№ 389
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501675 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260005 от 04.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 6500/2020 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 24-ти състав, е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. и Т. Г. Г. против
Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
жилище с идентификатор 68134.1005.186.1.72, с адрес: гр. ***, район ***, ж.к. „***“, бл.***,
вх.*, ет.*, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в имот с
идентификатор 68134.1005.186 съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на
гр.София, одобрени със заповед № РД-18- 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на
АГКК, с брой нива на обекта - едно, с площ от 136,30 кв. м., с прилежащи части: мазе №6 с
площ от 6,60 кв.м. и 6,280% идеални части от общите части на сградата, при съседи на
жилището: на същия етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.64, под обекта: имот с
идентификатор 68134.1005.186.1.71, над обекта - имот с идентификатор 68134.1005.186.1.65,
имот с идентификатор 68134.1005.186.1.67 и имот с идентификатор 68134.1005.186.1.73,
представляващ апартамент № 72, със застроена площ от 129,25 кв. м., състоящ се от: четири
стаи, кухня, баня - клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с
мазе № 6, със застроена площ от 6,60 кв.м., заедно с 6,280% ид. части от общите части на
сградата и 0,682% ид. части от правото на строеж върху УПИ I, с площ от 8 500 кв.м., стар
парцел I, от квартал 133д по плана на гр. София, местност „***“, при съседи на апартамента:
отгоре - апартамент №73, отдолу - апартамент №71, от север - двор и вход „Ж“, от юг -
1
апартамент № 64, от изток - двор и от запад - асфалтиран двор, и съседи на мазето: от запад -
улица, на юг - мазе № 4, на север - мазе № 5 и на изток - коридор на основание давностно
владение за периода 28.12.2009 г. – 07.07.2020 г., като с решението са разпределени и
разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищците С. Г. Г. и Т. Г. Г. с доводи за неправилност. Оспорват се
изводите на съда с които е прието, че не е налице владение за процесния период, тъй като
липсва субективния му елемент. Твърдят, че в процеса не е оборена презупцията на чл.69 от
ЗС. Неправилно съдът е приел, че са държатели на имота. Поддържа се, че след като са
налице двата елемента на владението – период от време и упражняване на фактическата
власт, както и намерението за своене, са придобили правото на собственост върху имота и в
този връзка молят решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковата
претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
Въззиваемите Б. Й. Ф. и К. С. Ф., чрез процесуален представител оспорват жалбата, като
неоснователна и моля за потвърждаване на решението. Излагат доводи, че правилно съдът е
приел, липса на субективния елемент на владението и поради това е отхвърлил исковата
претенция. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба е предявен иск от С. Г. Г. и Т. Г. Г. против Б.
Й. Ф. и К. С. Ф. с правно основание чл.124 от ГПК, като се твърди, че ищците са
собственици на недвижим имот с идентификатор 68134.1005.186.1.72, с адрес: гр. ***, район
***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, представляващ апартамент № 72, със застроена площ от
129, 25 кв. м., състоящ се от: четири стаи, кухня, баня - клозет, мокро помещение, предверие,
коридори и три балкона, заедно с мазе № 6, със застроена площ от 6, 60 кв. м., заедно с 6,
280% ид. части от общите части на сградата и 0, 682% ид. части от правото на строеж върху
УПИ I, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода 28.12.2009 г. до
датата на подаване на исковата молба - 07.07.2020 г. Поддържат, че за същия имот,
ответниците са се снабдили с констативен акт за собственост по реда на чл.35 от ЗЖСК и
оспорват тяхната собственост. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че процесният имот е собственост на ищците.
Ответниците Б. Й. Ф. и К. С. Ф. оспорват иска като твърдят, че между страните е бил налице
идентичен съдебен спор, относно който е образувано гр.д. № 10990/2009 г. по описа на СГС,
приключило с решение № 180 от 19.12.2019г. на ВКС I ГО относно предходен период
м.12.1995 г. – м.12.2005 г. Оспорват твърдението, че за ищцата е започнала да тече нова
придобивна давност и към настоящия момент същата е изтекла. Поддържат, че няма как в
хода на висящ процес да е изтекла нова давност – чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД. Отделно от това се
2
твърди, че ищците са държатели на имота, а не владелци и молят иска да бъде отхвърлен.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали по отношение на
ищците е налице фактическия състав на института на придобивната давност, намира
следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:
Не се спори между страните конкуренцията на вещните права върху процесния имот.
Ищците се легитимират като собственици на имота посредством констативен нотариален
акт за придобиване на недвижим имот по давност № 77, том 9, рег. №14056, дело
№1507/2009 г. от 28.12.2009 г. по описа на нотариус с рег.№ 040 на НК, с който първият
ищец е признат за собственик на основание давност изтекла на 15.12.2005 г. /съгласно
нотариален ат за поправка на нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност
акт №23, том 1, рег. № 711, дело № 18/22.01.2010 г./ на 8500/20595 идеални части от следните
недвижими имоти: процесния недвижим имот и подземни гаражи № 9 и № 10, както и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давност акт №
140, том 6, рег. № 39303, дело № 1011/2016 г. по описа на нотариус с рег. №274 на НК, с
който ищците са признати за собственици на основание давност в режим на СИО върху
12095/20595 идеални части от процесния недвижим имот. Ответниците пък Б. Й. Ф. и К. С.
Ф. се легитимират като собственици на същия имот, посредством нотариален акт за
собственост на жилище, построено от ЖСК „Български художник“, том 2, рег. № 9462, дело
№ 275/2009 г. от 01.10.2010 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК, с който първият
ответник е признат за собственик на процесния недвижим имот.
Пред първоинстанционният съд са разпитани двама свидетели. Свидетеля С. Г. установява,
че живее от м.май 1994 г. на адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.* и са били първото
семейство, което се е нанесло в този голям комплекс, като по този начин са се запознавали с
последващите живущи. През 1995 г. свидетелят се е запознал с първия ищец, а през 1996 г. с
втория, като от тогава те живеят в процесния имот и до сега. Посочва, че са особено близки
и се виждат всеки ден, като през целия този период не е видяла някой друг да идва в имота
или да претендира, че е негов собственик. Установява, че за процесния период от 1995 г. до
сега са правили два или три ремонта на жилището. На вратата на апартамента има табела с
двете имена на ищците и имената на техните две деца. Свидетелят посочва, че от ищците
знае, че апартамента е техен, като парите осигурил бащата на С.. Свидетеля С. С. пък
установява, че също има имот в същия блок на седмия етаж и познава ищците от 2003 г. като
съседи. От тогава до сега се виждат всеки месец със С., защото отчита тока. Установява, че
от 2003 г. до сега ищците живеят в процесния имот. Свидетелят посочва, че е присъствал на
всички събрания на етажната собственост, но никога на тях не се е явявало лице, което да
претендира за процесния имот. Сумите за апартамента, събирани от етажната собственост,
са заплащани от ищците.
Пред настоящата въззивна инстанция е разпитан свидетеля П., който установява, че
3
процесния имот е бил от квотата на Б. и за периода от 2008 год. до сега не е владял, нито е
имал намерение да го владее. Няма нинекви претенции към него. Установява, че имота се
владее от С. и Т. като собственици от 1994 год. Свидетеля никога не е сключвал договори
със собствениците.
Молбата на ищеца, депозирана по гр.д.18345/06 год. по описа на СРС, с която по същество
се правят признания, че е държател на имота се явява ирелевантна за настоящето
производство и не следва да се обсъжда и цени. Посоченото доказателства е събрано в друго
производство, имащо за предмет друг период, поради което е несъотносимо към настоящето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да може да бъде придобит един недвижим имот по давност в общия случай следва да е
налице непрекъснато владение в продължение на 10 годишен период от време. В чл.68 от ЗС
се съдържа определение на владението. То е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично и чрез другиго, като своя. Обективният признак на
владението - упражняването на фактическа власт върху веща изисква тази власт да се
изразява в установено трайно и пълно владение върху вещта. Субективният признак на
владението - изисква да се държи вещта, като своя постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване съдържанието на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Придобивната давност е
юридическо събитие, като юридически факт и представлява сравнително лесно средство за
доказване на правото на собственост.
Изтеклата придобивна давност е способ за придобиване правото на собственост върху
недвижим имот. Сложният продължителен фактически състав на придобивната давност би
се осъществил и тази последица настъпва, и то по право без да е нужно владелецът да
предприема други действия, като например да се снабди с нотариален акт по
обстоятелствена проверка, като в разглеждания случай това даже е сторено от ответника
физическо лице.
В настоящия случай от разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът кредитира
като придобити непосредствено, чрез лични наблюдения, се установиха и двата елемента на
сложния фактически състав на придобивната давност. Ищците са упражнявал фактическата
власт върху имота с индентификатор 68134.1005.186.1.72 да процесния период 28.12.2009 г.
– 07.07.2020 г., като са се снабдили с констативен акт по обстоятелствена проверка. Също
така се установи и намерението им за своене. Ползвали са имота като свой, като извършили
няколко ремонта, на вратата на апартамента стояла табела с двете имена на ищците и
имената на техните две деца. Също така С. е участвала в живота на етажната собственост,
именно в качеството си на собственик на имота. Не се установи по делото това владение да
е било смущавано или прекъсвано от някого, а напротив – било е явно и ясно демонстрирано
пред околните. Всичко това се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
4
Неоснователни са доводите на ответниците, че владението е било прекъснато, поради водено
срещу тях съдебно производство. Това е така, тъй като висящо производство по предявен
иск с правно основание чл.38а от ЗЖСК не води нито до спиране, нито до прекъсване на
придобивната давност, текла в полза на ответника по този иск. Съгласно чл.115, б.„ж“ от ЗЗД
давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането, а съгласно чл.116, б.„б.“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. Тези правила за погасителната давност са
съответно приложими и за придобивната давност - чл. 84 ЗС. С оглед на това придобивната
давност спира да тече при наличие на предявен петиторен иск за имота и съответно само
такъв иск /установителен иск за собственост или ревандикационен иск/, при това успешно
проведен, прекъсва придобивната давност. В този смисъл са: Решение № 401 от 12.01.2012 г.
по гр. д. № 895/2010 г. на І г.о., Решение № 39 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 3611/2015 г. на
ІІг.о. и др. Искът по чл.38а ЗЖСК не е петиторен, с него не се защитава правото на
собственост върху имота и затова не може да има сочения ефект.
От друга страна, съгласно задължителната практика на ВКС, формирана в решения по
чл.290 от ГПК, давността се прекъсва с предявяване на иска, само ако той е насочен от
собственика към лице, което се позовава на придобивна давност. В обратната хипотеза - на
иск, предявен от владелеца, разпоредбата не намира приложение, тъй като ищецът не може
сам да прекъсне собствената си придобивна давност. В този случай давността продължава да
тече и по време на процеса и ако е изтекла към момента на приключване на устните
състезания, следва да се съобрази от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК като факт, настъпил
след предявяване на иска и имащ значение за спорното право.
На следващо място спрямо ищците в настоящето производство няма влязло в сила решение
или да е издаван изпълнителен лист по чл.38а ЗЖСК за предаване на владението върху
процесния имот, т.е. срещу тях не е образузано изпълнително дело. Те се явяват трети лица
за образуваното изпълнително производство по изп.д.328/09 год. по описа на ЧСИ А..
Ищеца Г. се явява трето лице, което е в имота и го владее преди подаване на исковата молба
по воденото дело с правно основание чл.38а ЗЖСК и спрямо него решението няма правна
сила. В т.1 от ТР № 3/15 год. от 10.07.2017 год. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че правното
положение на третото лице, което е придобило владението върху имота преди завеждането
на делото, по което е постановено изпълняемото решение, е различно. Това лице не може да
бъде обвързано от постановеното по делото решение по силата на чл.226, ал.3 ГПК. По
отношение на него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително
основание, което води и до невъзможност за реализирането им чрез производството по
принудителното изпълнение по аргумент на обратното от чл.523, ал.1 ГПК. За да не може да
се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди завеждане на делото
владение върху имота, като е без значение дали третото лице има права върху него и дали те
са противопоставими на взискателя. Това следва от обстоятелството, че установените с
изпълнителното основание права на взискателя не обвързват третото лице, за разлика от
хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, където такава обвързаност се предполага на основание чл.
226, ал. 3 ГПК.
5
На самостоятелно основание по делото се установи, че ищцата С. Г. не е била страна по
предявения иск по чл.38а ЗЖСК, поради което спрямо нея не е прекъсвана давността. Когато
фактическата власт върху чужд имот се упражнява без правно основание от две или повече
лица е налице съвладение. Правната теория и практиката на ВКС /решение № 753/4.11.2010
г. по гр. д. № 1536/2009 г., ВКС, І г.о./ приемат, че съвладението е общо упражняване на
фактическа власт от две и повече лица с намерение за своене за себе си и за другите
съвладелци, но всеки един от съвладелците е самостоятелен владелец, включително и по
отношение на другите съвладелци. Затова той може да защитава владението на цялата вещ
от трети лица. Отделният владелец може да бъде лишен от владението, респ. владението му
да бъде прекъснато чрез предявяване иск за собственост, без да се засяга владението на
останалите съвладелци. За всеки един от съвладелците, владението произвежда напълно
самостоятелно действие. Следователно когато съпрузи са съвладелци и владението на
единия от тях е прекъснато с предявяване на иск за собственост, това обстоятелство не
рефлектира върху владението на другия съпруг и съответно върху течението на срока на
придобивната давност в негова полза. Към хипотеза на съвладение, осъществявано от
съпрузи са неприложими нормите, уреждащи разпореждането с вещни права, притежавани в
режим на бездялова съпружеска имуществена общност и прекъсване или изгубване на
владението от единия съпруг не рефлектира върху продължаващото владение на другия
съпруг.
Всичко изложено мотивира настоящия състав да приеме, че ищците са придобили правото
на собственост върху процесния недвижимим имот, като са упражнявали фактическата
власт, с намерението да го своят за периода 28.12.2009 г. – 07.07.2020 година.
Поради несъвпадение на правните изводи на настоящият въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявения установителен иск да бъде уважен.
С оглед изхода на спора пред въззивният съд, въззиваемите следва да бъдат осъдени да
заплатят на С. Г. Г. и Т. Г. Г., разноски в размер на 615 лева, представляващи заплатена
държавна такса, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260005 от 04.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 6500/2020 год. по
описа на Софийски градски съд, ГО, 24-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г.
и Т. Г. Г. против Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ жилище с идентификатор 68134.1005.186.1.72, с адрес: гр. ***, район ***,
ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, И ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от
6
ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗС, по отношение на Б. Й. Ф. и К. С. Ф., че С. Г. Г. и Т. Г. Г.
са собственици на основание давностно владение, осъществено за периода 28.12.2009 г. –
07.07.2020 година на недвижим имот, представляващ жилище с идентификатор
68134.1005.186.1.72, с адрес: гр. ***, район ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*, ет.*, който
самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в имот с идентификатор
68134.1005.186 съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени
със заповед № РД-18- 108/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с брой нива на
обекта - едно, с площ от 136,30 кв. м., с прилежащи части: мазе №6 с площ от 6,60 кв.м. и
6,280% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището: на същия
етаж: имот с идентификатор 68134.1005.186.1.64, под обекта: имот с идентификатор
68134.1005.186.1.71, над обекта - имот с идентификатор 68134.1005.186.1.65, имот с
идентификатор 68134.1005.186.1.67 и имот с идентификатор 68134.1005.186.1.73,
представляващ апартамент № 72, със застроена площ от 129,25 кв. м., състоящ се от: четири
стаи, кухня, баня - клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с
мазе № 6, със застроена площ от 6,60 кв.м., заедно с 6,280% ид. части от общите части на
сградата и 0,682% ид. части от правото на строеж върху УПИ I, с площ от 8 500 кв.м., стар
парцел I, от квартал 133д по плана на гр. София, местност „***“, при съседи на апартамента:
отгоре - апартамент №73, отдолу - апартамент №71, от север - двор и вход „Ж“, от юг -
апартамент № 64, от изток - двор и от запад - асфалтиран двор, и съседи на мазето: от запад -
улица, на юг - мазе № 4, на север - мазе № 5 и на изток - коридор.
ОСЪЖДА Б. Й. Ф. и К. С. Ф. да заплатят на С. Г. Г. и Т. Г. Г. разноски в размер на 650 лева,
на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7