№ 642
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000687 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“, ЕИК *********, чрез юрисконсулт И. Ц. насочена против
Решение № 861/17.06.2024 г., постановено по т.д .№ 172/2024 г. по описа на Софийски
градски съд, ТО в частта му, с която е уважен предявеният против въззивника застраховател
е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК ********* на основание чл. 499, ал.
7 КЗ, във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата 24 000 лв., представляваща вземане за плащане на
припадащата се част от платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на 22.05.2020 г., около 22, 20 ч. в района на км. 14+565, на републикански път II-73 с посока
на движение от гр. Шумен към гр. Смядово, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба на 07.01.2022 г. до окончателното плащане.
Решаващият въззивен състав приема въззивната жалба да е насочена само срещу
уважителната част на обжалваното решение, независимо от заявеното със въззивната жалба,
че то се обжалва изцяло, доколкото в отхвърлителната му част решението на СГС има
позитивен за въззивника характер, поради което и за същия не е налице правен интерес от
обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.
Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване
съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за
страната.
В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е
неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва. След като не е
сторил това и за въззивника-ответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тези
му части решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна
проверка.
След тези уточнения на предмета на въззивното производство въззивната инстанция
приема, че оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост на
1
първоинстанционното решение, т.к. се поддържа при установените по делото факти и
обстоятелства пред СГС, свързани с механизма на ПТП, първопричината за настъпването му
е единствено поведението на водача на застрахования при ЗАД“ОЗК Застраховане“
автомобил и възприетото наличие на съвина по отношение на водача В. Д. е необосновано.
Поддържа се наличните доказателства да не установяват по безспорен начин нито
механизма на процесното ПТП така, както е твърдял ищеца, нито вина на водача,
застрахован при въззивника.
Предвид на тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в уважителната
му част и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск. В условието ни
евентуалност се иска редуциране размера на присъденото обезщетение, при приемане от
въззивния съд на по-висок процент на принос за настъпване на процесното ПТП от страна
на водача на МПС м.“УАЗ“, модел 469Б, рег. № ********.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си
представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на
СГС.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.499, ал.7 КЗ, във вр. с чл.127,
ал.2 ЗЗД от ЗАД“ОЗК Застраховане“ против ЗАД“ ДаллБогг: Живот и Здраве“.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 22.05.2020
г., при движение по посока с. Ивански към път II-7, водачът на МПС марка „УАЗ“, модел
„469Б“, с рег. № ******** – К. В. Д., виновно реализирал ПТП, тъй като не е пропуснал
движещото се по път с предимство л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ********,
управлявано от В. И. Д.. Вследствие на настъпилото ПТП двата автомобила се завъртели
около вертикалните си оси и преустановили движението си. Твърдяло се е в същото време
водачът на л.а. марка „Опел“ да се е движел се с несъобразена скорост в същия участък, като
не успял да спре преди траекторията на пресичане на МПС марка „УАЗ“. В резултат на
последвалия удар били причинени телесни увреждания на пътуващите в последното МПС, а
именно: А. В. Д., К. А. Д., А. К. В. и Н. А. В.. За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020- 1038-196/22.05.2020 г., по описа на
СПП при ОД на МВР- Шумен. Отделно било образувано ДП № 518/2020 г., по описа на РУ
Шумен /пр.пр. № 2290/2020 г., по описа на РП Шумен. Твърдяло се е вследствие на
настъпилото ПТП четиримата пострадали да са получили следните увреждания: А. Д. –
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; голяма разкъсно-контузна рана на
лицето, преврален излив в дясна основа на белия дроб и к.д. на синуса, във връзка с които
увреждания бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 26.05.2020 г.; К. Д. - мозъчно
сътресение и контузии на кръста и десния крак, във връзка с които увреждания бил
хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г.; А. В. – контузия на главата,
разкъсно-контузна рана на тилната област, контузия на лява лакътна става и охлузвания в
кръстната област, счупване на гръбначен прешлен и счупване на носни кости, във връзка с
които увреждания бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г.; Н. В. -
мозъчно сътресение и разкъсноконтузна рана на главата, липса на спомен за процесното
събитие, счупване на от 4-то до 10 ребро вдясно и преврален излив в дясна белодробна
основа. Пострадалите били хоспитализирани за различни периоди, всеки с оглед тежестта на
увреждането му. В резултат на причинените им увреждания същите не могли да
осъществяват свободни движения, изпитвали главоболие, замаяност и отпадналост, а
произшествието рефлектирало освен върху физическото, но и върху психическото им здраве.
Поддържано е към датата на настъпване на ПТП-то за МПС марка „УАЗ“ действал
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен с ищеца, обективиран в полица № BG/23/120000537956, със срок на действие от
19.02.2020 г. до 18.02.2021 г.
Поддържано е и че ищецът застраховател сключил споразумения с пострадалите, въз
основа на които им заплатило общо сумата от 60 000 лв.
2
С изплащането на това застрахователно обезщетение дружеството встъпило в правата
на застрахования собственик срещу застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС „Опел“ за 1/2 от изплатеното
застрахователно обезщетение.
Твърди се с оглед механизма на процесното ПТП, приносът за настъпването на
вредите, на водача на л.а.“Опел, чиято гражданска отговорност е била застраховане при
ответника, е равен с този на водача, застрахован при ищеца. Водачът на л.а.“Опел“ В. И. Д.
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена
скорост, което не му е позволило да спре в зоната на осветеността на фаровете му, при
възникналата на пътя опасност, въпреки че е имал видимост към нея. Съгласно разпоредбата
на чл.499, ал.7 КЗ, вр. с чл.121 ЗЗД в този случай застрахователите на съпричинителите на
вредите също отговарят солидарно, поради което и ответникът дължал заплащането на 50 %
от застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявения иск по основание и
размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно обвързаността си по договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. марка „Опел“, модел
„Вектра“, с рег. № ******** към момента на настъпване на процесното ПТП.
Оспорил е твърденията водачът на л.а.м. „Опел“, модел „Вектра“ да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и поддържа изключителна вина за настъпване на ПТП
да има водача на л.а.м. „УАЗ“.
В условието на евентуалност поддържа заплатеният размер на обезщетението от
страна на ищеца на пострадалите лица да е необосновано висок и иска намаляване размера
на обезщетението в случай, че съдът приеме искът за основателен. Оспорва
основателността на акцесорния иск за лихва.
Настоящата въззивна инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение
и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба и задължителните указания на
т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., приема следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
уважителната му част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната
писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция, съобрази
от фактическа и правна страна следното:
Страните не са спорили по следните релевантни факти, установени и от приобщените
писмени доказателства по делото, част от тях приети за безспорни от първоинстанционния
съд по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, а именно: 1/ че въззивното дружество и собственикът на
л.а.м.“Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ******** били обвързани за периода от 21.01.2020 г.
до 05.08.2020 г. от валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по Застрахователна полица № BG/30/120000279860; 2/ въззиваемото
дружество и собственикът на л.а.м. „УАЗ“, модел 469Б, рег. № ******** са били обвързани
от валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
Застрахователна полица № BG/23/120000537956, с период на застрахователно покритие от
19.02.2020 г. до 18.02.2021 г.; 3/ че по време на действие и на двата посочени по-горе
договора, а именно на 22.05.2020 г. е реализирано ПТП между двата автомобила, в резултат
на което са причинени телесни увреждания на намиращите се в тях лица; 4/ че ищцовото
3
дружество изплатило обезщетение в общ размер на 60 000 лв. на пострадалите от ПТП лица;
5/ за настъпилото произшествие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №2020-1038-196, План-схема на ПТП към констативен протокол с пострадали лица
№2020-1038-196, по описа на СПП при ОД МВР – Шумен, Протокол за оглед на
местопроизшествие, Схема на ПТП и Фотоалбум изготвени по ДП № 518/2020 г., по описа
на РУ – Шумен. Според последните /както и според показанията на разпитаните по делото
свидетели/ ПТП е настъпило на 22.05.2020 г. около 22.20 ч., в тъмната част на денонощието,
на суха асфалтова настилка в района на км. 14+565 в прав участък от път II-73, който
образува „Х“ – образно кръстовище със стар път за с. Ивански.
По първия път се е движил л.а. „Опел Вектра“ с рег. № ********, управляван от В. Д.
с посока на движение от гр. Шумен към гр. Смядово, със скорост не по-висока от 115 км/ч,
с включени къси светлини. В същото време по стария път от с. Ивански към „Х“ – образното
кръстовище с път II-73 се движил л. а. „УАЗ 469Б“ с рег. № ********, управляван от К. Д..
На кръстовището водачът на автомобила извършва маневра „завой наляво“ за включване на
път II-73 в посока на движение към гр. Смядово, в който момент скоростта на движение
същия автомобил била не по-висока от 18 км/ч. В района на „Х“ – образното кръстовище на
стария път за с. Ивански и път II-73, траекториите на движение на двата автомобила се
пресичат и настъпва удар помежду им, който за л.а. „Опел Вектра“ е в зоната на предната
част в ляво, а за л. а. „УАЗ 469Б“ – в задната дясна част. В следствие на удара, автомобилите
променят първоначалните си посоки на движение - л.а. „Опел Вектра“ продължава
движението си напред и наляво спрямо първоначалната си посока на движение, в процес на
странично плъзгане и завъртане около вертикалната си ос в посока, обратна часовниковата
стелка. В резултат на ПТП настъпили деформации по двата автомобила и са пострадали
водачите им, както и пътуващите в л. а. „УАЗ 469Б“. При липса на други ограничения,
разрешената скорост за движение на МПС от категория В, каквито са автомобилите
участвали в ПТП, извън населени места в 90 км/ч.; 6/ Със споразумение от 06.01.2022 г.,
постигнато между РП Шумен и К. В. Д. и одобрено от РС Шумен по НОХД №
20223630200025 по описа на същия съд, имащо правните последици на влязла в сила
присъда, е прието за безспорно от фактическа страна, че на 23.05.2020 г., на гл. път II-73, км
14+565, в посока към в гр. Смядово, при управляване на МПС – л. а. „УАЗ 469Б“, с рег. №
********, К. Д. е нарушил правилата за движение – разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
която задължава водачите на пътни превозни средства на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, която
задължава при движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни
средства да бъдат с включени къси или дълги светлини и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на Н. А. В. от с. *** причинил
фрактура на 7 десни ребра без плеврални и белодробни усложнения, която довела до трайно
затруднение на движението на снагата на пострадалия за срок по-голям от 1 месец, средно 2-
3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес и на В. И. Д. от гр. Смядово
причинил многофрагментна фрактура на горната скочна кост (талус) на дясното ходило,
която довела до трайно затруднение в движението на десния долен крайник, за срок по-
голям от 1 месец, средно 7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
като деецът, след деянието е направил всичко необходимо, зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, във вр. с чл. 343, ал.
3, пр. 4, б. „а“ от НК, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. За
горепосоченото деяние, на основание чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, във вр. с чл. 343, ал. 3, пр.
4, б. „а“ от НК, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
54, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода”, за срок от 6 /шест/
месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 /три/ г. На основание чл. 343 г от НК
на К. Д. е наложено и наказание “Лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 6
4
/шест/ месеца; 7/ Въз основа на сключени на 19.01.2021 г. споразумения с всеки от
пострадалите, с платежните нареждания от 22.01.2021 г. ищецът-въззиваем е изплатил
застрахователно обезщетение в общ размер на 60 000 лв., от които - на К. А. Д. – сума в
размер на 5000 лв.; на А. К. В. – сума в размер на 30 000 лв.; на Н. А. В. – сума в размер на
20 000 лв. и на А. В. Д. – сума в размер на 5000 лв.
За установяване на спорните по делото въпроси относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и причините за това в хода на производството пред първоинстанционния
съд са били събрани и гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите, участници,
респ. - пострадали в процесното ПТП.
От тях свидетелят А. В. Д., пътник в л. а. „УАЗ 469Б“ е заявил, че си спомня си за
ПТП, което се случило на 22.05.2020 г. Сочи по отношение на същото, че отивали към
бензиностанция „Райковец“ и ПТП се е случило между с. Ивански и гр. Смядово. Той се
возил отпред до брат си, който е шофирал, а отзад били двамата му сина и племенника му.
При излизането от стария път с чакъл спрели на кръстовището, огледали са се и видели кола,
която е била много далеч. Навлезли около 20 м. в тяхното платно и завили на ляво, след
което видял фарове и помни само как са ги ударили. Твърди, че в резултат на удара той и
останалите пътници изхвърчали от джипа, и акумулаторът му също изхвърчал. Според този
свидетел л. а. „УАЗ 469Б“ бил с пуснати къси светлини, но няма спомен дали са включили
мигач преди да завият наляво. Твърди и че л. а. „УАЗ 469Б“ има седалки на задния ред, но
фабрично няма предпазни колани. За себе си сочи да е прекарал 4-5 дни в болницата - имал
счупен череп, ребра, дясното коляно и дясната ръка. Останали му белези по главата и крака.
Синът му Н. имал 8 или 9 счупени ребра и счупена ръка - на него му останали белези по
лицето, от дясната страна и на ръката. Самият А. Д. се възстановявал вкъщи около 7-8
месеца.
От своя страна свидетелят К. А. Д., също пътник в л. а. „УАЗ 469Б“ , сочи да се е
возил на задните седалки, заедно с брат си и братовчед си. ПТП станало, след като колата
излизала от черния път, докато се включват на асфалтовия и завия в ляво посока гр.
Смядово. Той също твърди автомобилът да е бил с включени къси светлини, защото е било
тъмно, както и че първо са спрели и са се огледали, след това минали около 24 м. и ги
блъснали. Според него се движили със скорост около 30-40 км/ч., като първо минали едната
пътна лента, влезнали в съседната и тогава настъпил удара. ОТ последния загубил съзнание
и го възстановил в болницата. Имал е болки в гърба, високо кръвно налягане и не можел да
работи. Изпитвал страх да се вози и често си спомнял за ПТП.
Другият свидетелят А. К. В. - също пътник в л. а. „УАЗ 469Б“ сочи и той да се е
возил на задната седалка в дясно. Автомобилът бил шофиран от баща му и пътували в
посока гр. Смядово. Минали по малък път, водещ до бензиностанция. Твърди, че спрели,
огледали се и завили на ляво, а автомобилът бил с включени къси светлини по време на
ПТП. Няма спомен дали са подали мигач преди завиването им в ляво. И според него л. а.
„УАЗ 469Б“ фабрично не разполага с колани. От удара той изпаднал в безсъзнание, а когато
се събудил нямал спомен какво точно се е случило и го е боляло всичко – цялото тяло,
главата и гърбът. Майка му била до него и му разказвала, след което започнал да си спомня.
Прекарал в болницата минимум 10 дни, за да се възстанови, а към момента на даване на
показанията има леки болки, не може да извършва тежък физически труд, защото започва да
го боли целия гръб, а и започнал да забравя бързо.
Показания пред първоинстанционният съд дал и свидетелят В. И. Д., водачът на л. а.
„Опел Вектра“, също участник в ПТП.
Той също сочи, че процесното ПТП настъпило докато се прибирал от работа в 22:30 ч.
от гр. Шумен към гр. Смядово, преди бензиностанция „Райковец“, на правия участък от
пътя. Сочи, че движейки се от лявата му страна внезапно се е появил л. а. „УАЗ 469Б“, без
включени светлини, който изобщо не е успял да види, не успял и да реагира и спрял в него.
Твърди да е нямало никаква видимост и дори че няма спомен да е натиснал спирачния педал.
Според него скоростта му на движение била около 90 км/час. По-късно в болницата
разбрал, че л. а. „УАЗ 469Б“ нямал гориво и са го бутали до бензиностанцията, за да го
заредят. Твърди след като усетил удара да не е видял никой да излиза от другия автомобил.
Той разбил вратата на собствената си кола, опитал се да слезе от нея, но паднал на земята -
5
тогава не знаел, че има счупен крак. Видял, че от храстите започнали да излизат хора, които
явно са скочили при ПТП, а от автомобила извадили 10- годишно дете. Твърди, че детето е
управлявало автомобила, докато всички останали го бутали. Предполага, че го били
засилили повече, а детето не знаело как да спре. Веднага след ПТП дошла кола, която е взела
всички и си тръгнали. След това дошла полиция. В болницата пристигнали 50 човека и са
извикали допълнително охрана, защото пострадалите и техните близки искали да бият
докторите.
Настоящата въззивна инстанция намира, че не следва да кредитира показанията на
първите трима свидетели досежно механизма на настъпване на процесното ПТП и най-вече
по отношение на твърдения от тях факт при включване на л.а.м.“УАЗ“ на главния път
същият да е бил с включени светлини. В тази им част показанията им категорично се
опровергават от приложените писмени доказателства по проведеното досъдебно
производство, както и от съдържанието на постигнатото споразумение по НОХД №
20223630200025 по описа на РС Шумен, според което К. В. Д. е признат за виновен за това,
че е осъществил нарушение на правилата за движението по пътищата, закрепени в чл.50, ал.
1 ЗДвП, която задължава водачите на пътни превозни средства на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство и разпоредбата в чл. 70, ал. 1 от ЗДвП,
задължаваща при движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни
средства да бъдат с включени къси или дълги светлини. Следователно и към момента на
настъпване на процесното ПТП управлявания от него л.а. е бил без включени светлини.
В останалата им част показанията на свидетелите съответстват на данните и от
останалите приобщени по делото доказателства - писмените такива и изслушаните
експертизи, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани.
Пред първоинстанционния съд са били изслушани две СТАЕ, първата от които е дала
основно и допълнително заключение, а повторната е изслушана единствено по въпроса дали
процесният л.а.м.“УАЗ“ е оборудван с предпазни колани на всички места в него.
Същата е дала неоспорено заключение, че същият автомобил е произведен през 1975 г.
и не е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани, вкл. не са били предвидени места
за монтаж на такива.
Вещото лице е докладвало по основната експертиза, че опасността от настъпване на
ПТП в конкретната ситуация е възникнала в момента, в който водачът на л. а. „УАЗ 469Б“ е
предприел маневра завой наляво от стария път от с. Ивански и е навлязъл на път II-73, в
лентата за движение на л. а. „Опел Вектра“.
Докладвало е, че в момента на удара между двата автомобила л.а.м.“Опел Вектра“ се е
движил приблизително със скорост от 115 км/ч /във фотоалбума скоростомерът показва
малко над 110 км/ч/, а скоростта на движение на л.а.м.“УАЗ“, с около 18 км/ч. При движение
с такава скорост водачът на л. а. „Опел Вектра“ не е разполагал с техническа възможност да
приведе управляваното превозно средство в покой, с което да избегне реализирането на
процесния удар, тъй като сумарното му време за реакция и времето за задействане на
спирачната уредба е съпоставимо близко до времето, за което е достигнал до мястото на
удара. Този извод се налагал независимо от това какви светлини са били включени на
автомобилите, както и дали преди навлизане на път II-73 водачът на л. а. „УАЗ 469Б“ е бил
спрял или не. При вариантност на изчисленията е приело, че ако л.а.м. „Опел Вектра“ се е
движил с допустимата скорост от 90 км/ч за този конкретен пътния участък, водачът също не
е разполагал с техническа възможност да приведе управляваното превозно средство в покой,
с което да избегне удара. Във възложената му допълнителна САТЕ вещото лице е изчислило
вариантите за предотвратяване на ПТП при различна скорост на движение на л. а. „Опел
Вектра“ – съответно от 70 км/ч, 90 км/ч и 118 км/ч, както и видимостта с включени или без
включени светлини на л. а. „УАЗ 469Б“. Според тези изчисления е приело, че при скорост от
118 км/ч или 90 км/ч на л. а. „Опел Вектра“ и независимо дали л. а. „УАЗ 469Б“ е бил с
включени светлини или не, водачът не е разполагал с техническата възможност да приведе
управляваното от него превозно средство в покой, с което да избегне реализирането на
процесния удар, тъй като опасната зона в тези случаи е с по-голяма дължина. ПТП е било
предотвратимо от водача на л. а. „Опел Вектра“ единствено при управление със скорост 70
6
км/ч. Съобразявайки конкретните пътни условия е извел, че съобразената скорост с
условията на видимост за водача на л. а. „Опел Вектра“ е 77 км/ч. , поради което и
действителната скорост на автомобила не е била съобразена с условията на видимост в
конкретната ситуация. Ако водачът се е бил съобразил с тях и се е движил със съобразената с
пътната ситуация и условията на видимост скорост, същият би имал възможност да
предотврати настъпването на процесното произшествие.
Изслушаната и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза е докладвала
от своя страна какви телесни увреждания са били нанесени от ПТП на участниците в нея,
вкл. периода на хоспитализация и възстановяване на всеки един от тях. Според нея Н. В. е
бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 01.06.2020 г., с поставена диагноза: оток в
дясна слепоочна област, порезни рани по главата, счупване на от 4-то до 10-о ребро вдясно с
малък преврален излив в дясна белодробна основа. А. В. е бил хоспитализиран за периода от
22.05.2020 г. до 23.05.2020 г. с диагноза: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
тилната област на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на лява лакътна става
с охлузни рани; охлузвания в поясната област, счупване на спинозния (бодилестия) израстък
на 7 шиен прешлен, като в последващ преглед е установено и изкривяване на ляво на
септума и умерено затруднение на дишането, като е препоръчана операция след 4 месеца. К.
Д. е бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г., с поставена диагноза
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение и контузия на кръста, болка в
десния крак. А. Д. е хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 26.05.2020 г. с поставена
диагноза - лекостепенно мозъчно сътресение, голяма разкъсно-контузна рана на лицето (на
челото вдясно, дясно слепоочие, дясна вежда и десен външен очен ъгъл, с липса на тъкан),
малък преврален излив в дясна белодробна основа и костодиафрагмалния синус. Всеки един
от пострадалите е търпял болки и страдания не по-силни от обичайните в момента на
получаването на уврежданията и първите дни след болничното лечение. Пострадалият Н. В.
във връзка със счупените ребра е търпял болки и страдания около 20-25 дни, които с времето
са намалявали и е имал е трайно затруднение на движението на снагата за срок не по-малък
от 2-3 месеца. Пострадалият А. В. във връзка със счупения бодилест израстък на последния
шиен прешлен е търпял силни болки за около 20-25 дни, след което постепенно са
намалявали. Имал е трайно затруднение на движението на врата за срок не по-малък от 2
месеца. К. Д. е имал временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 3
седмици. Експертът сочи, че получените рани от пострадалите ще зараснат с образуване на
белези за цял живот, които ще избледнеят с времето. Заключил е, че уврежданията им са
получени от процесното ПТП с висока степен на вероятност и се дължат на действието на
твърди и тъпи предмети.
Според решаващият въззивен състав гореустановеното от фактическа страна
предпоставя извод за частична основателност на оплакванията във въззивната жалба за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част.
На първо място следва да се посочи, че въззивната инстанция изцяло споделят
правните доводи на първоинстанционния съд в насока, че предявеният иск в случая намира
правното си основание в чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, уреждащ хипотезата на
налично съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, при която
застрахователите на последните отговарят вместо тях по силата на застрахователния
договор, така както всеки от причинителите отговаря пред увреденото лице.
Доколкото въззивникът не оспорва изводите на СГС касаещи обема на отговорността
на всеки един застраховател в хипотеза като процесната, а именно - че всеки застраховател
дължи да заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, т.к застрахованият при
него делинквент дължи такова обезщетение, а при съпричиняване когато дългът към
пострадалото лице е погасен само от единия от застрахователите същият има право на иск
срещу другите застрахователи за платеното от него до размера, за който застрахованият при
ответника водач отговаря във вътрешните отношения с другия делинквент, то спорът и пред
настоящата инстанция се концентрира до това дали при настъпване на процесното ПТП
водачът на л.а.м.“Опел Вектра“, застрахован при въззивника, е имал противоправно
поведение и дали същото е в причинна връзка с настъпилото събитие, а при положителен
7
отговор и в какъв размер е неговия принос.
Последното, предвид че в казус като настоящия основателността на предявения иск се
обуславя от степента на съпричиняване между делинквентите.
В отговор на въведените оплаквания с въззивната жалба настоящият въззивен състав
намира, че цялостният анализ на приобщените по делото доказателства изключва извод
единствено водачът на л.а.м.“УАЗ“ да е имал противоправно поведение, което да е в
причинна връзка с настъпилите и репарирани от ищеца-въззиваем вреди.
Вярно е, че по арг. от чл.300 ГПК неговото виновно противоправно поведение и
причинната му връзка с настъпилия вредоносен резултат е установено по безсъмнен начин
от влязлото в сила споразумение по НОХД № 20223630200025 по описа на РС Шумен.
Последното обаче не изключва и съпричиняване от страна на другия участник в
настъпилото ПТП, наличието на която би била основание по чл. 499, ал. 7, изр.второ КЗ за
пораждане на солидарна отговорност между застрахователите по сключена застраховка
„ГОА“ и за двата автомобила, участвали в произшествието, която е функционално
обусловена от солидарната отговорност по чл. 53 ЗЗД, щом увреждането е причинено от
неколцина.
И според настоящата въззивна инстанция от събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност, се установяват факти, които сочат процесното вредоносно събитие
- телесните увреждания на пострадалите пътници, да е настъпило както в резултат на
поведението на водача на л.а.м.“УАЗ“, така и в резултат на поведението на водача на
л.а.м.“Опел Вектра“.
Както писмените доказателства - част от материалите по развилото се досъдебно
производство, така и най-вече заключението на САТЕ установиха еднозначно, че към
момента на настъпване на процесното произшествие водачът на л.а.м.“Опел Вектра“ се е
движил със скорост над разрешената за конкретния пътен участък - приблизително 115 км/ч
при ограничение от 90 км/ч. Това му поведение безсъмнено е нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1, т.1 ЗДвП, но за разлика от първоинстанционния съд настоящата инстанция не
счита последното да е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и произтеклия от него
вредоносен резултат, т.к. сам по себе си фактът на управление на автомобила със скорост,
над разрешената в съответния пътен участък, не може да обоснове такава връзка.
Споделим е изводът на СГС обаче, че горепосоченото поведение на водача на
л.а.м.“Опел Вектра“ е и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП - освен че се е движил с
превишаваща допустимите граници скорост, релевантното за последната е, че тя е била
избрана в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП - не е била съобразена с конкретните условия на
видимост, за да бъде водачът в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие или
когато възникне опасност за движението. Така според заключението на САТЕ процесното
ПТП е било предотвратимо при управляване на л. а. „Опел Вектра“ със съобразена с пътната
обстановка скорост, която вещото лице е определило на 77 км/ч.
Предвид изложеното се налага да е налице принос и на двамата водачи, защото
процесното събитие се явява закономерна последица от извършените от тях фактически
действия и доводите в обратната насока, развити във въззивната жалба, се явяват
неоснователни.
Причина за настъпване на произшествието е извършването на забранена маневра от
страна на водачът на л.а.м.“УАЗ“ завой на ляво на пътно кръстовище, на което единия от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, без да пропусне пътното превозно
средство, което се движи по пътя с предимство, при това - в тъмната част от денонощието
без включени светлини, в нарушение на чл.70, ал.1 ЗДвП. Установи се обаче да е налице и
друга причина от обективна страна за настъпване на произшествието - управлението от
страна на водача на л.а.м.“Опел Вектра“ с несъобразена с пътната обстановка скорост, т.к. и
8
при допуснатите нарушения от водача на другия автомобил пътен инцидент не би настъпил,
ако л.а.м.“Опел Вектра“ се е движил със скорост, отговаряща на пътната обстановка - през
тъмната част от денонощието, когато видимостта на пътя е намалена и препятствията и
опасностите се възприемат до разстоянието на включените светлини /къси или дълги/, в
участък с пътно кръстовище. При шофиране с такава съобразена скорост произшествието е
щяло да бъде избегнато.
Според въззивната инстанция изложеното по-горе предпоставя извод, че поведението
на двамата водачи не е еднакво укоримо, като по-значимо за настъпване на пътния инцидент
е това на водача на л. а. „УАЗ 469Б“. Както вече се посочи, именно той е нарушил правилата
на ЗДвП, закрепени в чл.50, ал. 1 ЗДвП и чл.70, ал.1 от с.з., задължаващи водачите на ППС
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, като въпреки,
че е възприел приближаващия се към него друг л.а., движещ се по пътя с предимство, е
предприел маневрата завой на ляво, при това - движейки се през нощта и при намалена
видимост, без включени къси или дълги светлини. Именно неговото поведение е поставило
началото от веригата от факти, които в съвкупност са довели до увреждането. От друга
страна правно значимо за настъпването на ПТП-то е поведение на водача на л.а.м.“Опел
Вектра“, изразяващо се в управление на автомобила в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП - със
скорост, не съобразена с пътната обстановка.
При съобразяване на изложеното въззивната инстанция приема, че степента на
съпричиняване следва да се определи в съотношение 70% към 30% за водача на л. а. „УАЗ“,
в което съотношение и застраховалият гражданската отговорност на автомобилистите на
този водач следва да отговаря във вътрешните отношения със застрахователя на л.а.м.“Опел
Вектра“.
Затова и от заплатената от първия сума в размер на 60 000 лв. като обезщетение на
пострадалите от процесното ПТП, съотношението на участие на въззивникът е 30 % или
сумата от 18 000 лв.
По изложените съображения и поради частичната основателност на оплакванията на
въззивника за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна
част касателно конкретния принос за настъпване на вредите от поведението на всеки един от
двамата деликвенти, предвид че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента, решението
следва да се отмени в частта му, с която предявеният иск е бил уважен над сумата от 18 000
лв. до сумата от 24 000 лв. и се потвърди в останалата му част.
Сумата от главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба от 07.01.2022 г., която кани ответника за изпълнение на
паричното му задължение, до окончателното изплащане.
При този изход от спора пред въззивната инстанция присъдените разноски от
първоинстанционния съд в полза на ищеца-въззиваем следва да се редуцират, както следва:
държавна такса, съобразно уважената част от иска в размер на 720 лв., за възнаграждение на
вещото лице по СМЕ - 90 лв., за възнаграждение на вещото лице по САТЕ - 240 лв. и 610 лв.
за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител.
При частичната основателност на въззивната жалба в тежест на въззивника следва да
се поставят сторените от въззиваемата страна разноски, съобразно неуважената част на
жалбата, в размер на 2 048 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 861/17.06.2024 г., постановено по т.д .№ 172/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, ТО в частта му, с която ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“, ЕИК
********* е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК ********* на основание
9
чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата над 18 000 лв. до присъдената сума от 24
000 лв., представляваща вземане за плащане на припадащата се част от платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 22.05.2020 г., около 22, 20 ч. в
района на км. 14+565, на републикански път II-73 с посока на движение от гр. Шумен към
гр. Смядово, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
07.01.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е осъдено да му заплати
сторени разноски по делото в над сумата от 1 660 лв. до сумата от 3 512 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ,
във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД от ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК ********* против
ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“, ЕИК ********* за заплащане на сумата над 18 000 лв. до
присъдените с първоинстанционното решение 24 000 лв., представляваща вземане за
плащане на припадащата се част от платено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП,
настъпило на 22.05.2020 г., около 22, 20 ч. в района на км. 14+565, на републикански път II-
73 с посока на движение от гр. Шумен към гр. Смядово, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба на 07.01.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“, ЕИК ********* да заплати на от ЗАД
„ОЗК-Застраховане“, ЕИК ********* сумата от 2 048 лв. за платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10