№ 22970
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110153194 по описа за 2023 година
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ е допустимо и
относимо към изясняване на релевантните за делото факти, поради което следва да
бъде уважено.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи
посочени в ИМ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев.
НАСРОЧВА делото за 24.09.2024г. от 14:50 часа, за която дата и час да се
уведомят страните и вещото лице с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и отговора на ответника.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл.422 ГПК установителни искове от ищеца „Данпет-
67“ ЕООД срещу ответника „Отис Лифт“ ЕООД с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8026,56 лв.,
1
представляваща непогасена част от възнаграждение за извършен монтажи на
асансьори, възложени при условията на Рамков договор за монтаж на асансьорна
уредба, ескалатор, траволатор и платформа от 23.12.2016г. и допълнителни
споразумения от 29.03.2018г., 18.05.2018г. и от 08.08.2018г., ведно със законната лихва
за периода от 17.05.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 2487,16 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.05.2020г. до
17.05.2023г.
Ищецът „Данпет-67“ ЕООД твърди, че е налице облигационно отношение с
ответника, възникнало по силата на Рамков договор за монтаж на асансьорна уредба,
ескалатор, траволатор и платформа от 23.1.22016г. и допълнителни споразумения към
него. Поддържа, че в качеството си на изпълнител по сключеното на 29.03.2018г.
допълнително споразумение монтирал един брой асансьор марка „ОТИС“ със заводски
номер H1NAA342, в сграда на адрес бул. „Черни връх“ № 102 Д, по което неплатената
част от уговореното възнаграждение е в размер на 1549,20 лева с ДДС, по сключеното
на 18.05.2018г. допълнително споразумение монтирал два броя асансьори марка
„ОТИС“ със заводски номера H1NAA361 и H1NAA362, в сграда на адрес бул. „Черни
връх“ № 120, по което неплатената част от уговореното възнаграждение е в размер на
5914,08 лева с ДДС и по сключеното на 08.08.2018г. допълнително споразумение
монтирал един брой асансьор марка „ОТИС“ със заводски номер H1NAA396, в офис
сграда „Спейс Тауър“ с адрес бул. „Цариградско шосе“, по който неплатената част от
уговореното възнаграждение е в размер на 563,28 лева. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответникът „Отис Лифт“ ЕООД дължи на ищеца сумата от общо 8026,56 лева,
представляваща неплатена част от уговореното между страните възнаграждение за
монтаж на асансьори, ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 17.05.2023г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва
върху главницата за периода от 17.05.2020г. до 17.05.2023г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 26752.2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът „Отис Лифт“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва в качеството си на възложител да е приел извършената работа. В тази
насока твърди, че ищецът не е представил доказателства, установяващи приемането на
престацията съгласно уговореното между страните по договора. Поддържа, че по
допълнително споразумение от 29.03.2018г. и от 18.05.2018г. са констатирани
недостатъци, които не са отстранени, а по допълнително споразумение от 08.0.82018г.
– не са представени доказателства за монтаж на самия асансьор. Посочва, че за
претендираните от ищеца суми не са издадени фактури, съответно такива не са
представени и осчетоводени от ответника. Счита, че доколкото не е одобрил и приел
работата, предвид наличието на съществени недостатъци, не е възникнало и
задължение за заплащане на пълната уговорена цена. Оспорва вземанията по
допълнително споразумение от 18.05.2018г. и от 08.08.2018г. при твърдения, че не е
ясно как е формирана претендираната сума. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски за производството.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр . чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между страните са сключени Рамков договор за монтаж на асансьорна
2
уредба, ескалатор, траволатор и платформа от 23.1.22016г. и допълнителни
споразумения от 29.03.2018г., 18.05.2018г. и от 08.08.2018г. за извършването монтаж
на асансьори, по силата на които е престирал съгласно уговореното, както и че
работата е приета от ответника, с което за последния е възникнало задължение за
заплащане на уговореното възнаграждение.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на
дълга.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен
дълг и изпадане на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3