РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Русе, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил Петков
при учаС.ето на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20254500100452 по описа за 2025 година
за се произнесе, съобрази следното:
Ищците Н. С. С. и И. К. С. твърдят, че на *******г. в гр. Русе, Н. С.
потеглила с управлявания от нея л.а. „БМВ“ 330 XI c peг. № P9138KH от
нощен клуб „Шоурум" за *******, обл. Русе. Заедно с нея в автомобила
пътувал Д. К., който бил седнал на предната седалка. B района на така
наречения „дъгов мост", С. управлявала автомобила със скорост от 132,2 км/ч
и изпреварила движещия се пред нея л.а. „Ауди АЗ" c peг. № P0593KP. След
като преминала през „дъговия мост", С. продължила движението си със
същата скорост пo път I-5/гр. Русе — гр. Велико Търново/. Непосредствено до
отбивката на бензиностанция "Лукойл" поради изключително високата
скорост и мокра пътна наС.лка, управлявания от Н. С. автомобил изгубил
устойчивост, в резултат на което се завъртял пo посока обратна на
часовниковата стрелка и се врязал под полуремаркето на товарен автомобил с
peг. № GE TA 727, който бил спрян в крайна дясна лента на пътното платно,
успоредно на бензиностанция „Лукойл". Във връзка с посочения инцидент
било образувано досъдебно наказателно производство — прокурорска
преписка № 2046/2021 г. пo oпuca на Окръжна прокуратура Русе.
Разследването приключило с постановление oт 25.02.2022 г. за прекратяване
1
на досъдебното наказателно производство, поради това, че инкриминираната
Н. Н. С. е починала на ******* г.
И. К. С. е баща, a Н. С. С. е майка на починалия в резултат на ПTП Д.
И. К.. Между починалия Д. и майка мy и баща мy e имало създадена трайна и
дълбока емоционална връзка, като в резултат на смъртта на Д. майка мy и
баща мy са претърпели продължителни емоционални бoлки и страдания. От
раждането до смъртта на Д., той е живял заедно с майка си и баща cи в
******* в семейната им къща. Ищците С.тат, че в резултат на виновното
поведение на Н. Н. С. е било причинено ПTП нa ******* г. от което е
причинена смъртта на Д. И. К., в резултат на което майка мy и баща мy ca
претърпели продължителни емоционални болки и страдания. Управлявания от
Н. С. автомобил е бил застрахован със застраховка гражданска отговорност в
ЗK "Лев Инс" АД. След смърпа на Д., майка мy и баща мy ce променили като
се затворили в себе си и не желали да комуникират с други хора. Бащата
започнал да заеква. Смъртта на сина им Д. И. К. причинила на ищците
продължителни емоционални болки и страдания. Между родителите и сина е
имало взаимна любов и доверие. След смъртта на сина им, двамата ищци се
променили, затворили се в себе си, искат да са сами, не желае да комуникира с
други хора, постоянно са мрачни и тъжни. След смъртта на сина им и двамата
ищци не можели да спят в продължение на няколко месеца. Към настоящия
момент са много емоционални, като се заговори за починалия Д., започват да
плачат. Ha 25.03.2022 г. ищците подали заявление зa заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до застрахователя ЗК" Лев Инс" АД,
който взел решение дa изплати на двамата ищци пo 120 000 лв. Застрахователя
изплатил на двамата родители следните суми:
Ha 23.08.2022 г. пo 30 000 лв;
нa 05.09.2022 г. по 35 000 лв,
през месец декември 2022 г. пo 30 000 лв,
нa 29.12.2022 г. по 25 000 лв.
C влязло в cилa съдебно решение №360 от 23.10.2023 г. постановено пo
гp. д. № 44 пo oпиca на Окръжен съд Русе за 2023 г. било присъдено
обезщетение зa неимуществени вреди пo 30 000 лв. зa всеки от двамата ищци,
ведно със законната лихва от 25.03.2022 г. дo окончателното изплащане,
претендирано чаС.чно. B мотивите си POC npueл, че справедливото
2
обезщетение зa всеки ищец е в размер нa 200 000 лева.
По тези съображения се иска дa да бъде осъден ответника-
„Застрахователна компания Лев Инс" АД дa заплати на Н. С. С. и И. К. С.
обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи ce в причинени
болки и страдания в резултат на причинената смърт на Д. И. К. от виновното
поведение на Н. Н. С., на ******* г. в гр. Русе, предизвикала ПTП с
управлявания от нея л.а. „БМВ 330 XI c per. № P 9138 КН, застрахован със
застраховка гражданска отговорност в „Застрахователна компания Лев Инс"
АД, в размер на 50 000 лв. за всеки над платеното обезщетение от 120 000 лв.
и присъденото по 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
25.03.2022 г.- датата на подаване на заявлението да застрахователя до
окончателното им изплащане и направените пo делото разноС..
Ответника „Застрахователна компания Лев Инс" АД оспорва
предявените искове.
Признава, че застрахователната компания е заплатила извънсъдебно
обезщетения за неимуществени вреди и на двамата ищци по 120 000 лева на
всеки един от тях.
Отделно са заплатени на ищците и сумите, присъдени с Решение на
Окръжен съд – Русе, поставено по 44/2023г. С.та, че мотивите на решението
нямат сила на пресъдено нещо, поради което не са задължителни за съда по
настоящото дело относно размера на справедливото обезщетение. С.та, че
застрахователната компания е обезщетила изцяло ищците и допълнително
обезщетение не следва да се присъжда. Оспорва предявените искови
претенции на ищците в настоящото производство за неимуществени вреди в
размерите над вече изплатените им обезщетения. Оспорва механизма на
процесното ПТП, настъпило на *******г. Оспорва твърдението на ищците за
наличие на близки отношения между тях и пострадалия, надхвърлящи
обичайните отношения за този тип родствена връзка. Оспорва твърденията за
настъпване на неимуществени вреди, обосноваващи размерите на предявените
искови претенции. Сочи, че ищците не остават сами след този инцидент и
имат още един син - Д. И. К., като са живи и дядото и бабата на загиналия.
Ответника оспорва исковите претенции за неимуществени вреди по размер,
като С.та, че търсените обезщетения са в изключително завишен размер.
Прави и възражение за съпричиняване, като твърди, че Д. К. е допринесъл за
3
настъпването на вредоноС.я резултат, поради нарушение на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му, в
качеството му на пътник в лек автомобил „БМВ“, модел „316“, с рег. №
Р7625ВТ, без поставен обезопасителен колан, като с това си поведение е
нарушил разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП и е допринесъл в значителна
степен за настъпване на вредоноС.я резултат. С.та, че леталният изход на Д. К.
е настъпил вследствие на неговото виновно поведение и поради неспазването
на посочената по-горе разпоредба като пътник на МПС. Твърди, че Н. С. е
управлявала БМВ 330 XI, с рег. № Р9138КН с висока концентрация на алкохол
в кръвта, тъй като непосредствено преди инцидента, Д. К. и Н. С. са били на
дискотека в гр. Русе – Нощен клуб „Шоурум“. Д. К. е знаел и не е имало как да
не знае, че Н. С. е употребила алкохол и въпреки това се качва в автомобила.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 45
от ЗЗД - пряк иск на увредения срещу застрахователя на гражданската
отговорност на причинителя на вредата.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
C влязло в cилa съдебно решение № 360 от 23.10.2023 г. постановено пo
rp. д. № 44 пo oпuca на Окръжен съд Русе за 2023 г. Застрахователна
компания“ Лев инс“АД, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Н. С. С.,
ЕГН********** и И. К. С., ЕГН **********, по 30000 лева на всеки от тях,
чаС.чно предявени от искове в общ размер на по 130000 лв. –над платеното
обезщетение от по 120000 лева, представляващи обезщетение по чл.432 КЗ
във връзка с чл.45 ЗЗД за причинените им неимуществени вреди от смъртта на
техния син Д. И. К., починал при пътнотранспортно произшествие от
*******г в гр.Русе, ведно със законната лихва върху сумите, С.тано от
25.03.2022г до окончателното им изплащане, както и да им заплати по 3050
лева разноС. по делото.
В мотивите на същото решение е посочено:
„Твърдението, че С. е управлявала автомобила под въздействие на
алкохол или наркотични вещества е опровергано от приетата съдебно-
медицинска експертиза. По делото е установено, че в кръвта и урината на Н.
С. не се съдържат нито алкохол, нито наркотични вещества.
…
4
… съдът приема, че извършеното от Д. К. нарушение на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, по
никакъв начин не е в причинна връзка с настъпилата му смърт вследствие на
пътното транспортно произшествие, поради което и не е налице
съпричинаваня по С.съла на чл.51, ал.2 ЗЗД.“
В Решение № 167 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2005/2014 г., I т.
о., ТК се приема:
„С влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ с което е установен фактичеС.я състав на чл. 45 ЗЗД, се преклудира
спора за допринасяне на за вредоноС.я резултат по С.съла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В последващо производство по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД между същите страни
или правоприемниците им за вреди от ексцес, възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е допуС.мо само по отношение на ексцеса.“
Щом възражението за съпричиняване е преклудирано за други вреди
(вреди от ексцес), то на още по-силно основание е преклудирано
възражението за съпричиняване, когато става въпрос за същите вреди. По тези
съображения доказателства за съпричиняване не са допускани и събирани в
настоящото производство, тъй като въпроса е окончателно решен в
предходното производство и съпричиняване няма.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. на ОСГТК на
ВКС:
„Решението по уважен чаС.чен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процеС.ск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право.“
Следователно с влязлото в cилa съдебно решение № 360 от 23.10.2023
г. постановено пo rp. д. № 44 пo oпиca на Окръжен съд Русе за 2023г. със сила
на присъдено нещо са установени настъпването на вредата и нейната
противоправност, както и отговорността на ответника. В това производство
със сила на присъдено нещо е установен чаС.чния размер на вредите, който е
присъден с решението, както и техния обем. В настоящото производство
съдът следва да направи собствена преценка на размера на установените вече
вреди с влязло в cилa съдебно решение № 360 от 23.10.2023 г. постановено пo
5
rp. д. № 44 пo oпиca на Окръжен съд Русе за 2023 г, които са установен както
следва:
„При определяне на размера на обезщетенията съдът съобразява
обстоятелството, че последиците от загубата на близък човек, особено на дете,
са най-тежките от възможните в живота, тъй като всеки отделен човек, с
неговата уникалност и незаменимост, не може да бъде забравен, а загубата му
- преодоляна. Този извод по никакъв начин не се променя в настоящия случай
от това, че ищците имат и друг син, от когото могат да очакват опора и
помощ. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
произшествието. Болките и мъката на ищците от смъртта на техния син не се
ограничават само до изживените в момента на смъртта болки и страдания, а
продължават и след това. Възможно е дори в течение на времето чувството за
загуба, липса и тъга, да се увеличат. Критерият за определяне на
неимуществените вреди при непозволено увреждане не се заключава само в
продължителността по време на болките и страданията, но и в тяхната
интензивност. По изложените съображения съдът приема, че на всеки от
ищците се дължи обезщетение в размер на по 200000 лева.“
В частта определяща общия размер на вредите цитираното решение
няма сила на пресъдено нещо, но настоящият съдебен състав споделя изцяло
виждането на съдебната инстанция разгледала предходното дело. Събраните
по настоящото дело глаС. доказателства подкрепят напълно извода за обема
на настъпилите вреди и размера на справедливото обезщетение, необходим за
тяхното репариране. Никаква парична сума не може да замени загубата на
детето на семейство С.. Определеното обезщетение съответства на
установените към настоящия момент разбирания в обществото /в съдебната
практика/ за размера на паричната сума, която от една страна би помогнала на
пострадалите да задоволят свои нужди и да разрешат проблеми, с което да
намалят общото ниво на житейС.те тежеС., които понасят и така косвено да
компенсират причинената загуба. От друга страна сумата следва да
съответства на обезщетението, което е във възможноС.те на
средностатиС.чеС. човек да изплати, като по българското право (за разлика от
други правни системи) конкретните възможноС. на причинителя на вредата да
плаща обезщетение са ирелевантни, а обезщетението няма санкционен
характер спрямо причинителя. Обстоятелството, че обезщетението се изплаща
6
от застраховател не променя посоченото относно определянето на неговия
размер.
Общият размер на справедливото обезщетение е по 200 хиляди лева за
всеки един от ищците, като се съобразят доброволно изплатените по 120
хиляди лева и присъдените в предходното дело по 30 хиляди лева,
предявените искове следва да се уважат изцяло, като на ищците се присъдят
по 50 хиляди лева на всеки, като така обезщетението доС.га посочения общ
размер от по 200 хиляди лева на всеки.
Лихви:
Съгласно чл. 429, ал.2 и 3 от КЗ:
(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
…
2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
(3) Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, С.тано от …. или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Застрахователят покрива отговорността на застрахования, включително
и отговорността му за заплащане на лихви. Видно от цитираната разпоредба
на КЗ застрахователят дължи лихви не за поради собствена забава, а поради
забавата на причинителя на вредата, който е в забава от датата на деликта и
без покана (чл.84, ал.3 от ЗЗД). Разликата е, че застрахованият дължи лихви от
датата на деликта, а застрахователят дължи лихви от датата на уведомяването
му (от застрахования или от увреденото лице). За да възникне задължение за
за заплащане на лихви за забава от страна на застрахователя е достатъчно
последният да бъде уведомен. Аргументът, че застрахователя е заплатил
доброволно някаква част от обезщетението и не е станал причина за
завеждане на делото е неоснователен. Застрахователят е станал причина за
завеждане на делото за неизплатената част от обезщетението, за която се води
7
настоящото дело. По тези съображения лихвите се дължат от 25.03.2022г,
както са присъдени по предходното дело.
РазноС.:
На ищците следва да се присъдят направените по делото разноС. в
размер на по 2 хиляди лева държавна такса и по 4650 лева адвокатС. хонорар
за всеки ищец.
По изложените съображения, РусенС.ят окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Лев инс“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе” № 67А да
заплати на Н. С. С., ЕГН ********** и И. К. С., ЕГН **********, и двамата от
*******, със съдебен адрес-******* чрез адв.К. Д. по 50000 лева на всеки от
тях, представляващи обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД, над платеното
обезщетение от по 120 000 лв. и присъденото обезщетение по 30 000 лв, за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. И. К.,
починал при пътнотранспортно произшествие от *******г в гр.Русе,
причинено виновно от водач на МПС при управлението на автомобил за който
към момента на произшествието е имало действаща застраховка „Гражданска
отговорност” сключена със Застрахователна компания “Лев инс“АД, ведно
със законната лихва върху сумите, С.тано от 25.03.2022г до окончателното им
изплащане, както и да им заплати по 6650 лева разноС. по делото за всеки от
ищците.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8