Определение по дело №3013/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 122
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20213100503013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. Варна, 12.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503013 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 47315/26.11.2021г., подадена от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез пълномощник ю.к. М.
Гъ., срещу Определение № 7630 от 18.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 15486 по описа за
2021 година на ВРС, с коeто е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Т. К. Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В., ул.Ч. бл.**
ет.* ап.* за сумата от 1663.06 лв., представляваща сбор от неплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят счита, че е налице изпълнение на дадените от заповедния съд указания
досежно индивидуализацията на вземането. Твърди, че в производството по чл.410 от ГПК
липсва необходимост да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за
основателността на заявената претенция. Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане
и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в заявлението.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София срещу
Т. К. Ц. с ЕГН ********** за сумата от 1663.06 лева, представляваща главница по договор с
№ **********03082015-34379469 от 03.05.2015г. с предмет предоставяне на мобилен
интернет и мобилни разговори, сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и Т. К. Ц., за която са издадени фактура № **********/01.09.2016г. на стойност 81.02
лв. за периода от 02.08.2016г. до 31.08.2016г., фактура № **********/01.10.2016г. на
стойност 131.55 лв. за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г., фактура №
**********/01.11.2016г. на стойност 130.60 лв. за периода от 02.10.2016г. до 31.10.2016г. и
фактура № **********/01.12.2016г. на стойност 1319.89 лв. за периода от 01.11.2016г. до
30.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
26.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са и направените
по делото разноски – държавна такса в размер на 33.26 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Посочените вземания са прехвърлени на заявителя по
силата на приложение №1 към рамков договор за цесия от 22.02.2018г. между БТК ЕАД и
„СГГруп“ ООД, а в последствие по силата на договор за продажба на вземания от
20.06.2018г. между „СГГруп“ ООД и „АСВ“ ЕАД.
След справка с книжата по заповедното производство се установява, че съдът
двукратно е давал указания на заявителя за отстраняване на нередовности, свързани с
индивидуализация на вземането по основание и размер. Доколкото и след постъпилите
уточняващи молби заповедният съд е приел за неотстранени нередовностите в заявлението,
е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да
изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с
оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да
посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 4/2013 год., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай жалбоподателят е отстранил констатираните нередовности чрез
индивидуализация на вземането с посочване на точно основание и размер.
Заявителят е уточнил, че вземането произтича от предоставени, но незаплатени
услуги за мобилни разговори и мобилен интернет по Договор с № **********03082015-
34379469 от 03.05.2015г. с тарифни планове Vivacom Net&Call M /**********/ и Vivacom
Net&Call M /**********/ и двата за срок от 2 години с месечна абонаментна такса в размер
на 19.99 лева. Вземането в рамките на заявената главница е конретизирано като сбор от
стойността на четири фактури за ползвани услуги за мобилни разговори и мобилен интернет
2
за съответния период на фактуриране.
На 11.05.2016г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Т. К. Ц. е
сключено допълнително споразумение към договора от 03.05.2015г.
В случая, настоящата инстанция приема заявлението изцяло за редовно и
претенцията за пълно и ясно индивидуализирана, не са налице отрицателните предпоставки
изброени в чл. 411, ал.2 от ГПК, поради което намира, че не е имало основание за
отхвърлянето на заявлението.
С оглед гореизложеното и доколкото подаденото от заявителя заявление отговаря на
изискванията на чл.410 и сл. от ГПК настоящият състав намира същото за основателно.
Разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за
изпълнение – уважено.
В полза на частния жалбоподател се следват поисканите и направени в настоящото
производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр.чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ с оглед изхода по спора в размер на 33.26 лв. – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, като тяхното окончателно присъждане в
полза на страната се извърши от заповедния съд чрез включването им в заповедта за
изпълнение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7630 от 18.11.2021г., постановено по ч.гр.д. № 15486 по
описа за 2021 година на ВРС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
срещу Т. К. Ц. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В., ул.Ч. бл.** ет.* ап.* за
сумата от 1663.06 лв., представляваща главница по Договор с №
**********03082015-34379469 от 03.05.2015г. с предмет предоставяне на мобилен интернет
и мобилни разговори, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Т.
К. Ц., за която са издадени фактура № **********/01.09.2016г. на стойност 81.02 лв. за
периода от 02.08.2016г. до 31.08.2016г., фактура № **********/01.10.2016г. на стойност
131.55 лв. за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2016г., фактура № **********/01.11.2016г. на
стойност 130.60 лв. за периода от 02.10.2016г. до 31.10.2016г. и фактура №
**********/01.12.2016г. на стойност 1319.89 лв. за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, и която сума е прехвърлена от „БТК“ ЕАД в
полза на „СГГруп“ ООД, по силата на Приложение №1 към рамков договор за цесия от
3
22.02.2018г. между БТК ЕАД и „СГГруп“ ООД, а в последствие по силата на договор за
продажба на вземания от 20.06.2018г. между „СГГруп“ ООД и „АСВ“ ЕАД; сумата от 33.26
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4