№ 313
гр. Плевен, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500046 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1386/21.10.2024г. по гр.д. № 7305/2023г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/ съдът е осъдил на основание чл.31 ал.2 от ЗС, М. П. И., ЕГН
********** от гр.Плевен, ул.Б., ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Б., ул. Ц.С., ***, обезщетение за ползване на
притежаваните от нея 7/12 ид.ч. от Втори жилищен етаж, от мазата и от
тавана, находящи се в Сграда с идентификатор 56722.659.835.1, построена в
Поземлен имот, на адрес гр.Плевен, ул.Б., ***, с идентификатор
56722.659.835, с площ от 219 кв.м., и Една втора - ½ ид.ч. от Магазин, с
идентификатор 56722.659.835.1.1, находящ се в източната част на първия етаж
от същата сграда, с идентификатор 56722.659.835.1, построена в Поземлен
имот, на адрес гр.Плевен, ул.Б. ***, с идентификатор 56722.659.835, в размер
на сумата от общо 8 424,44лв., за периода 01.01.2021г. - 27.12.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба - 28.12.2023г., до
окончателното й изплащане.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. П. И., ЕГН**********, от
1
гр.Плевен, ул.Б., ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Б., ул. Ц.С. ***, сумата от 1586,42лв. разноски по делото.
Недоволна от решението е останала ответницата М. П. И., която чрез
адв.И. С. от АК Благоевград го обжалва с въззивна жалба в законния срок.
Твърди, че първостепенният съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалният
закон и на процесуалните правила.
Счита, че са интерпретирани ограничително и стеснително
свидетелските показания, както и представените писмени доказателства -
нотариални актове за собственост, съдебни решения и протоколи за делба от
страна на първоинстанционният съд.
Навежда доводи, че неправилно ПлРС е приел, че има съсобственост
между страните върху процесният имот при квоти 7/12 ид. части за ищцата и
5/12 ид. части за ответницата за втория етаж, както и по 1/2 ид.ч. от магазина,
т.к. липсва елемент от нормата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността –
имота не е съсобствен.
Излага съображения, че погрешно са тълкувани показанията на
свидетелите Б.Б. и И.а М. по повод приетото за съвместно разглеждане
възражение за придобивна давност на имота от страна на М. П. И.. Твърди, че
необяснимо са „неглижирани“ показанията на свидетелката М., която
обективно и подробно посочва, че М. П. И. стопанисва и владее имота за себе
си и не е виждала ищцата Р..
Оплаква се, че в противоречие с ТРОСГК № 7/02.11.2012г. на ВКС на РБ
съдът е приел, че поканата за обезщетение за лично ползване на съсобствен
имот трябва да е писмена без значение на съдържанието й, както и че е
неограничена във времето. Предвид оспорванията й за липса на съсобственост
и корекция в съсобствеността твърди, че писмената покана е задължителна за
да е ясно от какво е била лишена и възпрепятствана ищцата.
Преди първото по делото заседание на ОС Плевен, на 13.02.2025г.
ответницата и въззивен жалбоподател е починала.
С разпореждане № 258 от 30.03.2025г. въззивният съд конституира в
качеството на въззивници и ответници пред ПлРС наследниците по закон на
починалата в хода на производството жалбоподателка М. П. И.: А. И. И. с ЕГН
2
*** – дъщеря; М. П. И. с ЕГН ********** – внучка и В. П. И. с ЕГН
********** – внук, които се представляват от адв. И. С. от АК гр.Благоевград,
съгласно представените от страните договори за правна помощ.
Ответницата по въззивната жалба и ищца по делото пред ПлРС А. П. Р. с
ЕГН ********** от гр.Б., ул. „Ц.С.“ ***, представлявана от адв.Кр. Д. от
ПлАК оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли
решението на ПлРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а
жалбата да бъде отхвърлена изцяло.
Твърди, че е представила нотариален акт от 1942г., от който се
установява, че целият имот, находящ се в град Плевен, на ул.“Б.“ ***, състоящ
се от Дворно място и построената в него търговско-жилищна сграда на два
етажа принадлежи на б.ж. на град Плевен Пенчо Петровски – баща на
ответницата М. И. и дядо на ищцата А. Р., след като приживе същият е
извършил разпоредителни сделки с части от имота в полза на двете си деца.
С Договор за дарение от 1962г. и Договор за дарение от 1970г. в
патримониума на наследодателя са останали 5/6 ид.ч. от втория етаж на
сградата, заедно с прилежащите им идеални части от мазата и тавана, както и
магазина в източната част на първият етаж.
При това положение след смъртта на наследодателя ответницата и
нейният брат /баща на ищцата А. Р./ са наследили 5/12 идеални части от
описаните втори жилищен етаж и прилежащите таван и маза и по 1/2 идеална
част от магазина в източната част на първият етаж.
След като бащата на ищцата по силата на Договора за дарение от 1970
година е притежавал 1/6 идеални части /т.е. 2/12 ид.ч./, то след смъртта на
наследодателя се е увеличил дела на бащата на ищцата А. с 5/12 и той вече е
притежавал 7/12 идеални части.
С Договор за дарение от 2000 година, ищцата придобива в дарение
притежаваните от баща й 7/12 ид.ч. от втори жилищен етаж, заедно с 7/12 от
прилежащите таван и маза, както и 1/2 ид.ч. от магазина в източната част на
първият жилищен етаж в същата сграда.
Поради това РС Плевен е установил съсобственост, която съществува и
към момента на ИМ – 28.12.2023г. - съдът правилно е приел за неоснователно
и необосновано направеното възражение от страна на ответницата за
3
придобивна давност върху процесният имот.
Въззиваемата посочва в своя полза, че на М. И. на 20.03.2017 година е
връчена нотариална покана от нотариус Савина И. с рег.№ 016 при НК и с
район на действие района на ПлРС.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение
депозираната въззивна жалба като неоснователна.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да
бъде разгледана.
По същество ВЖ е неоснователна.
Не се спори и се установява от представените по делото пред ПлРС
писмени доказателства, че между същите страни е водено гр.д. №7379/2017г.
по описа на ПлРС /приложено по настоящето производство/, по което, с
влязло в сила на 31.10.2019г. решение № 850/11.05.2019г., ответницата М. П.
И. е осъдена да заплати на ищцата А. П. Р. обезщетение за лишаване от
правото й на ползване на съсобствения имот, представляващ Втори жилищен
етаж ведно с маза и таван, находящи се в Сграда с идентификатор
56722.659.835.1, построена в Поземлен имот, на адрес гр.Плевен, ул.Б. ***, с
идентификатор 56722.659.835, с площ от 219кв.м. и Магазин, с
идентификатор 56722.659.835.1.1, находящ се в източната част на първия етаж
от същата сграда, с идентификатор 56722.659.835.1, построен в Поземлен
имот, на адрес гр.Плевен, ул.Б. ***, с идентификатор 56722.659.835 – за
нейните 7/12 идеални части от Втори жилищен етаж и Една втора идеална
част от Магазина за периода 19.03.2017г. - 16.09.2017г. в размер на 1 173,36лв.
ведно със законната лихва от датата на ИМ – 20.09.2017г. до окончателното й
изплащане.
Безспорно е също така, че е изпратена нотариална покана от ищцата пред
ПлРС - А. П. Р., връчена на 20.03.2017г., въз основа на която, ответницата М.
П. И. е поканена да й бъде предоставен достъп до имота, като й бъдат
предадени ключовете за имота, или да заплаща обезщетение за ползването на
притежаваните от ищцата идеални части от имота, в размер на 250,00 лева
4
месечно.
Безспорно е и се установява от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 88/13.06.2000г., н.д. №215/2000г. на Нотариус Жени
Мичева, че ищцата А. П. Р. е придобила - въз основа на покупко-продажба от
своя баща - наследодателят П.П.П., следния недвижим имот: 109 кв.м. - ид.ч.
от Дворно място, цялото с площ от 230 кв.м., парцел V- 4938, в стр.кв. 383 по
плана на гр. Плевен, заедно с 7/12 ид.ч. от Втори жилищен етаж от къщата,
построена в дворното място, както и 7/12 ид.ч. от тавана и мазата, която
жилищна площ съставлява разликата между цялата жилищна площ и тази,
прехвърлена на А. И. И. с нот. акт №26/13.07.1993г., н.д. ***026/1993г., както
и Една втора идеална част от магазина, находящ се в източната част на първия
етаж.
Видно от приложеният към гр.д.№7379/2017г. по описа на ПлРС
нотариален акт №26/14.07.1942г., н.д.№1507/1942г. /л.70/ за имот, купен на
публична продан, наследодателят П.П.П. е закупил парцел с площ от 230кв.м.,
с масивна двуетажна жилищна постройка.
Не се спори и се установява от представеното удостоверение за
наследници на наследодателя П.П.П., починал на 02.11.1986г, че същият е
оставил за свои наследници ответницата пред ПлРС М. П. И. - дъщеря и син
П.П.П. – починал на 23.03.2005г., оставил към смъртта си за свои наследници -
преживяла съпруга К.а Г.П. /починала на 22.10.2005г./ и низходящи А. П. Р., Г.
П. Гаич, К. П.П. и В. П.П..
Въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот
№106/09.02.1970г., н.д.№183/1970г. – л.126 от приложеното дело, общият
наследодател П.П.П., е дарил на сина си П.П.П. следния недвижим имот: 38
кв.м. ид.ч. от Дворното място, ведно с 1/6 ид.ч. от втори жилищен етаж,
мазето и тавана от процесният имот.
Установява се също така от представените пред ПлРС писмени
доказателства – л.31 и сл., че въз основа на влязло в сила Решение от
22.04.1996г. по в. гр.д .№106/1996г по описа на ПлОС, е прогласена
нищожността на Договор за доброволна делба, одобрен с протокол от
31.03.1970г по гр.д.№172/1970г. на РС - Плевен, на договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 04.02.1973г., обективиран в нотариален акт
№75, н.д. № 819/1973г. и на договор за дарение по нотариален акт №114,
5
н.д.***214/1978г., поради противоречие със закона.
Изрично в мотивите си, съдът е приел, че наследниците на общия
наследодател - П.П. и М. И. имат качеството на съсобственици по наследство
на имуществото, оставено от общия наследодател.
Предвид твърденията по ИМ, отговора на исковата молба, както и
наведените възражения в производството пред ПлРС и пред настоящият съд,
наведените доводи във въззивната жалба, както и възражението срещу
въззивната жалба, спорни по делото са въпросите: налице ли са всички
елементи от фактическият състав на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Закона за
собствеността; изтекла ли е придобивна давност с начална дата 20.12.1999г. за
процесните имоти; налице ли е манифестиране на намерението да се свои
целият имот от страна на ответницата пред ПлРС М. П. И. и в какъв размер
възлиза обезщетението за ищцата когато общата вещ се ползва лично само от
някои от съсобствениците при установено основание за това?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложените първоинстанционно дело, чието решение се обжалва по
настоящото производство; писмените доказателства, представени пред ПлРС
по гр.д. №7305/2023г. и събраните гласни доказателства в производството пред
ПлРС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото
обжалваното решението е валидно и допустимо.
За да уважи предявения иск ПлРС е приел, че досежно съществуването
на съсобственост между страните по делото, по отношение на процесните
имоти, в посочените квоти в съсобствеността, респ. качеството на ищцата на
собственик на процесните ид. части, следва по същество да бъде разгледано и
възражението от ответниците – за изтекла придобивна давност - с начална
дата на давността 20.12.1999година.
Намерил, че съобразно нормата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
6
владение в продължение на 10 години, а по силата на ал.2, ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 5 години. В случая, съдът приел, че е приложима първата
хипотеза - по ал.1, визираща недобросъвестното владение. Тъй като в случая
се касае за наследствени имоти, следва да се има предвид, че наследникът,
който владее изцяло имотите, има качеството на владелец, спрямо своята ид.
част, и качеството на държател, спрямо ид. части на останалите сънаследници.
Нормата на чл. 69 от ЗС въвежда оборимата презумпция за своене на
вещта - този, който владее вещта, се предполага, че владее да себе си. За да се
трансформира едно държане - като фактическо състояние, във владение, е
необходимо от страна на владелеца, да бъдат извършени съответни действия,
съответстващи на това вещно право, както и намерението за владеене да бъде
манифестирано по несъмнен начин, пред останалите сънаследници. За да се
приеме, че владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо
този сънаследник - в случая ответницата М. П. И., да е противопоставил на
останалите сънаследници /на ищцата/ своето намерение за това.
Обикновеното неизползване на имота, не води до изгубване на правото на
собственост и не представлява отказ от права. Манифестирането на
намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в
чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде
демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага.
Приел, че по делото не са събрани никакви доказателства, които да
установят, че именно от тогава е започнало владението на процесните ид.ч. от
имота от страна на ищцата, както и намерението за своене.
Не са събрани никакви доказателства, установяващи владението както
от обективна, така и от субективна страна /намерението да владее като своя/
фактическият състав на придобивната давност.
В рамките на приетото възражение за изтекла придобивна давност са
разпитани свидетелите И.а М. и Б.Б., от показанията на които намерил, че се
установява следното: св.М. посочва, че е етърва на ответницата М. П. И.,
същата живее в къщата на ул. Б., ***, като обитава първия етаж. Посочва, че
на втория етаж няма условия за живеене, т.к. няма баня. Посочва, че М. И.
простира дрехи на втория етаж, съхранява и билки там, но свидетелката от
7
години не е ходила на втория етаж.
Посочва също, че не познава ищцата А. П. Р.. Изяснява, че в къщата е
правен ремонт, който само М. е плащала. Посочва също, че магазините са
отдадени под наем, който наем взема М. П. И..
Не знае А. П. Р. да е искала пари от М. П. И. за имота, а също и да й е
пращала покана чрез нотариус.
Св.Бенев посочва, че от 2003г. е наемател при М. И. въз основа на
договор за наем, който вече е изтекъл през 2022г., като е плащал 200лв
месечен наем.
Посочва, че понастоящем е личен асистент на М. И.. Къщата е на два
етажа, като първия етаж се състои от два магазина и две стаи, в които живее
М. И.. Посочва, че на втория етаж има 4 стаи, в три от които има чешма. Не
познава ищцата А. П. Р..
Съдът приел, че от показанията на двамата свидетели не може по
категоричен начин да се обоснове фактическият състав - както от обективна,
така и от субективна страна - на придобивната давност. Заедно с това съдът
намерил, че не е налице е необезпокояваност на владението. По делото
безспорно е установено изпращането на нотариална покана до ответницата –
връчена на 20.03.2017г. - за заплащане на обезщетение за ползване, с което
съдът приел, че е налице манифестиране от страна на ищцата, на
собственическите й права спрямо имота.
Безспорно е също и наличието на влязло в сила осъдително решение в
полза на ищцата на същото правно основание – чл.31 ал.2 от ЗС - за заплащане
на обезщетение за ползване на същите процесни ид. части от имота.
Приел, че възражението за изтекла придобивна давност в полза на
ответницата е неоснователно и недоказано.
По отношение на останалите елементи от фактическият състав на
нормата на чл.31 ал.2 от ЗС, съдът счел за установено, че когато общата вещ се
ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване,
като поканата има действие са за напред.
По делото приел за установен и факта на изпращането на писмена
покана, с която ответницата М. И. е поканена да предостави достъп до имота,
8
чрез предаване на ключове, или да заплаща обезщетение за ползването в
размер 250лв/месечно, съобразно правата на ищцата.
От мотивите на ТРОСГК №7/02.11.2012г. на ВКС, задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от
този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна
давност.
Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
съсобственика.
Поради изложеното съдът приел, че веднъж отправена и получена
нотариалната покана за заплащане на обезщетение за ползване, има действие
и спрямо процесния период и не е необходимо изпращане на нова нарочна
покана до ответника.
По делото намерил, че от страна на ответницата няма представени
доказателства за плащане на обезщетение, считано от датата на получаване на
поканата - 20.03.2017г.
За да е налице фактическият състав на нормата на чл.31 ал.2 от ЗС,
следва да се установи също, факта на ползването на имота от страна на
ответницата, което съдът намерил за безспорно установено от показанията на
разпитаните свидетели - И.а М. и Б.Б..
От страна на ответницата не са ангажирани доказателства, съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, че са осигурили
безпрепятствено ползване на имота на ищцата, вкл. и в хода на настоящето
производство.
При тези данни приел, че по делото е установен и третия елемент от
фактическия състав на нормата на чл. 31, ал.2 от ЗС - а именно факта на
личното ползване на процесната постройка, от страна на ответниците.
9
Съобразно ТРОСГК №7/02.11.2012г. на ВКС, лично ползване по реда на чл.31
ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственика, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им.
За определяне размера на претенцията е допуснал СИЕ, от заключението
по която установил, че при оценката на процесния имот ВЛ е определило
месечен наем за 7/12 ид.ч. от втория жилищен етаж сума от 279,27лв /месечно
и за ½ ид.ч. от магазина – в размер на 8 300лв/месечно. ВЛ е дало заключение,
че общо за процесния период, обезщетението за ищцата е в размер на 15
453,72лв.
В съдебно заседание на 03.10.2024г. по искане на ищцата допуснал
изменение на иска по реда на чл.214 ГПК като приел, че за периода от
01.01.2021г. до 31.12.2023г. ищцата претендира сумата от 8 425,44лв., до който
размер ведно със законната лихва от 28.12.2023г. – датата на ИМ уважил иска
и осъдил ответницата да заплати сумите.
Оплакванията са неоснователни.
Тези мотиви се споделят от настоящия състав на въззивния съд и при
условията на чл.272 ГПК съдът препраща към тях при мотивиране на своето
решение.
Неоснователно ответниците считат, че съдът не е разпределил
доказателствената тежест в процеса и не е приел, че няма съсобственост. От
представения нот. акт на А. И. И. за Първият етаж на процесната сграда не
могат да се правят изводи, че Вторият етаж и магазина в източната й Част не
са съсобствени между страните и то при описаните идеални части.
Правилно са анализирани свидетелските показания съвкупно с писмените
доказателства и в съответствие със съдебната практика е обсъден института на
придобвинта давност при десетгодишно владение като закаконосъобразно е
прието, че намя манифестиране на своене от страна на ответницата на целия
имот, а и връчената нотариална покана на 20.03.2017г. изразява намерението
на ищцата да ползва своите идеални части от имота – иска достъп чрез
ключове или обезщетение от 250лв. месечно.
В съответствие с постановките на ТРОСГК № 7/02.11.2012г. на ВКС
съдът е оценил поведението на ответницата в съсобствения имот и е придал на
10
връчената покана действието, което са изяснили мотивите на цитираното
ТРОСГК на ВКС на РБ.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид изхода на делото искането на въззивните жалбоподатели за
разноски е неоснователно.
Няма обаче искане от страна на ищцата чрез нейния пълномощник за
присъждане на разноски за делото пред ОС Плевен при внимателното
запознаване с Възражението – отговор и протоколите от съдебните заседания.
Представени са две пълномощни с адвокатски хонорари от 1 150лв. и 1 300лв.,
и един Списък за разноските – за 1 400лв. – л.99 от делото, но съгласно чл.80
ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда
Списък. По настоящото дело няма искане и по тази причина съдът не е в
състояние да присъжда непоисканото.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1386 от 21.10.2024г., постановено по гр.д.
№ 7305/2023г. Районен съд – гр.Плевен като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11