Решение по дело №387/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260320

гр. Силистра, 21.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.Силистра, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Костадинов

 

при участието на секретаря Милена Лекова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 387 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда  на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

            Подадена е жалба от Е.“ ЕООД, ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.Силистра, с.Б., общ.Силистра, обл.Силистра, ул.“***********представлявано от управителя Е.Д.Д., чрез адвокат Т.С. ***, против Наказателно постановление № 19-001093/02.06.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500  (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

При редовност на призоваването в съдено заседание се явява единствено процесуален представител. Без реално да се оспорва установената от наказващия орган фактическа обстановка се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила относно оценка на събраните в административното производство доказателства, което е довело до неправилното приложение на закона, като формалната административна простъпка не е била окачествена за малозначителна или маловажна, тъй като от нея не са настъпили обществено опасни последици. В жалбата и пледуалрията, чрез граматическо тълкуване на правните норми от трудовото законодателство се, извеждана доводи според защитата, че не е извършено вмененото на дружеството административно нарушение. Ето защо се моли съда да отмени обжалваното НП изцяло като незаконосъобразно.

            Административнонаказващият орган при Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище за законосъобразно протичане на административнонаказателното производство, при подробно описание закономерните признаци на преследваното деяние и правилно идентифициране на административнонаказателно отговорния правен субект. Визира, че безспорно е доказано наличието на възникнало между страните трудовоправоотношение без реално с работника да е бил сключен трудов договор в предписаната от закона писмена форма. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

            Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално допустима.

           

Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:          

На 13.05.2020г., в 10.40ч., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра  извършили проверка за спазването на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в шивашки цех, находящ се в с.Айдемир, ж.к.“Юг“ №13, обект на Е.“ ЕООД, ЕИК *********   със седалище и адрес на управление с.Б., общ.Силистра.

Правомощията си от контролната администрация упражнили по повод писмо на РП-Силистра с искане за изясняване на обстоятелствата отнасящи се до полагането на труд от лицето Х.С.Х. ***. Прокуратурата предоставила на Д“ИТ“- Силистра, декларация  от 20.04.2020г.  попълнена от работничката на КПП при вход/изход за гр.Силистра, както нейни сведения и такива дадени от управителя на дружеството работодател Е.Д.. Горната декларация Х.С. Х. подала при предвижването си от месото където живее до местоработата си при наличие на ограниченията в свободното придвижване на гражданите въведено като противоепидемична мярка от министъра на здравеопазването на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето.  

При проверката си на 13.05.2020г. свидетелите  М.Г. и Д.Т., констатирали че Х.С.Х. била в трудови правоотношение с Е.“ ЕООД в периода от 07.01.2020г. до 25.03.2020г., когато били прекратени по нейно настояване. На лицето била предоставена декларация по чл.402, ал.1 т.3 КТ, която попълнила. От горната декларация се установява, че   Х.С.Х. започнало отново работа за същото дружество на 20.04.2020г., като изпълнявала длъжността „шивач“, с работно време от 08,00 чада до 17,00 часа, с обедна почивка от 12,00 часа до 12,30 часа и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610,00 лева. След приемането на лицето на работа е сключен трудов договор от 03.05.2020г..В случая  Х.С.Х. постъпила на работа на 20.04.2020г. преди сключването на трудов договор в писмена форма, което е нарушение на установения режим за приемане на работници и служители на работа по трудово правоотношение.

Свид.М.Г. съставила протокол за извършена проверка №ПР2011423/13.05.2020г..

Горните обстоятелства се доказват както от гласните доказателства- свидетелските показания на М.Г., Д.Т. и Х.Х., така и от писмени такива- фотокопия на   декларация по чл.402, ал.1 т.3 КТ и декларация дадена пред органите на МВР на 20.04.2020г. от последната свидетелка, постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 11.05.2020г. на прокурор при РП-Силистра, по преписка 1303/2020г., Трудов договор №*********. между  Х.С.Х. като работник и Е.“ ЕООД като работодател и други.

 

На 21.05.2020г. в присъствието на управителя на Е.“ ЕООД, свид.Г. съставила АУАН № 19-001093/21.05.2020г., в който били отразени установените по случая обстоятелства и квалифицирането им като нарушаване изискването на чл.61, ал.1 КТ. Екземпляр от акта бил връчен на управителя Е.Д., който удостоверил това с подписа си.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и процесното НП, в което са възпроизведени установените от актосъставителя факти и възприета същата правна квалификация. На дружеството-жалбоподател е наложено предвиденото в разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ административно наказание за нарушение по чл.61, ал.1 КТ в минималния размер 1500 лева.

При проследяване протичането на административнонаказателното производство относно спазване изискванията на процесуалните правила - от момента на неговото образуване до издаването на процесното наказателно постановление, съдът не констатира нарушения, които да са довели до опорочаване на производството и респ. накърняване правото на защита на наказания субект. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице, което пряко е възприело правнозначимите по случая обстоятелства – при проверката на място и документална такава, в присъствието на представляващия дружеството управител. Възражения срещу акта, непосредствено при предявяването му, или в установения от закона тридневен срок след съставянето му, не са били депозирани, каквато възможност наказания правен субект е имал с оглед правото си на защита.

Установените по делото факти по несъмнен начин очертават, че между ТД-жалбоподател и Х.Х. е възникнало правоотношение с трудов характер поради предоставянето от страна на физическото лице на неговата работна сила, на определено работно място, при определено време на работа, и почивка, с договорено възнаграждение. Датата на административната простъпка - 20.04.2020г. не съвпада с датата на извършване на проверката. Касае се за продължено административно нарушение в периода от започване на работа на лицето, до момента на сключването на трудов договор в писмена форма- 03.05.2020г.. 

Анализът на доказателствата по несъмнен начин налага извод за осъществено от страна на ТД-жалбоподател, в качеството му на работодател, нарушение по чл.61, ал.1 КТ, което не може да се подведе под квалификацията на чл.415в КТ за маловажен случай (която норма се явява специална спрямо общата на чл.28 ЗАНН), тъй като законодателят по императивен начин е  регламентирал в чл.415в, ал.2 КТ, че нарушение по чл.61, ал.1 КТ не е маловажно.

Наложената имуществена санкция е в предвидения в закона минимален размер 1500 лева и е съответстваща на степента на извършеното нарушение и обстоятелствата по случая, като следва да се отбележи, че административното нарушение се явява осъществено от юридическо лице и административнонаказателната му отговорност е обективна такава, поради което не може да се обсъжда въпрос за вина и относимите към нейната степен обстоятелства.

Обстоятелството, че в миналото между същите работодател и работник е имало трудово правни отношения е без значение за съставомерността на административната простъпка предмет на настоящото въззивно производство. 

Поради изложените съображения съда намери възраженията на защитата за неоснователни.

Исканите от процесуалния представител на административно-наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 вр. ал.3 и ал.1 ЗАНН, а именно, че в съдебните производства пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на  Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (издадена на основание чл.37, ал.1 от ЗПП)  вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ и на основание чл.27е от Наредбата вр. чл.143, ал.4 АПК, ТД-жалбоподател следва да заплати на Д „ИТ“- Силистра разноски в размер на 80.00( осемдесет) лева.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-001093/02.06.2020г., , издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което  на Е.“ ЕООД, ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.Силистра, с.Б., общ.Силистра, обл.Силистра, ул.“***********представлявано от управителя Е.Д.Д., на основание чл.416, ал.5 КТ във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500  (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

 

ОСЪЖДА Е.“ ЕООД, ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.Силистра, с.Б., общ.Силистра, обл.Силистра, ул.“***********представлявано от управителя Е.Д.Д., да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева за процесуално представителство.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: