№ 1334
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720102120 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л. Т. Д., с ЕГН:**********
и адрес: с. ****, чрез пълномощника му адв. М., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет. 2, ап. 40-46, обективно кумулативни съединени искове, както следва:
1/ иск да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство
№ 3631493 от 16.09.2019г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД поради противоречие на закона, и
2/ иск с правно основание чл.34, вр.чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 176,00 лв., представляваща недължимо получена
сума по Договор за предоставяне на поръчителство № 3631493 от 16.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.04.5022г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се излага, че на 16.09.2019г. ищецът сключил договор за паричен
заем № 3631493 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният се задължил
да предостави на ищеца сумата 450,00 лв. при ГПР 49% и годишен лихвен процент 40%,
подлежащ на връщане на 16 седмични вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора
страните се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като
поръчителите трябва да отговарят на конкретно определени условия. Сочи се, че на същата
1
дата ищецът сключили договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, по силата на който ответникът е поел задължение да обезпечи
задълженията на ищеца по договора за кредит, срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 176,00 лв., заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно договора
за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като „Изи Асет
Мениджмънт“ АД единствено е овластено да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Твърди, че договорът за
поръчителство е нищожен поради изначална липса на основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение в полза на потребителя не е предоставена услуга, тъй като в
случай, че задълженията по договора бъдат изпълнени от поръчителя, той има право на
регрес за пълната стойност на платеното. Навежда се довод, че собственик на капитала на
поръчителя е заемодателят по договора, поради което с договора за поръчителство не се
цели реално обезпечение на договора за заем, доколкото плащайки задълженията на
потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането сам на
себе си. С оглед изложеното сочи, че със сключването на договора за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение,
уговорено по друго правоотношение единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.
19, ал. 4 ЗПК, поради което договорът е нищожен евентуално на това основание. Сочи още,
че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от
сумата по отпуснатия заем, поради което така е нарушен принципът за добросъвестност и
справедливост и договорът е евентуално нищожен поради противоречие с добрите нрави.
По изложените съображения, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноските за производството.
В срока за отговор ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника си
юрк. Кожухарова, е оспорил исковете като неоснователни по съображения, че сключения
между страните договор не противоречи на добрите нрави. Твърди, че разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК е относима само към договорите за потребителски кредит, какъвто настоящият
не е, като сочи, че ответникът не е страна по договора за заем, сключен от ищеца. По
изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна, в случай, че надхвърля предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум. Ответникът намира предявения установителен иск за недопустим, поради липса
на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа в себе си и искане за
установяване на спорното материално право.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
2
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че установителният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес от ищеца, тъй като осъдителният иск съдържа
в себе си и искане за установяване на спорното материално право. Право на ищеца е да
избере дали да предяви иск за установяване на нищожност на договорни клаузи, като получи
сила на пресъдено нещо по този спор или да се позове на нищожността на основанието за
престацията само като мотив. В подобна хипотеза съдът дължи разглеждане на довода за
нищожност в мотивите си, за да обоснове извода си относно заявения петитум. Принципът
на двойна реституция, уреден в разпоредбата на чл. 34 ЗЗД не е обусловен от начина, по
който ще бъде призната нищожността на конкретен договор - дали в мотивите на решение
по осъдителен иск за връщане на даденото по нищожен договор или с решение по
установителен иск за прогласяване на нищожността. Нещо повече, в случаите на нищожност
поради неравноправни клаузи съдът дължи служебно произнасяне при констатиране на
такава нищожност, дори и да не е сезиран с такова оплакване, в мотивите на своето решение
- в този смисъл Решение № 198/2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на ІV г.о. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК.
По основателността:
Видно от Договор за паричен заем № 3631493/16.09.2019г. ищецът Л. Т. Д. е сключил
с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор, по силата на който последният се задължил да
предостави на ищеца сумата 450,00 лв. при ГПР 49% и годишен лихвен процент 40%,
подлежащ на връщане на 16 седмични вноски. Съгласно чл. 4 от договора страните се
съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или
банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите трябва да
отговарят на конкретно определени условия.
Видно от Договор за предоставяне на поръчителство № 3631493 от 16.09.2019г.,
сключен от ищеца Л. Т. Д. и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който
ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 176,00лв., платимо разсрочено на вноски
по 11лв., платими заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съобразно чл.3, ал.3 от
договора за поръчителство възнаграждението се дължи в полза на поръчителя като „Изи
Асет Мениджмънт“ АД единствено е овластено да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.
Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. по процесния договор за паричен заем
ищецът е извършил плащания в общ размер на 469,58лв., с които изцяло е платил
дължимата главница от 450,00лв. и договорна лихва от 19,58лв. Видно от същото
заключение ответникът е погасил изцяло и сумата от 176,00лв., представляваща
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство.
Видно от заключението по ССЕ на в.л. В. В. в случай, че в ГПР, посочен в Договор
за паричен заем № 3631493/16.09.2019г., се включи и възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство № 3631493 от 16.09.2019г. в размер на 176,00 лв., то ГПР би
бил в размер на 1880,76 %.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за паричен заем и този за
поръчителство са функционално свързани, макар и формално да представляват
самостоятелни договори. Видно от съдържанието им договорът за поръчителство и
дължимото се по него възнаграждение на поръчителя е във връзка с договора за паричен
заем и обезпечава вземането на заемодателя и е сключен в негова полза, т.е. договорът за
поръчителство не може да бъде сключен самостоятелно, защото има обусловено от договора
за паричен заем значение и правата и задълженията по него са свързани с тези по договора
за заем. Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение
единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на
услугата и оттук за договора за поръчителство също ще са приложими общите правила на
ЗЗД, както и тези на ЗПК и ЗЗП, а по заема следва се отчитат и договорките по договора за
поръчителство. Няма пречка съдът да констатира пороци на договор (за паричен заем),
сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това рефлектира върху
спорното правоотношение по договора за поръчителство, без да се произнася с диспозитив
/и без формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск.
Тук важи изцяло нормата на чл. 145 от ЗЗП, съгласно която неравноправната клауза в
договор се преценява, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със сключване
на договора, към датата на сключването и всички клаузи, не само на конкретния договор, а и
на друг договор, от който той зависи.
От договора за поръчителство е видно, че възнаграждението, дължимо от заемателя
Л. Д. не постъпва в патримониума на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а е
уговорено като част от погасителната вноска, която кредитополучателят следва да заплати
на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД по сметки, които са идентични с посочените в
ДПК. Нещо повече - уговорено е в чл. 3 от договора за поръчителство, че дължимото
месечно възнаграждение в размер на 11лв. следва да се заплати на падежа, посочен в
погасителния план по ДПК и по посочените от „Изи Асет Мениджмънт“ АД банкови
сметки. Уговорено е, че дължимите по договора за поръчителство плащания ще бъдат
събирани от заемодателя "„Изи Асет Мениджмънт“ АД за сметка на поръчителя.
Така чрез сключването на договора за поръчителство се цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, доколкото в
договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
изплатено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Цели се оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия договор
за паричен заем е посочен процент на ГПР 46,26%, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно – възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от ищеца с
4
„Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по см. на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за поръчителство и дължимото по него възнаграждение на
поръчителя е във връзка с ДПК (обезпечава вземането на кредитора и е сключен в негова
полза) и се явява част от общите разходи по кредита по см. на т. 1, § 1 от ДР на ЗПК, което
води отново до нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключване на договора, а именно- да предложи гарант - две физически лица, поръчители
или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите
трябва да отговарят на конкретно определени условия, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за поръчителя ведно с основното задължение по кредита.
При включване на възнаграждението от договора за поръчителство, действителният ГПР би
бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 от ЗПК ограничение. По този начин,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва
да направи по обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва по ДПК.
Съдът намира основание за противоречие на договора за поръчителство и с чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни
плащания, като така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на
закона. От ДПК е видно, че предоставянето на гаранция е предпоставка за сключването му, а
от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно,
че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.
На следващо място, от начина по който е въведено в ДПК задължение за
кредитополучателя за предоставяне на кредитора гаранция по кредита в срок от три дни от
сключване на договора, следва, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни
затруднения, защото е въведен изключително кратък срок за представяне на тези
обезпечения. В ДПК са поставени на практика задължения за ответника за обезпечения на
вземането, което автоматично води до сключването на допълнителна сделка по договор за
поръчителство. Изискването за обезпечение в малък срок е и злоупотреба с лошото
финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от средствата.
Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя съгласно
чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация
(чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо,
извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и едва след
анализа й да прецени дали да предостави кредита. С въведеното задължение на
кредитополучателя за обезпечаване задължението си с предоставяне на поръчителство се
цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие
с чл. 16 ЗПК, тъй като възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи
5
такси и комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение
на кредитополучателя за осигуряване на поръчителство цели да се заобиколи забраната на
чл. 143, ал. 2, т.3 ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
нараства.
Съдът намира за нужно да отбележи, че при направена служебно справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл
България“ ЕООД е заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като двете дружества имат
един и същ адрес на управление. Двете дружества се намират в такава икономическа
свързаност, която сочи на недобросъвестност с оглед обективираните права и задължения по
договор за предоставяне на поръчителство, които представляват на практика разделяне на
приходите от кредита между две свързани, формално отделно обособени юридически лица,
с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така създадените
допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са и надлежно описани в договора за
паричен заем и не са включени в месечните вноски, води до недобросъвестно оскъпяване на
кредита в ущърб на потребителя, който е поставен в неравноправна и неизгодна позиция.
Комбинацията от гореописаните условия по възмездното предоставяне на поръчителство,
които отнапред са известни и се извършват със съдействието на кредитора и които водят до
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем водят до извод, че въпросното
възнаграждение за професионален поръчител, е следвало да се включи при изчисление на
ГПР по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или
косвен разход, комисиона или възнаграждение от същия вид. Така икономически по -
слабата страна /наредителят/ се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение, което
се дължи от момента на сключване на договора за поръчителство, съвпадащ с датата на
сключване на договора за паричен заем, без значение дали е изправна страна по същия.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че договорът за
предоставяне на поръчителство между страните е сключен в противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Няма пречка материалноправно атакуваната сделка да страда от различни пороци,
всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В такъв случай
основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на
едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на
нищожност на другите основания. Поради това и съдът намира, че не следва да се произнася
по другите наведени основания за нищожност на процесния договор.
Съгласно константната съдебна практика определяне основанието на предявения иск
е процесуално задължение на съда, като той извършва и преценка за съотношението, в което
6
се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца
относно обективното съединяване на исковете. Поради това и съдът намира, че процесният
договор за поръчителство следва да бъде обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, като противоречащ на повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
вр. чл. 24 ЗПК.
За основателността на иска по чл.34, вр.чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице -
в случая ответникът, което му се дава от обеднялото лице - ищецът и 2) липса на основание
за получаването му. В настоящия случай е безспорно установено, че ищецът е платил на
ответника сумата от 176,00лв. По гореизложени съображения съдът намира, че процесния
договор за поръчителство е нищожен. При нищожност на сделката, поради противоречие на
закона, е налице начална липса на основание, а даденото от страните подлежи на връщане
по правилото на чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД. Поради това и осъдителният иск също следва да
бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 353,40лв. за държавна такса и
експертиза, които следва да му бъдат присъдени.
В настоящето производство ищецът е бил представляван безплатно от адв. М. по
договор за правна защита и съдействие от 23.11.2022г. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и предвид направените възражения от ответника, съдът намира,
че следва да осъди ответника да заплати на адв. М. сумата от 800,00лв. без ДДС или
960,00лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищеца. Това е минималното адвокатско възнаграждение за двата иска съгласно НМРАВ,
след актуализацията на минималните размери, обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по иск на Л. Т. Д., с ЕГН:********** и адрес: с. ****,
чрез пълномощника му адв. М., срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-
46, Договор за предоставяне на поръчителство № 3631493 от 16.09.2019г., сключен между
страните по делото, поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Л.
Т. Д., с ЕГН:********** и адрес: с. ****, чрез пълномощника му адв. М., по иск с правно
основание чл.34, вр.чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 176,00 лв., представляваща
7
недължимо получена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № 3631493 от
16.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
15.04.5022г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Л.
Т. Д., с ЕГН:********** и адрес: с. ****, чрез пълномощника му адв. М., сумата от
353,40лв., представляваща направени разноски по делото за държавна такса и експертиза.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв.
Д. М.- САК, сумата от 960,00лв. /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8