О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Град Несебър, 19.12.2016г.
Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Петър Петров
като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 793/2016г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажната собственост, находяща се в поземлен имот с идентификатор 51500.506.590, с адрес: град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс „Анита”, представлявана от управителя Г.Б.Т., чрез процесуалния си представител адвокат Б.Б.К. ***, срещу М.Ж.Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***. Дичо Петров № 12, вход Б, етаж 4, ап.28. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 01.07.2014г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост, а взетите на него решения били обективирани в съставения протокол, като според едно от тези решения паричната такса за управлението и поддържането на общите части на сградата за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г. е определена на 8.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Взето и решение дължимите суми за посочения период да бъдат платени до края на месец юли 2014г. На следващо Общо събрание на етажната собственост, проведено на 28.08.2014г. било взето решение, с което е променен размерът на дължимата годишна парична такса за управлението и поддържането на общите части в сградата, като за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г. е решено тя да бъде 7.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от собствениците на самостоятелни обекти в същата жилищна сграда. Поради неплащане на задължението от страна на част от етажните собственици на дължимите годишни такси-поддръжка, между които и ответницата, която е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата и представляващ апартамент № Б 14, разположен на четвъртия жилищен етаж, вход Б, с площ от 72 кв.м., на проведено на 01.06.2016г. Общо събрание на етажната собственост е било взето единодушно решение тези парични задължения да се претендират по съдебен ред, като преди това е била дадена последна възможност на длъжниците да заплатят дължимите от всеки от тях суми в срок до 01.07.2016г.Дължимите от ответницата парични задължения за такси управление и поддръжка, които тя не е заплатила към момента на подаване на исковата молба – 29.08.2016г., възлиза в общ размер на 2 498,34 лева, от които: 1 193 лева за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., като се твърди и че ответницата дължи лихва за забава върху тази сума в размер на 252,34 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до 29.08.2016г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на етажната собственост сумата в общ размер на 2 498,34 лева, представляваща дължими годишни такси за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, от които 1 193 лева за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г.; сумата в размер на 252,34 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 1 193 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до 29.08.2016г.; законната лихва върху общия размер на главниците, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Към молбата си прилага писмени доказателства.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба ответницата е подала такъв чрез процесуалния си представител адвокат Богдан Караманолов – АК-Смолян, в който заявява, че оспорва иска както по основание така и по размер. Отрича да дължи претендираната от ищеца такса за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., като този спор е разрешен с влязло в сила Решение № 185/14.12.2015г. по гр.д.№ 765/2015г. по описа на Несебърския районен съд, в полза на ответницата. Друг довод за недължимост на таксата за посочения период ответницата въвежда, че размерът на таксата от 8.5 евро на кв.м. е определена от Общото събрание на етажната собственост от 01.07.2014г. като включваща такса за поддръжка и ползване на общите части на сградата и такса поддръжка и ползване на басейна на комплекса. Басейнът обаче не представлява обща и за него не може да бъде определяна такса за поддръжка по реда на ЗУЕС, поради което липсвали доказателства каква е определената такса за поддръжка и ползване само на общите части на сградата. Наред с това според ответницата решенията на ОСЕС от 01.07.2014г. и от 28.08.2014г. противоречат на закона, тъй като с тях е предвидено таксата за поддръжка и ползване на общите части на сградата и басейна на комплекса да се заплаща съобразно площта на притежаваните имоти от всеки собственик, което противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, която предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. По същото съображение счита, че решението за определяне на такса управление и поддръжка на общите части за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г., взето на проведеното на 28.08.2014г. ОСЕС, противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Отделно от това ответницата твърди, че е изпратила до управителя на ЕС уведомление по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, че пребивава в собствения си самостоятелен обект в сградата не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, което уведомление управителят на ЕС е отказал да получи на 07.07.2016г., на което основание отрича да дължи претендираната такса и за този период. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прилага писмени доказателства.
Съдът намира, че с оглед петитума на исковата молба за заплащане на сумите, дължими като разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, определени с решения на ОСЕС и претендирани като дължими от ответника като собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажната собственост, искът следва да се квалифицира по чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Искът е допустим, а съдът намира, че следва да приеме като доказателства и да приобщи към доказателствения материал представените от страните писмени документи като относими към предмета на спора.
Съдът напътства страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от изложеното по-горе и на посочените основания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи, а именно: Протокол от 05.06.2016г. от проведено ОСЕС на собствениците на комплекс „Анита”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, община Несебър на 01.06.2016г.; Протокол от проведено на 28.08.2014г. ОСЕС на собствениците на комплекс „Анита”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, община Несебър; Протокол от проведено на 01.07.2014г. ОСЕС на собствениците на комплекс „Анита”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, община Несебър, както и представените от ответника с отговора на исковата молба: Уведомление от ответницата до управителя на ЕС ведно с разписка за връчване.
На основание чл.146 от ГПК съдът обявява на страните проекто-доклада по делото, както следва:
1. От ищцовата страна се поддържа, че ответникът е собственик на недвижим имот в комплекс, в който е налице етажна собственост, както и че на ОСЕС са взети решения за определяне на годишните парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части в сградата. Ответникът не е заплащал две годишни вноски на етажната собственост. Моли същият да бъде осъден да заплати на Етажната собственост сумите, представляващи дължимите такси за управление и поддръжка в комплекса за периодите от месец април 2014г. до месец април 2015г. и от месец април 2015г. до месец април 2016г. Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, като по претенцията за първата такса управление и поддръжка въведа довода за разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. Излага съображение че таксата не следва да се определя за минал период, неправилното и неясно определяне на размера на таксата, и за противоречието на решението за нейното определяне на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Счита, че и втората такса е определена в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗЕУС, като освен това за нея е било налице основанието за недължимост, предвидено в чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
2. При наведените в исковата молба обстоятелства и от петитума, спорното материално право следва да се квалифицира по чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
3. Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик на недвижим имот в комплекса, че в него е налице етажна собственост, че са проведени твърдените ОСЕС, че те са свикани и проведени законно, че взетите на тях решения са законосъобразни и са обявени по надлежния ред на етажните собственици, че на тези събрания са взети решения, с които са определени размерите на паричните вноски за годишните такси управление и поддръжка на общите части на сградата за двата процесни периода, че тези такси са определени според изискванията на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, размерът на претенциите си спрямо ответника, че претендираните суми са изискуеми, както и момента на настъпване на тяхната изискуемост. Ответникът следва с всички допустими от закона доказателствени средства следва да обори твърденията на ищцовата страна или да докаже обстоятелствата, които изключват или погасяват задължението му за плащане, и в частност правоизключващото възражение, предвидено в чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
4. Указва на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърденията си, че ищецът е собственик в етажната собственост и на притежаваните от него самостоятелен обект в сградата и идеалните части от общите части.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Дава възможност на страните най-късно в първото съдебно заседание да изчерпят доказателствените си искания.
Съдът приканва страните към спогодба или ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2017г. от 16:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Да се изиска и приложи гр.д.№ 765/2015г. по описа на Несебърския районен съд.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото заседание да представи оригинала на разписката от куриера, която твърди, че е съставена по повод изпращането на приложеното от него уведомление до ищцовата страна.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Преписи от отговора на ответника ведно с приложенията да се връчат на ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: