РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Сливен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Галина Хр. Нейчева
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Пенка М. С.
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252200600369 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е
по жалба на адв. М. Х. от АК - Я., защитник на подс. Г. В. Г. срещу присъда
Рег. № 16/11.06.2025 по НОХД № 525/2024г. по описа на Районен съд – Н. З., в
частта относно произнасянето на съда по чл. 343б ал. 5 от НК.
С присъда Рег.№ 16 / 11.06.2025, постановена по НОХД № 525 / 2024г.
на РС – Н. З. подс. Г. В. Г. е признат за виновен в това, че на 09.10.2024 г. в с.
Е., общ. Н. З. е управлявал моторно превозно средство - колесен трактор
марка „К.“, модел „*******“ с рама № **********, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на хиляда, установено по
надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 184/11.10.2024 г. на
НТЛ при ОДМВР-С. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
изпълнеинето на което на осноавине чл. 66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК е отнето в
полза на държавата моторно превозно средство - колесен трактор марка „К.“,
модел „*****“ с рама № *****, собственост на подс. Г., послужило за
извършване на престъплението. Подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски съответно по сметки на ОД на МВР - С. и на
1
РС – Н. З.. Постановено е веществените доказателства прикачен инвентар -
употребяван товарач да се върнат на подсъдимия.
В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, се
изразява несъгласие с отнемането в полза на държавата на МПС - колесен
трактор марка „K.A“, модел „*****“ с рама № ******, като се твърди, че в
тази й част присъдата е неправилна и необоснована, постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
противоречаща на Конституцията на РБългария и на правата на
неприкосновеност на правото на собственост. В случаят не бил налице баланс
между ограничаването на правото на собственост на подс. Г. - извършил
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и защитата на правото на живот и
телесна неприкосновеност. Районен съд - Н. З. постановил Присъдата си на
осн.чл.343б, ал.5 от НК приемайки, че с тази разпоредба за него било въведено
императивно задължение за прилагането й. Това противоречало на чл. 2, пар.
1 и чл. 5 от Рамковото решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари
2005г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от
престъпление във вр. с чл. 49, пар. 3 от Хартата на основните права на ЕС.
Твърди се още, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК била в противоречие „с
чл. 4, чл. 17, ал. 1 и 3, чл. 56 и 57 от Конституцията и чл. 5, ал. 4 от
Конституцията във връзка с чл. 2, точка 4 от Директива 2014/42; член 2,
параграф 1 от Рамково решение 2005/212; чл. 52, параграф 1 от Хартата на
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС); чл. 49, параграф 3 ХОПЕС;
чл. 54 от ХОПЕС” и прилагането на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК „води
до несъразмерност на наказанията спрямо тежестта на престъпленията по чл.
343б, ал. 1-4 от НК и представлява необоснована намеса на държавата в
гарантираното от Конституцията право на собственост, във връзка с
преследваните от закона легитимни цели”. В случая бил нарушен принципът
на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и „установените в чл.
57, ал. 2 от Основния закон параметри за упражняване на основните права”.
Липсвала пропорционалност „като елемент на принципа на правовата
държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията” на наложеното
ограничение спрямо преследваната легитимна цел, като „санкция, която се
приравнява на „конфискация”, ... прекомерно тежка, непропорционална на
извършеното престъпление и надхвърля необходимото за постигане на
преследваните от закона цели”. Съгласно чл. 49, § 3 ХОПЕС тежестта на
наказанията не трябвало да бъде несъразмерна спрямо престъплението. С
посочената разпоредба се въвеждала неопределена от закона по вид санкция,
която безспорно накърнявала в огромна степен имуществената сфера на дееца,
свръх необходимото за постигане на легитимните цели и в частност на целите
на наказанията, дефинирани в член 36 от НК. Твърди, че неправилно и
незаконосъобразно съдът не отложил на осн. чл. 150, ал.2 от Конституцията на
Република България произнасянето относно санкцията по чл.343б, ал.5 от НК.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията обвързвала възможността за
сезиране на Конституционния съд със съществуването на несъответствие
между закон и Конституцията, което било констатирано в рамките на
конкретно съдебно производство и тъкмо неговото разрешаване било
2
причината съдебният състав да се обърне към Конституционния съд. Според
възприетото в практиката на Съда разбиране, съдебен състав можел да поиска
установяване на противоконституционност единствено на разпоредби от
закона, които имали пряко отношение към предмета на разглеждания от него
спор (Определение от 29.04.2014 г. по к.д. №4/2014 г.; Определение от
17.09.2019 г. по к.д. №9/2012 г.). Обосноваването, че поставеният въпрос е от
значение за решаване на конкретното дело, било определящо условие за
установяване на компетентността на съдебния състав да сезира
Конституционния съд, както и на самия Конституционен съд да се произнесе.
Както посочил Съдът в Тълкувателно решение № 3/2020г. по к.д. № 5/2019г., ,,
[в]ъпросът за конституционосъобразността на приложимия по висящото дело
закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има
преюдициален характер - такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и
решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на
правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“. Съдебният
състав можел да осъществи конституционосъобразно правосъдната си
функция само, ако отговорът на поставения въпрос пряко произтичал от
конкретното дело, поради което сезирането следвало да е необходимост, а не
само възможност за решаване на конкретния правен спор (Определение №
2/2024г. по к.д. № 8/2024г.). Към момента на подаване на въззивната жалба
било налице висящо производство к.д.№ 15/2024г. на Конституционен съд на
Република България именно за установяване на противоконституционност на
разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, с присъединено към него к.д.№ 16/2024г.
на КС на Република България, поради което и на осн.чл.150, ал.2 от
Конституцията на Република България, произнасянето по чл.343б, ал.5 от НК
на съда по настоящото делото следвало да бъде след приключване на
производството пред Конституционния съд на Република България по к.д.№
15 / 2024г.
Искането е окръжният съд да отмени присъдата в обжалваната част
относно произнасянето по чл. 343б ал. 5 от НК като незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон.
В съдебно заседание Представителят на ОП С., изразява становище, че
предвид Решение № 8/17.07.2025г. на Конституционния съд са налице всички
условия за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна,
законосъобразна и мотивирана и моли за порвърждаването й.
Пред настоящата инстанция подс. Г., редовно призован, не се явява.
Защитникът му моли за отмяна на присъдата в обжалваната част по
изложените в жалбата съображения относно противоречието й с разпоредбите
на посоченото Решение на ЕС по правата на човека поради липса на
съразмерност на санкцията, предвидена в чл. 343б ал. 5 от НК.
Настоящата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна -
защитникът на подсъдмия, който има право на такава жалба против съдебен
акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, и в 15-дневния преклузивен
3
срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е
допустима.
Окръжен съд Сливен, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, както и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Районен съд – Н. З. е изследвал относимите към спора обстоятелства,
анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към
делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите към присъдата. Всичко
това първата инстанция е направила, съблюдавайки стриктно правилата на
наказателния процес.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията, съдържащи се в жалбата, извърши собствена
преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея намира за
установено СЛЕДНОТО:
НОХД № 525/2024г. по описа на РС – Н. З. е образувано по внесен в
съда на 30.12.2024г. обвинителен акт по обвинението на Г. В. Г. за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Делото е разгледано по реда на
особените правила – глава 27, чл. 371 т. 1 от НПК.
Подс. Г. В. Г. е на 59 години, б. г., с основно образование, неженен,
работи като водопроводчик към „ВиК“ гр. Я., неосъждан (реабилитиран). Не
притежава свидетелство за управление на МПС.
На 09.10.2024 г. свид. Б. Й. Б., заемащ длъжността полицейски
инспектор в група „Пътен контрол“ при Районно Управление - Н. З.,
съвместно с колегата си мл. автоконтрольор П. В. М., осъществявали контрол
на пътното движение в с. Е., общ. Н. З., като около 15:40 часа придвижвайки
се със служебен автомобил по ул. „С. д.“ в село Е. в близост до бившата база
на „М. и.“ видели, че срещу тях в посока село З. се движи колесен трактор.
Полицейските служители решили да извършат проверка на водача на
превозното средство като за целта подали светлинен и звуков сигнал от
служебния автомобил. В хода на проверката водача на превозното средство не
представил на полицейските служители свидетелство за управление на МПС,
лична карта и свидетелство за регистрация на МПС, като заявил, че не
притежава свидетелство за управление, не носи лична карта и управлявания от
него трактор не е регистриран. Полицейските служители установили, че водач
на превозното средство е подсъдимия, както и че управляваното от него МПС
е колесен трактор марка "К.”, модел „******” с рама № ******. Подс. Г. бил
проверен с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. № ARPM-
0798 за установяване концентрация на алкохол в кръвта му. Пробата с
техническото средство отчела 2,32 на хиляда концентрация на алкохол в
4
издишания въздух. На подсъдимия било разяснено, че ще му бъде издаден
талон за медицинско изследване, в който да бъде отразено дали приема
показанията на техническото средство или съответно желанието му да даде
кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Полицейския служител П. В. М. издал талон за медицинско изследване №
0182204, в който отразил резултата от изпробването с техническото средство,
връчил екземпляр от талона на подсъдимия и го съпроводил до ЦСМП - С.,
Филиал - Н. З., където подс. Г. дал кръв за изследване. В ЦСМП Дежурния
медицински специалист съставил протокол за медицинско изследване,
съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., в който били отразени изявленията на
подсъдимия, че е употребил алкохол, а именно „един литър вино“ на
09.10.2024 г. в 08:00 часа и взел кръвна проба на подсъдимия за извършване на
химическо изследване. На подс. Г. бил съставен и АУАН серия АД с бл. №
410639 от дата 09.10.2024 г., за извършени нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП; чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. На 11.10.2024 г. взетата от
подсъдимия кръв за изследване съдържаща се в два броя вакуумни епруветки
запечатани със стикери с номера: 0182204 1 и 0182204 2, постъпила по
надлежния ред в НТЛ при ОДМВР - С, за извършване на химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. В хода на разследването е назначена и изготвена химическа
експертиза, обективирана в Протокол № 184/11.10.2024 г. за химическо
определяне концентрацията на алкохол. В протокола от химическото
изследване изрично е посочено, че опаковката и състоянието на пробите с
кръв отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От заключението на изготвената
химическа експертиза се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта
на подс. Г. е 2,28 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Г. е
установена по надлежния ред, регламентиран съгласно чл. 1, ал. 3 и
следващите от НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози - чрез изготвената и приложена към делото химическа
експертиза обективирана в Протокол № 184/11.10.2024 г. за химическо
определяне концентрацията на алкохол. Подсъдимият в хода на проверката не
е оспорил резултатите.
От приложената към делото справка за нарушител/водач се установява,
че подс. Г. е неправоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство за
управление на МПС. Той няма регистрирани предходни нарушения по ЗДвП.
На 09.10.2024 г. бил извършен оглед на местопроизшествие, с който бил
иззет като веществено доказателство по делото процесния колесен трактор
марка „К.”, модел „*****” с рама № *****, ведно с прикачен инвентар –
товарач. С протокол за доброволно предаване от дата 11.10.2024 г., подс. Г.
предал на водещия разследването следните документи: Договор за покупко
продажба от ******* г., приемо-предавателен протокол от ******* г. и
Фактура № ********* от ***** г., от които се установява, че е собственик на
моторното превозно средство. Пазарната стойност на колесен трактор „К.“
5
модел ".......“ втора употреба към датата 09.10.2024 г. е 7 800 лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по
идентичен начин от първата съдебна инстанция и не се оспорва от страните.
Фактите се установяват категорично от всички събрани доказателствени
материали, които съдът цени като относими и взаимнодопълващи се.
Гласните, писмените и веществените доказателства и заключенията на
изготвените по делото експертизи в своята съвкупност обосновават напълно и
по несъмнен начин фактическите констатации, приети за установени от
районния съд. Следователно присъдата на районния съд не е необоснована.
Въззивната инстанция намира, че присъдата на РС – Н. З. не само, че не
е необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на
напълно изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил
законосъобразен правен извод, че подс. Г. от обективна и от субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, защото на на
09.10.2024 г. в с. Е., общ. Н. З. е управлявал моторно превозно средство -
колесен трактор марка „К.“, модел „*******“ с рама № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,28 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №
184/11.10.2024 г. на НТЛ при ОДМВР-С..
Както правилно е приел първостепенният съд, от субективна страна
подс. Г. е извършил престъплението умишлено - при форма на вина пряк
умисъл. Съзнавал е обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните му последици.
Окръжният съд провери обжалваната присъда и относно съблюдаването
на процесуалните правила, при което констатира липсата на нарушения,
съставляващи основание за отмяна на съдебния акт. Не са налице нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правата на
страните в наказателното производство.
Наложеното на подс. Г. наказание при приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от
НК - лишаване от свобода за срок от осем месеца, въззивният съд прецени за
справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на
подс. Г. и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и
върху останалите членове на обществото.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан и че за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието му не е наложително той реално да изтърпи
определеното му наказание от осем месеца лишаване от свобода, районният
съд правилно е приложил института на условното осъждане, регламентиран в
66 ал.1 от НК и е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
за минималния изпитателен срок от три години, който следва да започне да
тече от влизане на присъдата в сила. В случая условното осъждане
6
представлява достатъчна наказателна репресия спрямо подс. Г., ще допринесе
за резултатното поправяне на същия и за успешното постигане на
предупредително-възпиращите цели на наказанието, поради което правилно
районният съд на основаине чл. 55 ал. 3 от НК не е наложил предвиденото по
– леко на казаине глоба.
Районен съд – Н. З. е приложил правилно материалния закон в частта,
постановяваща отнемане на превозното средство, послужило за извършване
на престъплението, като се е произнесъл по прилагането на чл.343б ал.5 от
НК. Съгласно разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, приета с измененията и
допълненията на НК в ДВ, бр.67 от 04.08.2023г., в сила от 08.08.2023г., в
случаите на управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване
на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е негов
собственик - присъжда равностойността му. Видно от мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на НК, волята на законодателя при
приемане на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, е да се предвиди
допълнителна превантивна мярка за санкциониране на извършителите на
престъплението, независимо от наложеното им наказание, с отнемането в
полза на държавата, респ. с присъждането равностойността на вещта, предмет
на престъплението. Чрез въвеждането на тази превантивна мярка се цели да се
предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние в личен план
за дееца и в генерален план - за останалите членове на обществото.
С Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. по описа на
Конституционен съд на Република България е отхвърлено искането за
обявяване за противоконституционни разпоредбите на чл.343б ал.5 от НК и
чл.343 ал.5 от НК в цялост. Въз основа на изложени аргументи, с решението
Конституционният съд на Република България приема, че разпоредбите на
чл.343 ал.5 от НК и чл.343б ал.5 от НК не са противоконституционни.
Настоящата инстанция, съобразявайки гореизложеното намира, че
прилагайки разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, респ. отнемайки в полза на
държавата процесното МПС - колесен трактор марка „К.“, модел „******“ с
рама № *****, собственост на подс. Г., с което последният е извършил
умишлено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон и е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. Предвиденото в разпоредбата на чл.53 от НК
отнемане в полза на държавата, независимо от наказателната отговорност,
както и предвиденото в чл.343б ал.5 от НК отнемане на вещи предмет на
престъплението (когато деецът е техен собственик), не са наказание по
смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената
противозаконна дейност (в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и
ВКС по приложението на чл.53 от НК). От това следва, че при приложението
на този санкционен механизъм – чл. 343б ал. 5 от НК, за разлика от
процедурата по налагане на наказанието, не се съобразяват тежестта на
извършеното общественоопасно деяние и същият не се индивидуализира
7
преди да бъде наложен. Поради това, въззивната инстанция намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за несъразмерност на наказанието
спрямо тежестта на престъплението по чл. 343 ал. 1 от НК (вкл. и от гледна
точка на европейското заканодателство). Разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е
въведена от националния законодател като императивна, при което
неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би
означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още
повече от правораздавателен орган.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за неоснователно
искането на защитата за отмяна на постановената присъда Рег. №
16/11.06.2025 по НОХД № 525/2025г. на РС – Н. З. в обжалваната част. Видно
от горецитираното Решение № 8/17.07.2025г. по к.д.№ 15/2024г. на
Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл.343б ал.5 от
НК не противоречи на Конституцията на Република България, както и на
правото на Европейския съюз. Посочената разпоредба е част от позитивното
действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от
единствено оправомощения за това орган - Конституционния съд на
Република България.
С оглед изтъкнатите съображения и като не констатира основания за
изменение или отмяна на съдебния акт въззивната инстанция счита, че
присъдата следва да бъде потвърдена изцяло като правилна, законосъобразна
и справедлива.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, СлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда Рег.№ 16 / 11.06.2025, постановена по НОХД
№ 525 / 2024г. на РС – Н. З..
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8