РЕШЕНИЕ
гр. С., 29.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ІІ „А” състав, в публичното заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЗАБЕТ П.А
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ
ВИОЛЕТА
НЕШКОВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Красимир Машeв гр. дело № 6535
по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК
(отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ГПК.
С Решение от 11.05.2009 г., постановено по гр. д. № 17980/2006
г. по описа на СРС, 36 с-в, допълнено с Решение, постановено по същото дело в
о. с. з. на 30.04.2010 г., са отхвърлени предявените от С.Д.П., Л.Д.К., Т.Й.Я.
и Ц.Й.И. срещу Р.З.Д., Г.А.И., З.А.К., А.Н.К., С.А.К., Ц.А.К., Т.А.М., С. Д.К.,
С.Д.Б., Л.С.Д., Р.С.П., З.С.Д. и С.А.В. кумулативно активно и пасивно субективно
съединени положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 97,
ал. 1 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК за установяване притежанието на ½
идеална част от правото на собственост върху следната недвижима вещ: нива с
площ от 1665 м2 по решение на ОСЗГ, а по скица 1581 м2,
представляваща имот с пл. №3781, кв. 35 по ПУП на гр. С., м. „М. 1”, при
граници: бул. „А.С.”, УПИ ІХ-2918, УПИ ІІ-2265 и улица, идентичен с част от
бивш имот с пл. № 3698 от стария кадастрален план от 1939 г., целият с площ от
4 дка.
С влязло в сила Определение от 11.05.2009 г. исковото
производство е прекратено по отношение на петиторните искове за установяване
със сила на пресъдено нещо, че ищците са носители на останалата ½ ид.
част от правото на собственост върху спорния имот. Следователно, решаващата
дейност на настоящата съдебна инстанция е ограничена единствено по отношение на
правния спор дали ищците са носители на останалата ½ идеална
(умозрителна) идеална част от процесния имот, която се оспорва от ответниците,
легитимиращи се за носители на тази идеална част с констативен нотариален акт №
139, съставен по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК (отм.) по н. д. № 132/2005 г.
В срока по чл. 197 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1
ГПК срещу решението е предявена въззивна жалба от ищците, които поддържат, че неправилно
СРС е приел при извършения косвен съдебен контрол, че решението на органа на
поземлената собственост, въз основа на което ответниците се легитимират за
носители на правото на собственост върху спорния имот, е материално
законосъобразен и е породил вещноправните последици, към които е насочено едностранното
властническо волеизявление, обективирано в този индивидуален административен
акт. Считат, че преюдициалният материалноправен спор за принадлежността на
правото на собственост върху процесния имот към минал момент – към неговото обобществяване,
е решен между страните със сила на пресъдено нещо с влязло в сила на 05.11.2004
г. Решение от 21.02.1997 г. по описа на СРС, ГК, ІІ отделение, 39 с-в,
постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В този смисъл
въззивниците поддържат, че в настоящото съдебно производство този спор не може
да се пререшава, като страните са обвързани от обективните предели на силата на
пресъдено нещо, формирана с това съдебно решение.
Въззиваемите са подали в законоустановения срок
писмено възражение на въззивната жалба, с който я оспорват, като поддържат, че
районният съд не е допуснал твърдените нарушения на съдопроизводствените
правила, като е приложил правилно материалния закон. В устните състезания пред
настоящата съдебна инстанция процесуалният представител на част от въззиваемите
счита, че със сила на пресъдено нещо е установено, че недвижимите вещи, предмет
на съдебната делба, извършена с Решение от 11.07.1961 г. по гр. д. № 1594/1961
г., вкл. и процесният, се притежават поравно общо за ищците и ответниците,
които са наследници на С.В. Б. (наследодател на ищците) и Л.В. Б. (наследодател
на ответниците). В това отношение поддържа, че влязлото в сила решение, с което
е отхвърлен предявеният от ответниците по настоящото съдебно производство иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че общият наследодател на
страните - В.Б., не е бил носител на правото на собственост върху спорния имот
към момента на обобществяването, не обвързва страните в настоящото съдебно
производство, поради което съдът следва да установи вещните права на страната
съобразно съдебното решение, постановено по иска за делба.
Първоинстанционният съд, след като е констатирал от
Удостоверение за наследници № 484/05.03.2009 г., съставено от длъжностно лице
по гражданско състояние при район „Люлин”, СО, че ответникът С. Д.К. е починала
на 13.02.2009 г., е конституирал в нейното процесуално качество законния й
наследник С.А.В., но в диспозитива (разпоредителната част) на обжалваното
решение предявените активно субективно съединени положителни установителни
петиторни искове са отхвърлени срещу неправосубектна страна – починалата в хода
на първоинстанционното производство ответница С. Д.К., поради което в тази част
обжалваното решение е недопустимо и трябва да бъде обезсилено, а съдебното
производство прекратено (в този смисъл са и задължителните за съдебните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 14 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ВКС по т. гр.
д. № 1/2000 г., ОСГК).
С Определение, постановено на основание чл. 120 ГПК
(отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК в открито съдебно заседание на 14.02.2011 г., на
мястото на починалия въззиваем Г.А.И. са конституирани неговите законни наследници
М.Д.И. и М.Г.И..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 2 ГПК намира за
установено следното:
С Определение, постановено в о. с. з. на 31.01.2013
г., въззивният съд е допуснал уточнение в индивидуализацията на спорния имот по
актуалния му регулационен статут, съобразно описанието му в молба на
процесуалния представител на въззивниците от 08.07.2010 г., а именно: пл. № 3781, кв. 35, м. „ж. к. М.-I” на
гр. С., от който вследствие на проведено отчуждаване за нуждите на Столична
община се обособяват два самостоятелни имота, от двете страни на отчуждения за
улица участък, а именно: 1) ПИ с
идентификатор 68134.4082.612, с площ от 1056 м2, при съседи: имоти с
идентификатори 68134.4082.558, 68134.4082.186, 68134.4082.621, 68134.4082.550
и 2)
ПИ с идентификатор 68134.4082.887, с площ от 382 м2, при съседи:
68134.4082.561, 68134.4082.559, 68134.4082.888, 68134.4082.550.
С влязло в сила на 05.11.2004 г. Решение от 21.02.1997
г., постановено по гр. д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, е отхвърлен
предявеният от ответниците по настоящото съдебно производство срещу ищците в
настоящото съдебно производство иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване
за установено със сила на пресъдено нещо, че към момента на обобществяване на
процесната земеделска земя (образуването на ТКЗС в с. Дървеница през 1958 г.), общият наследодател на ответниците
в настоящото съдебно производство В.Б. И. е бил собственик на следните три земеделски земи: 1) ПИ с пл. № 3696 по кадастралния
план на гр. С. от 1939 г., к. л. № 17, с площ от 4880 м2, при съседи
С.Б., В. П. и Д. Б.; 2) ПИ с пл. № 1528 по кадастралния
план на гр. С. от 1939 г., к. л. № 11, с площ от 1755 м2, при съседи
С.Б., А.Г. и река и 3) ПИ с пл. №
1348 по кадастралния план на гр. С. от 1939 г. к. л. № 11, с площ от 1070 м2,
при съседи имот с пл. № 1528, имот пл. № 1350, имот пл. № 1346 и имот пл. №
3698 по кадастралния план от 1939 г. на гр. С..
Не се спори между страните, а от събраните по делото
доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването
му е представлявал по своето предназначение земеделска земя - нива.
Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята
индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния
Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на
кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата,
които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й
граници, а в границите на кооперативните блокове. И тъй като с обобществяването
земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като
отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на
кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на
собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство
в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция.
С влизането в сила на този индивидуален административен акт ще възникне
правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните
земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В
този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения,
дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.
По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се
възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на
обобществяването им са били със земеделски характер, но впоследствие са
влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият
случай, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или
други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени
места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон.
В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към
общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът,
както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени
законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни
права, за да се прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници,
респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото
на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,
респ. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
От Решение № 9301/172/18.03.2004 г., постановено от
ОСЗГ „Овча купел”, се установява, че на наследниците на В.Б. И. е възстановено
правото на собственост върху процесната земеделска земя, представляваща нива от
1665 м2, находяща се в строителните граници на гр. С., в местността
„Новия кър”-Грънчар, представляващ ПИ с пл. № 3698 от кадастралния план на гр. С.
от 1939 г., при граници: С.Б., В.З. и С.Б., заявен с пореден № 1 от заявлението
на С.Д.Б. и установен с Опис-декларация за влизане в ТКЗС от 1958 г. Настоящата съдебна инстанция
при извършен косвен съдебен контрол на процесното решение на ОСЗГ приема, че то
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, поради което то е породило
правните последици, към което е било насочено властническото волеизявление на
компетентния административен колегиален орган – възстановено е правото на
собственост върху процесната земеделска земя (в момента на възстановяването тя
е била включена в урбанизираните територии на населеното място) на наследниците
на В.Б. И., от която тя е била обобществена.
За да породи вещноправно действие, в решението на
органа на поземлената собственост следва да се индивидуализира имотът с
очертаване на неговия размер и категорията, неговото местоположение, границите,
съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, както
предписва правната норма, уредена в чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Издаването на скица
на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на
урбанизираните територии - и от техническата служба на общината, не е част от
фактическия състав на възстановяване на правото на собственост по земеделската
реституция. Както е прието в т. 1 от ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК
индивидуализацията на земеделските земи се определя от реалните им граници
с решенията на общинските поземлени комисии. В процесното Решение №
9301/172/18.03.2004 г., постановено от ОСЗГ „Овча купел” спорният имот е индивидуализиран в достатъчна степен с
очертаване на неговото предназначение, площ, местоположение и граници (съседи),
като изрично е удостоверено, че се възстановява правото на собственост в стари
реални граници, със следното описание на имота – нива от 1665 м2,
находяща се в строителните граници на гр. С., в местността „Новия кър”-Грънчар,
представляващ ПИ с пл. № 3698 от кадастралния план на гр. С. от 1939 г.,
при граници: С.Б., В.З. и С.Б., поради което процесната
земя е била индивидуализирана. На Скицата към Удостоверението по чл. 13,
ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (стр. 146 от кориците на делото пред СРС) графически е
удостоверено, че спорният имот, представляващ ПИ № 3698, к. л. № 17 по кадастралния план на
гр. С. от 1939 г., е с площ от 3665 м2, като незастроената му част е
с площ от 1665 м2 (съгласно Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5
ППЗСПЗЗ – стр. 145 от кориците на делото пред СРС), поради което е могъл да
бъде предмет на възстановяване по реда на земеделската реституция.
Процесното решение на органа по поземлена собственост
е постановено от всички негови членове, вкл. и от началника на ОСЗГ, като не бе
установено в процеса на доказване от въззивника, че служителите, подписали това
решение, не са измежду назначените в членствения състав на тази ОСЗГ, поради
което този индивидуален административен акт е действителен и е породил вещното
действие, към което е било насочена едностранното волеизявление на компетентния
колегиален административен орган.
За да се установи обаче кой наследник колко идеални
части от правото на собственост върху реституирания обобществен имот притежава,
следва да се изследват наследствените правоотношения, възникнали при кончината
на общия наследодател В.Б. И. през 1958 г. Тъй като тези правоотношения са
материалноправни, възникналите юридически факти, от които те са породени,
трябва да се субсумират под правната норма, действаща при откриване на
наследството на починалия общ наследодател. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 към ТР № 1/1998 г., ВКС по т. гр. д. №
1/1998 г., ОСГК.
От Удостоверение за наследници № 374/21.11.1997 г.,
издадено от длъжностно лице по гражданското състояние при район „Студентски”,
СО, се установява, че общият наследодател на страните в настоящото съдебно
производство - В.Б. И., е починал на 22.03.1958 г., като е оставил двама
законни наследника - С.Б.С. (дъщеря от първи брак) и Л.П. Б., преживяла съпруга
от втори брак, от който няма деца. Между страните не се спори, че ищците са
наследници на С.Б.С. (това обстоятелство се установява от Удостоверение за
наследници № 528/14.08.2006 г., издадено от длъжностно лице по гражданското
състояние при район „Студентски”, СО), а ответниците на Л.П. Б. (това обстоятелство
се установява от Удостоверение за наследници № 115/23.05.1991 г., издадено от
длъжностно лице по гражданското състояние при район „Студентски”, СО).
Следователно, двамата законни наследника (дъщеря и
преживяла съпруга) са придобили притежаваните приживе от общия наследодател
имуществени права по наследствено правоприемство поравно – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН (към
момента на неговата кончина е действал режимът на съпружеската разделност, а не
на съпружеската общност, установен с обратна сила едва със СК от 1968 г.
(отм.)). Следователно, правото на собственост върху процесната земя е преминало
по наследствено правоприемство в патримониума на двамата наследника по закон на
В.Б. И., респ. по наследствено правоприемство в имуществения комплекс на
техните наследници, т.е. общо по ½
ид. част.
Неоснователно се поддържа от ищците, че преживялата
съпруга е „последваща” по смисъла на чл. 9а ЗН. Съгласно уреденото правило в диспозицията
на тази правна норма, когато към открито наследство се възстановява собственост
върху обобществени имоти, какъвто е процесният, наследниците на последващ
съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и
от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Съгласно задължителните
за правосъдните органи тълкувателни разяснени, дадени в т. 1 от ТР №
1/4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, „последващ” по смисъла
на чл. 9а ЗН може да бъде и първият поред съпруг на наследодателя, ако бракът е
сключен след одържавяването на имотите.
Разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуалната
собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на
наследник на съпруга-собственик. Затова чл. 9а ЗН
ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският
брак да е сключен след
одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански
организации. 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма
родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди
възстановяването на собствеността.
От Свидетелство за венчане № 7/26.06.1947 г.,
съставено от енорийски свещеник от Софийската епархия към Българската екзархия,
се установява, че общият наследодател В.Б. И. и неговата втора съпруга Л.П. Б.
(Л.Д.И.) са се бракосъчетали през 1940 г. Следователно, те са станали
съпрузи преди обобществяването на процесната земеделска земя, поради което
преживялата съпруга не е „последваща” по смисъла на (чл. 9а ЗН) и нейните
законни наследници са придобили по наследствено правоприемство притежаваните от
нейния съпруг - чрез преживялата го съпруга, земеделски земи, които представляват
новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а, изр. последно ЗН. Поради тези
правни съображения ищците и ответниците – чрез своите наследодатели С.Б.С. и Л.П.
Б., са придобили общо по ½ ид. част от процесната реституирана земя.
Тъй като страните в настоящото съдебно производство са
наследници на общия наследодател, който приживе е притежавал спорния имот,
всички те се ползват от положителното решение на органа на поземлената
собственост, с което се възстановява правото на собственост върху
обобществената земя - на наследниците на В.Б. И., с Решение №
9301/172/18.03.2004 г., издадено от ОСЗГ „Овча купел” – арг. чл. 14 ППЗСПЗЗ, който
предписва, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали
наследници. В този смисъл, макар и Ю.Й.Й.,
дъщеря на законния наследник на общия наследодател – С.В. С. (дъщеря на В.Б. И.),
да е удостоверила пред органа на поземлената собственост в Заявление с вх. №
82/18.10.1991 г. (намиращо се на стр. 95 от кориците на делото пред СРС), че
процесната нива (посочена под № 6) е принадлежала към момента на обобществяването
на нейния съпруг Й.Я.С., починал на 05.10.1969 г. (Удостоверение за наследници
№ 320/18.10.1991 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при
район „Студентски”, СО, намиращо се на стр. 155 от кориците на делото пред
СРС), за ищците е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към настоящ
момент, дори и да не е издадено положително решение на органа на поземлената
собственост, респ. решение на съда, постановено по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ
или по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което да се признават правото на възстановяване
на процесната земя на ищците като наследници на Й.Я.С. – съобразно заявеното от
Ю. Й.Й.. В обстоятелствената част на исковата молба, уточнена с молба от
12.04.2007 г. и съдържаща фактически твърдения за възникването и съществуването
на предявеното материално право, ищците основават своето право на собственост
върху процесния имот на следните правопораждащи юридически факти – наследствено
правоприемство от техните родители Й.Я.С. и С.В. С., които са били носители на
правото на собственост към минал момент – към обобществяването на спорната
земеделска земя, като това правно състояние, по техни твърдения, било установено
по отношение на ответниците с влязло в сила решение, постановено по иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предявеният положителен установителен
петиторен иск за установяване правото на собственост върху спорния имот към
настоящия момент би бил недопустим поради преждевременното му предявяване, само
ако административното производство, образувано по заявление на Ю. Й.Й. за
признаване и възстановяване правото на собственост върху процесната земя, не бе
приключило с положително решение на органа на поземлената собственост и
наследниците на Й.Я.С. и С.В. С. не биха могли да се ползват от положително
решение на органа на поземлената собственост, издаден по образувано въз основа
на заявление на друг наследник на общия наследодател административно
производство – арг. чл. 14 ППЗСПЗЗ.
В този смисъл е и задължителната за въззивните и
първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК
с Решение № 96 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5198/2013 г., I г. о., ГК,
с което се приема, че „лицата, които са заявили по предвидения в ЗСПЗЗ ред претенция за
възстановяване право на собственост върху земеделски имот, не могат да предявят
иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди
завършване на процедурата по възстановяване на собствеността. Така
предявеният иск би бил преждевременно
заведен, тъй като до приключване на производството по възстановяване на
собствеността с решение на ОСЗ лицата, които са заявили претенция за
възстановяване на собствеността не могат да се легитимират като собственици на
имота по причина, че решението на ОСЗ има конститутивно действие, т. е. едва с
влизането му в сила правото на собственост се счита възстановено /ТР № 1/1997 г. на ОСГК на
ВКС/” и Решение № 584/25.09.2009 г. по гр. д. №
2949/2008 г. на I ГО на ВКС, в което се приема, че „налице са множество
последващи решения на ВКС, в които се поддържа идеята за конститутивното
действие - както по отношение на обекта на възстановената собственост, така и
по отношение на субекта - напр. решение № 413 от 01.07.09 г. по гр. д. №
1751/2008 г. на II ГО; решение № 1125 от
01.10.08 г. по гр. д. № 5241/07 г. на V ГО,
решение № 411 от 30.04.09 г. по гр. д. № 1448/08 г. на I ГО и др. Последното от посочените решения
разглежда конститутивното действие на решението по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ - въпрос, който се
поставя и в настоящото производство. В съответствие с тази съдебна практика,
въззивният съд правилно е приел, че преди да има постановено решение на ОСЗ, с
което да се измени лицето, на чието име е възстановена собствеността върху
процесния имот, ищците, като преки наследници на В. Ш., не са придобили
собствеността върху идеални части от имота и не могат да проведат успешно иск
по чл. 108 от ЗС за защита на правата си.
Последващото решение на ОСЗ № 2613А от 21.09.06 г., с което е отказано
възстановяването на собствеността на С. С., въз основа на влязлото в сила решение
по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, не е равнозначно на решение по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ, с което земята да
бъде възстановена на наследниците на В. Ш., ето защо необсъждането му от
въззивния съд не представлява съществено процесуално нарушение. От това решение
ищците не черпят никакви права. В полза на техния наследодател В следва да се
издаде решение от ОСЗ по чл. 14, ал.
7а от ЗСПЗЗ и едва от този момент за тях ще се породи право на
собственост върху идеални части от спорния имот”.
Но както бе изяснено, тъй като ищците са наследници на
общия наследодател В.Б. И., на основание чл. 14 ППЗСПЗЗ те се ползват от
положителното Решение № 9301/172/18.03.2004 г., издадено от ОСЗГ „Овча купел”,
с което се възстановява правото на собственост върху процесния имот, включен в
урбанизираните територии на населеното място, но представляваща земеделска земя
към момента на нейното обобществяване. От друга страна, в хода на съдебното
производство с Решение № 9594/01.03.2010 г. на ОСЗ „Овча купел” е признато и
възстановено правото на собственост върху процесната земя – в полза на
наследниците на Й.Я.С.. Това обстоятелство трябва да се вземе предвид на
основание чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК, поради което положителният
установителен петиторен иск не може да се приеме, че е преждевременно предявен
и съдът следва да разгледа спора по същество, като установи със сила на
пресъдено нещо между страните дали ищците са носители на спорната ½ ид.
част от правото на собственост върху процесния имот – към настоящия момент.
Принципно, правилно е поддържаното и пред настоящата
съдебна инстанция правно съждение на ищците, че с установителния иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се решава спорът по отношение на това кой
правен субект следва да се осъществи възстановяването на собствеността, с
оглед на обстоятелството на кого е принадлежало правото на собственост към момента
на обобществяване, одържавяване или отнемане на земеделските земи, като
съобразно изхода на делото по него следва да се постанови конститутивния по
своя характер стабилен индивидуален административен акт на органа на
поземлената собственост, с който става реалното възстановяване на правата на
собствениците на земеделски земи – арг. чл. 14, ал. 7, изр. последно ЗСПЗЗ.
Следователно, служебна е ролята на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
– да се очертаят правните субекти, в полза на които трябва да се издаде
решението на органа на поземлената собственост, с което да се възстанови
правото на собственост върху обобществената земеделска земя.
Законосъобразен е и правният довод на въззивниците, че
в случай че този спор за собственост по отношение на процесния имот към минал
момент между ищците и ответниците е бил решен със сила на пресъдено нещо, той
не може да се пререшава в образувано исково производство за установяване
правото на собственост към настоящия момент, тъй като страните са обвързани от
субективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по иска
с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната за въззивните
и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 50 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 430/2009 г., II г. о.,
ГК и Решение № 212 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 190/2011 г., II г. о.,
ГК, с което се приема, че „силата на пресъдено нещо по спора с правно основание
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в своите обективни
предели обхваща спорните между страните по спора земеделски земи и правото на
собственост върху тях към минал момент - момента на колективизацията и
внасянето на земеделските земи в ТКЗС или друга кооперативна организация или
към момента на неправомерното отнемане на земите. Субективните предели на
силата на пресъдено нещо се простира до страните в процеса, респ. техните
частни правоприемници… При новото разглеждане на спора съдът следва да
зачете обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо,
формирана с решението на ВКС”.
Но въззивниците не установиха чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма, уредена в чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.),
във вр. с § 2, ал. 1 ГПК, до края на съдебното дирене и пред настоящата
инстанция, че обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с
влязлото в сила на 05.11.2004 г. Решение от 21.02.1997 г., постановено по гр.
д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, се разпростират и по отношение на
спорния имот, макар и това обстоятелство да се е поддържало както по
настоящото съдебно производство, така и пред органа на поземлената собственост,
което е послужило за издаване на Решение № 9593/01.03.2010 г. на ОСЗ „Овча
купел” (отменено с влязло в сила на 22.07.2011 г. Решение № І-49-77/04.07.2011
г., постановено по гр. д. № 50521/2010 г. по описа на СРС, 49 с-в) и Решение №
9595/01.03.2010 г. на ОСЗГ „Овча купел” (обявено за нищожно с влязло в сила на
08.05.2011 г. Решение от 11.04.2011 г., постановено по гр. д. № 50524/2010 г.
по описа на СРС, 38 с-в), с които е отказано възстановяването на процесния имот
на наследниците на В.Б. И., респ. на основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ е отменено
Решение № 9301/18.03.2004 г., издадено от ОСЗГ „Овча купел”, с което е
възстановено правото на собственост върху спорния имот на наследниците на В.Б. И..
От приетата от СГС като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СТЕ, извършила изследването след проверка в НАГ,
Дирекция „Софийски кадастър” и СО, район „М.”, се установява, че имот с пл. №
3698 е бил заснет и отразен в кадастралния план, изработен през 1939 г., к. л. № 17, като по графични данни
съдържа 3665 м2. Съгласно първият РП на м. „Югоизточен район-ІІ ч.”,
одобрен със Заповед №199/19.07.1967 г., части от процесният имот с пл. №3698
попадат: в отредени УПИ ІІ-„3a комплексно жилищно строителство”; УПИ І-„3a
озеленяване, гараж и трамвайно ухо”; УПИ-„За магазин” и върху новопроектирана
улична мрежа. В РП на ж.к. „М.-1-ІІІ ч.”, одобрен със Заповед №
РД-50-09-224/25.05.1988 г. на гл. архитект на Община С., бившият имот с пл. № 3698
по кадастралния план от 1939 г. не е бил нанесен в кадастралната основа, тъй
като не е съществувал в реални граници. Не е нанесена и частта от него,
възстановена и попълнена по-късно като имот
с пл. № 3781, която по местоположение попада в кв. 35, отреден за
„Обществено строителство и магазини”. Вещото лице изяснява, че със Заповед №
РД-09-533/18.12.2000 г. на гл. архитект на Столична община е одобрено: ЧИЗП за
парцели III и IV, кв.35,м. „М.-1”; ЧИРП на ж.к. „М.-1”, кв.35, като върху
парцел І-„3a ОЖС и магазини” се отреждат нови парцели: ІІІ-2810 и IV-„3a КОО и
озеленяване” и промяна в границите на парцел ІІ-1403. Със Заповед № РД-09-50-80/03.04.2002
г. на гл. архитект на Столична община е одобрено: Изменение на ЗП за УПИ : І-„3a
жилищно строителство и магазини”; V-„3a ТП”; VI;VII;VIII,IX и Х-„За КОО”, кв. 35,
м. „М.-1”-бул. „Ал. М.” и УПИ IV, кв. 9А, м. „М.-1”-бул. „Ал. М.”; изменение на
РП, м. „М.-1”-бул. „Ал. М.”, кв. 9А и 35; изменение на уличната регулация от о.т.
66 до о.т. 12 и от о.т. 12 до о.т. 13; създаване на улица-тупик от о.т.
59А-о.т. 61Б до о.т. 61А. Закриване на улица от о.т. 59 до о.т. 61Б; Изменение
на уличната регулация от о.т. 62 до о.т. 61Б; промени в границите на УПИ І-„За
жилищно строителство и ТП” и създаване на нов УПИ IV-2918 в кв. 9А; промени в
границите на УПИ I-„За жилищно строителство и магазини” и отреждане на нови УПИ
VI-2573; VII-2573; VIII-2918; IX-2918 и Х-„За КОО”; промяна в границите на УПИ
IV-„3a КОО и озеленяване” и създаване на нов УПИ V-„3a ТП” в кв. 35.
Със Заповед № РД-06-10/14.11.2005 г. на кмета на район
„М.”, на основание Решение №11 по Протокол № 58/15.09.2003 г. на СОС и Заповед
№ РД-09-1865/ 02.10.2003 г. на кмета на СО, чл.134, ал. 2, т. 8 ЗУТ, във вр. с
§4 ПЗР на ЗИДЗКИР и Решение на ОСЗГ „Овча купел” № 9301/172/18.03.2004 г.
е одобрено: попълване на кадастралната основа за създаване на нов имот с пл. № 3696,
кв. 35 по плана на гр. С., м. „М.-1”-бул. „Ал.М.”. Вероятно е допусната грешка
в изписването на номера на имота, тъй като предоставената на вещото лице скица
е за част от бивш имот пл. № 3698,
нанесена като имот с пл. № 3781. От
приложената към СТЕ Скица № 3 се изяснява правнорелевантното обстоятелство, че
части от имот пл. № 3781 попадат: в УПИ Х-„За КОО” от кв. 35; в УПИ І-„3a ЖС и
ТП”, в кв. 9А и върху новопроектирана улица.
Със Заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на
Глава III от ЗОС № РД-40-31/27.07.2006 г. на СО се отчуждава част от ПИ № 3781,
кв. 9А и 35, м. „М. 1-бул. „Ал.М.”, гр. С., с площ от 101 м2,
отреден за обект - част от задънена улица: от о.т. 59А до о.т. 61Б, публична
общинска собственост, предвидена по ПУП. С Решение № 416 по Протокол № 109/15.05.2007
г. на СОС е одобрен РП на трасе на Метрополитена от бул. „Ал.М.” до Летище „С.-част
1”,Трасе I метродиаметър.
Въз основа на така изяснените правнорелевантни факти и
при проследяване на кадастралния и регулационен статут на процесния имот с пл. № 3698 вещото лице достига до категоричния
доказателствен (фактически) извод, че имот с пл. № 3698 съвпада (идентичен е) с
част от имот с пл. № 3781, показана по цифри 1-2-3-4-5-1 на Скица № 4, ограничена
със син контур, попадащ в УПИ І-„3a жилищно строителство” в кв. 9А; с част от
имот с пл. № 3781, показана по цифри 6-7-8-9-6, оцветена в зелено по Скица № 4,
попадащ в УПИ Х-„За КОО”, кв. 35; с част от имот с пл. № 3781, показана по
цифри 10-11-12-13-14-10, оцветена в оранжево по Скица № 4, попадащ в УПИ І-„3a
КОО”, кв. 35А; с част от имот с пл. № 3781, показана по цифри 7-10-14-8-7,
оцветена в жълто на Скица № 4, попада в Трасе на Метрополитен, като останалата
част от имот с пл. № 3781 попада в улица.
Двете части от имот пл. №3781, получени при прокарването
на улицата, са заснети и нанесени в Кадастралната карта като: ПИ с
идентификатор 68134.4082.887 с площ от 382 м2 и ПИ с идентификатор 68134.4082.612
с площ от 1056 м2.
Въз основа на така изяснените факти СТЕ достига до
заключението, че имот с пл. № 3781, с площта си е идентичен на част от бивш
имот с пл. № 3698 по кадастрален план на м. „Напоително поле”, к.л. № 17, изработен през 1939 г., като
ПИ с идентификатор 68134.4082.612, с площ от 1056 м2 и поземлен имот
с идентификатор 68134.4082.887 с площ от 382 м2 по Кадастралната
карта на м. „ж. к. „М.-1” са идентични с площта си на части от имот пл. № 3781,
попълнен в кадастралната основа през 2005 г. със Заповед на кмета на район „М.”.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като в. л. е изследвало всички относими данни за
проследяване на кадастралния и регулационен статут на процесния имот и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата СТЕ.
От влязлото в сила на 05.11.2004 г. Решение от
21.02.1997 г., постановено по гр. д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, се
установява правнорелевантното обстоятелство, че предмет на установителния
петиторен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване
принадлежността на правото на собственост към минал момент не е бил процесният имот с
пл. № 3698, по кадастралния план от 1939 г. С това съдебно решение е
отречено претендираното от ответниците в настоящото съдебно производство право
на собственост на общия наследодател на страните В.Б. И. към момента на
обобщаването, но само на следните три
земеделски земи: 1) ПИ с пл. №
3696 по кадастралния план на гр. С. от 1939 г., к. л. № 17, с площ от 4880 м2, при съседи С.Б., В. П.и Д. Б.; 2) ПИ с пл. № 1528 по кадастралния
план на гр. С. от 1939 г., к. л. № 11, с площ от 1755 м2, при съседи
С.Б., А.Г. и река и 3) ПИ с пл. №
1348 по кадастралния план на гр. С. от 1939 г. к. л. № 11, с площ от 1070 м2,
при съседи имот с пл. № 1528, имот пл. № 1350, имот пл. № 1346 и имот пл. №
3698 по кадастралния план от 1939 г. на гр. С..
На Скицата към Удостоверението
по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ (стр. 146 от кориците на делото пред СРС)
графически е удостоверено, че спорният имот, представляващ ПИ № 3698, к. л. № 17 по кадастралния план на
гр. С. от 1939 г., е с площ от 3665 м2, като незастроената му част е
с площ от 1665 м2 (съгласно Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5
ППЗСПЗЗ – стр. 145 от кориците на делото пред СРС). Следователно, ПИ с пл. № 3696
по кадастралния план на гр. С. от 1939 г., к.
л. № 17, с площ от 4880 м2, при съседи С.Б., В. П. и Д. Б., който е бил
предмет на съдебното решение, с което е решен спорът с правно основание чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, е бил вписан в същия кадастрален
лист № 17, както и процесният – с № 3698. От
Скица № 1 към приетото от СГС като компетентно изготвено и неоспорено от страните
заключение на СТЕ се установява, че процесният ПИ с пл. № 3698 по кадастралния
план на гр. С. от 1939 г., к. л. № 17
не е идентичен с ПИ с пл. № 3696 по кадастралния план на гр. С.
от 1939 г., к. л. № 17, описан във влязлото в сила Решение от 21.02.1997 г.,
постановено по гр. д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, като процесният имот
се намира на север от ПИ с пл. № 3696, през друг имот – с пл. № 3697.
Тези имоти се различават не само по площ (процесният – 3665 м2, а
този с пл. № 3696 – 4880 м2), но и по граници. Останалите два
имота, предмет на иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ са нанесени в
различен кадастрален лист - № 11, по кадастралния план от 1939 г., като са с различна
площ и съседи от процесния. От друга страна, като съседен на ПИ с пл. № 1348
по кадастралния план на гр. С. от 1939 г. к. л. № 11, с площ от 1070 м2,
е описан имот с пл. № 3698, който по номер съответства на спорния по
настоящото съдебно производство. Нещо повече, в жалба с вх. №
ПО-05-45/21.06.2007 г. до Административен съд С.-град – чрез ОСЗГ „Овча купел”
(намираща се на л. 161 от кориците на делото пред СРС), срещу отказ на органа
на поземлената собственост да издаде решение по реда на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
процесуалният представител на въззивниците е заявил, че предмет на съдебното
производство, образувано по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, са били
четири имота, вкл. и процесният ПИ с
пл. № 3698. В този смисъл ищците в настоящото исково производство са признали,
че процесният ПИ с пл. № 3698 по
кадастралния план от 1939 г. не е идентичен с останалите три, които са били
предмет на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, вкл. и на ПИ
с пл. № 3696 по кадастралния план от 1939 г. Изрично Ю. Й.Й. в молбата с вх. №
01-142/05.04.2007 г., с която е поискала от органа на поземлената собственост
да издаде решение по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, съобразявайки се с решението по чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е заявила, че част
от собствениците на съседните имоти на ПИ с пл. № 3696 и с пл. № 3698 са
идентични (С.Б., В.П. и Д.Б.). Макар и въззивниците да са поддържали пред
органа на поземлената собственост, както и пред съда, че с Решение от
21.02.1997 г., постановено по гр. д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, е
била установена принадлежността на спорната нива към момента на нейното обобществяване,
това правно твърдение не се установява от мотивите и диспозитива на влязлото в
сила съдебно решение, постановено по иск с правно основание чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ. Напротив, единственото споменаване на имот с пл. № 3698 в мотивите и
диспозитива на това решение е като съседен имот на ПИ 1348 по кадастралния
план на гр. С. от 1939 г. Изрично в мотивите (в последния абзац на стр. 2) е посочено,
че имотите, по отношение на които се иска да се установи принадлежността на правото
на собственост върху тях към момента на тяхното обобществяване, са три, а именно 1) имот с пл. № 3696; 2)
имот с пл. № 1528 и 3) имот с пл. № 1343. От мотивите на въззивното Решение от
01.09.2003 г. по гр. д. № 2092/2001 г. по описа на СГС, ВК, ІІ „А” ГО, също се
установява, че решаващата воля на съда е формирана само по отношение на два от
по-горе посочените три имоти – въззивното
производство е било прекратено по отношение на третия имот с пл. № 3696, поради
което и в тази част първоинстанционното производство е било прекратено. Дори и
с исковата молба да е бил предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и
за процесния имот с пл. № 3698, съдът не е разгледал спора за принадлежността
на правото на собственост върху него към момента на обобществяването, поради
което по отношение на него този спор не е решен със сила на пресъдено нещо.
В този случай страните са могли в преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК
(отм.) да поискат допълване на съдебното решение, за да се формира сила на пресъдено
нещо и по отношение на процесния имот, на като не са го сторили, спорът за
принадлежността на правото на собственост върху него към минал момент не е бил
решен със сила на пресъдено нещо, като тези въпроси не могат да се обсъждат
в настоящото съдебно производството – по иск за установяване на правото на
собственост върху спорния имот към настоящия момент. Макар и в устните състезания
пред настоящата съдебна инстанция процесуалният представител на част от въззиваемите
да не навежда този правен довод като основание за отхвърляне на предявения
положителен установителен иск, съдът не може да приеме това обстоятелство за
признаване на факта, че спорът за принадлежността на материалното право към
минал момент е решен и по отношение на имот с пл. № 3698. Нещо повече, съгласно
правната норма, уредена в чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК
направеното от страната или от нейния представител признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. От една
страна, един от въззиваемите – З.А.М., е поддържал по гр. д. № 50524/2011 г. по
описа на СРС, І ГО, 38 с-в, по което е обявено за нищожно Решение №
9595/01.03.2010 г. на ОСЗГ „Овча купел”, с което е отменено процесното
положително решение, че предмет на правосъдната воля, обективирана в Решение от
21.02.1997 г., постановено по гр. д. № 3390/1995 г. по описа на СРС, 39 с-в, не
обхваща и процесния имот с пл. № 3698, а от друга, от мотивите и от диспозитива
на постановеното съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установява, че
обективните предели на силата на пресъдено, формирани с това съдебно решение, не
се разпростират по отношение на процесния имот, като това обстоятелство не
може да не бъде взето предвид при решаване на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство.
Следователно, обективните и субективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението, с което е решен спорът по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ – за установяване принадлежността на правото на собственост към минал
момент, не обвързват страните в настоящото съдебно производство. В този смисъл
Решение № 9594/01.03.2010 г. на ОСЗ „Овча Купел”, с което се признава и
възстановява правото на собственост върху процесната земя, издадено в административно
производство без участието на ответниците, нито обвърза тях, нито съда.
Тъй като наследодателите на ищците и ответниците са
подали две различни заявления за признаване и възстановяване на правото на
собственост върху процесния имот, като са посочили за негов носител към момента
на обобществяването му различни правни субекти, е било налице спор за
материално право към минал момент по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който обаче не е решен
със сила на пресъдено нещо. Процесуално недопустимо е в настоящото съдебно
производство – по предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот към настоящия момент, съдът да се произнася по
спор с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Той може да бъде разрешен в друго
съдебно производство и ако се установи, че наследодателят на ищците Й.Я.С., а
не общият наследодател на страните В.Б. И., е бил носител на правото на
собственост върху земеделската земя, представляваща ПИ
№ 3698, к. л. № 17 по кадастралния план на гр. С. от 1939 г., към момента на
нейното обобществяване, това би било основание за предявяване на нов петиторен
иск (при наличие на ново обстоятелство).
Както бе изяснено, кръгът на
наследниците и придобитите от тях по наследствено правоприемство идеални части от правото на собственост върху
реституирания обобществен имот се определя към момента на кончината на общия
наследодател В.Б. И. през 1958 г. (арг. т. 2 от ТР № 1/1998 г., ВКС по т. гр.
д. № 1/1998 г., ОСГК). След като се установи, че общият наследодател е оставил
двама законни наследника (дъщеря и преживяла съпруга), те са придобили
притежаваните приживе от него имуществени права по наследствено правоприемство поравно – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, във вр.
с чл. 9, ал. 1 ЗН (към момента на неговата кончина е действал режимът на
съпружеската разделност, а не на съпружеската общност, установен с обратна сила
едва със СК от 1968 г. (отм.)). Следователно, правото на собственост върху
процесната земя е преминало по наследствено правоприемство в патримониума на
двамата наследника по закон на В.Б. И., респ. по наследствено правоприемство в
имуществения комплекс на техните наследници, т.е. ищците и ответниците притежават
общо по ½ ид. част.
Въз основа на така изяснените правнорелевантни
обстоятелства съдът достига до правния извод, че въззивниците-ищци не установиха
чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), във
вр. с § 2, ал. 2 ГПК, че притежават активна материална легитимация, т.е. че са
носители и на спорната ½ ид. част от правото на собственост върху
спорния имот.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, макар и по различни правни съображения,
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, а въззивната
жалба да се остави без уважение като неоснователна.
При този изхода на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с чл. 211 ГПК (отм.) и § 2, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемите З.А.М. и С.А.В. трябва да
бъдат присъдени сторените от тях разноски пред настоящата инстанция - общо от 1000
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 11.05.2009 г., постановено по гр. д. №
17980/2006 г. по описа на СРС, 36 с-в, в
частта, в която предявените искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
(отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК са отхвърлени по отношение на С. Д.К., като
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази част.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от 11.05.2009 г.,
постановено по гр. д. № 17980/2006 г. по описа на СРС, 36 с-в, допълнено с
Решение, постановено по същото дело в о. с. з. на 30.04.2010 г. – в останалата
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с чл.
211 ГПК (отм.) и § 2, ал. 1 ГПК Т.Й.Я., ЕГН **********, Ц.Й.И., ЕГН **********,
С.Д.П., ЕГН ********** и Л.Д.К., ЕГН ********** да заплатят на З.А.М., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН ********** общо
сумата от 1000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред ВКС
при наличието на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК
Препис от
Решението да се връчи на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.