ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. Велико Търново, 08.03.2021 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм.състав, в закрито съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 610/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 627/15.02.2021 г. в АСВТ,
подадена от М.Р.Д.. Същата съдържа искане за изменение на постановеното по делото Решение № 340/13.01.2021г., в
частта за разноските.
В молбата се излагат доводи, че съдът не е следвало да
присъжда разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение, защото такива
ен са сторени.
След размяна на молбата ответната страна не ангажира
становище в срока, който изтече на 22.02.2021г.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия
закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е жалба, подадена от М.Д. срещу
Решение № 149/08.09.2020г. на директора на ТД на НАП В. Търново. Постановено е
Решение № 340/13.01.2021г., с което жалбата на същото лице е отхвърлена като неоснователна,
а на ответника са присъдени разноски за производстовто в размер на 100лв., т.к.
страната е защитавана от юрисконсулт.
С писмено становище, представено преди проведеното
о.с.з. на 12.11.2020г. М. Д. претендира
разноски в размер на 10лв. – платената ДТ. Поради това, Списък по чл.80 от ГПК следва да се счита
своевременно представен. В тази връзка съдът намира, че Молбата за изменение на
Решението, в частта за разноските, е допустима. Подадена е в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК от страна, представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледана по същество Молбата по чл.248 от ГПК е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Видно от мотивите и диспозитива на посочения съдебен
акт съдът е приел, че ответната страна, която е защитавана от юрисконсулт има
право на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, т.е. не се касае за
допълване, а за изменение на Решението от 13.01.2021г., в частта за разонските.
Оплакването на молителя, че разноски не се дължат,
т.к. такива не са сторени е неоснователно. Законодателят е предвидил за
администрацията възнаграждение съответно на минималното АВ по чл.36 от ЗАдв,
във връзка с Наредба №1/09.07.2004г. за адвокатските възнаграждения. В случая е
претендирано юрисконсултско възнаграждение, своевременно, в размер на 100лв. Присъдено
е в такъв размер, който не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Нормативната уредба не изисква представяне на нарочни
доказателства за тези разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В този ред
на мисли следва да се посочи, че тезата, поддържана от жалбоподателя в Молбата
за изменение е аналогична на тази на омбудсмана за противоконституционност на разпоредбите на
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.161, ал.1, изреч. 3-то от ДОПК. Същата бе отхвърлена
като неоснователна с Решение № 10/29.09.2016г. по к.д. № 3/2016г. на
Конституционния съд. Последният приема, че при правна защита, осъществена от
юрисконсулт, както в случая, страната не
следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил
направен/за трудови възнаграждения, обучение и др./.
Поради изложените мотиви съдът намери Молбата за
изменение на Решението в частта за раноските за неоснователна. Следва да се
остави без уважение. Доколкото Решението, чието изменение се иска не подлежи на
обжалване, то окончателно се явява и настоящото опредление.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът в посочения състав:
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Молба вх. № 627/15.02.2021 г. в
АСВТ, подадена от М.Р.Д. за изменение на Решение № 340/ 13.01.2021г.,
постановено по адм. дело № 610/2020 г. на АСВТ, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: