РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501489 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е решение №260269/15.04.22г. на Пловдивския районен съд, ІХ
гр. с., постановено по гр. д. №21297/19г. в частта, с която се приема за установено по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86 ЗЗД, че В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „****, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "** *, офис сграда Л**, * офис 4, сумата от за сумата от 16 811, 97 лв. –
представляваща предсрочно изискуема главница, считано от 06.08.2020 г., по договор
за потребителски кредит № 1790910/21.03.2015 г., сключен между ответника и
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018
г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД; сумата от 1 545, 57 лв. – възнаградителна лихва за периода от
01.03.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 06.08.2020г. до окончателното й
изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 7113/02.08.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12916/2019 г. по описа
1
на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.
Жалбоподателят В. Н. Н., ЕГН ********** чрез особения му представител адв.
К. В. моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно
изложени в жалбата, и постанови друго, с което отхвърли иска.
Въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********
счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Между В. Н. Н. и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен договор
за потребителски паричен кредит № 1790910/21.03.2015г. На същата дата въз основа на
този договор В. Н. Н. е получил сумата от 20 000лв. С договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.09.2018г. “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
продало вземането си по посочения договор на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД.
Безспорно е установено, че след 01.03.2018г. жалбоподателят е спрял
плащанията по кредита. Затова кредиторът претендира установяването на дължимостта
на процесната сума.
Първото възлражение на длъжника е, че не му е съобщена извършената
цесия на вземането е затова не са настъпили последиците по чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
В приложенията към исковата молба е представен препис от уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) от 01.03.2019г. от “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, което чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
което уведомява длъжника В. Н. за извършеното прехвърляне на вземането по
договора за потребителски кредит № 1790910. Връчването на това уведомително писмо
е възложено на ЧСИ К. Павлов, който е връчил уведомителното писмо по реда на чл.
47 от ГПК, което е редовно извършено – вж. Реш. № 148/02.12.16г. по т. д. № 2072/15г.
на ВКС, І т. о.
Следователно, прехвърлянето на вземането е породило действие както спрямо
длъжника, така и спрямо третите лица.
Другото възражение на длъжника е, че изявлението на кредитора за обявяване
на вземането му за предсрочно изискуемо не е достигнало до длъжника. Тук следва да
се съобрази обстоятелството, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК кредиторът е предприел действия пред частен
съдъбен изпълнител за съобщаване на длъжника единствено по отношение на
извършената цесия, но не и за обявавене на предсрочна изискуемост на вземането.
Затова по отношение на установитлния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК следва
да намери приложение разрешението, дадено в т.2 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. д. №
2
8/17г. на ОСГТК на ВКС, според което при необявена предсрочна изискуемост преди
подаванена заявлението искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо. В настощия казус това е вноската
под № 90 за м. септември 2022г., която според погасителния план е с падежна дата
01.09.2022г., чийто оставаща част е в размер на 8 375.84лв, от които следва да се
извадят установените от счетоводната експретиза 3 290.05лв. или сумата по главницата
след приспадане на частичните плащания възлиза на 5 085.84лв., в който размер този
иска следва да се уважи, съответно първоинстанционното решение – да се потвърди, а
до пълния предявен размер от 17 349.95лв. този установетелен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли, като за разликата от посочения размер до уважения размер от
16 811.97лв.
В погасителния план е посочено, че оставащата част от задължението – извън
главницата – а това е възнаградителната лихва възлиза на 10 481.74лв. Тук също
следва да се приспадне платената лихва в размер на 8 591.23 лв. според заключението
на вещото лице и затова остатъкът е в размер на 1 890.51лв. Доколкото с обжалваното
решение е пирсъдена по – малка сума, а именно 1 545.57лв., то според забраната,
уредена в нормата на чл. 271, ал.1, изр. второ от ГПК да се утежнява положението на
жалбоподателя в тази част решението следва да се потвърди.
С отхвърлянето на установителния иск настъпва вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на предявения евентуален осъдителен иск с нов факт,
изразяващ се в уведомяване чрез получаване на препис от исковата молба от особения
представител на ответника за настъпила предсрочна изискуемост.
С оглед установената съдебна практика – Реш. № 198/18.01.19г. на ВКС, I т. о.
по т. д. № 193/2018г., Реш. № 60162/26.01.22г. по т. д. № 2482/18г. на ВКС II т. о. ако в
исковата молба е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради предвидените в договора
и закона предпоставки и това изявление е връчено на особения представител в исковия
процес на длъжника представлява надлежо уведомяване.
В случая безспорно е установено, че длъжникът не е платил повече от две
последователни вноски по кредита и според клаузата на чл. 13, ал.2, б. „а“ от Общите
условия към процесния договор за потребителски поричен кредит кредиторът има
право да обяви вземанията си по договора за предсрочмно изискуеми.
Като се вземе предвид погасената част от главницата в размер на 3 290.05лв. и
общия ú размер от 20 000лв., то остатъкът възлиза на 16 709.95лв, от който следва да се
приспадне присъдения по установителния иск остатък от 5 085.79лв. или осъдителния
иск е доказан до размера от 11 624,16лв, в който размер този иск ще се уважи, а до
пълния предявен от 17 349.95лв. – ще се отхвърли.
С оглед изхода на делото въззивникът дължи на възизваемата страна
3
разноските, направени във въззивното разглеждане на делото в размер на 1 757.98лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260269/15.04.22г. на Пловдивския районен съд,
-ти
ІХ гр. с., постановено по гр. д. №21297/19г. в частта, с която се приема за установено
по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86 ЗЗД, че В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "***, офис сграда Л***, ет**, сумата от 5 085.79 (пет хиляди и
осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки), по договор за потребителски
кредит № 1790910/21.03.2015 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и сумата от 1
545, 57 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 06.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед № 7113/02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12916/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
граждански състав.
-ти
ОТМЕНЯ решение №260269/15.04.22г. на Пловдивския районен съд, ІХ гр.
с., постановено по гр. д. №21297/19г. в частта, с която се приема за установено по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86 ЗЗД, че В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***, дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. "** № *, офис сграда **, ет. **, по договор за потребителски кредит №
1790*/21.03.2015 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” за разликата от 5 085.79 (пет
хиляди и осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки) до 6 811.97 (шестнадесет
4
хиляди осемстотин и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки) и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "***, офис
сграда *** за признаване за установено, че В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П**,
ул. „*** дължи по договор за потребителски кредит № 1790910/21.03.2015 г., сключен
между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция
за събиране на вземания” за разликата от 5 085.79 (пет хиляди и осемдесет и пет лева и
седемдесет и девет стотинки) до 16 811.97 (шестнадесет хиляди осемстотин и
единадесет лева и деветдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. "***, офис сграда Л., ет.** сумата 11 624,16 (единадесет хиляди
шестстотин двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки) дължими по договор за
потребителски кредит № 1790910/21.03.2015 г., сключен между ответника и
“Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018
г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на
вземания”, ведно със законнаталихва от 27.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 1 757.98 (хиляда седемстотин петдесет и седем лева и деветдесет и
осем стотинки) разноски направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5