Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2019 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На седемнадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.А
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3034 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв.Д., депозирана
в качеството му на пълномощник на Д. Р. Х.,
управител на „ Е.Д.А.К.” ЕООД- гр.Варна,
против НП № 03 –009733/ 06.06.2018 г. на И. И., Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414
ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в
размер на 3000/ три хиляди/ лева.
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна,
поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и наложеното наказание
е неоснователно, твърди се, че са допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон, визират се като нарушени нормите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и
чл.42 ал.1т.4 от ЗАНН, поради липса на
мотиви в АУАН и липса на доказателства за виновно поведение, оспорва се
размерът на наложеното административно наказание и се иска отмяна на НП, а в
условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното
административно наказание до законоустановения минимум.
В съдебно заседание въз. дружество, редовно
призовано, се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата, а в хода на
делото по същество отново излага аргументи в подкрепа на становището си, че НП
е незаконосъобразно, твърди, че не е установено мястото на извършване на
нарушението, че липсват доказателства процесният
работник да е престирал работна сила на посочената в
НП дата, че неправилно е определен размерът на административното наказание,
което следва да бъде наложено и моли за отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно
наказание.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение,
правилно отразяване на мястото на извършването му, акцентира върху
доказателствата, че лицето на процесната дата е било
допуснато до работа-трудов договор от деня преди проверката, регистриран в деня
на проверката и след нея, наличие на инструктаж от деня на проверката, данните,
попълнени от работника в декларацията,
правилно приложение на материалния закон и моли НП да бъде потвърдено..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2018г., св.Б.
***, след подаден сигнал от полицейски служители на Пето РУ-ОД на МВР-Варна и
след заповед на Директора на Д”ИТ”-Варна, около 15,00ч. извършил проверка
в строителен обект, находящ се в
рибарско селище в землището на с.Осеново, общ.Варна, където „Ер си ей конструкшън” ЕООД извършвало строително-ремонтни
дейности.По време на проверката в обекта било установено, че намиращите се там
лица са били с взети документи за самоличност от полицейските служители, които
също били на место и които заявили пред проверяващите, че тези лица са
премахвали строителни отломки.
Едно от лицата в обекта било Д. А. Р., който
също ведно с останалите работници потвърдил, че е премахвал строителни отпадъци
от обекта и че работи за санкционираното дружество.В предоставената му
декларация Р. отразил лично данните си, фирмата
за която работи-„Ер си ей конструкшън” ЕООД, че е
постъпил на работа като общ работник на 16.05.2018г., работно време от 8 ч. до 17,00ч. на
строителния обект, като изрично отразил, че има сключен трудов, възнаграждение
310лв. и че не е получ5ил екземпляр от договора и заверено уведомление.
Декларацията била подписана в 15,00ч. на 16.05.2018г.
Насрочена била и
допълнителна документална проверка, в хода на която били представени трудов
договор и уведомление за регистриран трудов договор между процесните
страни, но регистрацията в НАП била от 16.05.2018.г. в 17:57:06.ч.
Представени били и
доказателства, че на лицето Д. А. Р. на 16.05.2018г. е бил проведен начален
инструктаж.
Предвид горното св. Б.-***
приел, че Р. на 16.05.2018г. е бил допуснат до работа на длъжност „ общ работни
строителство” преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП, поради което на 25.05.2018г. съставил
АУАН срещу „„Ер си ей конструкшън” ЕООД в който описал
приетото за установено нарушение.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството , който го
подписало без възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени
възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на 06.06.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът не кредитира
показанията на св.Б. единствено в частта, в която същият сочи, че нарушението е
извършено на територията на кк”Зл. Пясъци”, тъй като
в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с останалите приобщени
по делото писмени доказателства- трудов договор, договор
за извършване на строителна услуга, копие на книга за инструктаж.В останалата
им част съдът кредитира показанията на св.Б., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и искрени.
Съдът напълно кредитира
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Б. в кредитираните от съда части, АУАН,
декларация, справка за приети уведомления
и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановената форма и в законоустановения срок.АУАН е
надлежно връчен на нарушителя, същият е бил уведомен за възможността да
депозира възраженията си, като липсата
на мотиви в АУАН не е съществено процесуално нарушение.Достатъчно е да е ясно,
че нарушението е извършено на територията на общ.Варна с оглед компетентността
на АНО и липсата на конкретен номер, УПИ и т.н. не е съществено процесуално
нарушение, поради което възраженията в тази насока не се споделят. Допусната е
техническа грешка при изписването на една от буквите в наименованието на
санкционираното дружество, но и този факт не води до извод за наличие на съществено
процесуално нарушение.
Срещу АУАН не са били
депозирани писмени възражения, но в
конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на
съставения АУАН, което в последствие е довело до съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правния извод на АНО, че Д. А. Р. е бил допуснат от
санкционираното дружество до работа на длъжност „общ работник строителство” в
проверения обект, преди да му е
предоставил екземпляр от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.Липсват каквито и да било факти,
които да сочат, конкретното работно време и уговореното трудово възнаграждение,
отпуски, почивки, многократност и повторяемост на дължимите престации,
които са основните елементи на ТПО.Липсата на пълно, точно и ясно описание на
нарушението, непосочването на всички относими към съставомерността факти и на
обстоятелствата, при които нарушението е извършено, винаги съставляват
съществени процесуални нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на
защита на нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на нарушението
да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
В конкретния случай от гласните доказателства, събрани
едва в с.з. се установи, че Р. в действителност преди пристигането на
служителите от Д”ИТ”е изпълнявала длъжността „общ работник строителство”, тъй
като е разчиствал строителни отпадъци, но извършеното не следва да се
квалифицира като административно нарушение,т.к. е малозначително по см.чл.9
ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена
опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява
правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения
единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на
санкцията е да не се допуска престирането на
труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на
гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикрИ.е на
трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов
договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства,
съгласие за трудово правоотношение е постигнато между страните и е бил сключен
трудов договор между страните още в деня преди проверката. Справката от
НАП е с изходящ номер няколко часа след установяване на нарушението. Това
поставя под съмнение изводът за прикрИ.е на
трудово правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може да се
считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да
било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня преди проверката,
а уведомлението е било регистрирано в
НАП няколко часа след проверката.
Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено
типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на
вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание.
Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение,
но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага
наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени
деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се
налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от
горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/,
въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради
това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по
смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор преди
проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е
бил регистриран в НАП в деня на проверката, няма никакви данни трудовите и
осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни
дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на
обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера ,
определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно
и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са
Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по
КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г.,
Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд
Русе по КНАХД №155/2014г. и др.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03
–009733/ 06.06.2018 г. на И. И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ
на основание чл.414 ал.3 от КТ на „ ЕР ДИ АЙ КОНСТРЪКШЪН” ЕООД-
гр.Варна,представлявано от Д. Р. Х. е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: