Решение по дело №831/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			15.09.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Д.                                                                                     състав

	02.09.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Светлана Стефанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		831		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

К.П., ЕГН **********, е предявила срещу И.К.М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение, чрез нанасяне на обиди, ведно със законната лихва, считано от датите на уврежданията:

- сумата **00 лв. за това, че  на 29.01.2019 г. около 19, 00 ч., на площадката на втория етаж в сградата, находяща в гр. Д., ул. ”***” №** ответникът обидил ищцата с думите: „неука си”, „ти не можеш да смяташ”, „*** си”, „интригантка” .

- сумата **00 лв. за това, че  на 07.02.2020 г., около 19, 30 часа на входната врата на апартамента на ищцата в гр. Д., ул.”***” №**, ет.3, ап.14 ответникът я обидил с думите: „крадла”, „неука си” и „лъжкиня”. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищцата сочи, че е председател на етажната собственост в сграда – етажна собственост в гр. Д., ул. „***" № **. Ответникът заедно със семейството си обитава апартамент в същата сграда, като скоро след настаняването му отношенията с другите живущи се изострили поради неговото поведение и неспазването на решенията на ОС на етажната собственост.

На 29.01.2019 г. между ищцата, ответника и други живущи възникнали разногласия относно ползването на асансьора в сградата, при което ответникът отправил към ищцата изразите „неука си“, „ти не можеш да смяташ“, „*** си“, „интригантка“. Ищцата изпитала силно притеснение и от обидата получила нервен срив.

  На 07.02.2020 г. около 19, 30 часа ответникът почукал на входната врата на апартамента на ищцата, за да заплати дължимите от него такси за асансьор и ел. енергия за общите части на сградата, като отказал да заплати таксата за почистване на общите части. На направената от ищцата забележка да заплати дължимите такси за почистване, той я обидил с думите „крадла”, „неука си” и „лъжкиня”. По същото време в апартамента на ищцата имало гости и те станали свидетели на случилото се.

Ищцата се чувства силно омерзена, с действията си ответникът накърнил честта и достойнство й на човек и жена. Страхува се да се движа сама, за да не срещне ответника и да не започне той отново да я обижда; не се чувства в безопасност и е силно притеснена от неговото поведение и обиди, изживяла е силен стрес и шок, заспива трудно, сънува кошмари. Причинените й по този начин неимуществени вреди са пряка последица от поведението на ответника.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на исковете и се твърди, че при описаните в исковата молба случаи ответникът не е отправял обидни думи и изрази към ищцата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба е представен амбулаторен лист за извършен на 08.06.2020 г. преглед на ищцата във връзка с оплаквания, свързани с конфликт със съседи в блока; поставената диагноза е „умерено тежък депресивен епизод“.

Ищцата е представила и протокол от проведено на 29.01.2019 г. извънредно общо събрание на етажната собственост в процесната сграда, във връзка със системно нарушаване на правилника за вътрешния ред от живущите в ап.6. Решение не е взето, като в протокола е отбелязано възникване на скандал и размяна на реплики на висок глас. Протоколът не е подписан за И.М., посочен като живущ в ап.6; няма удостоверяване на негов отказ да положи подпис.

Представени са и други писмени доказателства, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

Свидетелите Е.К. и Н.Д. сочат, че са присъствали на проведеното на 29.01.2019 г. събрание. Според тях ответникът се държал арогантно и обидил ищцата с думите, че е неграмотна, невежа и *** /свидетелят Костадинов/, че е неука, ***, не знае да смята, че е интригантка /свидетелката Димитрова/. Свидетелката Стойнева – във фактическо съпружеско съжителство с ответника, твърди, че на посочената дата около 19, 00 ч. не е провеждано общо събрание по законоустановения ред, а разговор с К.П. и част от живущите във връзка с ползването на асансьора в сградата. Ответникът разговарял с Е.К., а ищцата почти не разговаряла с тях, респ. – ответникът не е отправял към ищцата никакви обидни думи.

Свидетелите Н.Д. и Красимира П./***на ищцата/ твърдят, че на 07.02.2020 г. около 19, 30 ч. били в апартамента на ищцата заедно с нея. На входната врата почукали ответникът и В.Х.. През полуотворената врата свидетелите чули разговора, при който ответникът казал на ищцата /след като В.Х. вече си била тръгнала според свидетелката Димитрова/, че е неграмотна и не знае да смята, че е голяма лъжкиня, че е крадла.

В резултат на обидите, нанесени на посочените две дати, според свидетелките Н.Д. и Красимира П.ищцата изпитвала силно притеснение, гризяла си ноктите, оплаквала се от безсъние, а след получаването на призовка за дело през м. май т. г. отишла на преглед при психиатър.

Свидетелката В.Х. сочи, че на 07.02.2020 г. двамата с ответника почукали на вратата на апартамента на ищцата; тя излязла отвън и записала сумата, заплатена първо от ответника, който след това си тръгнал, а след това отразила и заплатеното от свидетелката. Разговорът бил съвсем кратък, не били разменяни никакви обидни реплики, като свидетелката присъствала през цялото време, докато страните разговаряли.

Свидетелката В.Х. твърди, че на 29.01.2019 г. се прибирала в жилището си около 19, 00 ч., когато чула викове от площадката на втория етаж. Без да отива там, изслушала разговора, който се водел предимно между ответника и Е.К. във връзка с ползването на асансьора. Не е чула отправени обиди от ответника към някого.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД и в тежест на ищеца е да докаже, че са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на посоченото правно основание – чл.45 ЗЗД, с изключение на вината, която се предполага: да установи деянието, извършено от ответника, неговата противоправност, вредите, причинната връзка между деянието и вредите.

Относно поведението на ответника при посочените в исковата молба два разговора с ищцата са събрани единствено гласни доказателства, тъй като в представения протокол от проведено на 29.01.2019 г. извънредно общо събрание на етажната собственост в процесната сграда не се сочат конкретни изрази, отправени от ответника към ищцата.

Свидетелските показания са противоречиви, като относно инцидента на 29.01.2019 г. съдът кредитира заявеното от свидетелите-очевидци Е.К. и Н.Д., според които ответникът обидил ищцата с думите, че е неграмотна, невежа и ***, че е неука, не знае да смята, че е интригантка.

Съдът не кредитира свидетелските показания относно инцидента на 29.01.2019 г. на свидетелката Стойнева /предвид възможното наличие на заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК в полза на ответника/ и на свидетелката В.Х. /не е очевидец на инцидента, като от заявеното от нея, че при влизане в сградата чула крясъци, за които не знае причината, следва извода, че не е възприела целия разговор между страните/.

Единствен свидетел-очевидец на описания в исковата молба случай от 07.02.2020 г. е В.Х. и според нея между страните е проведен съвсем кратък разговор, при който не е имало никакво напрежение или отправяне на обидни реплики. Съдът не кредитира показанията на свидетелките Н.Д. и К.П., които не са имали възможност да възприемат непосредствено участниците в разговора, а твърдят, че са чували разменените реплики през полуотворената врата. Твърденията им обаче са противоречиви - Красимира П.е чула само глас на мъж, който веднага след отварянето на вратата от дъщеря й започнал да я обижда, докато според Н.Д. обидите били отправени по-късно, след като В.Х. си тръгнала; последното противоречи на изрично уточненото от Харизанова, че си е тръгнала след ответника и е възприела изцяло разговора.

Следователно по делото не се установи отправянето на обидни думи и изрази от ответника спрямо ищцата на 07.02.2020 г., което обуславя отхвърлянето на втория предявен иск по чл.45 ЗЗД.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 29.01.2019 г. ответникът обидил ищцата с думите, че е неграмотна, невежа и ***, че е неука, не знае да смята, че е интригантка. В резултат на неговите действия тя се е почувствала обидена и унизена, като причинените й негативни изживявания се установяват от събраните гласни доказателства.

За да бъде правомерно, публичното изразяване на мнение следва да е съобразено с чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България. С тази разпоредба свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, когато то накърнява правата и доброто име на другиго. Нарушаването на това ограничение води до неправомерност на поведението, съответно – до възможност да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД /изрично в този смисъл – решение №443/19.07.20** г. по гр. д. № 5059/2008 г., ІІ гр.о., ВКС/.

С използваните обидни думи и изрази ответникът е накърнил правата и доброто име на ищцата и поведението му е противоправно. Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, дали е осъществен съставът на обидата по Наказателния кодекс.

Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и ответникът следва да възмезди ищцата за претърпените от нея негативни изживявания, които се намират в причинна връзка с деянието.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид: липсата на употребени обидни думи и изрази от страна на ищцата при разговора на 29.01.2019 г., при който е осъществено деянието на ответника; съдържанието на отправените обиди, насочено преди всичко към образованието на ищцата; интензивността на предизвиканите негативни изживявания у ищцата, като липсва пряка връзка с установения година и половина по-късно при медицински преглед депресивен епизод, за който и от анамнезата, и от гласните доказателства се установи, че е предизвикан през пролетта на 2020 г. от предявяването на иск от настоящия ответник във връзка с друг инцидент между страните.

Преценката на посочените обстоятелства дава основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.01.2019 г. до окончателното изплащане. За разликата до претендираните **00 лв. искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът  следва да заплати на ищеца разноските по делото - за внесена държавна такса – **0 лв., адвокатско възнаграждение – 500 лв., съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 150 лв. Съдът намира за неоснователно оспорването от ответника на представеното пълномощно за процесуално представителство на ищеца. Действия на представител без представителна власт водят до висяща недействителност, на която може да се позове само представляваният /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/, т.е. на липсата на представителна власт може да се позове ищецът, не и ответникът.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на адв. Емил А.за осъществено процесуално представителство на ответника на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 277 лв.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН **********, да заплати на К.С.П., ЕГН **********, сумата 500 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение, чрез нанасяне на обиди, за това, че на 29.01.2019 г. около 19, 00 ч., на площадката на втория етаж в сградата, находяща в гр. Д., ул. ”***” №**, ответникът обидил ищцата с думите: „неука си”, „ти не можеш да смяташ”, „*** си”, „интригантка”, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 29.01.2019 г., до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до претендираните **00 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в унизяване на честта и достойнството и причиняване на стрес и унижение, чрез нанасяне на обиди, ведно със законната лихва, считано от датите на увреждането, за това, че   на 07.02.2020 г., около 19, 30 часа на входната врата на апартамента на ищцата в гр. Д., ул. ”***” №**, ет.3, ап.14, ответникът я обидил с думите: „крадла”, „неука си” и „лъжкиня”.

ОСЪЖДА И.К.М., ЕГН **********, да заплати на К.С.П., ЕГН **********, направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в общ размер на 150 лв.

ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН **********, да заплати на адв. Емил А.за осъществено процесуално представителство на ответника на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер на 277 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: