№ 4595
гр. Варна, 07.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501983 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл.
Варна, общ. А..., гр. И..., съдебен адрес: гр. Б..., ул. „Г... Г...“ № 18, ет. 3, чрез
пълномощник адв. М. П. – БАК, въззивна жалба вх.№69421/08.08.2025г.,
срещу Решение № 2468/30.06.2025г. по гр. дело № 14085/2022г. по описа на
РС- Варна, 40-ти с-в, в частите, с които са отхвърлени предявените искове
срещу Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна, пощенска
кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната на
Република България, гр. София, ул. „Д... И...“ № 3, представлявано от старши
юрисконсулт Д. П., за заплащане на сумата от 9377,43 лева, представляваща
разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за
прослужени 20 г. на военна служба, цялото в размер на 41 108 лева и
изплатените по личната му банкова сметка на 14.10.2022 год. 31 730.57 лева с
основание прихващане/удръжка за разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на неизпълнения
удължен срок на договора за военна служба от 01.09.2022 г. до 15.06.2026 г.
след завършено задочно обучение в Професионалния старшински колеж към
ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ на основание чл. 260, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 145, ал. 1,
т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № Н-11/29.10.2020 г. и Справка с рег. №
6704/25.08.2022 г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 година /момента
на удържането й от дължимото му парично обезщетение за прослужени 20
години на военна служба при прекратяване на служебното му
правоотношение/до окончателното й изплащане, както и искът за заплащане
на разликата над 14 967, 96 лева до 49 109,71 лв., представляваща неизплатено
обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до
31.08.2022 г., както и искът за заплащане на лихва за забава върху посочената
1
главница в размер на 736,02 лева за процесните периоди.
В жалбата се излага от въззивника Н., че решението в атакуваните части
е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно
приложение на закона. Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че е
ирелевантно подписаното между страните допълнително споразумение, което
посочва в кои случаи се дължи възстановяване на разходите за обучението на
военнослужещия. Оспорва и по размер претендираните разходи, като счита, че
следва да бъде взет предвид установения такъв в разплащателните ведомости,
а не посочения от ищеца. поради това и претендира да бъде осъден ответника
да заплати и незаконосъобразно удържаните разходи за обучението му в
размер на 9 377,43 лв. Счита, че решението е незаконосъобразно и в частта, с
която е прието, че правната квалификация на иска е по чл.203 ал.3 ЗОВСРБ
/отм./, по която е уредено превишаване на общата продължителност на
служебното време, при която се дължи заплащане на допълнително
възнаграждение работа в специфични условия. Счита, че исковете следва да се
квалифицират по чл.203 ал.2 ЗОВСРБ /отм./ - за превишение на нормалното
служебно време, но в рамките на увеличената продължителност на
служебното време за месеца. Сочи, че в този смисъл е и установената трайна
практика на ОС-Б..., както и на ВКС. Поради неправилната правна
квалификация е възприет и неправилен вариант от експертизата на вещото
лице. Твърди се, че налице неспазване на задължителните указания на
Тълкувателно решение №6/2017г. на ОСГК на ВКС. Моли решението да бъде
отменено в атакуваната част и искът за заплащане на извънреден труд изцяло
уважен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемото Военно формирование 32140 – Варна с адрес в гр. Варна,
пощенска кутия, 194 като част от структурата на Министерство на отбраната
на Република България, чрез старши юрисконсулт Д. П., с който отговор
жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди, че възстановяване на
разходите за обучение се дължи от въззивника, тъй като с допълнително
споразумение не могат да се игнорират императивни законови разпоредби.
Затова и уговорката в допълнителното споразумение е нищожна. Счита, че
решението в останалата си част също е законосъобразно, позовавайки се на
изчерпателно изброена съдебна практика. Моли да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима. Доказателствени
искания не са направени. Жалбата следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№69421/08.08.2025г.,
подадена от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. Варна, общ. А..., гр. И...,
съдебен адрес: гр. Б..., ул. „Г... Г...“ № 18, ет. 3, чрез пълномощник адв. М. П. –
БАК, срещу Решение № 2468/30.06.2025г. по гр. дело № 14085/2022г. по описа
на РС- Варна, 40-ти с-в
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1893/2025г. на ОС-Варна за
22.10.2025г. от 9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3