№ 49
гр. Варна, 09.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от Ж. СТ. СТ. чрез процесуалния представител
адв. М.Е.В. от ВАК срещу определение № 188/01.11.2021 год по гр.д. №
351/2021 год, с което е спряно производството по делото до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 17497/2019 год на Районен съд – Варна и
гр.д. № 18700/2019 год на Районен съд - Варна. По съображения за
неправилност на определението, частният жалбоподател моли за неговата
отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В постъпилия отговор от СТ. В. СТ. и Д.Я.С. е изразено становище за
неоснователност на частната жалба.
Производството по гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о., е
образувано по въззивна жалба на СТ. В. СТ. и Д.Я. С. срещу решение №
260015 от 02.02.2021 год на Районен съд – Тервел, с което е уважен
предявеният от Ж. СТ. СТ. иск по чл. 135 от ЗЗД срещу тях за
недействителност на два договора за покупко-продажба, обективирани в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя №
141, том IV, рег.№ 2966, нот. дело № 486/2018 год, по описа на нотариус
Румен Дапков, рег. № 191, с район на действие Районен съд Тервел, вписан в
Служба по вписванията – гр. Тервел под Акт № 162, том VI, дело № 845/2018
год, вх. рег. № 1922/09.10.2018 год и Нотариален акт за покупко-продажба на
1
недвижим имот – земеделска земя № 142, том IV, рег.№ 2967, нот. дело №
487/2018 год, по описа на нотариус Румен Дапков, рег. № 191, с район на
действие Районен съд – Тервел, вписан в Служба по вписванията – гр. Тервел
под Акт № 163, том VI, дело № 846/2018 год, вх. рег. № 1923/09.10.2018 год.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 27.10.2021
год по в.гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о., е спряно
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
гр.д. №17497/2019 год на Районен съд Варна и гр.д. № 18700/2019 год на
Районен съд Варна, на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.
Видно от представената с писмо изх. № 17497/2019 год на Районен съд
Варна справка-разпечатка от деловодната система на съда за движението по
гр.д. № 17497/2019 год по описа на Районен съд Варна, производството по
това дело е образувано по предявен от СТ. В. СТ. против Ж. СТ. СТ. иск с
правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът СТ.
В. СТ. не дължи ежемесечната издръжка към Ж. СТ. СТ. от 01.03.2016 год до
25.08.2017 год общо в размер на 14 825.39 лв, както и от 25.08.2017 год до
месец октомври 2018 год (до публичната продан за 19.10.2018 год) общо в
размер на 8 132.32 лв; 746 евро, представляващи неплатена издръжка за
периода 01.11.2015 год до 29.02.2016 год и сумата от 492.54 евро,
представляващи разноски в производството пред съда в Мюнхен, по
изпълнителен лист, издаден въз основа на разпореждане № 5764/28.06.2017
год по ч.гр.д № 893/2017 год на Окръжен съд Варна в полза на Ж. СТ. СТ.,
действаща чрез своята майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу
ищеца съобразно съдебно решение за издръжка на Районен съд в град
Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, поради това, че
ищецът изцяло е погасил задължението си след приключването на съдебното
дирене в производството, по семейно дело № 524FH83/16RE, въз основа на
което е издадено изпълнителното основание и е образувано изп.д.№
20178950401238 на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895 при КЧСИ с район на
действие, района на Окръжен съд Варна.
С писмо изх. № 18700/2019 год на Районен съд Варна е предоставена
информация относно гр.д. № 18700/2019 год по описа на същия съд, а именно,
че по същото е предявена искова молба от Ж. СТ. СТ., действаща чрез своята
майка и законен представител ИВ. АНДР. П. срещу СТ. В. СТ., за приемане
2
на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
1 118.74 лв, представляваща месечна издръжка за периода от 01.03.2019 год
до 01.05.2019 год, определена със съдебно решение за издръжка на Районен
съд в град Мюнхен, Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20178950401238 по описа ЧСИ
Людмил Станев, рег. № 895, с район на действие Окръжен съд Варна, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 893/2017 год по описа на
Окръжен съд Варна. Посочено е още, че производството не е приключило
към настоящия момент.
Въз основа на горните данни производството по гр.д. № 351/2021 год е
спряно с протоколно определение от 27.10.2021 год, което е предмет на
частната жалба.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че определението е
правилно по следните мотиви:
Искът по чл. 135 от ЗЗД има облигационен характер, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или
затруднява удовлетворението от него. Общото правило гласи, че правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника по този ред е предпоставено от наличие на действително
вземане. В практиката е прието, че то може да не е изискуемо или ликвидно,
нито е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила
решение. Но обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането
не е процесуална предпоставка за предявяването на Павловия иск, само по
себе си не означава, че ако е налице паралелен процес, който има за предмет
признаване или отричане на вземането на кредитора, то между двете
производства не е налице връзка на обусловеност. Напротив установяване
наличието на действително вземане - е от значение за правилното решаване
на спора по отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД. Признаването или
отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът
действително има качество на кредитор с права по чл. 135 от ЗЗД,
респективно върху основателността на предявения
иск (в този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2017 год на ОСГТК на
ВКС). Ето защо в случая между производството по в. гр. д № 351/2021 год на
3
Окръжен съд Добрич и производството по гр. д. № 17497/2019 год по описа
на Районен съд Варна, както и това по гр. д. № 18700/2019 год по описа на
Районен съд Варна, съобразно предмета на същите, е налице връзка на
преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК. Следователно е налице основание за спиране на производството по
Павловия иск.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание
на 27.10.2021 год по в.гр.д. № 351/2021 год на Окръжен съд Добрич, г.о.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4