Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по чл.2. и сл ГПК. С решение № ../...2014г. по гр.д.№ ../2013г. Районен съд В.Т.е приел за установено по отношение на "Е. П." В., че Ц. Й. Г. от гр.В.Т. ,ул."Г.Ж." Б.3,В.Г,А.6, не дължи на посоченото дружество сумата от 1000.54лв. ,представляваща начислена по партидата му с клиентски № * и абонатен № * корекция на осн.чл.38,ал.3,т.2 от ОУ на ДПЕЕ на стойност на потребена, но неотчетена ел.енергия за периода 09.05.-23.10.2013г. ,начислена по дебитно известие № */07.11.2013г., и е осъдил дружеството да заплати на ищеца сумата от 255лв. разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът, който в предвидения за това срок чрез процесуалния си пълномощник го обжалва. Твърди същото да е неправилно, незаконосъобразно и необосновано при следните аргументи: в мотивите си районният съд неправилно е съобразил трайна съдебна практика , като е приел ,че не съществува законово основание за доставчика на ел.енергия да коригира едностранно сметките на потребитеите за доставена през изминал период ел.енергия, както и,че след като не бил доказан периода Ýа извършване на манипулация върху СТИ и реално доставената,но незаплатена ел.енергия, неоснователно е начислена и фактурирана процесната сума.Посочва като довод против този извод нормата на чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ,изменен на 17.07.2012г. ,съгл. която устройството и експлатацията на енергийната система се осъшествяват ксъгл.норми, предвидени в правила за измерване на количествата ел.ерегия в т.ч. и в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия,като за проецсния период са действали ПИКЕ ,обнародвани в ДВ бр.38/11.05.2007г., отменени едва на 12.11.2013г. Твърди съгл. Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. относно ефективността на крайното потребление на ел.енергия и съгл.чл.13,т.2 да е предвидено сметките на електроразпределителните дружества да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление, която директива следва да се траспонира във вътрешното законодателство на страната ни , при което правомерно се явява коригирането на количеството ел.енергия за минало време.Моли да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски. Ответникът по жалба –Ц. Й. Г. в предвидения за това срок не е подал писмен отговор. В представено писмено становище в съдебно заседание е изложил подробни правни съображения по всяко едно от оплакванията във въззивната жалба.Моли същата като неоснователна и недоказана да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, приема за установено следното: Въззивната жалба на „Е.” гр.В. е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявения от Ц. Й. Г. от гр.В.Т. против „Е.” В. отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане на установено по отношение на последното,че не му дължи сума от 1000.54лв.,начислена като корекция по клиентския му номер..... за периода 09.05. - 23.10.2013г./общо 168 дни/ за недоставена и непотребена електроенергия на адрес в гр.В.Т.,ул."Г.Ж." ,Б.3,В.Г, А.6. По делото е установено и не се спори,че ищецът е потребител на ел.енергия с посочен клиентски номер на посочения адрес . Не се спори,че с протокол № .../23.10.2013г., подписан от свидетел и при спазване изискването на чл. 61 ОУ, при извършена от представители на „Е.” В. и в изпълнение на правомощията им техническа проверка на електромер-СТИ,отчитащо потребената от въззивникът ел.енергия поради съмнение за нарушена цялост, е демонтирано и монтирано ново. Няма спор,че демонтираното СТИ е предадено за проверка в БИМ -ГД"М."-РО Русе с отразени резултати от проверката в Констативен протокол от 01.11.2013г., съгл. който е установено,че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера и към схемата му е свързано/добавено/ допълнително устройство.Изслушан е свидетел-служител на проверяващото дружество, относно провеждането на проверката и съставянето на протокола. От изслушаното по делото заключение на СТЕ се установява,че добавеното допълнително устройство към СТИ при задействане му от дистанционен се извършва шунтиране на част от сигнала, подадено от токовия датчик на формиращата група за по-нататъшно обработване и отчитане,при което не се отчита консумираната ел.енергия. Въз основа на така съставения констативен протокол , дружеството ответник е изготвило справка за корекция при неточно измерване на ел.енергия за общо 168 дни – 09.05.-23.10.2013г. и е съставена процесната фактура за 1000.54лв. При така изложената фактическа обстановка ,възприета и от първоинстанционният съд, правилно и законосъобразни са изводите на съда за неоснователнодст и недоказаност на предявения отрицателен установителен иск с правно основание в чл.124,ал.1 ГПК ,при който ответникът следва да докаже дължимостта на процесната сума от 1000.54лв. и съответно правното основание за задължението.Правилно е прието от ВТРС с оглед задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК съгл.т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК, че извършената едностранна промяна в сметките на потребителите на вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание както при действието на ЗЕЕЕ/отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и Наредба № 9/9.6.04г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителни ел.мрежи, Правилата за търговия с ел.енергия и Правилата за измерване на количеството ел.енергия . Изложените от ВТРС мотиви по решението са подробни и законосъобрази,същите се споделят изцяло от въззивният съд и на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към тях. С оглед изложените доводи във въззивната жалба съдът излага и следните съображения: Разпоредбата на чл.45 ПИКЕЕ не съдържа уредба, различна от тази в Правилата от 2004г. ,които ВКС е взело предвид при постановяване на решенията по чл.290 ГПК. Разпоредбата на чл.45,ал.1 от Правилата от 2007г. е идентична с тази на чл.64 ал.1 от Правилата от 2004г. ,поради което и при тази правна уредба ответното дружество не може да черпи основание за твърдяно право едностранно да коригира сметките на потребителите си, каквото право е съществувало до отмяната му с Наредба № 6 от 2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.електрическо към преносната и разпределителните електрически мрежи. Освен това възможността абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ на договорите е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл.24 и чл.38 от ОУ не могат да съществуват н противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото.Посочените договорни клаузи предвиждат санкциониране на потребителя само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяна ел.енергия,без да се изисква виновно поведение на последния.Това е в пълен разрез с установения в чл.83 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява едностранно въвеждане на обективна отговорност ,която е изключение в правото. При условие,че не е доказано виновно поведение на потребителя ,с което е препятствано правилното отчитане на ел.-енергията ,е недопустимо да му се налага санкция за това по силата на договорната връзка. В процесния случай макар и да е налице неправомерна намеса в работата на СТИ, след като не може да се установи авторството на тази намеса, то не е достатъчно да се направи извод за виновно поведение –действие или бездействие от страна на потребителя,респ. за неговото санкциониране. Недоказано е и обстоятелството начисленото в корекционната фактура количество ел.енергия да е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба в т.ч. и на ел.енергия, купувачът дължи заплащане само на реално предоставената му стока.Принципната възможност на абоната да консумира начислената му ел.енергия за минал период ,не е достатъчно да се приеме,че фактически е потребено такова количество енергия след като и е останал недоказан периода на грешно измерване на ел.енергията в резултат на неправомерно въздействие от потребителя, при което е взет срок от 168 дни.В противния случай ,без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, за доставчикът съществува възможност въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. В този смисъл несъстоятелно е и позоваването на посочената Директива 2006/32/ЕО от 2006г.На първо място посочения нормативен акт няма пряко приложение ,като освен това в посочената норма -чл.13,т.2 ,както цитира и жалбоподателят, се изисква сметките ,изготвяни от електроразпределителните дружества да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление, каквото в процесния случай не е доказано безспорно за процесния период . По изложените съображения въззивният съд намира,че жалбата на „Е.” В. е неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изход на спора претенцията на жалбоподателят за разноски се явява неоснователна. Возим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 394/25.04.2014г. по гр.д.№ 4371/2013г. на Районен съд В.Т.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Е." В. ,ЕИК ...., за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |