РЕШЕНИЕ № 260090
гр.
Пловдив, 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плодивският районен съд, гражданско
отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на четиринадесети август
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Иванов
при секретаря
Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1508 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от Ж.А.М., ЕГН: **********, действащ
поради малолетието си чрез своята майка и законен представител Д.И.Е., ЕГН: **********
против А.Ж.М., ЕГН: **********.
Твърди,
че с влязло в сила Решение № 2746/29.08.2016 г. постановено по гр.д. № 9146/2014
г. на Районен съд П., V брачен състав, на основание чл.150 от СК размера на
определената с Решение № 1393/29.03.2013 г. постановено по гр.д. № 524/2013 г.
Районен съд В.. Гражданско отделение, 30 състав ежемесечна издръжка е ИЗМЕНЕН,
като бащата А.Ж.М., ЕГН: ********** е ОСЪДЕН да заплаща на детето Ж.А.М., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.И.Е., ЕГН: **********, месечна издръжка
в УВЕЛИЧЕН РАЗМЕР от 180 лева месечно.
Майката
на детето Д.И.Е. твъдри, че работила по трудов договор в *******, гр. П. Към
моментна на входиране на исковата молба получавала брутно трудово
възнаграждение в размер на 566.72 лв. Същевременно, след изменението размерът
на издръжката с влязлото в сила Решение № 2746/29.08.2016 г. постановено по
1р.д. № 9146/2014г. на Районен съд П., V брачен състав, детето Ж.А.М. ЕГН: **********
е било записано и учи в Основно училище ****** в гр. П. През учебната 2019/2020
г. е в ***** клас. Майката непрестанно е полагала и продължавала да полага
грижи за детето. За предходната учебна 2018/2019 г. тя е заплащала ежедневно
обяд за детето.Майката била закупила детско обзавеждане при постъпване на
детето в училище. Закупувала учебници и учебни помагала, както и тетрадки,
химикалки, флумастери и пр. Детето посещавало уроци по английски език. За
осигуряване отдиха на детето и възпитанието му, майката му организирала често
екскурзии до различни населени места и забележителности в страната. Детето Ж.А.М.
често боледувало и се налагало закупуването на лекарства. След преглед при
ортопед е било констатирано, че то има нужда от индивидуални субинаторни
подложки, което е наложило от майката да бъдат закупени специални ортопедични
стелки за корекция на стъпалото. Тя е заплатила за тях 100 лева. Заплатила е и
извършен преглед на стойност 40 лева. Освен разходите за лечение, майката е
закупувала дрехи, бельо, обувки и консумативи на порастващия й син. Майката
била организирала и скромно тържество за рождения ден на Ж.М.. През
предстоящата учебна 2019/2020г. предстояло детето Ж.А.М., ЕГН: ********** да
изучава в училище компютърни информационни технологии, което било наложило
майката Д.И.Е., ЕГН: ********** да му закупи лаптоп, както и мултифункционално
устройство.
През изтеклия
период от увеличението размерът на месечната издръжка извършено с влязлото в
сила Решение № 2746/29.08.2016 г. постановено по гр.д. № 9146/2014 г. на
Районен съд П., V брачен състав, били настъпили промени в икономическата
обстановка в страната. Увеличен бил размерът на минималната работна заплата.
През 2014г. той е бил 340 лева, а към настоящия момент размерът на минималната
работна заплата бил нараснал на 560 лева, като предстояло през 2020г. да бъде
увеличен до 610 лв. Нараснали били и разходите за живот по данни на НСИ.
Ищцовата страна
счита, че е настъпило изменение на обстоятелствата от извършеното с влязлото в
сила Решение № 2746/29.08.2016г. постановено по гр.д. № 9146/2014 г. на Районен
съд П., V брачен състав изменение размера на издръжката и сумата 180 /сто и
осемдесет/ лева, се явявала крайно недостатъчна да покрие нуждите на детето.
Направено е искане съдът да постанови решение с което да
измени определената с Решение №
2746/29.08.2016 г. постановено по гр.д. № 9146/2014 г. на Районен съд П., V
брачен състав издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, като УВЕЛИЧИ
размера на издръжката и ОСЪДИ А.Ж.М. да заплаща на Ж.А.М., чрез неговата майка
и законен представител Д.И.Е., издръжка в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева месечно, с падеж до 5 число на месеца, за който се дължи издръжката, считано
от датата на завеждане на делото в съда
- 01.08.2019г. до настъпване на законни причини за изменяването или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска. Претендира и направените по делото съдебни и
деловодни разноски, и адвокатски хонорар.
В срока за отговор по чл. 131 от
ГПК е депозиран такъв от адв. В.В. – пълномощник на А.Ж.М.
–ответник. Не спори, че издръжката в размер на 180 лв. за детето Ж.А.М., чието
изменение се претендирало, била определена с Решение № 2746/29.08.2016 г. на П.
PC, V-ти бр.с, постановено по гр.д. № 9146/2014 год. Намира предявения иск с правно основание чл.150 от СК за неоснователен и недоказан, тъй като от датата
на постановяване на съдебното решение до настоящия момент не били настъпили
съществени изменения в обстоятелствата, поради което и необосновано се
претендирало увеличение в размер на 250 лв. Твърди, че приложените към исковата
молба касови бонове, фактури и др. документи били за периода 2016г. и 2017г.
Правило впечатление, че не се представят почти никакви доказателства относно
разходите за детето, направени през 2018г. и 2019г. Не се оспорва
обстоятелството, че майката полага грижи за детето, но само физически. Относно
психическото му състояние, ищцата по всякакъв начин препятствала бащата да
осъществява режима на лични отношения с детето и изобщо поддържане на нормални
отношения между баща и син, което е довело до сериозни психични проблеми на Ж..
Що се касае до приложените към исковата молба множество писмени доказателства,
представени по опис, те по никакъв начин не доказвали нарастналите нужди и
потребности на детето, а някои от тях не съставлявали и годни писмени
доказателствата. Сочи, че сега работи в гр. С. и живеел под наем на адрес гр. С.,
****** и заплащал месечен наем в размер на 650 лв. Заплащал на етажната
собственост и такса от 25 лв. месечно. Освен това премествайки се от В. в С.,
той бил в невъзможност да прибере целия си багаж в малкото едностайно жилище,
което ползвал и поради тази причина бил сключил Договор за наем от 1.06.2019г.
за складово помещение, наречено ***** срещу месечна наемна цена в размер на 51
лв. Премествайки
се в гр. С., бащата имал разходи за пътни от С. до П. и обратно, както и хотел
за нощувка за дните, в които следвало да осъществява режима на лични отношения.
Този разход възлизал средно на 150 лв. за една събота и неделя, т.е. за два
пъти месечно - 300 лв.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по реда на
чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че
Ж.А.М. е дете на А.Ж.М., както и
че ответникът се е задължил да заплаща
на детето си Ж. издръжка в размер на по 180 лева месечно.
Ответникът
има редовни, увеличаващи се трудови
доходи, като от приета справка от ТД-НАП-В. се установява, че в периода 2017-2019г. е получавал трудови
доходи в среден размер от 3600 лева
месечно. Установено е и че се е преместил да
живее и работи от В. в С., където заплаща наем за квартира в размер на 650 лева.
Бащата
на детето работи в *****, като трудовите
му доходи са над максималния осигурителен праг, като от приетите писмени доказателства
се установява, че през някои месеци значително ги надвишават.
Децата живеят при майка си, като родителите
й помагат за отглеждането и възпитанието му. Майката живее с детето Ж., а
родителите й помагат за отглеждането му. Започнала е нова работа преди около година.
Свидетелката Е./баба на ищеца/
разказва, че детето ходило на уроци английски език, като редовно се налагало да се закупуват пособия и
помагала, свързани с учебния процес на Ж., между които и скъпоструващи такива
като лаптоп и многофункционално устройсвто, без които обучението на детето би
било изключително затруднено.
Приети са по опис и множество писмени
доказателства, установяващи направени разходи за детето за дрехи обувки, медицински
пособия, прегледи, компютърна техника и за частни уроци по английски език.
Детето Ж. е на **** години и има нормални
за възрастта си потребности.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл. 150 СК.
Предявеният иск цели изменение на размера на
веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на
обстоятелствата. За успешно провеждане на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при
които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само
това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия
издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице
кумулативно предвидените в чл. 150 СК предпоставки, по следните съображения:
От предходното присъждане на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото
е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия период от присъждането на издръжката от четири
години социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация са
намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите на ищеца с
възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Отделно от това се установява, че
детето има непрекъснато растящи потребности във връзка с образователния процес.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС №
5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4
от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото
чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това ищецът по делото с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки
обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).
Майката
на ищеца работи сравнително отскоро на нова работа, като в съдебно заседание на
14.08.20г заявява, че брутната й заплата възлиза на 1100лева. Преди това трудовите й доходи са в размер на около 500
лева месечно и са неколкократно по-ниски от тези на ответника. Това
обстоятелство трябва да бъде отчетено от съда.
Бащата на детето получава значителни
финансови доходи в размер, които надминават многократно минималната работна
заплата за страната.
Отглеждането на
деца в ученическа възраст е съпроводено от редица разходи, както за дрехи,
обувки и аксесоари, свързани с израстването им, така и с разноски за
закупуването на учебници и ученически консумативи. Допълнително, децата не
следва да бъдат лишавани и от възможността да посещават допълнителни курсове за
развитие на техните интереси, както и развлекателни мероприятия със съученици и
приятели. При дефиниране конкретния размер на издръжката, следва да бъдат
отчетени и услугите от първа необходимост, посредством които ще бъдат
задоволени базовите потребности на децата ( режийни разноски, храна,
медикаменти, консумативи, свързани с отглеждането и израстването на децата ). В
разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до приключване на съдебното
дирене в настоящото производство е изминал период от почти четири години, през
който времеви отрязък неминуемо, а и съвсем закономерно, са настъпили изменения
в нуждите на детето.
При определяне подходящия размер на
издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в
икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните
индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и
услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени
базовите потребности на детето ( режийни разноски, храна, облекло, медикаменти,
консумативи, свързани с отглеждането и израстването на непълнолетния ). Тези
разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на
детето, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта
от актуализиране на издръжката.
На следващо място следва да се съобрази
и фактът, че с израстването на детето се увеличават не само неговите социално-битови,
но и интелектуални потребности. Към настоящия момент детето Ж. е ученик. Това
води до генерирането на разходи, свързани с учебния процес- помагала, учебници,
учебни пособия, консумативи, както и дневни пари за задоволяване нуждите на
детето по време на учебните занятия. Допълнително, детето не може, а и не
следва да бъде лишено от възможността да посещава извънкласни занимания и
развлекателни мероприятия.
Ответникът признава , че майката на ищеца полага основно грижи за детето, като въвежда
аргументи, че акцентът не е върху образователното и духовното развитие на
детето. Дори да е вярно такова твърдение, то в никакъв скучай не може да
обоснове по-нисък размер на издръжката, а
напротив-следва да се отделят повече време, но и средства за интелектуалното
развитие и образователен ценз на детето.
В конкретния случай се изясни, че детето посещава частни уроци по английски език два
пъти седмично, като за всеки урок се заплаща 20 лева. С оглед навлизането на Ж.
във възраст, която изисква интензивни образователни и спортни занимания, съдът
намира, че в най-близко бъдеще детето, ако не веднага, ще има потребност от
различни курсове и уроци, от които не
бива да бъде лишаван по финансови причини. Съдът намира, че подобни занимания
на детето следва да бъдат стартирани при първа необходимост, като разходите за
тях се включат при дефиниране крайния размер на увеличението на дължимата от
бащата издръжка. Следва да бъде взето
предвид и естественото желание на детето да посещава лагери, екскурзии и други
мероприятия, на които присъстват неговите приятели и съученици. Предвид гореизложеното, подсигуряването на
условия за нормалното отглеждане и израстване на детето, налага необходимостта
от актуализиране размера на дължимата издръжка. Това е така, тъй като адекватният размер на алиментното задължение
( като величина, която ще покрие всички базови потребности на подрастващия ) е
функция както от възможностите на родителите, така и от потребностите на самото
дете.
В конкретния случай, при дефиниране
размера на алиментното задължение, съдът отчита обстоятелството, че ответникът
няма задължения за издръжка към други свои деца и близки. Взема се предвид и
факта, че бащата получава трудово възнаграждение в размер средно от около 3600
лева на месец.
Съдът намира за неоснователен доводът,
застъпен в отговора на исковата молба, че съдът следва да съобрази
обстоятелства свързани с разходи за пътуване и преспиване в П., на ответника, които били неизбежни за да може
той да вижда сина си. На първо място тези разходи се правят, за да може той да
упражнява режим на личните отношения. Освен това, ответникът не е освободен да
полага грижи от всякакъв характер за детето, което безспорно не би могло да се
случи без личен контакт, като съответно тези разходи са съпровождащи и
обслужващи негово основно задължение като родител. На последно място, разходи
от подобен порядък са несъществени с оглед доходите на бащата, особено вземайки
предвид целта им. Предвид това, досежно размера на актуализираната месечна
издръжка, съдът намира че сума, платима от бащата в размер от 250 лв. месечно,
би спомогнала за адекватното покриване нуждите на детето. Завишеният размер,
следва да бъде платим до 5- то число на текущия месец, за който се дължи, тъй
като съдът счита, че нуждите на детето следва да бъдат покривани своевременно и
приоритетно.
Така определеният завишен размер на
издръжката, съобразно разясненията дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се
дължи от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска.
Увеличеният размер на издръжката следва
да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а според чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, като това се отнася и за исковете за нейното изменение. Поради това
съдът е длъжен да допусне служебно предварително изпълнение на решението, дори
и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има ищцовата страна, поради което следва да се възстанови сумата от 400
лева., разноски за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие
съобразно уважента част от иска.
Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса и разноски, поради което държавната такса върху уважената
част от иска следва да се възложат на ответницата.. На основание чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 ТДТ ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на
съда в
размер на 10 лева.
По изложените мотиви, Пловдивски районен
съд, V- ти бр.
състав
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на постановената с
Решение № 2746/29.08.2016 г. постановено по гр.д. № 9146/2014 г. на Районен съд
П. V брачен състав, месечна издръжка, дължима от А.Ж.М., ЕГН: **********,
в полза на детето Ж.А.М., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.И.Е., ЕГН: ********** като
го
УВЕЛИЧАВА от 180 лева на 250
лева месечно, считано от 01.08.2019г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима до 5-то число на съответния
месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
А.Ж.М., ЕГН: ********** да
заплати на детето Ж.А.М., ЕГН: **********, чрез
неговата майка и законен представител Д.И.Е., ЕГН: **********, на
основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 400 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение сторени в производството по делото, съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА
А.Ж.М., ЕГН: **********,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса по присъдената в
полза на децата издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, се
постановява предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъдената в полза на децата месечна издръжка.
Решението може да бъде обжалвано от страните с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив, в двуседмичен срок, считано от
28.08.2020г. ( датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение ).
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.