Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 70 09.06.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и шести май 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 551 по описа за
2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 164 от 14.01.2020г., постановено по гр. дело № 6999/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на Г.П.К. ***, сумата от общо 1 667, 59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 243, 67 часа извънреден труд, положен през периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Г.К. е заемал длъжността „младши инспектор (водач на специален автомобил)“ в ОД ПБЗН – Бургас при ответната главна дирекция, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1 667, 589 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Н., с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че за исковия период е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0, 143 и че тя е запазила действието си след постановеното решение по адм. дело № 5450/2016г. по описа на ВАС до приемането на новата Наредба № 8121з-29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът неясно е мотивирал своя извод, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане, като извънреден труд. Посочва се, че в тази връзка мотивите на съда са противоречиви и непоследователни, тъй като първоначално посочва, че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна по въззивната жалба – Г.П.К. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. В депозирания отговор се излагат подробни съображения относно основателността на претенцията и се претендира атакуваното решение да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от Г.П.К. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1 401, 11 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 401, 11 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 1 401, 11 лева на сума в размер от 1 667, 59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд и съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 08.01.2020г., постановено по гр. дело 6999/2019г. по описа на БРС в открито съдебно заседание.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила
иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи
работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през
исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра
на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на
часовете положен нощен труд по
коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в
уредбата и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че по аналогия се прилага
нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби,
както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на
министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите
закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да
се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия,
би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в
дневен. Отправя се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на
основание чл. 114 от ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в
отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не
съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при
наличие на такава празнота в уредбата
на реда за организация и разпределение
на работното време, за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при
сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. 1,143. Посочва се, че липсата на изрична норма
не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като
извънреден, тъй като такава забрана би била противоконституционна.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от
посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка се констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира
следното:
Безспорно
е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „Младши инспектор“
на длъжност „Водач на специален
автомобил“ І степен в група „Пожарогасене и аварийно – спасителна дейност“ на
сектор „Пожарна безопасност и спасяване на Летище Бургас“ към Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Бургас към ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР.
Безспорно е също така, че за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Г.П.К.
е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие. Вещото
лице е дало заключение, че за процесния период от време – 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
ищецът е положил труд на 213 нощни смени от по 12 часа, като са отчетени
1 704 отработени часове нощен труд след преизчисление на положения нощен
труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1 947, 67 часа, а разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 243, 67 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 667, 59
лева.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР).
Основното
възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.
Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в
МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение
на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов –ДВ,бр.69/2008г., отм.-ДВ-бр.88/2010г.
от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните във
въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са
извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на
държавните служители в МВР. Възражението във въззивната жалба, че чл. 46,
ал. 1 от ЗНА предвижда, че при неяснота нормативните актове се тълкуват в
смисъла, който отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на РБ. В случая не се касае за неяснота, а за
непълнота на подзаконов нормативен акт. В
тази връзка,
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, която предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта.
По възражението, че чл. 187, ал.
3 от ЗМВР допуска полагане на нощен труд до 8 часа, за разлика от чл. 140, ал. 1
от КТ, където нощния труд е ограничен до 7 часа и прилагайки механизма на чл. 9
от НСОРЗ, коефициента на корекция би бил 1, съдът намира следното: ЗМВР и ЗДСл
не регламентират нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност
на работното време през нощта, както това е сторено в чл. 140, ал. 1 от КТ
–нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, а нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Тази
продължителност следва да е приложима и за смесената работна смяна, която
включва дневен и нощен труд, каквато е тази при работа на 12 часови смени,
каквито са били тези на въззиваемия. Те не
регламентират и обратното, т. е. че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа
(с оглед на чл.
187, ал. 1 ЗМВР, чл.
49, ал. 1 ЗДСл и чл.
2, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.). Следва да се приеме, че в чл.
187, ал. 1 от ЗМВР е установено нормалното работно време
като едно от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно),
като продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част
от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не може да се приеме, че в чл.
187, ал. 1 и 3,
изр. 4 от ЗМВР е установена по-голяма нормална продължителност на
работното време през нощта на тази категория държавни служители в МВР: обща и
еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа. Не
е използван израза "8 часа в денонощието", а "8 часа
дневно", което следва да се приеме за синоним на "8 часа през
деня". В трудовото право "дневно" е работното време, при което
трудът се полага през дневната част на денонощието.
Относно тълкуването на чл.
187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР, който предвижда, че
"при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период", следва да се приеме, по своята правна същност то
представлява ограничение на средното работно време за тази категория служители,
които полагат нощен труд, на 8 часа за всеки период от 24 часа. Въз основа на
гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира нормалната
продължителност на работното време за работа при нормални условия на
труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните служители-полицейски
органи, поради което не е изключена трансформацията на положени часове нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи коефициент 1 (8: 8). В ЗМВР липсва разпоредба, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при
подобна непълнота в специалния закон следва да се приложи субсидиарно общото
правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа – това е втората величина, необходима за изчисляване на приложимия
коефициент, установен в чл.
9, ал. 2 НСОРЗ. Следователно отношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа), установени за подневно отчитане на работното
време за държавните служители в МВР, е 1, 143. По същите съображения съдът не
възприема възражението в жалбата, че липсват представките по чл. 9 НСОРЗ, а
именно продължителността на нощното работно време да е по-малка от дневното: липсва
уредба, съобразно която нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица да е определено на 40 часа, или нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
8 часа.
По
отношение на отправеното възражение за изтекла в полза на въззивната страна
погасителна давност, настоящата инстанция намира, че същото е неоснователно,
тъй като възнаграждението за извънреден труд се изчислява сумарно – за
тримесечен период, а в случая – за времето от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
изплащането му е следвало да стане в края на месец октомври – 2016г. - тоест
към момента на предявяване на иска не са изтекли три години и не може да се
приеме, че претенцията е погасена по давност.
Мотивиран
от изложеното и като взе предвид, че в депозираната въззивна жалба липсват други
оплаквания във връзка с възприетата
фактическа обстановка от районния съд, съдът намира, че предвид това, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските,
съдът намира следното:
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната
страна по въззивната жалба – Г.П.К. да му бъдат заплатени направените по делото
разноски в размер на 347 лева, представляващи възнаграждение за адвокат пред
въззивното производство, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие – лист 30 от въззивното производство, имащ характера на разписка, от
който е видно, че тези разноски реално са направени и предвид
направеното възражение за прекомерност на възнаграждението съгласно минималния предвиден
размер на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 14.01.2020г., постановено по гр. дело № 6999/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност защита на населението“ –
МВР, представлявана от Директора – Николай Н. ***, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Александър
Велики“ № 37Б да заплати на Г.П.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1 - адвокат Иван Киселичков сума в размер от 347 (триста четиридесет и
седем) лева, представляваща възнаграждение за адвокат за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.