите.
Дадената правна квалификация от настоящия съд на втория обективно
съединен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, не предполага преразпределение
на доказателствената тежест и ново събиране на доказателства. Ето защо
служебното обезпечаване за приложението на чл.55 от ЗЗД от въззивния съд, в
случая не сочи допуснати от окръжния съд съществени процесуални
нарушения, които на самостоятелно основание да водят до недопустимост –
респ. – до неправилност на обжалвания съдебен акт. /т.2 от ТР № 1/09.12.2013
г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/
Въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното
решение, като следи за наличието на правен интерес от страна на ищеца
по всяко време на процеса. Правният интерес на ищеца А. И. К. към момента
на предявените на исковете по делото е бил до размера на наследствената му
квота по представеното универсално завещание от *****************, с
което неговата баба Р. Д. Д. /поч. на **.**.**** год./ е завещала в негова полза
и в полза на Р. Г. А. род. на **.**.*** год. ******
*************************************, което притежава към момента на
смъртта. С новото доказателство представено пред въззивния съд –
решение № 849/15.04.2025 год. по гр.д. № 8643/2024 год. на БРС, което е
влязло в сила след като окръжният съд по настоящото дело е приключил
събиране на доказателствата, по предявения иск от Г. Н. А. срещу А. И. К. с
правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, е възстановена запазената част на Г. Н.
А. от наследството на неговата майка Р. Д. Д. поч. на **.**.**** год. като
завещателното разпореждане в полза на А. И. К. е намалено с 1/6 ид.ч. –
т.е. до размера на 2/6 ид.ч. от завещаното имущество. Предвид горното
правният интерес на ищеца по предявените искове към момента е установен
7
до размера на 2/6 ид.ч. или 1/3 ид.ч. от процесния имот, поради което предвид
новонастъпилите обстоятелства, обжалваното решение в частите, с които
съдът се е произнесъл по предявените искове за размера над 1/3 ид.ч. или
2/6 ид.ч. до размера на 1/2 ид.ч. или 3/6 ид.ч. от процесния имот е
недопустимо поради отпаднал за ищеца правен интерес в хода на
въззивния процес. В тези части като недопустимо, решението следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
В останалата част решението е допустимо, като постановено по
допустими искови претенции.
Относно правилността на решението в допустимата част въззивният съд
извърши самостоятелна преценка на събраните от окръжния съд релевантни за
спора доказателства.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства
твърдението за качеството на ищеца на универсален правоприемник по
оставено в негова полза и в полза на Р. А. саморъчно универсално завещание с
дата **.**.**** год. от Р. Д. поч. на **.**.**** год., съгласно което, в случай,
че процесният имот не е напуснал патримониума на завещателката към
момента на нейната смърт, ищецът би наследил 1/2 ид.ч. от него, а след
намаляването на завещателното разпореждане с 1/6 ид.ч. съгласно посоченото
по-горе съдебно решение, ищецът, би придобил собственост върху 2/6 ид.ч.
или върху 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Наследодателката Р. Д. е придобила изключителна собственост върху
процесния имот съгласно представен пред окръжния съд договор за
доброволна делба от **.**.**** год., с нотариална заверка на подписите,
където имотът е описан като посевна площ от 5,001 дка в м. “К.“ трета
категория, парцел № ** от масив № **, съставляваща имот № ****** по
плана за земеразделяне на гр. Б., при посочени граници и съседи, който към
момента представлява поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** с площ
от 4999 кв.м. по КККР на Б., при съседи: имоти с идентификатори
07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.****. Съгласно
заключението на вещо лице А. по приетата от окръжния съд експертиза,
имотът попада в новия общ устройствен план на гр. Б., в какъвто смисъл
са приложени и писмени доказателства за започнала през 2015 год. процедура.
По делото е представено пълномощно от 09.10.2019 год., с нотариална
8
заверка на подписа на упълномощителката, с което Р. Д. е упълномощила сина
си - ответника Г. А., да я представлява пред всички физически, юридически
лица и нотариус, за продажба на собствения й недвижим имот - посевна площ
от 5,001 дка в м. “К.“ ********************************************,
както намери за добре, при условия и цена каквито прецени /но не по- ниска от
данъчната оценка/, включително с право да договаря сам със себе си, както и с
лица, които също представлява при условията на чл.38 от ЗЗД.
Видно от представения
*******************************************, Р. Д., чрез пълномощника
си Г. А. е продала на ответницата А. Д. Д. описания по-горе недвижим
имот за сумата от 1000 лв., за която е отразено, че е платена от купувача на
представителя на продавача.
По делото е установено, че преки наследници по закон на Р. Д. поч. на
**.**.**** год., са нейната дъщеря Й. Н. А. /майка на ищеца по делото А. И.
К./ и нейният син Г. Н. А. - ответника по делото /л. 23 - удостоверение за
наследници/.
Не се спори, че двамата ответници Г. Н. А. и А. Н. В., както към момента
на процесната сделка, така и към настоящия момент живеят в условията на
фактическо семейно съжителство, а от връзката им е родена дъщеря - Р. Г. А. -
род. на **.**.**** год. /удостоверение за родствени връзки - л. 137/.
Съгласно чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той
договаря се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания.
В мотивите към т. III.2 от ТР № 5/12.12.2016 г. по ТД № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, е разяснено, че фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: Обективен
елемент – договорът, сключен от /чрез/ представителя и насрещната страна по
него /третото лице/ е във вреда на /уврежда/ представлявания. Увреждането на
интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми,
например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е
неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения /под модалитет/, нетипични
за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както
9
и най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване /особено при
договори с продължително изпълнение/, но във всички случаи се има предвид
обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното
му настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки
отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на
договора. Увреждането не може да се дължи, например на последващо
изменение на пазарните условия, поради което изменение продажната цена по
договора е станала неизгодна, макар да е била изгодна към момента на
неговото сключване. От друга страна, сигурно настъпване на увреждане ще е
налице, например ако при пазарни условия на хиперинфлация представителят
сключи от името на наемодателя с третото лице – наемател, дългосрочен
договор за наем с изрична клауза за неизменност на наемната цена и без
валутна клауза. Субективен елемент – „споразумяване“ между представителя
и насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждането на
представлявания. Този втори елемент от фактическия състав на
недействителността по чл. 40 ЗЗД, на пръв поглед също има обективен
характер, но се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната
страна по договора /третото лице/ относно увреждането на представлявания.
„Споразумяването“ не съставлява отделна правна сделка между представителя
и насрещната страна по недействителния договор, която сделка да е различна
от самия този договор, т.е. – не е необходимо да е налице изричен „сговор“
между тях да увредят представлявания, което би предполагало във всички
случаи намерение за увреждане и умисъл за това, но в голяма част от
хипотезите такива не са налице или са практически недоказуеми от страна на
представлявания. Това „споразумяване“ между представителя и насрещната
страна е обективирано в самия недействителен договор, увреждащ
представлявания, което е първият елемент от фактическия състав. Поради
това, вторият елемент от този фактически състав е субективен и се
изразява, не винаги в общ сговор и общо намерение /цел/ у представителя
и насрещната страна да увредят представлявания, а в тяхната
недобросъвестност – те, и двамата, знаят /осъзнават/, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност
също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
10
Преценката за наличието и също се извършва предвид конкретните
обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента
на сключването на договора.
От приетата от окръжния съд съдебно-оценъчна експертиза се
установява, че към момента на продажбата пазарната стойност на процесния
имот е била 326 200 лв. - т.е. повече от 326 пъти над цената от 1000 лв. на
която имотът е продаден. Както правилно е приел и окръжният съд, дори само
това обстоятелство обосновава наличието на изискуемия обективен елемент
от състава на чл. 40 от ЗЗД – установено е, че продажбата на процесния имот
на толкова занижена цена обективно уврежда имуществения интерес на
представлявания продавач. Независимо от широкия кръг правомощия, които
са му предоставени, представителят по пълномощно има задължение винаги
да действа в интерес на представлявания, с полагане на грижа на добрия
стопанин. В даденото в полза на Г. А. пълномощно е посочено ограничение за
минимална продажна цена – продажбата на имота да не е под данъчната
оценка, за която в нотариалния акт за процесната сделка е отразено, че е била
881,80 лв., но определянето на такъв долен праг не отменя задължението на
представителя за полагане на дължимата гриза и за обезпечаване на интереса
на представлявания за получаване на максималната продажна цена.
Полагането на грижата на добър стопанин предполага при извършване на
покупко-продажбата за която е упълномощен, представителят да има знание
за пазарната цена на недвижимия имот, тъй като в противен случай не би
могъл да обезпечи интереса на представлявания. Чрез свидетелски показания
на водени от тях свидетели ответниците са искали да докажат, че цената от
1000 лв., за която е продаден имота, е била определена по волята и в интерес
на продавачката - баба Р. Съдът не кредитира свидетелските показания на
свидетелката доведена за разпит от ответниците Р. А. - тяхна дъщеря, относно
твърденията й за подочут от нея от съседна стая разговор между баба й Р. и
майка й А. „за някакви земи и сума от 1000 лева“. Освен явната и
заинтересованост от изхода на делото, свидетелските й показания са дадени
пред окръжния съд в съдебно заседание на 24.01.2025 год., когато
свидетелката е непълнолетна - на навършени ** години, като разпитът е
извършен без присъствие на педагог, поради което не би могла да се изключи
възможна предварителна манипулация от страна на родителите. Също така,
сочените от свидетелката обстоятелства, освен че не са конкретни и точни за
11
да бъдат отнесени към процесната сделка, са за момент преди пет години,
когато свидетелката е била на ** години и не е ясно дали е имала
възможността да направи правилна субективна оценка на откъслечно дочут
разговор между възрастни, в който не е била пряк участник. Свидетелските
показания на разпитаната пред окръжния съд свидетелка В. - приятелка на
ответницата А. от дете, а от момента, в който Г. станал „съпруг“ на А. – и
негова приятелка, относно това, че веднъж при посещение от нея и от А. при
баба Р., която живеела в апартамент над ответниците и била паднала, а
свидетелката и А. отишли да й помогнат, баба Р. казала на А., че „за да има
някакви средства, иска синът й да продаде на А. една нива за 1000 лв.“, не са
достатъчно убедителни относно действителната воля и интереса на
упълномощителката по представеното пълномощно, защото от една страна
такава воля не е заявена изрично в пълномощното, а от друга - поради
невъзможността сумата от 1000 лв. да осигури на баба Р. сигурност и
финансова независимост, в какъвто контекст за желанията на
прехвърлителката са свидетелските показания в останалата част.
Предвид горното, съдът приема, че по делото е установено обективно
увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително, а е
съществено, поради което следва да се приеме, че е изпълнен първият
елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото дава основание да
се приеме за установен и вторият елемент от състава на чл. 40 от ЗЗД -
„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора
/третото лице/ - в случая между двамата ответници, за увреждането на
представлявания. Съгласно приетото с горепосоченото тълкувателно решение
и както е посочено в Решение № 841 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
3530/2008 г., II г. о., преценката за намерението за увреждане на
пълномощника и третото лице се извършва въз основа на всички
доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото
лице - обяснимо е представляваният да не разполага с преки доказателства за
сговор между пълномощника си и третото лице, поради което наличието на
сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които
ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане. Поредица
от такива косвени доказателства могат да бъдат: близки родствени отношения
между пълномощника и третото лице в степен, в която законът презумира
12
знание за увреждането /чл. 135, ал. 2 ЗЗД /или заинтересованост /чл. 172 ГПК/,
вкл. даваща право на отказ от свидетелствуване/чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК/, или
трайни търговски отношения, предполагащи осведоменост за делата на
пълномощника.
Между ответниците по делото са налице дълготрайни фактически
семейни отношения, поради което интересът им се преценява от съда като
общ. В случая между двамата ответници, които са живели във фактическо
съпружеско съжителство най-малко от **** год., когато е родено детето им -
т.е. много преди процесната сделка, са били установени близки лични,
семейни отношения, които сочат общия им имуществен интерес и
осъзнаването и от двамата, че договорената между тях продажна цена по
процесната сделка накърнява имуществената сфера на представляваната от
ответника негова майка и води до невъзможност тя да получи за имота си
дори близка до актуалната пазарна цена, такава, каквато е към момента на
продажбата. От данните по делото се установява, че и двамата ответници имат
участие в/или регистрация и/или управление на търговски дружества, в чиито
предмет на дейност са включени и сделки с недвижими имоти, което също
предполага че са имали знание за актуалните пазарни цени на недвижимите
имоти, включително на процесния имот към момента на сделката, поради
което явно са осъзнавали, че третото лице - А. В. придобива имота на много
по-ниска цена от пазарната, като по този начин се уврежда обективния
интерес на продавача. Ето защо, съдът намира, че установените по делото
обстоятелства преценени съвкупно, установяват недобросъвестността на
ответниците по отношение на интереса на представлявания продавач и
превеса, който те са дали на собствения си общ интерес при сключване на
процесната сделка. Към момента на предявяване на исковете по делото
процесният имот е обявен за продажба на цена от 250 000 евро - т.е. за 488
957,50 лв., което е показателно, че ответниците имат яснота и с
междувременно настъпилите инфлационни процеси по отношение на
реалната цена, която могат да получат за процесния имот.
Горното сочи, че по делото са установени и двата елемента от
състава на чл. 40 от ЗЗД.
Възраженията изложени във въззивната жалба са неоснователни:
Тъй като при упълномощаването по представеното пълномощно, с което
13
Р. Д. е упълномощила Г. А. за продажба на процесния имот, не са констатирани
пороци и няма спор, че същото е валидно, позоваването във въззивната жалба
на т.1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по ТД № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е
неотносимо. Само ако в пълномощното изрично е била фиксирана продажната
цена с посочване, че цената на която следва да бъде продаден имота е 1000 лв.,
би могло да се приеме, че волята на продавачката е била ясна и изключва
обективно увреждане на нейния интерес, при продажба от пълномощника на
многократно по-ниска цена от пазарната. В случая такова отразяване в
пълномощното дадено от продавачката в полза на ответника не е извършено, а
при липсата на фиксирана в пълномощното точна продажна цена, не би могло
да се приеме възражението, че при тълкуване по чл. 20 от ЗЗД на волята
изразена от упълномощителката, ставало ясно, че е желаела продажбата на
нейния имот да бъде извършена от представителя при цена 326 пъти по-ниска
от пазарната.
Противно на възраженията на въззивниците, в частта, с която е стигнал
до идентични на изложените по-горе правни изводи в допустимата част от
решението, окръжният съд, се е съобразил със задължителната съдебна
практика по цитираните вече тълкувателни решения.
Неоснователни са и възраженията за неправилно кредитиране от
окръжния съд на заключението по оценъчната експертиза. Заключението не е
било своевременно оспорено и оборено от ответниците, а от изложените от
вещото лице обстоятелства е видно, че същото е мотивирано и обосновано,
поради което няма основания да не бъде кредитирано от съда.
Поради установеното наличие на двата елемента по чл. 40 от ЗЗД,
предявеният иск по отношение на квотата на наследяване на ищеца - за 2/6
ид.ч. от процесния имот, е основателен и следва да бъде уважен, а като е
стигнал до идентични правни изводи с обжалваното решение в допустимата
част, окръжният съд е постановил правилно решение в тази част, което
следва да бъде потвърдено от въззивния съд, включително в частта по
втория обективно съединен иск предявен спрямо втората ответница, с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД - за връщане на даденото по
недействителния договор, при прецизно формулиране на диспозитива по
този иск от страна на въззивния съд. Уважаването на иска по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД в посочената по-горе част в случая е следствие от уважаването
14
на иска по чл. 40 от ЗЗД за тази част, тъй като по делото е установено, че
спрямо продавача по сделката - респ. спрямо ищеца като наследник на
продавача по сделката, съобразно квотата му на наследяване, транслативен
ефект по отношение на собствеността не е настъпил - тази идеална част е
предадена на купувача без основание и той следва да я върне на ищеца,
предвид легитимацията на последния като собственик на основание
представеното по делото универсално завещание.
С оглед изхода от делото, при направени от ищеца разноски пред
първоинстанционния съд в размер на 8405 лв., от които 8000 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, което съответства на правната и фактическа
сложност на делото, както и на действително осъществената правна защита от
адвоката на ищеца, в негова полза са дължими разноски съобразно
допустимата част от исковете за 2/3 от тази сума – т.е. сумата от 5 603 лв.,
поради което решението следва да бъде отменено в частта, с която на
ищеца са присъдени разноски над този размер до размера от 8405 лв.
При направени разноски от всеки от ответниците по 1000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред окръжния съд, в полза
на всеки от тях следва да се присъдят разноски в размер на по 167 лв.
Пред въззивния съд въззивниците са представили доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им
представител общо в размер на 1000 лв. и за платена д.т. за въззивно
обжалване в размер на 50 лв., които при липсата на други данни следва да се
приеме, че са платени поравно - т.е. по 525 лв. от всеки от тях. С оглед изхода
от делото, в полза на всеки от въззивниците следва да се присъдят
разноски в размер на по 87,5 лв.
Въззимаемият не е представил доказателства за направени пред
въззивния съд разноски, поради което такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 544/07.07.2025 год. по гр. д. № 1856/2023
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които, относно
поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с адрес на
15
поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.****
и 07079.2.**** е извършено произнасяне за квотата на А. И. К. с ЕГН
********** за размера над 1/3 ид.ч. или 2/6 ид.ч. до размера на 1/2 ид.ч. или
3/6 ид.ч., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявените
искове в тези части.
ОТМЕНЯ решение № 544/07.07.2025 год. по гр.д. № 1856/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Г. Н. А. с ЕГН
********** и А. Н. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „К.“ №
**, ет. *, ап. * са осъдени да заплатят в полза на А. И. К. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, направени
съдебни разноски пред окръжния съд над сумата от 5603 лв. /пет хиляди
шестстотин и три лева/ до сумата от 8405 лв.
ПОТВРЪЖДАВА решение № 544/07.07.2025 год. по гр. д. №
1856/2023 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ, с които:
-Е ПРОГЛАСЕН за недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД по
отношение на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, в качеството му на наследник на Р. Д. Д., родена на
**.**.**** г., починала на **.**.**** г. по силата на универсално завещание от
**.**.**** г., предадено за пазене на нотариус
************************************** и обявено на **.**.*** г. по иска
предявен против Г. Н. А. с ЕГН ********** и А. Н. В. с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Б., ул.„К.“ № **, ет. *, ап. *, договора за продажба,
сключен между Р. Д. Д., чрез пълномощника Г. А. и купувач А. В., оформен в
н.а. *************************************** на нотариус
*************************************, вписан в СВ - Бургас с акт
*************************. за 2/6 идеални части от следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по КККР на гр. Б., с
адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно предназначение на
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, трета категория,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07079.2.****, 07079.2.****,
07079.2.**** и 07079.2.****,
16
-Е ОСЪДЕНА А. Н. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **,
ет. *, ап. * да върне на А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ж.к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, собствените му 2/6 идеални части от
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 07079.2.**** по
КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., м. „К.“, с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
трета категория, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
07079.2.****, 07079.2.****, 07079.2.**** и 07079.2.****, като получени от
нея без основание.
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.
„Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на Г. Н. А. с ЕГН ********** от гр.
Б., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. * съответен размер на съдебните разноски, както
следва: пред окръжния съд - 167 лв. /сто шестдесет и седем лева/ и пред
въззивния съд - 87,5 лв. /осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА А. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.
„Л.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на А. Н. В. с ЕГН **********, от гр.
Б., ул. „К.“ № **, ет. *, ап. *, съответен размер на съдебните разноски, както
следва: пред окръжния съд - 167 лв. /сто шестдесет и седем лева/ и пред
въззивния съд - 87,5 лв. /осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17