№ 22341
гр. ..., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20241110100753 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от „...” ЕАД срещу С. И. И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 07.11.2023 г. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52905/2023 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на С. И. на адреса на топлоснабдения имот: гр. ... за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед на което
и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, поради което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че не е материално
легитимиран да отговаря по същите. Твърди, че не е собственик, нито вещен ползвател
на имота през процесния период. Изрично заявява, че признава размера на
претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца, с оглед което и моли съда
да не допуска поисканите от ищеца експертизи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане
на ответника в забава. Оспорва материалната легитимация на ищеца по исковете за
суми за дялово разпределение на топлинна енергия. По изложените съображения моли
1
за отхвърляне на исковете, отправя искане за присъждане на разноски.
Третото лице-помагач „...“ ЕООД (предходно наименование „...“ ООД) не е
взело становище по спора в предоставения от съда срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими. На 24.03.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52905/2023г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на
„...“ ЕАД срещу С. И. И. за заплащане на сумата 832,43 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., аб. № ..., ведно със
законна лихва за период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 95,96
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.09.2023 г., сумата
от 10,37лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. за посочения по-горе
топлоснабден имот, сумата 1,84 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 13.09.2023 г. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу
заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата
молба е депозирана в едномесечния срок.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи
факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през
исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на
процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 832,43 лева, че същата е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен
в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база
2
отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни
сметки, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния
период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната
станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода,
че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на
задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими
към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била
осъществявана от „...“ ООД, че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.
86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Спорът между страните в производството е концентриран относно наличието
на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди. В тази връзка съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, поради което отношенията между собственика и ищцовото дружество
възникват от момента, в който лицето придобие правото на собственост или
ограничено вещно право върху имота и се прекратява с изгубването на същото.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица,
свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства –
договор от 05.06.1973г. във връзка с решение на ИК на СГНС от 07.06.1971г., протокол
№ 18, статия 19, се установява, че М.М.С. се легитимира като собственик на
процесното топлоснабдено жилище – ап. .., находящо се в гр. .... По делото е
представена и изходяща от същата молба-декларация от 24.11.1998г. за откриване на
партида на нейно име за същия адрес, както и сключен договор с топлинен
счетоводител от представител на етажните собственици на бл. ..., находящ се в гр. ...,
протокол на ОС н ЕС за вземане на решение за сключванена договор с топлинен
счетоводител и списък на етажните собственици към него, подписан от М.М.С., който
протокол не е оспорен от ответника. От ангажираните в съвкупност писмени
доказателства се установява и идентичността на процесния топлоснобден имот
противно на възражението на ответника.
Не е спорно между страните, а и от представено по делото удостоверение за
наследници е видно, че ответникът С. И. е наследник на починалата на 07.04.2016 г.
М.М.С. (негова майка).
Ответникът е представил Решение № 11427/19.07.2016 г. по дело № 34159/2016
г. по описа на СРС, 92-ри състав, с което е допуснато на основание на чл. 61, ал. 2 ЗН
приемане по опис на наследство, останало от М.С. починала на 07.04.2016 г. в гр. ..., от
наследника й по закон С. И. И., в което няма права и задължения.
3
От горното съдът приема, че със смъртта на своята майка – 7.04.2016 г.
ответникът И. придобива качеството на неин наследник по закон. Действително с
посоченото решение ответникът е приел наследството на своята майка М.С. по опис,
като не е заявил пред съда това наследство да включва права и задължения.
Обстоятелството, че ответникът в качеството си на неин единствен наследник не е
посочил процесното жилище в депозираното пред районния съд писмено изявление по
чл. 61 ЗН поради незнанието си за наличието на притежавани от наследодателката му
права или поради друга причина, не представлява доказателство, че същата се е
разпоредила с правото си на собственост върху процесния топлоснабден имот. Наред с
това следва да се посочи, че това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо
още повече по въпроса дали наследодателката на ответника към 2016г. е притежавала
или не право на собственост върху процесния апартамент ап. 42. Съгласно
разпоредбата на чл. 64 ЗН при приемане на наследството по опис, наследникът е
длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да
се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството
по опис. В тази връзка следва да се изтъкне, че видно от изготвената служебна справка
за постоянен и настоящ адрес на ответника в производството, на който лично му е
връчена исковата молба за отговор от една страна, както и заповедта в производството
по ч.гр.д. №52905/2023 г., а от друга посоченият от неговата наследодателка в молба –
декларация адрес на топлоснабдения имот, както и наличният такъв в представеното
от самия него удостоверение за наследници е един и същ. Последното дава основание
на настоящия съдебен състав да приеме, че ответникът е знаел, че неговата майка е
собственик на процесния имот и непосочването му на съда, за да го впише в описа,
води до изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис,
съгласно чл. 64 ЗН, т.е. с извършеното действие ответникът е приел цялото наследство,
оставено от неговия наследодател М.М.С., в това число и процесния апартамент.
С оглед всичко изложено и при приложение на санкцията на чл. 64 ЗН
настоящият състав намира, че от страна на ищцовото дружество е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът И. е придобил право на
собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се гр. ..., ..., по силата на
наследяване след смъртта на своята майка М.С., поради което е обвързан по силата на
закона с облигационни отношения с ищцовото дружество по отношение на
доставяната до имота му топлинна енергия и следователно дължи заплащане на цената
на доставяната до имота му топлинна енергия през исковия период.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „...” ЕАД е
налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника
е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
4
енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело
№ 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата.
В настоящия случай, безспорно между страните, а и от представените по
делото от третото лице-помагач писмени доказателства – формуляр за извършен отчет,
подписан от ответника и неоспорен от същия, се установява, че до имот с аб. № ... е
доставяна топлинна енергия, като от страна на ответника изрично е признато, поради
което е обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. до процесния имот е доставено количество
топлинна енергия на обща стойност в размер на претендираната от ищцовото
дружество сума – 832,43 лв. Тази сума се претендира от ищеца като дължима разлика,
съгласно индивидуалната изравнителна справка за използване топлинна енергия –
коригирана (1012,36 лв.) и извършено от ответника през исковия период погашение в
размер на 179,93 лв., съгласно издадената фактура през исковия период и приложената
справка от ищцовото дружество.
Ето защо, съдът намира за изцяло основателен предявеният срещу С. И. И. иск
за главница за доставена ТЕ за исковия период.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „...“ ЕАД. Установява се от представените
по делото доказателства, че сградата, в която се намира жилището, описано в исковата
молба, е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че услугата е
извършвана през процесния период от „...“ ЕООД (предишно наименование „...“
ООД“). Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество по силата
на чл. 22 от Общите условия, от 2016г. е материално легитимирано да получи цената
на услугата дялово разпределение за процесния период.
От приетите по делото Договор от 09.09.2002 г., Протокол от проведено ОС на
ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на
ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен
на договор за услугата „дялово разпределение“ с „...“ ЕООД. На основание договор от
14.03.2005 г. клиентите на последното преминават към „...“ ООД като герент на
консорциум „...“, видно и от договор от 15.11.2005 г., сключен между „...“ ЕООД и СЕС
– ж.к. ..... Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда
етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
5
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Следователно противно на становището на ответника
етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„...” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Наред с
това се доказва в произвдството, че ищецът е сключил с ТЛП на 09.06.2020 г. за
отоплителен сезон 2020/2021 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ, който подлежи на автоматично продължаване за още
една година. Не са ангажирани доказателства този договор да е прекратен за
разглеждания период. Следователно за исковия период се доказва безспорно, че ТЛП е
извършвало услугата дялово разпределение в процесния имот. Ето защо съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за липса на облигационни отношения
между ЕС и ФДР от една страна, както и между ФДР и ищцовото дружество от друга
страна.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства – счетоводна справка на
ищеца, неоспорена от ответника, се установи, че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022
г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово разпределение в
общ размер на 10,37 лв., отделено като безспорно в доклада по делото. Следователно
предявеният иск за главница за дялово разпределение се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия съдът намира следното.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Ответникът навежда аргументи, че ищецът не е ангажирал доказателства
досежно датата на публикуване на сумите в сайта на топлинното дружество, поради
което и не е установено изпадането му в забава.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че за относимия исков
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. се прилагат ОУ на топлопреносното дружество,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. в сила от
1.07.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните
сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на
задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-
дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
6
сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят
падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите
условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер
на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно в случая не е
предвидено, съществуващото в ОУ от 2014 г. изтичане на срок от публикуването на
месечните дължими от клиентите суми и общата фактура, издавана след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвянето на изравнителните сметки, на
Интернет страницата на ищеца. Следователно доколкото такова условие не е
предвидено, за да изпадне клиентът в забава, то е неоснователно възражението на
ответника, че не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на фактурите в
сайта на топлинното дружество.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период в размер на претендираната
от ищеца, възлизаща на сумата от 95,96 лв., който размер не се оспорва от ответника.
Ето защо и тази искова претенция се явява основателна.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 1,84 лв., представялваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,
съдът намира следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г. давността за всяко месечно
задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от края
на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия имат
периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 27.09.2023 г., следователно към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение нито едно
от претендираните от ищеца вземания за топлинна енергия не са погасени по давност.
7
Не се установява и да са налице погасени по давност вземания за цена на
доставена услуга за дялово разпределение, доколкото вземането за м. 05.2021г. е
станало изискуемо на 01.06.2021г., респ. давността за него изтича след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 274,46 лева за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение
(определен в минимален размер от 100 лв.) от съда, а за заповедното производство –
сумата от общо 74,85 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (в
минимален размер от 50 лв.).
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по
400 лв. както в исковото, така и в заповедното производство, за което представя
доказателства. С оглед отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на същия се дължат разноски в размер на по 0,78 лв. за исковото, респективно за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „..., искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., гр. ..., дължи на „...“ ЕАД, ЕИК ... сумата от
832,43 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. ..., ..., аб. № ..., ведно със законната лихва за периода от 27.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 95,96 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 13.09.2023 г., сумата от 10,37 лв., представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до
30.04.2022 г. за посочения по-горе топлоснабден имот, ведно със законната лихва за
период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52905/2023г. по описа на СРС, 182-ри
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,84 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 13.09.2023 г.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ... на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 74,85 лева – представляваща разноски
в заповедното производство и сумата от 274,46 лв., представляваща разноски в
исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... да заплати на С. И. И., ЕГН ********** на
8
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,78 лв. – представляваща разноски в
заповедното производство и сумата от 0,78 лв. – разноски в исковото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „...“ ЕООД на
страната на „...“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9