Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в
публичното заседание на единадесети февруари през
две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 10070 по описа за 2018г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от „М.“ ЕООД ***
против А.А.В. осъдителен иск за сумата 65 000лв. с правно основание чл.240,
ал.1 ЗЗД по договор за заем от 2017г., съединен в условията на евентуалност с
иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата платена без основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за сключен през 2017г. с
ответника неформален договор за заем, по силата на който в периода
20.06.2017г.-05.09.2017г. на траншове му предоставил сумата 65 000лв. Сумата
била предназначена за покриване текущи разходи на ответника във връзка с
изпълнявана от него работа в района на общините Никопол и Белене. Постигнали
съгласие да бъде върната според възможностите, включително и на части до края на календарната 2017г. Ответникът не
изпълнил задължението си, включително и след отправени покани. В случай, че
съдът не приеме да е възникнало посоченото договорно правоотношение ищецът
претендира исковата сума на основание чл.55, ал.1 ЗЗД като платена без
основание с твърдението с получаването й ответникът да се е обогатил за негова
сметка.
Ответникът не оспорва да е получил от ищеца сумата от
65 000лв. по начина посочен в исковата молба, но оспорва основанието за
това да е сключен договор за заем. Твърди между тях да е имало устна уговорка
за оказване съдействие по осъществяването на контрол и разплащане за извършена
от него работа във връзка със строителни работи по договори между „М.“ ЕООД ***
и Община Левски от 30.03.2017г., съответно 29.08.2017г. и 18.09.2017г., както и
във връзка с изпълнявана от представляваното от ответника дружество „В.-К.“
ЕООД работа по строително-монтажни дейности по договор сключен с Община Никопол
от 19.06.2017г. Твърди исковата сума да е била предназначена и използвана за
разплащане с работници на ищцовото дружество по повод осъществени строителни
дейности на обекти в гр.Белене и гр.Левски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Не се спори относно факта на предаване от ищеца,
съответно получаване от ответника на сума в общ размер на 65 000лв. Видно
от приложените платежни нареждания /стр.7-13/ плащането е осъществено по
банковата сметка на ответника в периода 20.06.2017г.-05.09.2017г. на части по
10 000лв. и един от 5 000лв.
Спорния по делото въпрос е дали предаването на сумата е
въз основа сключен между страните договор по чл.240 ЗЗД и в този смисъл
възникнало ли е задължение за ответника за нейното връщане.
С договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален,
защото за да възникне облигационното правоотношение е необходимо фактическо
предаване на парите или заместимите вещи от заемодателя на заемателя. Законът
не изисква писмена форма за действителност или други особени изисквания, поради
което за сключването му е достатъчно страните да постигнат неформално съгласие,
т.е. да е налице съвпадение на насрещните волеизявления относно предмета и
условията.
При предявен иск по чл.240 ЗЗД на доказване подлежи не
само факта на предаване на сумата, но и обстоятелството, че това е направено по
договор за заем. Когато е установено предаването на парична сума заемно
правоотношение не се презюмира, тъй като задължението може да има друг източник
/Решение № 192/07.11.2014г. по гр.д.№ 2519/2014г. ВКС, ІІІ г.о., Решение №
180/26.11.2019г. по гр.д.№ 4345/2018г., ВКС, ІV г.о. и др./. Затова в тежест на
ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е да установи заявения с
исковата молба правопораждащ вземането факт по сключен с ответника договор за
заем.
От фактическа страна не е спорно ищцовото дружество „М.“
ЕООД да е било изпълнител на обекти в гр.Белене и гр.Левски по сключени
договори по обществени поръчки с тези общини. С договор от 30.03.2017г. по
възлагане на Община Белене приел да осъществи срещу възнаграждение проектиране,
упражняване авторски надзор и изпълнение на СМР в жилищен блок № 4/43, вх*** и
вх.Д в гр.Белене /стр.35/; с договор от 29.08.2017г. по възлагане на Община
Левски приел да изпълни аварийни строително-монтажни работи в СУ „Крум Попов“
гр.Левски /стр.36-37/, а с договор от 18.09.2017г. по възлагане от същата
община приел да осъществи срещу възнаграждение строително-ремонтни работи на
физкултурен салон в СУ „Крум Попов“ /стр.38-39/. От своя страна
представляваното от ответника търговско дружество „В.-К.“ ЕООД сключило на
19.06.2017г. с Община Никопол договор за обществена поръчка, по силата на който
се задължило да изпълни срещу възнаграждение проектиране, авторски надзор и СМР
за обновяване сградата на общинската администрация на гр.Никопол /стр.40/. Част
от договорите не са представени в цялост, но тяхното съдържание е без правно
значение за релевантните по делото обстоятелства.
По делото са разпитани свидетелите К.М.и Д.П., които
работили както при ищеца, така и при ответника. Свидетелят М.работил по трудов
договор при ответника като технически ръководител преди около 10 години, а през
лятото на 2017г. работил на същата длъжност при ищеца. Свидетелят П.работил при ответника като
бригадир до м.11.2017г., а в периода м.06 до края на 2017г. на трудов договор при
ищеца. И двамата работили на обекти изпълнявани
от „М.“ ЕООД по сключените договори за обществени поръчки-първият само в
гр.Левски, а вторият в гр.Левски и гр.Белене. В показанията си св.М.сочи, че
като технически ръководител на обектите в гр.Левски във връзка с изпълнението
на проектите отговарял за работниците и за необходимите материали. Контактувал
единствено с ответника, който осигурявал всички средства за заплащане на
работниците и за закупуване на материали. Когато не можел да плати лично на
работниците превеждал суми по сметка на свидетеля, а той от своя страна им ги
раздавал. За всички получени парични
средства се отчитал само на ответника, който осъществявал и контрол върху
изпълнението. Свидетелят знае, че изпълнител на обектите в гр.Левски е „М.“
ЕООД и негови представители са ги посещавали, но не му е известно дали
дружеството е имало договор с ответника във връзка с прякото изпълнение.
Свидетелят П.работил на обекта в гр.Белене, където се
извършвала топлоизолация на блок, а в гр.Левски ремонтирали покрива на училище.
Дейностите се изпълнявали от „М.“ ЕООД, но дружеството и ответника работели
заедно, без да му е известно какви са били уговорките между тях. Сочи, че за
работата на обектите бил извикан от ответника и от него получавал суми по
личната си банкова сметка. ***отници. Взаимоотношенията и контактите му били
единствено с ответника, на когото се отчитал за получените суми, вкючително и при
закупуването на материали или други необходими разходи. Сочи, че управителят на
„М.“ ЕООД Д.А.няколко пъти е посещавал обектите без да е повдиган въпроса за
това кой осигурява средствата, а за всичко свързано с изпълнението им се
обръщали към ответника.
Като доказателства по делото са приети преводни
нареждания, платежни нареждания за кредитен превод и нареждания за
вътрешнобанков превод /стр.43-75/, видно
от които в периода 15.06.2017г.-05.09.2017г. ответникът е превеждал по
банковите сметки на В.С., С.З., Д.П., Д.Д.и Ю.М.различни по размер парични
суми с посочено различно
основание-захранване сметка Белене; покрив; Белене заплата; Белене покрив,
покрив Левски, Белене ТИ /топлоизолация/ и др. Това се потвърждава и от заключението
на вещото лице по ССч.Е, видно от което общо преведените суми са 73 430лв.
Според справка на НАП за този период няма регистрирани трудови договори на
посочените лица с ищцовото дружество, с изключение на Д.Д.. Видно от
представена друга справка на НАП /стр.122/ ответникът не е бил в трудово
правоотношение с „М.“ ЕООД.
Във всяко от платежните нареждания за преведени от ищеца
по банковата сметка на ответника суми в общ размер на 65 000лв. като
основание за превода е посочено „служебен аванс“. В допълнителното заключение
на ССч.Е е посочено, че в счетодоството на „М.“ ЕООД тази сума, наред с други
предишни преводи е осчетоводена по
дебита на счетоводна сметка 422-Подотчетни лица-А.В., като крайното дебитно
салдо към 31.12.2017г. е в размер на 177 500лв. Тази сума представлява осчетоводено
вземане на дружеството към В., което към 31.05.2018г. е в размер на 66 621.71лв. Впоследствие със
счетоводна операция от 04.07.2018г. вземането от тази сметка е прехвърлено като
вземане по счетоводна сметка 444/5-Вземания по съдебни спорове-А.В.. В съдебно
заседание вещото лице обяснява, че началното салдо по сметка 422 озаначава, че
дружеството е представило на подотчетното лице парична сума и към 01.01. на
съответната година тя не е върната. Кредитният оборот представлява отчетената
сума. Сочи, че една част от сумите по кредитния оборот са върнати на каса, а
други прихванати със сметка „доставчици“, т.е. дружеството е имало задължения
към доставчик, с него е намалил своите задължения към това дружество, както и
намалило вземане на дружеството от подотчетното лице. На вещото лице не са били
представени документи, въз основа на които може да даде заключение на какво
основание ответникът е бил заведен като подотчетно лице. Обяснява, че
съществува разлика при отразяване в счетоводството когато се предоставя заем на
физическо лице от юридическо лице и тя е по отношение счетоводните сметки. При
подотчетно лице се ползва сметка 422 със съответния индекс, но когато се
предоставя заем той може да се отрази като отпуснат такъв или по сметка
498-Други дебитори. В случая е било отразено като предоставяне на средства на
подотчетно лице, което е длъжно периодично да се отчита пред дружеството със
съответния отчет. Но за да бъде подотчетно лице то трябва да е включено в
списъчния състав на дружеството.
От тези доказателства не се установява възникнало между
страните облигационно правоотношение по договор за заем. За да се счита, че
такъв е сключен, освен предаване на паричната
сума, е необходимо ответникът да е дал своето съгласие за нейното получаване с
поето към ищеца задължение за връщане. Съгласието може да бъде обективирано
изрично или с конклудентни действия недвусмислено сочещи на воля за това, каквото по делото не е доказано.
Доказателственото значение на представените от ищеца платежни нареждания се
ограничава само до факта на предаване на сумата, но не и че основанието за това
е договор за заем. Извод за последното не може да се направи и от останалите събрани
по делото доказателства, в тази част заключението на вещо лице по ССч.Е и
показанията на разпитаните свидетели. Напротив, те са в опровержение на
поддържаното в исковата молба основание
за претендираното вземане, тъй като разкриват други отношения между страните.
Според тези доказателства ищецът е предоставял парични суми на ответника в общ
размер на 65 000лв. във връзка с изпълнението на сключени с Община Белене
и Община Левски договори за СМР на обекти в тези градове, по които дружеството
е било изпълнител. Парите са били предназначени за възнаграждения на работници
на ищеца, за закупуването на материали и покриване на други разходи свързани с
изпълнението, като плащанията са били осъществени от ответника. Действително
представлявано от ответника дружество също е имало сключен договор за СМР по
обществена поръчка за обект в Община Никопол по времето, по което е получавал
сумите, но по делото не се събраха никакви доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца, че процесната сума е била предоставена в заем за
покриване разходи във връзка с изпълнението на този договор. Липсват и
доказателства ответникът самостоятелно да е изпълнявал работа по обект в
гр.Белене. От събраните данни може да се направи извод, че с предоставената
парична сума ответникът е покривал задължения на ищеца по повод и във връзка с
изпълнението на договорите, по които последният е страна, сочещо на правоотношение
по договор за поръчка по чл.280 ЗЗД.
При горното и доколкото по делото не се установи
облигационно правоотношение по договор за заем между страните, предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД поради неоснователност подлежи на
отхвърляне.
Съединеният в условията на евентуалност иск за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД също е неоснователен. Отговорността за неоснователно
обогатяване е извъндоговорна и реализирането й предпоставя липса на основание
за настъпило имуществено разместване между гражданскоправни субекти. В
хипотезата на чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД
предаването, съответно получаването на нещо е при начална липса на основание,
т.е. когато още при самото получаване няма основание /причина/ за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В случая паричната
сума е била предадена от ищеца и получена от ответника при налачието на правно
основание, поради което за последния не е възникнало задължението за нейното
връщане по чл.55, ал.1 ЗЗД.
Прри този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски от 1200лв., включващи депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, против А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***,
иск за сумата 65 000лв. с правно основание
чл.240 ЗЗД, представляваща задължение по договор за заем от 2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, против А.А.В., ЕГН **********, с адрес ***,
евентуален иск за сумата 65 000лв. с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД като платена без правно
основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ***, да заплати на А.А.В.,
ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1200лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: