РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско
дело № 20255001000187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№15802/28.11.2024 г., подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. Г. Р., против
Решение №370/07.11.2024 г. по т.д.№418/2023 г. на ОС – Стара Загора, поправено по реда на
чл.247 от ГПК с влязло в сила Решение №371/08.11.2024 г., и изменено в частта за
разноските с влязло в сила Определение №168/26.02.2025 г., постановено по реда на чл.248
от ГПК. Решението на първостепенния съд /поправено посоченото решение по чл.247 от
ГПК и изменено в частта за разноските с посоченото определение по чл.248 от ГПК/ се
обжалва В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е бил осъден да заплати сумата над размера от
25 000 лв. до присъдения размер от 50 000 лв. - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата Г. Р. Я., причинени от ПТП, настъпило на
19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 30.05.2023 г. до
окончателното изплащане. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт в
частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за травми, за които такова не е
претендирано, а именно – описаните в мотивите на обжалвания съдебен акт навяхване и
разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб, контузия на гръдния кош, контузия на
корема и контузия на крайниците. Видно от петитума на исковата молба, ищцата е
конкретизирала претенцията си, като е посочила, че претендира обезщетение от общо 115
000 лв., в това число 70 000 лв. за черепно-мозъчна травма, 30 000 лв. за счупване на горния
край на раменното кост /хумерус/ и 15 000 лв. – за загуба на съзнание. Предвид
1
диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от конкретното искане на ищцата, с
което е сезиран, и е длъжен да се съобрази с него, поради което се поддържа недопустимост
както на да бъде присъдено обезщетение за болки и страдания, свързани с травми, за които
такова не е претендирано, както и да бъде присъдено по-голямо по размер обезщетение за
търпени болки и страдания от твърдяно увреждане. На това основание се настоява за
частично обезсилване на постановеното решение. В случай, че решението се прецени като
допустимо, се поддържа да е неправилно, поради неправилна преценка на събраните
доказателства от първостепенния съд, в резултат на която съдът е достигнал до погрешно
заключение относно основателността на иска в обжалваната част. Поддържа се и оплакване
за нарушение на чл.52 от ЗЗД с определяне на силно завишен и несправедлив размер на
обезщетението, който не отговаря на претендираните, реално претърпени и доказани в хода
на първоинстанционното производство неимуществени вреди в резултат от противоправното
поведение на делинквента. Сочи се, че по делото са несъмнено доказани като получени в
резултат на процесното ПТП само травматичните увреждания, изразяващи се в счупване на
лявата раменна кост в горния край, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата
тип скалп, и мозъчно сътресение. Останалите травми, посочени в обжалваното решение, не
са включени в претенцията на ищцата. Отделно от това, не се установява по несъмнен
начин, че твърдяното увреждане в шийния отдел – „навяхване и разтягане на свързващия
апарат на гръбначния стълб“, е настъпило в резултат на процесното ПТП. В тази връзка
съдът се е позовал на заключението на СМЕ, което в посочената част е оспорено от
ответника, по съображения, подробно изложени във въззивната жалба. Вместо съдът да
укаже на вещите лица от СМЕ недопустимостта да ползват материали, които не са част от
делото, съдът изцяло е възприел заключението на вещите лица. На самостоятелно основание
се сочи, че мнението на вещите лица следва да бъде съобразено само отчасти в частта му
относно силата и продължителността на болките, търпени от ищцата – само по отношение
на травматичните увреждания, за които се претендира обезщетението. Относно
продължителността на болките и периода на възстановяване от контузиите на гръдния кош,
корем и крайници, заключението на СМЕ е необосновано, тъй като не се базира на никакви
данни от медицинската документация. Ищцата не е установила твърдяното от нея мозъчно
сътресение да е протекло със загуба на съзнание, или дори с помрачаване на съзнанието.
Анализът на приетата Епикриза №7657 от клиника по неврохирургия сочи, че ищцата е
претърпяла лекостепенно и бързопреходно мозъчно сътресение, без помрачаване на
съзнанието, поради което и ищцата е дехоспитализирана на 4-тия ден след настаняването.
Периодът на възстановяване на ищцата е бил сравнително кратък, възстановяването е било
без усложнения, настъпило е пълно възстановяване от фрактурата на раменната кост, без
дефицити във функцията на раменната става, с които обстоятелства размерът на
обезщетението не е съобразен. Размерът на обезщетението не е съобразен и с
общественоиконоическата обстановка, както и със съдебната практика по други сходни
случаи, които се сочат във жалбата. Сочат се допуснати от първостепенния съд процесуални
нарушения в хода на производството по делото, които жалбоподателят счита, че са довели
до неправилността на съдебния акт – пороците на СМЕ са посочени от жалбоподателя
2
своевременно, и мотивирано е поискано назначаване на повторна експертиза, което било
отказано от съда; във връзка с релевираните своевременно възражения за липса на травми в
шийния отдел и липса на травматичен характер на оплакванията в тази връзка,
жалбоподателят поискал на осн. Чл.186 от ГПК да се изиска и приложи по делото препис от
електронното досие на пострадалата Г. Я., за три-годишен период преди процесното ПТП,
което също било отказано. С оглед допуснатите от съда процесуални нарушения с
недопускането на тези доказателствени искания, се настоява те да бъдат уважени от
въззивния съд. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване в
тази част на ново решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани в обжалваната част. Заявява се претенция за присъждане на направените
разноски пред първата инстанция, както и 500 лв. за държавна такса за въззивната жалба,
както и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради
което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на насрещната страна, както и на третото
лице – помагач на ответника.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице – помагач А. Д. Ж. не се е възползвал от
възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
В срока по чл.263, а.1 от ГПК постъпил Писмен отговор вх.№2153/14.02.2025 г., подаден от
Г. Р. Я., чрез адв. Е. М., надлежно упълномощен с приложено пълномощно за въззивната
инстанция. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява
тя да се остави без уважение. Несъстоятелни са оплакванията за недопустимост на съдебния
акт в частта, в която на ищцата е присъдено обезщетение за травми, за които такова не е
претендирано, а именно описаните навяхване и разтягане на свързващия апарат на
гръбначния стълб; контузия на гръдния кош; контузия на корема; контузия на крайниците.
Първостепенният съд е преценил правилно всички доказателства и доводи, като е определил
справедлив размер на присъденото обезщетение за реално претърпени болки и страдания.
При исковете по чл.432, ал.1 от КЗ съдът не е задължен да се обвързва само с конкретните
твърдения на ищеца относно настъпилите неимуществени вреди, ако се установи, че има
други увреждания, които не са изрично посочени в исковата молба – ако в хода на съдебното
производство се установят и други увреждания, съдът може да ги вземе предвид при
оценката на вредите, независимо от тяхната липса в твърденията на ищеца. Отделните болки
и страдания не представляват самостоятелни искове, когато произтичат от факта на едно и
също вредоносно събитие, и могат да бъдат взети предвид, дори да не са били изрично
заявени. Несъстоятелни са възраженията, че болките и страданията в шийния отдел на
гръбнака не са получени в резултат от процесното ПТП на 19.04.2023 г. - за връзката на тези
увреждания с процесното ПТП СМЕ е дала адекватно обяснение. Неоснователно се твърди,
че присъдения размер на обезщетението е по-висок от претендирания – претендираното
3
обеезщетение е в размер на 115 000 лв., а искът е уважен до размера от 50 000 лв.
Неоснователно е оплакването за несправедливо завишен размер на обезщетението, в
нарушение на чл.52 от ЗЗД – по делото се установяват уврежданията на ищцата, характерът
им и тяхната тежест, налице е и допълнително влошаване на състоянието на здравето, което
е установено от СМЕ. Към настоящия момент пострадалата продължава да търпи болки и
дискомфорт, изпитва страх, ограничила е социалните си контакти. Установените негативни
последици са взети предвид от съда при определянето на размера на обезщетението.
Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима към настоящия случай и
не следва да се взема предвид от съда. Настоява за постановяване на решение, с което
обжалваното решение да се потвърди, с присъждане в полза на въззиваемата страна на
разноските за въззивното производство. С отговора се представят списък по чл.80 от ГПК и
ДПЗС.
При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона
форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по предявен допустим
иск, от процесуално легитимиран и надлежно представляван ищец и срещу процесуално
легитимиран ответник, и след предявена по реда на чл.380, ал.1 от КЗ извънсъдебна
застрахователна претенция, поради което е допустим.
Относно релевираните възражения за частична недопустимост на съдебния акт в частта му,
в която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, които не са посочени в петитума
на исковата молба, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно трайно установената и
непротиворечива съдебна практика, за един деликт поначало се дължи едно обезщетение.
Когато с исковата молба ищецът претендира различни по размер обезщетения за отделните
причинени вреди, съдът не е обвързан от това, а съгласно материалноправните разпоредби
на чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно общо,
глобално определено по размер обезщетение за всички неимуществени вреди, които ищецът
е претърпял /в т.см. Решение №164/30.06.2016 г. по гр.д.№5255/2015 г. на ВКС – 4-то
гр.отд./. В конкретния случай, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът ясно е
изложил фактите, от които произтича претенцията му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като сочи едно увреждащо деяние – настъпилото ПТП на 19.04.2023
г., и описва претърпените от ищцата болки и страдания, които твърди да се в причинна
връзка с причинени травматични увреждания от това ПТП, като несъмнено се претендира
обезщетение за всички претърпени болки и страдания, причинени на ищцата от същото
ПТП. Претенцията за обезщетение е предявена в размер на 115 000 лв., като съдът не е
обвързан от разпределението на тази сума, извърено от ищцата, между различните
травматични увреждания. Посоченото в исковата молба разпределение не е необходимо,
нито е допустимо съдът да определя отделни обезщетения за отделните травматични
увреждания, а дължи във всички случаи определяне на общо обезщетение за всички
неимуществени вреди, претърпени в резултат от осъществения деликт.
По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните във
4
въззивната жалба оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната му част, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпилото ПТП на 19.04.2023 г. до размера от 25 000 лв., както и с която е
уважена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата на
обезщетението, за периода от 30.05.2023 г. до окончателното плащане, поради което в тази
част решението на първостепенния съд е влязло в сила. С постановеното
първоинстанционно решение е отхвърлено релевираното от ответника възражение за принос
на постраладалата за настъпване на увреждането. В тази част не са релевирани оплаквания
във въззивната жалба на ответника, поради което въззивния съд не дължи проверка на
изводите на първостепенния съд по това възражение. С влязлата в сила осъдителна част на
съдебния акт е формирана между страните сила на пресъдено нещо относно релевантните за
спора факти: че на 19.04.2023 г. е настъпило ПТП, осъществено по вина на А. Д. Ж., като
водач на застрахования при ответника лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.
№.....; че в резултат от това ПТП ищцата е претърпяла неимуществени вреди от травматични
увреждания; че ответникът е обвързан от валидно сключен за посочения автомобил
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Спорът пред въззивната инстанция е
съсредоточен върху обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди, настъпили в причинна
връзка с процесното ПТП, и размера на справедливото обезщетение, дължимо за тях.
Във връзка със спора между страните в настоящото производство, съдът намира следното:
От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-автотехническа експертиза вх.
№7364/04.06.2024 г. /на л.156 от делото на ОС – СтЗ/ се установява, че на 19.04.2023 г. около
7:40 ч. сутринта в гр. Стара Загора, по ул.“Капитан Петко войвода“ в посока от юг на север
се е движил л.а.“Хонда Сивик“ с рег.№....., управляван от А. Ж.. В същото време
пешеходката Г. Р. Я. е предприела пресичане на платното за движение на ул.“Капитан Петко
войвода“ в посока от изток на запад по обозначена с пътен знак и пътна маркировка
пешеходна пътека. В момента, когато пешеходкате е пресичала източната лента за движение,
в която се е движел процесният л.а.“Хонда“, е настъпил удар между автомобила и
пешеходката, като първият контакт е бил между предната челна лява част на автомобила, в
областта на предната броня, и със страничната лява част на тялото на пешеходката, в
областта на лявата подбедрица, при скорост на автомобила в момента на удара от около 50
км/ч. В резултат от този удара, долната част на тялото на пешеходката е полетяло напред по
посока на удара и нагоре, при което тялото й се е завъртяло около хоризонталната си ос,
главата на пострадалата е контактува с долната лява част на предното обзорно стъкло, а
долните крайници са се вдигнали високо нагоре, след което тялото изпада на пътната
настилка вляво от лекия автомобил спрямо посоката му на движение.
Съдът намира заключението на САТЕ за компетентно изготвено, неоспорено от страните, и
напълно кореспондиращо с приобщените към делото писмени доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /на л.145/ и План – схема към него /на л.146/, и
5
веществени доказателствени средства, събрани по надлежния ред в хода на досъдебното
производство - заснети кадри от момента на произшествието от налична в близост до
мястото камера за видеонаблюдение, поради което го кредитира.
Във връзка с претърпените от ищцата травматични увреждания в пряка причинна връзка с
процесното ПТП пред първостепенния съд е приета Комплексна съдебно-медицинска
експертиза вх.№4112/26.03.2024 г. /на л.122-131 от делото на ОС-СтЗ/, изготвена от вещи
лица ортопед-травматолог и неврохирург. Експертизата приема, че в пряка причинна връзка
с процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания, от които е търпяла болки и
страдания, както следва:
контузия на главата, от която е търпяла интензивни болки в продължение на 5 дни, и
от която се е възстановила в рамките на 10 дни;
разкъсно-контузна рана на главата тип скалп, от която е търпяла интензивни болки в
продължение на 7 дни, като е настъли възстановяване в рамките на 14 дни;
мозъчно сътресение, от което е търпяла интензивни болки в продължение на 7 дни, и
се е възстановила в рамките на 28 дни;
навяхване и разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб, от което е търпяла
интензивни болки в продължение на около 15 дни, за което е било необходимо да
ползва имобилизационна яка, и от което се е възстановила в рамките на 2 месеца;
контузия на гръдния кош, от която е търпяла интензивни болки в продължение на
около 10 дни, и от която се е възстановила в рамките на 14 дни;
контузия на корема, от която е търпяла интензивни болки в продължение на 5 дни, и от
която се е възстановила в рамките на период от 10 дни;
контузия на крайниците, от която е търпяла интензивни болки до 7 дни, и от която се е
възстановила за около 10 дни;
закрито счупване на гония край на раменната кост /хумерус/, вследствие на което е
търпяла интензивни болки в продължение на около 30-40 дни, след което болките
постепенно са затихвали. Това увреждане е лекувано оперативно, с извършена
репозиция и фиксация с метална остеосинтеза, като общия възстановителен период е
продължил между 3 и 5 месеца. При извършен личен преглед на ищцата на 20.03.2024
г. за нуждите на експертизата е констатирано, че е настъпило пълно възстановяване на
фрактурата на лявата хумерална шийка, без остатъчни дефицити и функционални
симптоми, като движенията на ръката са напълно възстановени.
Тази експертиза констатира, че оплакванията в шийния отдел на гръбнака са били
отбелязани при провеждането на физиотерапевтичните процедури, и за първи път са
описани от физиотерапевта в Амбулаторен лист от 13.06.2023 г. - 55 дни след травмата. През
този период от време ищцата е била двукратно хоспитализирана – в Неврохирургия и в
Травматология, и има три амбулаторни посещения, при които не са отразени оплаквания в
областта на шията, и не са отбелязани образни изследвания в тази област. Експертите сочат,
че са извършили щателна проверка, при която са установили данни от снимков материал от
6
престоя в болничното заведение за поставена имобилизационна яка /полу твърда/, изписана
на рецетна от д-р Р. по време на престоя в здравното заведение. Носенето на такава яка е
отразено и от физиотерапевта д-р И. в Амбулаторен лист от 23.06.2023 г. При изслушването
на експертизата в открито съдебно заседание на 15.10.2024 г. вещите лица поясняват, че
данни за носене на шийна яка са били получени и от разговора с лекуващите лекари. С оглед
установения механизъм на настъпване на увреждането, експертите от медицинската
експертиза приемат, че травмата е съществувала, макар да не е била описана, и че
действително ищцата е носила такава имобилизационна яка. Травматае била лекостепенна,
не е имало счупване или разместване на шийни прешлени, няма увреждане на обвивките на
гръбначния мозък, и тя напълно е отзвучала в рамките на 2 месеца, без остатъчни трайни
неблагоприятни последици. По отношение на твърдяното кръвоточение от носа и загуба на
слуха на двете уши, констатирани в Амбулаторен лист от 04.07.2023 г., експертизата приема
посочените симптоми да са последица от преболедувана остра вирусна инфекция, без връзка
с процесното ПТП.
Тази експертиза е била оспорена от ответника, в частта й относно приетото от експертизата
травматично увреждане в шийния отдел на гръбначния стълб, както и досежно възприетия
от експертизата възстановителен период за всяко от уврежданията. Във връзка с оспорването
на изводите на експертизата е направено доказателствено искане за приобщаване към делото
на електронното здравно досие на ищцата за три годишен период преди процесното ПТП,
както и за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза. Тези доказателствени
искания са уважени от въззивния съд.
Приетата от въззивния съд Комплексна съдебно-медицинска експертиза вх.
№7296/10.09.2025 г. /на л.91 от въззивното дело/, изготвена от специалисти ортопед-
травматолог и невролог, потвърждава изводите на първоначалната експертиза, че при
процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в: контузия
на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, контузия на гръден кош,
корем и крайници, закрито счупване на горния край на лявата раменна кост, както и
навяхване и разтягане в областта на шийните прешлени. Изводите на експертизата са, че на
ищцата е била причина болка със силно изразен характер, като болевите усещания са
намалявали бавно с времето. Претърпените страдания са били интензивни, поради
засягането на много части от опорно-двигателния апарат, като е налице политравма.
Интензивността на болевите усещания е била голяма непосредствено след травмата, след
оперативното лечение, след сваляне на имобилизациите и при започване на
рехабилитацията. Вида на необходимото лечение и неговата продължителност са ограничли
възможността на ищцата за придвижване, самообслужване, и поддържане на хигиенен
режим. Същата се е нуждаела от грижи в дома и чужда помощ през целия възстановителен
период. Обичайният възстановителен период при посочените травматични увреждания
приключва в рамките на около 30 дни, с изключение на счупването на лявата раменна кост.
Възстановителният период при посочената травма може да бъде различен, в зависимост от
тежестта на конкретното увреждане, приложения метод на лечение, имобилизационния
7
период, компетентността и обема на проведената рехабилитация, както и от активността на
пострадалия при провеждането на рехабилитацията. Възстановителният период за това
увреждане зависи също от субективността на оплакванията, възникване на специфични
последици в някои случаи, при сътресение на мозъка и при навяхване на ставата. В случай
на продължаващи оплаквания се провеждат ежегодни планови физиотерапевтични
процедури в специализирани лечебни заведения. По отношение на спорната травма на
гръбначния стълб в областта на шийния отдел, експертизата пояснява, че навяхването
(дисторзията) на шийните прешлени представлява насилствено, абнормено преминаване на
нормалния обм на движение на шийната област на гръбначния стълб, при което настъпва
разтягане или частично разкъсване на част от стабилизиращите връзки на ставния апарат в
тази област. Механизма на получаване на тази травма е индиректен и е свързан с болка в
тази област, ограничаване на движенията, мускулен спазъм (ригидност) на близките
мускули, главоболие, ирадиация в някои случаи към раменете и горните крайници. Много
често тази травма се появява в следствие на ПТП, поради големия обем на движение на
шията. При по-леките случаи оплакванията преминават за 3-4 седмици при компетентно
лечение – обездвижване с яка на Шанц, медикаменти (нестероидни противовъзпалителни,
спазмолитици), физиотерапевтични процедури. Неправилно провежданото лечение може да
влоши симптомите и да удължи възстановителния период. При по-тежките случаи, свързани
с частично разкъсване на тези връзки, периода за възстановяване се удължава до 60 дни след
травмата. В кориците на делото е налице касова бележка за закупуване на шийна ортеза,
служеща за обездвижване на шийния отдел, но липсват доказателства за какъв период е била
носена, кога е свалена, след чия консултация и налична симптоматика. Съобщава се за
наличие на диск с извършен КАТ в тази област, с обяснение за липса на травматични
изменения, но по делото липсва както диска, така и разчитането му. Въз основа на тези
доводи експертизата обосновава извод за висока степен на вероятност да е било налице
посттравматично навяхване в шийния отдел на гръбначния стълб, но поради липса на
доказани анатомични изменения и липса на документални доказателства, изводът не може
да бъде категоричен. За първи път тази увреда е спомената на 13.06.2023 г. в Амбулаторен
лист №23164А04ВFF0 от лекар със специалност Физиотерапия, който не притежава
достатъчно експертиза за доказване на този вид увреди. Посочената увреда е в областта на
компетентност на травматолог, но няма данни ищцата да е преглеждана от такъв специалист.
Налице е преглед от неврохирург с амб.№23181502В4А7 от 30.06.2023 г., който не
потвърждава тази диагноза, а насочва пострадалата за преглед от УНГ-специалист, поради
наличната симптоматика. Описаната при този преглед сколиоза на гръбначния стълб според
експертизата е функционална, дължаща се на болезненост и неправилна стойка поради
носенето на два вида ортези, придружено с принудителното положение на главата и левия
горен крайник. По отношение на оплакванията за кръвотечение от носа и намаление на
слуха експертизата приема, че не е налице причинна връзка с процесното ПТП, а същите се
дължат на прекарана остра вирусна инфекция две седмици преди увреждането.
При анализ на заключенията на двете приети по делото комплексни съдебно-медицински
експертизи, съдът намира, че същите са компетентно изготвени, подробни, обосновани,
8
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства: Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица /на л.17-19/, Епикриза от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„Проф.д-р Ст. Киркович“АД от ИЗ №7657 за хоспитализация на ищцата в периода от
19.04.2023 г. до 23.04.2023 г. /на л.20-21/, Епикриза от Клиника по ортопедия и
травматология на УМБАЛ „Проф.д-р Ст. Киркович“АД от ИЗ №7938 за хоспитализация на
ищцата в периода от 23.04.2023 г. до 27.04.2023 г. /на л.22-23/, Амбулаторни листове
№№23142D03954F/22.05.2023 г. /на л.25/; №23156805В890/05.06.2023 г. /на л.26/;
№23158А0671F2/07.06.2023 г. /на л.27/; №23164А04ВFF0/13.062023 г. /на л.28/;
№231668052АЗЕ/15.06.2023 г. /на л.29/; №23174402С306/23.06.2023 г. /на л.30/;
№23181502В4А7/30.06.2023 г. /на л.31/; №23185707В177/04.07.2023 г. /на л.33/;
№232414052340/29.08.2023 г. /на л.36/; №232770089426/04.10.2023 г. /на л.57/;
Енцефалограма от 08.08.2023 г. /на л.34-35/; Медицинска бележка изх.№003629/22.05.2023 г.
за нужда от домашно лечение за 30 дни във връзка с фрактура на хумерус /на л.37/; касови
бонове за закупени 2 броя ортези от 20.04.2023 г. и от 21.04.2023 г. /на л.38/; Заповед №РД-
10-758/01.06.2023 г. за провеждане на обучението на Г. Я. от разстояние, в електронна среда,
в периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г. /на л.50/; Медицински протокол за ЛКК
№792/05.10.2023 г. за освобождаване на Г. Я. от часовете по физическо възпитание за
учебната 2023/2024 г. /на л.55-56/; изискани от НЗОК и приобщени по делото Справка за
извършени прегледи, Справка за пролежавания в болница, Справка зизвършените
изследвания на Г. Я. /на л.41-46 от въззивното дело/. Заключенията на експертизите се
подкрепят и от приетата и неоспорена от страните Съдебна авто-техническа експертиза,
установяващи механизма на настъпване на увреждането, както и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н. Ч. /протокол от о.с.з. на 15.10.2024 г. на
л.173/.
И двете експертизи непротиворечиво установяват, че в пряка причинна връзка с процесното
ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в:
контузия на главата, от която ищцата е търпяла интензивни болки в продължение на
5 дни, с възстановителен период от около 10 дни;
разкъсно-контузна рана на главата тип скалп – за лечение на това травматично
увреждане ищцата е претърпяла спешно оперативно лечение на 19.04.2023 г. за
реинплантация на скалпа; търпяла е интензивни болки в продължение на 7 дни, като
възстановяването е настъпило в рамките на 14 дни;
мозъчно сътресение, в резултат на което е търпяла интензивни болки в продължение
на 7 дни, и се е възстановила в рамките на 28 дни;
контузия на гръдния кош, от която е търпяла интензивни болки в продължение на
около 10 дни, и от която се е възстановила в рамките на 14 дни;
контузия на корема, от която е търпяла интензивни болки в продължение на 5 дни, и
от която се е възстановила в рамките на период от 10 дни;
контузия на крайниците, от която е търпяла интензивни болки до 7 дни, и от която се
е възстановила за около 10 дни;
9
закрито счупване на горния край на раменната кост /хумерус/ - за лечение на това
увреждане ищцата е претърпяла оперативно лечение, като е извършено закрито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с Киршнерови игли, вследствие на
което е търпяла интензивни болки в продължение на около 30-40 дни, след което
болките постепенно са затихвали. В края на месец май, 2023 г. имплантираните
Киршнерови игли са били отстранени. Общия възстановителен период е продължил
между 3 и 5 месеца. Към 20.03.2024 г. е настъпило пълно възстановяване на
фрактурата на лявата хумерална шийка, без остатъчни дефицити и функционални
симптоми, като движенията на ръката са напълно възстановени.
Двете експертизи непротиворечиво установяват също, че по делото са налице непълни
данни в медицинската документация, че ищцата е получила и лекостепенно травматично
увреждане на гръбначния стълб в шийния му отдел, което не се е нуждаело от специфично
лечение, и не е описано изрично в медицинската документация, но в нея са налице косвени
данни за това – в амбулаторни листове №23158А0671F2/07.06.2023 г. /на л.27/;
№23164А04ВFF0/13.062023 г. /на л.28/; №231668052АЗЕ/15.06.2023 г. /на л.29/;
№23174402С306/23.06.2023 г. /на л.30/ е отразена мускулна болка в областта на шийните
прешлени, споменава се за носене на шийна яка в амбулаторен лист
№23174402С306/23.06.2023 г. /на л.30/. В медицинската документация липсват обективни
данни в какво точно се е изразявало това увреждане, кой специалист е препоръчал носенето
на имобилизационна яка и колко дни е била носена тя. С категоричност се установява, че
подобен тип увреждане, изразяващо се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на
гръбначния стълб, е възможно и много вероятно да настъпи при ПТП с оглед големия обем
на движение на шията, и е напълно съответстващо на механизма на настъпване на
процесното ПТП, при който ищцата е получила силен удар в областта на главата – от челото
към темето, придружен с премятане на цялото тяло около хоризонталната му ос /около
мястото на удара в областта на главата/, който механизъм е добре визуализиран на
приложените в автотехническата експертиза кадри от събрания в досъдебното производство
видеозапис на произшествието /на л.160 от делото на ОС-СтЗ/. Данни за носената
имобилизациона яка са налице и в събраните гласни доказателства чрез свидетелските
показания на св. Ч. /“За врата чувства тежест. Яка на врата имаше след болницата, но сега не
я носи. В областта на врата чувства дискомфорт и тежест, които не може да обясни, има и
главоболие.“/. Описаните в амбулаторните листове обективно установени палпаторни болки
в шийната област, кореспондират на показанията на св. Ч. относно търените от ищцата
дискомфорт и тежест в шийната област, и са част от симптомите на травматичното
увреждане, изразяващо се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб, описано и от двете приети по делото комплексни съдебно-медицински
експертизи. При анализ на така събраните по делото косвени доказателства в тяхната
съвкупност, съдът намира, че ищцата е получила и лекостепенно травматично увреждане в
областта на шията, изразяващо се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на
шийния отдел на гръбначния стълб, което не се е нуждаело от специфично лечение, във
10
връзка с което за облекчение на болевите симптоми е носила и шийна яка. Съдебно-
медицинската експертиза, приета пред въззивната инстанция, констатира в медицинската
документация и данни за сколиоза на гръбначния стълб, която според експертизата е
функционална, дължаща се на болезненост и неправилна стойка в резултат от
продължителното принудително положение на главата и левия горен крайник, обездвижени
с ортези. Посочените данни подкрепят допълнително извода за настъпило навяхване и
разтягане на свързващия апарат на гръбначния стълб, в причинна връзка с процесното ПТП.
От показанията на свидетелката Н. Ч. се установява също, че преди процесното ПТП ищцата
е била общителна, открита, имала много приятели, била щастлив млад човек. След
произшествието тя била много уплашена, станала затворена, страхлива, нервна, рязка в
общуването си, притеснявала се, че ще остане белег от претърпяното произшествие,
затворила се вкъщи. Лекарите не позволявали да ходи на училище и завършила он-лайн. Във
връзка с операцията главата й била обръсната. Чувствала болки в рамото, от които не можела
да спи, усещала чувство на тежест във врата, след изписването от болницата носела яка,
имала главоболие. Възстановявала се повече от месец, в дома й идвали различни лекари,
провеждала рехабилитация. Все още психически не била възстановена – все още се страхува
да пресича улиците, страхува се да ходи на лекар. Препоръчали й да провежда терапия при
психолог.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като ги намира подробни, логични, основани
на личните впечатления на свидетелката, и кореспондиращи на приобщените към делото
медицински документи и заключенията на съдебно-медицинските експертизи.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа
страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата Г. Я., тогава на 16 години, е
получила политравма – множество травматични увреждания в различни анатомични части,
изразяващи се в: контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на
главата, контузия на гръден кош, корем и крайници, закрито счупване на горния край на
лявата раменна кост, както и лекостепенно навяхване и разтягане в областта на шийните
прешлени. За лечение на получените увреждания разкъсно-контузна рана на главата и
закрито счупване на хумеруса, ищцата е била хоспитализирана по спешност, и е претърпяла
две оперативни интервенции – за реинплантация на скалпа, и за закрито наместване и
фиксация на костните фрагменти с Киршнерови игли, като е проведено болнично лечение в
продължение на общо 9 дни. След дехоспитализацията лечението е продължило в домашни
условия, с прилагане на медикаменти, покой, и имобилизация на лявата раменна става и
шията за около 30 дни. Във връзка с травматичните увреждания ищцата е търпяла болки с
интензивен характер, които се били най-силни непосредствено след травмата, след
оперативното лечение, след сваляне на имобилизациите и при започване на
рехабилитацията, като впоследствие постепенно са затихвали. По време на лечението
възможността на ищцата за придвижване и самообслужване е била ограничена, и тя се е
нуждаела от чужди грижи и чужда помощ, за около 30 дни. Възстановителния период за
травматичните увреждания е приключил в рамките на около 30 дни, с изключение на
11
счупването на лявата раменна кост, чийто възстановителен период е продължил около 5
месеца. Травматичните увреждания са възпрепятствали обучението на ищцата за период от
30 дни, а за периода до края на месец юни, 2023 г. са го затруднили – ищцата се е обучавала
от разстояние, в електронна среда. За цялата следваща учебна година ищцата не е била в
състояние да участва пълноценно в часовете по физическо възпитание, поради
необходимостта от щадящ режим на физическо натоварване. Съдът намира за установено
също, че във връзка с процесното ПТП и настъпилите в резултат от него травматични
увреждания ищцата е претърпяла силен стрес, страх за живота и здравето си, притеснение за
бъдещето си, дискомфорт от външния си вид /поради обръснатата коса и оперативни
цикатрикси/, изпаднала е в продължителна социална изолация. Преживяното травматично
събитие се е отразило негативно за дълъг период върху психологическото и емоционално
състояние на ищцата. Неблагоприятния психо-емоционален ефект на настъпилите
увреждания е подсилен от младата подрастваща възраст на ищцата, за която е присъщ
активен социален живот и интензивно обучение, които ищцата е била възпрепятствана да
води. Ето защо съдът намира, че макар младата възраст на ищцата да е благоприятствала за
протичане на възстановителния процес без усложнения, и за настъпване на пълно
възстановяване от последиците от травматичните увреждания, психо-емоционалният ефект
от преживаното ПТП е бил по-тежък от обичайния при подобни травми.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че
обезщетението, определено от първостепенния съд в размер на 50 000 лв. е справедливо по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, като същото е съобразено с критериите, формулирани в ППВС
№4/1968 г., като съответства на тежестта на увреждането /политравма, засягаща множество
анатомични области/, необходимостта от спешна и високоспециализирана медицинска
помощ /хоспитализация по спешност и две оперативни интервенции/, търпени интензивни
болки продължително време, ограничения в самообслужването и необходимост от чужда
помощ, продължителен възстановителен период /до 5 месеца/, настъпили неблагоприятни
психо-емоционални последици с траен характер. Изводът за законосъобразност на
решението в обжалваната му част не би се променил, дори да се приеме за недоказано по
несъмнен начин травматичното увреждане на шийния отдел на гръбначния стълб, предвид
липсата на обективни данни по делото /обективирани изследвания в периода на търпените
страдания, направени от лекар със съответната специалност - невролог или травматолог/ на
точния вид и място на увреждането, както и на наложителността от ползването на
имобилизационна яка. От една страна, от събраните по делото доказателства се установяват
търпените от ищцата болки и страдания в тази област, за които са налице свидетелски
показания за носене на имобилизационна яка в периода на хоспитализация, както и отразени
по-късно констатации от лекар-физиотерапевт. От друга страна, установените болеви
симптоми, търпени от ищцата в шийната област, са лекостепенни, като и без да бъдат взети
предвид, съдът намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение от 50 000 лв. е
обосновано от останалите търпени от ищцата болки и страдания в резултат от получената
при процесното ПТП политравма.
12
Изложеното обосновава извод за правилност и законосъобразност на решението в неговата
обжалвана част, поради което същото следва да се потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата страна има право да
й бъдат присъдени направените разноски за въззивното производство. Със списък по чл.80
от ГПК въззиваемата страна е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния й представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като не е посочен
размер на претендираното възнаграждение. С депозираното писмено становище вх.
№7566/18.09.2025 г. въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Предвид липсата на конкретизирана по размер претенция на
въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, и предоставянето на
преценката за това на съда, релевираното възражение за прекомерност не е уточнено, и
съдът не може да се произнесе по него. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при обжалваем интерес от 25 000
лв., определеното с наредбата възнаграждение за адвокатска работа е в размер на 2650 лв.
Съдът намира този размер за съответстващ на възприетите стандарти за адвокатска работа,
както и на фактическата и правна сложност на делото във въззивната инстанция – проведени
са две съдебни заседания, събирани са нови доказателства, разглеждани са спорни въпроси
относно допустимостта на производството, обхвата на подлежащите на обезщетяване вреди,
както и относно справедливия размер на дължимото обезщетение. Ето защо, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на „Еднолично адвокатско дружество М.“ следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №370/07.11.2024 г. по т.д.
№418/2023 г. на ОС – Стара Загора, поправено по реда на чл.247 от ГПК с влязло в сила
Решение №371/08.11.2024 г., и изменено в частта за разноските с влязло в сила Определение
№168/26.02.2025 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ №68, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да
заплати на „Еднолично адвокатско дружество М.“, с БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Поп Минчо Кънчев“ №93, ет.1, офис 2,
представлявано от адвокат Е. М. М., сумата от 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Г. Р.
Я., с ЕГН **********, за въззивното производство.
Производството е проведено с участието на А. Д. Ж., с ЕГН **********, в качеството
13
на трето лице – помагач на ответника „Дженерали Застраховане“АД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14