Присъда по дело №433/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 132/16.08.2024 година по НОХД № 433/2024 година по
описа на ЕРС.
Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия И. Б. /I. B./, роден на ********** г. в гр.Ганмо,
**********гражданин на **********с адрес: гр.Ганмо, **********притежаващ паспорт
№*********, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК -
за това, че на 13.07.2024 г. в района на гранична пирамида № 270, находяща се в землището
на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2
от НК - пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500.00 лева, аргументирано с наличието
на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - чисто съдебно минало на
подсъдимия и направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Ж. Г. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за определяне на
наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК, като при определянето му съдът
вземе предвид наличието на смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства, а именно
чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания по бързото
производство и оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е И. Б. /I. B./, роден на ********** г. в гр.Ганмо,
**********гражданин на **********с основно образование, с адрес: гр.Ганмо,
**********притежаващ паспорт №*********.
Подсъдимият И. Б. /I. B./ на 22.05.2024 година влязъл в република Турция и след
това пребивавал в гр. Истанбул. Тъй като нямал право да продължи престоя си в република
Турция подсъдимия решил да напусне стрА.та и влезе в република България. На 12.07.2024
година подсъдимия се придвижил до гр.Одрин, република Турция с намерение да влезе в
република България. В гр. Одрин се срещнал с неустановено по делото лице, гражданин на
Судан което желаело да отиде в трета държава. Подсъдимия и това, неустановено по делото
лице се договорили заедно да преминат турско - българската граница и влязат през
границата на стрА.та ни без разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за това места.
В изпълнение на намерението си, в късните часове на 13.07.2024 година подсъдимия,
1

заедно с лицето гражданин на Судан, се придвижил до възпрепятстващото съоръжение на
границата на република България с република Турция. След това на 13.07.2024 година,
преди полунощ, подсъдимия влязъл през границата на стрА.та ни, от република Турция в
република България в района на 270 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Лесово, обл.Ямбол, недалеч от ГКПП – Лесово, без разрешение на надлежните органи на
властта, като се покатерил по възпрепятстващото съоръжение на границата на република
България с република Турция и преминал над него.
Спътника на подсъдимия влязъл в република България по идентичен начин, по
същото време и от същото място.
При влизането си в стрА.та ни на 13.07.2024г. подсъдимият е носел документ за
самоличност – паспорт, но не е притежавал документи, разрешаващи му да влезе в
република България.
След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътника му продължили движението
си пеш към ГКПП – Лесово.
На 13.07.2024 година малко преди 24 часа подсъдимия и спътника му достигнали
оградата на паркинга на ГКПП – Лесово. По същото време били забелязани от св. Д. П. К.
- полицай в ГПУ – Елхово и негови колеги. Последните се насочили към подсъдимия и
спътника му, достигнали ги и ги задържали.
Във връзка със случая и установяване на мястото през което подсъдимия и спътника
му са влезли в стрА.та, св. Х.К.М. - полицай в ГПУ - Елхово, непосредствено след
задържането на подсъдимия и спътника му, по разпореждане на прекия си началник
извършил обход на линията на държавната граница от 270 до 274 гранична пирамида при
която установил следи от нарушаване на държавната граница в района на 270 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Лесово, обл.Ямбол - деформация на бруното на
възпрепятстващото съоръжение.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Д. П. К. и Х.К.М., дадени в хода
на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Христо Малаков факти са
пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези
на свидетеля Д. К. към действията на подсъдимия след влизането му в република България.
Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с
другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият И. Б. /I. B./, роден на ********** г. в гр.Ганмо, **********гражданин
на **********е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният
състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 13.07.2024 г. в района на гранична пирамида № 270,
2

находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на
стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият И. Б. /I. B./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед
гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д. К.. Поради изложеното, от
обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред
за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата виза, следователно в
съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и
за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да влезе на територията
на република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - **********както и в държавата, от
където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт също са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
стрА.та ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия И. Б. /I. B./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
3

като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и досъдебното
производство, както и младата му възраст.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 15.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават за сметка на оргА.,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	132
Дата:	16 август 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200433
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2024 г.

Присъда по дело №433/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите