№ 35
гр. Ямбол, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20212330102143 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЮЦБ“ООД против
СТ. П. ИВ. , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС – 99,90 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 27.06.2017 год., както и
разноски в производство.
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., срещу която длъжникът възразил в законоустановения срок ,
което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск.
Посочва се, че въз основа на сключени с мобилния оператор с търговска марка
„БТК“ЕАД договори ответникът ползвал предоставени мобилни услуги под
съответния клиентски номер. Между праводателя на ищеца и ответника бил сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 16.05.2016 год., с което
абонатът добавил за ползване мобилен номер при избран тарифен план, с месечна
абонаментна такса и за срок от 24 месеца. На 27.06.2017 год. потребителят добавил
ползване на мобилен номер с месечна абонаментна такса 19, 99 лв. с ДДС и за срок от
24 месеца. Въз основа на сключените договори били издадени фактури за отчетен
период 22.07.2017 – 22.10.2017 год. Незаплащането в срок на потребени
далекосъобщителни услуги обусловило правото на БТК да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната , в който случай имал право и на неустойка, която
ищецът изчислява на сумата от 99,90 лв.- сбор от трикратния размер на месечните
такси за всяка абонаментна услуга от сключения договор.
Активната си легитимация ищецът обосновава с качеството си на цесионер по
договор за цесия сключен между цедента „БТК“ЕАД със „С.Г.Груп“ ООД и договор за
прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., сключен между „С.Г.Груп“ООД и
„ЮБЦ“ООД, който счита, че е надлежно съобщен на ответника, за което излага
1
подробни съображения. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор особения представител на ответника оспорва
претенцията. Твърди, че договор от 16.05.2016 год. е бил за срок от две години и е
изтекъл на 16.05.2018 год., поради което не можело да се претендира неустойка по
изтекъл договор. С оглед обстоятелството, че вземането се претендирало въз основа на
договор за цесия, следвало да бъде доказано, че и по двата договора дължащата се сума
не е заплатена до датата на предявяване на исковата молба.
В съдебно, ищецът не изпраща представител.
Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.
№***/2020 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че
длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.4 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор от 16.05.2016 год., сключен между „БТК“ЕАД и ответника,
по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга при месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС и мобилен апарат. Договорът е сключен
за срок от 24 месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на
крайния му срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края
на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти по
техния стандартен размер без отстъпка.
Представен е и договор от 26.07.2017 год., сключен между „БТК“ЕАД и
ответника, по силата на който на последния е предоставена мобилна услуга при
месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок
от 24 месеца. В същия е предвидено и, че ако бъде прекратен преди изтичане на
крайния му срок по искане или вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка в размер на оставащите до края
на срока на договора, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за
услугите. В този договор ответникът е посочил, че желае услугите по него да се
включат в общата сметка по абонатен № *** идентичен с този по договор от 16.05.2016
год./
Приети са и ОУ на оператора.
Представени са още фактура от 22.08.2017 год. , със срок за плащане 08.09.2017
год. за сумата от 90,45 лв.- услуги, подробно описани на стр. 2 и баланс по предходен
период; фактура от 22.09.2019 год. със срок за плащане 09.10.2017 год. за сумата 126,
93 лв. – услуги и баланс по предходен период; фактура от 23.10.2017 год., със срок за
плащане 08.11.2017 год. за сумата 104, 73 лв. – услуги и баланс по предходен период;
фактура от 22.11.2017 год., със срок за плащане 09.12.2017 год. на стойност 457,80 лв.
– корекции/представляващи неустойки/, дарения и услуги от партньори и баланс по
предходен период. Всички описани фактури са за клиентски № ***, посочен и двата
гореописани договора.
Прието е и копие от договор за прехвърляне на вземанията, сключен на
2
16.10.2018 год., между „БТК“ЕАД– цедент и „С.Г.Груп“ООД– цесинер, по силата на
който са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение №1. В чл. 5 от
договора е посочено, че от датата на подписването му цесионерът се счита изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания по реда на
чл. 99,ал.3 от ЗЗД.Видно от потвърждение за прехвърляне на вземането , описаното в
същото вземане срещу ответника в размер на 99,90 лв. е прехвърлено по силата на
договор от 16.10.2018 год.
Прието е копие от договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год.,
сключен между „С.Г.Груп“ООД – цедент и „ЮБЦ“ЕООД – цесионер, по силата на
който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, по Договор за прехвърляне
на вземанията от 16.10.2018 год. , индивидуализирани в Приложение №1- неразделна
част от договора.
Представено е още Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от
15.06.2021 год., касаещо вземане срещу ответника на стойност 99,90 лв.
Ищецът е приложил към исковата молба Уведомление за цесия по чл. 99,ал.3 от
ЗЗД от „БТК“ЕАД , действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ООД и от последното
дружество в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 год.,
адресирано до ответника С.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК и чл. 92 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а именно, че между праводателя му и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по повод договор за далекосъобщителни услуги, с
твърдените съществени уговорки, че праводателят му е изправна страна по договора,
доставил е твърдените услуги, вкл. размера на претенцията си, както и надлежно
съобщаване на цесията по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Според съда безспорно се установи по делото, че праводателят на ищеца и
ответника са били във валидно облигационно отношение по повод сключени
договори за предоставяне на мобилни услуги от 16.05.2016 год. и 27.06.2017 год.
Предвид липсата на оспорване, съдът приема, че с полагане на подписа си ответникът,
в качеството си на абонат е потвърдил, че е запознат със съдържанието на договорите,
с ОУ , съгласен е с тях и ги приема.
Основните възражения на ответника са , че договор от 16.05.2016 год. е изтекъл
с изтичане на двугодишния срок, поради което не може да се претендира неустойка по
изтекъл договор, както и че ищецът следвало да докаже, че до датата на исковата
молба дължащата се сума не е заплатена.
Съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен
валиден договор за цесия , който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие
договорът за цесия по отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за
извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария
кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу
3
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде
правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението
му. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9
ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Според Решение
№123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя
изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова
съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск
за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано
като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер
на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова молба, а връченото
със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и
адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към
исковата молба е приложено уведомително писмо , изходящо от цесионера, в
качеството му на пълномощник на цедента по договор от 16.10.2018 г. и в качеството
му на цедент по договор за прехвърляне на вземанията от 01.10.2019 год., и адресирано
до ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на особения представител
на ответника в хода на процеса.
Съдът намира за неоснователно възражението, че ищецът следва да докаже, че
претендираната сума не е заплатена до завеждане на иска. Напротив по правилата на
чл. 154,ал.1 от ГПК ответникът е този, който следва да установи благоприятния за него
факт на извършено плащане, така както му е указано и с доклада по делото. Такива
доказателства от негова страна не са ангажирани в процеса. Освен това следва да се
има предвид, че действително договорът от 16.05.2016 год. е бил сключен за период от
24 месеца, т.е. за срок до 16.05.2018 год. От наличните по делото данни се установява,
че е налице неизпълнение на задължението на абоната в срока на действие на договора
да извърши плащане на дължими суми за потребени услуги по представените фактури
за периода 22.07.2017 – 22.10.2017 год., т.е. услуги предоставени в срока на действие
на договора, което е довело до пораждане правото на доставчикът на услугите да
прекрати едностранно същия по вина на потребителя/включително да прекрати
допълнително сключения договор от 27.06.2017 год./ и съответни да начисли
неустойка, предвидена в индивидуална клауза и в двата договора. Ето защо
неоснователно е и възражението, че договорът е изтекъл, напротив той е едностранно
прекратен от изправната страна по него.
Други възражения за недължимост на сумата не са ангажирани. Въпреки това и
за пълнота следва да се посочи, че Законът за електронните съобщения урежда изрично
случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от
потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно
прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и
в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни
услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо
(арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава правото на
4
кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната
клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен
договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка. Искът за
неустойка се основава на клауза, съдържаща се и в индивидуалния договор. Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя
от неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил
предоставените мобилни телефонни услуги. Прекратяването на услугите е безспорен
факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно.
Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в
която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и
конклудентно – с действията по прекратяване на услугите. Тези действия стават
неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба играе ролята на покана по
смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение №
218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по т.д.№
50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е
предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В случая претендираната от
ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не се явява нито прекомерна,
нито противоречаща на добрите нрави, предвид гореизложеното, поради което и искът
следва да бъде уважен в пълния си предявен размер – 99,90 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В
този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в пълен размер- 205 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 505 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. П. ИВ., ЕГН ********** че
дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град
София, сумата от 99,90 лв. – главница, за която е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № ***/2020 год. на ЯРС.
ОСЪЖДА СТ. П. ИВ., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 205 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА СТ. П. ИВ., ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 505 лв. - разноски за настоящото производство.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6