Решение по дело №1/2014 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 95
Дата: 18 март 2014 г. (в сила от 2 април 2014 г.)
Съдия: Атанаска Димитрова Маркова
Дело: 20143620100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2014 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 95

гр. Нови пазар, 18.03.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал. 1  от СК.

            В исковата молба ищецът Н.М.Х. ***, действащ като родител и законен представител на детето си Е.Н.М. твърди, че с ответницата В. Х. А. *** са бивши съпрузи. С решение по гр.д.№72/2009 г. на НПРС, влязло в законна сила на 18.11.2009 г., съдът прекратил гражданския му брак с ответницата, като е предоставил упражняването на родителските права над роденото по време на брака дете Е.М. на бащата. Със същото решение ответницата е била осъдена да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 70 лв. От тогава нуждите на детето нараснали значително, а финансовото състояние на ищеца вследствие на неблагоприятните икономически условия се влошило. Е.М. бил ученик в VІ клас, нараснали потребностите от учебни пособия, тетрадки, учебници, средства за закуска, нуждите за облекло и обувки. Ищецът се регистрирал като активно търсещ работа в Бюро по труда, но без право на обезщетение. Ответницата от своя страна заживяла с друг мъж и от това съжителство имала родено друго дете. Предвид обстоятелството, че ищецът сам отглеждал детето си, бил възпрепятстван да потърси работа извън страната, дори и сезонна. Предвид така изложеното ищецът счита, че за осигуряване нормални условия за живот, отглеждане и възпитание на детето Е.М. е необходимо ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., считано от датата на предявяване на иска - 02.01.2014 г., ведно със законната лихва за просрочие. Моли, съдът да уважи претенцията му като постанови решение, с което да измени така определената издръжка, като я увеличи от 70 лв. месечно на 100 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законен повод за изменение или прекратяване на издръжката.

            На ответницата са връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея. В законовия срок за отговор по иска такъв не  е депозиран.  На откритото съдебно заседание ответницата се явява и заявява, че не е в състояние да заплаща претендирания размер на издръжка за детето. Твърди, че е безработна и отглежда другото си дете, както и че тя и съжителят й се издържат от социални подпомощи.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното към настоящото дело гр. д. №72/2009 г. на НпРС, завършило с влязло в законна сила на 18.11.2009 г. решение №235/08.10.2009 г. е видно, честраните по делото са били съпрузи, като бракът им е прекратен. Родителските права над роденото по време на брака дете Е.Н.М. са предоставени на неговия баща Н.М.Х., а майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 70 лв. месечно, считано от 11.02.2008 г., чрез бащата, като негов законен представител. В това решение е допусната поправка на явна фактическа грешка, като с решение от 24.11.2009 г., влязло в законна сила на 15.12.2009 г. съдът е допуснал поправка в презимето на ищеца Н.Х..

От представения по делото социален доклад, изготвен от Отдел “Закрила на детето” към ДСП – гр. К. се установява, че ищецът и детето Е.Н. съжителстват в къща, собственост на родителите на ищеца, като с тях живее още и майката на ищеца. Тя била пенсионер и получавала месечна пенсия в размер на 190 лв. Бащата, макар и трудно успявал да задоволи основните потребностите на детето, ползвайки активната подкрепа на майка си и там детето разполагало със сигурна семейна среда.  От представената по делото регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда”- гр. К. се установява, че ищецът е регистриран като активно търсещ работа безработен на 09.12.2012 г. Няма данни по делото той да реализира някакъв доход, или да притежава имущество, което да му носи доход. От удостоверение №315 от 18.12.2013 г., издадено от ОУ „Христо Смирненски” – с. П. се доказва, че детето Е.Н.М. е ученик в това учебно заведение. От страна на ответницата по делото е представена на виждане регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда” - гр. Н. №20000699, от която е видно, че ответницата има регистрация като безработна от 12.12.2012 г.

При гореустановените факти, съдът счита, че исковата молба е основателна. Безспорно е, че ответницата В. Х. А. е майка на детето Е.Н.М. и като родител тя е задължена да го издържа по силата на разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. Всъщност страните не спорят относно обстоятелството, че досега присъдената издръжка за детето в размер на 70 лв. месечно никога не е заплащана от ответницата, което несъмнено е поставяло ищеца, като единствения родител полагащ грижи и издръжка за детето, в трудно положение, но това обстоятелство не е от значение за настоящото произнасяне, доколкото неизпълнението на присъдено за детето издръжка и незаплагена, подлежи на принудително изпълнение. За да определи конкретния размер на дължимата издръжка занапред, съдът съобразява от една страна потребностите на самото дете, обусловени най-вече от възрастта му, както и възможностите на задължените към него лица да го издържат. Относно ищеца са налице безспорни данни, че той е безработен, а за ответницата също се установява, че е безработна. Същата не сочи доказателства за влошено здравословно състояние или други причини, които да я възпрепятстват да полага труд. Поради това съдът приема, че ответницата е в състояние да реализира доход в размер поне на малко над минималната работна заплата за страната. Видно е от горепосоченото решение по гр. д. №72/2009 г. на НПРС, влязло в законна сила на 18.11.2009 г., че ответницата В. Х. А. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 70 лв. за детето Е.Н.М., чрез неговия баща и законен представител. От определянето на тази издръжка са изминали четири години и безспорно е налице промяна в обстоятелствата, при които издръжката е била постановена, свързани с нарастване на потребностите на детето, предвид възрастта му, както и с обстоятелството, че то вече е в по-горен клас на училище. Поради това е налице основание за изменение на така определената издръжка. Исковата претенция е доказана по основание и предвид обстоятелството, че определената издръжка с решението по гр.д. №72/2009 на НпРС понастоящем е под минимума, регламентиран в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. В случая при обсъждане възможностите на страните за издръжка на детето Е.Н.М., следва да се отчете обстоятелството, че ответницата има задължение като родител за издръжка и на друго свое малолетно дете и това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства, свързани с потребностите на детето и възможностите на родителите му да го издържат, съдът определя месечната издръжка за детето Е.Н.М. в размер на 170 лв., от които малко повече от половината, а именно в размер на 90 лева следва да поеме ответницата, доколкото тя не осъществява непосредствените грижи за детето. Затова съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана до размера от 90 лв. месечна издръжка и следва да бъде уважена до този размер, считано от депозиране на исковата молба, а именно от 02.01.2014 г., като бъде постановено, че издръжката се дължи ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. В останалата част, до претендирания размер от 100 лв. претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

            Ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на изменената издръжка за детето  от 28, 80 лв.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка с решение на Районен съд – гр. Н. №235 от 08.10.2009 г., влязло в законна сила на 18.11.2009 г., постановено по гражданско дело №72 по описа на съда за 2009 г., като ОСЪЖДА В. Х. А. с ЕГН ********** *** да заплаща за детето си Е.Н.М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н.М.Х. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 90 /деветдесет/ лева, считано от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.М.Х. с ЕГН ********** ***, действащ като баща и законен представител на детето си Е.Н.М. с ЕГН ********** срещу В. Х. А. с ЕГН ********** *** в осталата му част до пълния му размер от 100 /сто/ лева, като неоснователен и недоказан, а именно за сумата от 10 лв.

            ОСЪЖДА В. Х. А. с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса върху уважения размер на иска от 28, 80 лв. /двадесет и осем лева и осемдесет  стотинки/.

            На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в четиринадесетдневен срок, считано от 18.03.2014 г.

 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: