№ 1051
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220100865 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За ищцовото дружество „Евролийз ауто“ ЕАД - редовно призовано, не
изпращат законов или процесуален представител. Постъпила молба с вх. №
14274/11.07.2022 г. от ищцовото дружество, с която изразяват становище по
хода делото и съществото на спора. С молбата са представени писмени
доказателства в 5 пункта и са направени искания.
Ответницата Т. ИВ. Г. - редовно призована чрез пълномощника си, се
явява лично и с адв. П.Г. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен с ОИМ.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Категорично заявявам, че автомобилът е върнат доброволно на
ищеца от моята доверителка, а не на „Глобо груп“ и затова съм представил
1
приемо-предавателен протокол с ОИМ.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 02.09.2016 г. между
"ЕВРОЛИИЗ АУТО" ЕАД като лизингодател и Т. ИВ. Г. с ЕГН **********,
като лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг с
№05016561/00001 от 02.09.2016 г. Въз основа на договора е възникнало
валидно облигационно правоотношение между страните, което представлява
и търговска сделка по смисъла на чл. 286 и чл. 287 от ТЗ. Предмет на
договора е предоставянето на лизинг на МПС лек автомобил Марка и модел:
FORD EcoSport, шаси WF0BXXMRKBGR64679, двигател GR64679,
изключителна собственост на "ЕВРОЛИЙЗ АУТО1’ ЕАД.
По силата на този договор ищцовото дружество е предоставило на Т.
ИВ. Г., с ЕГН ********** лизинговия обект, за възмездно ползване при
заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в
Договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия, Тарифа
за таксите, събирани от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД по Договори за финансов
лизинг и погасителен план. По силата на лизинговия договор
лизингополучателят се е задължил да заплаща ползването на гореописания
автомобил разсрочено на 60 /шестдесет/ лизингови вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора, в който са посочени
стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.
Съгласно т.2. от договора Лизингополучателят заплаща на
Лизингодателя периодични лизингови вноски, съгласно Погасителен план,
представляващ неразделна част от Договора. Всяка лизингова вноска включва
главница и лихва.
Твърди се, че незаплатените лизингови вноски съгласно погасителния
план са общ в размер на 4134.17 лева, подробно описани по периоди.
Съгласно т.2.11. от договора в случай на забава на плащането на
лизингова вноска с повече от 5 /пет/ дни Лизингополучателят дължи
неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума,
дължима за периода на забавата, изчислена от датата, на която сумата
първоначално е станала изискуема. Неустойката за забава е в общ размер на
44.43 лева, включваща:
2
Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж
01.09.2019г., която е погасена на 23.12.2019г., т.е. с 112 дни забава - 13.94 лв.;
Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж
01.10.2019г, която е погасена на 30.01.2020г., т.е. с 120 дни забава - 16.24лв.
Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж
01.11.2019г., която е погасена на 17.02.2020г.. т.е. с 107 дни забава - 14.25лв.
Съгласно т.2.21. от лизинговия договор Лизингодателят, в качеството си
на собственик, задължително застрахова Имуществото в посочена от него и
приемлива за Лизингополучателя застрахователна компания. В изпълнение на
това задължение представляваното от мен дружество е сключило
застрахователни договори за „Каско на МПС“ /Пълно автокаско/ и
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. В т.13.1. от Общите условия
е предвидено, че до датата на прехвърляне на правото на собственост върху
Имуществото Лизингополучателят се задължава да заплаща на
Лизингодателя всички дължими разходи по застрахователните договори, в
т.ч. застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на
Договора съгласно предпоставките и изискванията на Общите условия.
Длъжникът дължи на представляваното от мен дружество сумата от 1288.92
лева, представляващи както следва:
Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 2, падеж 08.11.2019 г. в размер на 155.07лева.
Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 3, падеж 08.02.2020 г., в размер на 320.41 лева.
Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 4, падеж 08.05.2020 г., в размер на 320.41 лева.
Застрахователна премия по полица № 03060576790 (Каско на МПС),
вноска 1, падеж 08.08.2020 г., в размер на 256.34 лева.
Застрахователна премия по полица № 11120002002192 (Гражданска
отговорност), вноска 1, падеж 18.08.2020 г., в размер на 236.69 лева.
Съгласно т. 13.1 от ОБЩИ УСЛОВИЯ на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД -
гр. София по договори за финансов лизинг (ОУ) лизингодателят. в качеството
си на собственик, застрахова имуществото в посочена от него и приемлива за
лизингополучателя застрахователна компания. Застрахователните договори се
3
сключват за срок от 1 /една/ или повече години и се подновяват от
Лизингодателя, като до датата на прехвърляне на правото на собственост
върху Имуществото на Лизингополучателя, същото следва да има валидни
застраховки при избрания застраховател. До датата на прехвърляне на
правото на собственост върху Имуществото Лизингополучателят се
задължава да заплаща на Лизингодателя всички дължими разходи по
застрахователните договори, в т.ч. застрахователните премии по сключените
застраховки през целия срок на Договора съгласно предпоставките и
изискванията на настоящите Общи условия.
Съгласно т. 12.2 буква „г“, от Общите условия приложими към
договора през срока на договора лизингополучателят заплаща всички разходи
произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове, касаещи
ползването на имуществото в страната и собствеността върху него, като в
това число се включва и данък МПС. Лизингополучателят дължи на
представляваното от мен дружество местен данък за МПС за 2020г. в размер
на 86.72 лева.
Съгласно т.9.8. от Общите условия по договора при неизпълнение от
страна на Лизингополучателя на Договора и/или на Общите условия,
Лизингодателят има право да предприеме всички законни действия, за да
преустанови временно ползването на Имуществото от Лизингополучателя. В
този случай всички разходи, свързани с изземването и транспортирането на
Имуществото до посочения от Лизингодателя адрес, където същото ще бъде
съхранявано, са за сметка на Лизингополучателя, като Лизингодателят
префактурира на Лизингополучателя сумата, дължима от Лизингодателя на
специализираната в тези дейности фирма, на която са възложени действията
по временното преустановяване ползването и изземване на Имуществото,
респ. неговото транспортиране. В тази връзка Лизингополучателят дължи
696.00 лева /префактурирани/ относно изземването и преустановяване
ползването на актива по договора.
Твърди се, че до момента претендираните суми не са платени от
лизингополучателя, поради което за „ЕВРОЛИЙЗ ДУТО“ ЕАД възниква
правен интерес за предявяване на тази претенция по съдебен ред.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че Т. ИВ. Г. с ЕГН **********, дължан на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО ” ЕАД сумата
4
от 6250.24 лева, която включва изискуеми неплатени лизингови вноски -
4134.17 лева, а именно:
-Тридесет и девета лизингова вноска с падеж 01.12.2019г. в размер на
515.97 лв.;
-Четиридесета лизингова вноска с падеж 01.01.2020 г. в размер на
516.13 лв.;
-Четиридесет и първа лизингова вноска с падеж 01.02.2020 г. в размер
на 516.43 лв.;
-Четиридесет и втора лизингова вноска с падеж 01.03.2020 г. в размер на
516.76 лв.;
-Четиридесет и трета лизингова вноска с падеж 01.04.2020 г. в размер на
516.74 лв.;
-Четиридесет и четвърта лизингова вноска с падеж 01.05.2020 г. в
размер на 517.05лв.;
-Четиридесет и пета лизингова вноска с падеж 01.06.2020 г. в размер на
517.37 лв.;
-Четиридесет и шеста лизингова вноска с падеж 01.07.2020 г. в размер
на 517.72 лв.
-1288.92 лева - незаплатени суми за застраховките на лизинговия
автомобил:
-Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 2, падеж 08.11.2019 г. в размер на 155.07 лева.
-Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 3, падеж 08.02.2020 г., в размер на 320.41 лева.
-Застрахователна премия по полица № 03060493266 (Каско на МПС),
вноска 4, падеж 08.05.2020 г., в размер на 320.41 лева.
-Застрахователна премия по полица № 03060576790 (Каско на МПС),
вноска 1, падеж 08.08.2020 г., в размер на 256.34 лева.
-Застрахователна премия по полица № 11120002002192 (Гражданска
отговорност), вноска 1, падеж 18.08.2020 г., в размер на 236.69 лева.
-44.43 лева - неустойки за забава на плащане на лизингови вноски:
-Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж
5
01.09.2019г„ която е погасена на 23.12.2019г., т.е. с 112 дни забава - 13.94 лв.;
-Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж 01.10.2019
г., която е погасена на 30.01.2020г., т.е. с 120 дни забава - 16.24 лв.
-Неустойка за забавено плащане на лизингова вноска с падеж
01.11.2019г., която е погасена на 17.02.2020г., т.е. с 107 дни забава - 14.25лв.
-86.72 лева - представляващи данък ПС за 2020 г. заплатен от
Лизингодателя;
-696.00 лв. - представляваща сума за връщане на актива, който не е
върнат в срок, както и законната лихва върху претендиралата сума от датата
на подаване на заявлението, направените разноски по заповедното
производство в общ размер на 275.00 лв., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№197/2022г. по описа на PC Пазарджик.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който изразяват становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция, поради следните твърдения.
Не се спори, че между страните е съществувал сключен договор за
финансов лизинг.
Твърди се, че ответницата е спряла плаща лизинговите вноски от месец
декември 2019 година поради влошаване на финансовата обстановка в
България и Ковид-пандемията и на 26.05.2020 г. същата е върнала лизинговия
автомобил на лизингодателя.
В Договорът за лизинг е отбелязан срок на лизинга 60 месеца
(погасителен план),но следва да се тълкува тази клауза като срок, уговорен в
полза на лизингополучателя - лизингов период, през който са дължими
лизинговите вноски за автомобила, след който срок и при изплащане на
всички лизингови вноски и други дължими плащания, се поражда правото на
лизингополучателя да иска прехвърляне на собствеността върху автомобила.
Изтичането на този 60-месечен срок, в който срок до 12,2019г. лизинговите
вноски са платени (твърдение в обратния смисъл няма), не води до
6
прекратяване на договора за лизинг. Договора предвижда, че договорът може
да бъде прекратен при изтичане на всички срокове на финансовообвързания
лизинг по всички поръчки за доставка, представляващи неразделна част от
договора. Редакцията на тази клауза означава, че изтичането на 60-месечния
срок не води до автоматично прекратяване на договора, а до възможност той
да бъде прекратен. Тъй като това е възможност за всяка от страните, за
прекратяването на договора за лизинг се изисква изрично изявление в този
смисъл от някоя ог страните. Изявление на лизингодателя за прекратяване на
договора за лизинг няма,съгласно чл.16.3. от общите условия. Поради това
ответната страна счита, че независимо,че е спряла плащания преди срока
уговорен в договорът за лизинг не се прекратява автоматично .
Твърди се, че според общите условия към договора, прекратяването на
договора при неизправност на едната страна, става с писмено уведомление,
отправено от изправната до неизправната страна, изпратено на посочения
адрес за кореспонденция. Това означава, че за да се породи прекратителния
ефект на бездействието на лизингополучателя и свързаното с това задължение
за връщане на автомобила, следва лизингодателят да е отправил до него
писмено уведомление за прекратяването на договора. Доказателства за такова
уведомление от лизингодателя до лизингополучателя не са представени по
делото с исковата молба. Точно обратното, лизингодателят е продължил да
извършва застрахователни и данъчни плащания за автомобила за сметка на
лизингополучателя, което означава, че той не е третирал лизинговия договор
като прекратен,а лизингополучателя е върнал автомобила на 26.05,2020г. за
което е съставен Приемо-Предавателен Протокол.
Твърди се, че при така изложените обстоятелства, че договорът за
лизинг е бил действащ до връщането на лизинговата вещ на 26.05.2020 г.
всички плащания по него са били за сметка на ответника. До тази дата
претенцията на ищеца е основателна, но след тази дата претенцията на
ищцовото дружество е неоснователна.
Твърди се, че договорът за лизинг не е прекратен. Не са представени и
доказателства, че за периода след декември 2019 г., до предаването на
автомобила, лизингодателя се е противопоставял на ползването на
автомобила от лизингополучателя или че е искал връщането на вещта.
Действията на ищеца са в обратния смисъл - като лизингодател, в изпълнение
7
на договора той е продължил да извършва застрахователни и данъчни
плащания за сметка на лизингополучателя. Това означава, че самият
лизингодател е разглеждал договора като действащ, а не като прекратен.
Горното обуславя извод за неоснователност на иска в тази му част.
Тъй като договорът не е прекратен съгласно общите условия (чл.16.3.) и
ответницата е върнала лизинговия автомобил по нейна инициатива, не следва
да дължи сумата 696 лева представляваща сума за връщане на актива, който
не е върнат в срок.
Моли се съдът да остави без уважение исковата молба подадена от
„ЕВРОЛИЙЗ АУТОЕАД с ЕИК-********* в частта за дължими лизингови
вноски от дата 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. в общ размер на 1035,09
лева,както и за платени застрахователни премии за дати 08.08.20201. и
18.08.2020 г. в общ размер на 493.03 лева, както и за сумата 696 лева
представляваща сума за връщане на актива, който не е върнат в срок срещу
ответницата, като неоснователна и недоказана.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 345 от ТЗ.
Съдът УКАЗВА, че доказателствената тежест е изцяло на ищцовата
страна, която следва да установи наличието на процесуалните предпоставки
за допустимостта на положителния установителен иск, а именно, че е
проведено заповедно производство между същите страни, с предмет
идентичен с предявения по исковото производство и подадено в срок от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
На следващо място да установи основанието, на което претендира
своето вземане, а именно облигационно отношение, почиващо на договор за
лизинг на МПС. Следва да установи, че е изправна страна по така създадените
между него и ответника договорна връзка.
В тежест на ищеца е да установи вземането си по размер и да установи
неговата изискуемост.
Ответникът следва да установи възраженията си.
8
АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото днес докладваната
молба от ищцовата страна с вх. № 14274/11.07.2022 г., ведно с преписи на
следните писмени документи: Платежно нареждане от 11.09.2020 г.; Опис на
данъци за 2020 г.; уведомление от 26.05.2020 г., както и списък с разноски по
чл. 80 от ГПК.
С днес докладваната молба с вх. № 14274/11.07.2022 г. от ищцовото
дружество е направено искане на основание чл. 214 от ГПК чрез намаляване
на исковата претенция.
АДВ. Г.: Тяхно право е.
СЪДЪТ на основание чл. 214 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение чрез намаляване на исковата претенция, както
следва:
І. Изискуеми неплатени лизингови вноски - 3099.08 лева, а именно:
ІІ. 795.89 лева - незаплатени суми за застраховките на лизинговия
автомобил:
ІІІ. 44.43 лева - неустойки за забава на плащане на лизингови вноски:
ІV. 38.40 лева - представляващи пропорционална част от данък за МПС
за 2020 г., дължима до месец май 2020г., заплатен от Лизингодателя.
Местният данък за автомобила за цялата 2020 година е 92.21лв.;
V. 696.00 лева - представляваща сума за връщане на актива, който не е
върнат в срок, както и законната лихва върху претендираната сума от датата
на подаване на заявлението, направените разноски по заповедното
производство в общ размер на 275.00 лв., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
197/2022г. по описа на PC Пазарджик.
9
АДВ. Г.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Съдия, относно допълнителната молба от
ищеца с вх. № 14274/11.07.2022 г. считам, че ищецът се е съобразил с
изложените факти и искания от наша страна, а именно да бъде намалена
претенцията с дължимите суми по лизингови вноски от юни и юли 2020 г.,
като ги е приспаднал и е оттеглил претенцията в тази част, както е изменил и
сумата относно дължимите данъци, но относно претендираната сума, която е
потвърдена с допълнителната молба горецитирана от мен за сумата 696 лв.,
представляваща за връщане на актива, който не е върнат в срок считам, че в
тази си част съдът не би следвало да уважи това искане, тъй като автомобилът
е върнат абсолютно доброволно от стана на моята доверителка, а съгласно чл.
16, т. 3 от Общите условия за лизинг би следвало лизингодателят да изпрати
уведомително писмо, което той не е направил. Моята доверителка е върнала
по нейна инициатива лизинговия автомобил и считам, че тази сума не следва
да се дължи от нея, за което сме представили с ОИМ приемо-предавателен
протокол, от който става видно, че тя е върнала вещата на служител на
ищцовото дружество и в никакъв случай не е ставало въпрос да се върне
вещта на друго дружество, което да върне вещата в патримониума на
лизингодателя. Съгласно Общите условия по договор за лизинг би следвало
съгласно чл. 16, т. 3 лизингодателя да уведоми писмено лизингополучателя,
че договорът е прекратен, но това не се е случило и до ден днешен. Би
следвало да бъде писмено уведомена моята доверителка и за срок, и къде да
предаде ползвания от нея лизингов автомобил, което също не е изпълнено от
ищцовото дружество. Моля да ни се присъдят сторените разноски.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11.50 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10
Секретар: _______________________
11