Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Виктория Иванова, като
разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело № 12401 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 153693 от 18.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64052/2018 г. на
Софийски районен съд, 59 състав, е признато
за установено по отношение на „С.“ ЕООД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от И.С.В.- управител, че не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***, „Бенч Марк Бизнес
Център“, сумата в размер на 19 602,74 лева, начислена служебно по „констативен
протокол” за ел.енергия по партида с кл. № 210030586810, за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. на адрес: гр. София, ул. „*****, ФУРНА.
Със същото решение „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да
заплати на „С.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 284, 11
лева, представляваща направените по делото разноски, от които адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева, държавна такса в размер на 784, 11 лева
и депозит за СТЕ в размер на 500 лева.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с която се
обжалва постановеното от СРС на 18.07.2020 г. съдебно решение, с
което е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК при
твърденията, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон по подробно изложени във
въззивната жалба съображения. Цитира се многобройна практика на
ВКС. По-конкретно поддържа, че доставчикът на ел.енергия има право да ангажира
отговорността на клиентите на основание установени неизмерване или неточно
измерване на ел.енергия при установено неправомерно въздействие върху СТИ или
схемата му на свързване, което води до непълно или липса на измерване, каквото
е установено в настоящия случай. Искането
към съда е да отмени решението, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - „С.“ ЕООД не е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен
отговор. В съдебно заседание процесуалния му представител – адв. И. заявява, че
решението е правилно и обосновано, като моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски за адв. възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 19 602,74 лв., посочена като дължима по фактура
№ **********/30.06.2018 год., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищцовото дружество.
Спори
се между страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия пред СРС констативен
протокол № 1020217 от 29.06.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите се установява, че липсва пломба на щита на ел.таблото и на
капачката на клемния блок на електромера. Направено е присъединяване преди СТИ,
което е изпълнено от проводник тип САВТ- 3 х 185 кв.мм. + 120 кв.мм. като
единия му край е свързан към секция ниско напрежение на ТП с диспечерски номер
31-636, а другия му край подземно влиза в обекта където обслужва част от
ел.инсталацията на обекта. По този начин цялата консумирана ел.енергия в
момента на проверката по това присъединяване преди СТИ не се отчита от
електромера и не се заплаща. Установява се и промяна в свързване на
ел.измервателната система на ел.енергията.
От показанията на разпитаният по делото свидетел - И.С.В.,
управител на ищцовото дружество, се установява, че дружеството му се занимава с
внос и продажба на мастила и машини за печат. Заявява, че няма служители,
съответно обекта представлява склад за машини и химикали, поради което и няма
голяма консумация на ел.енергия. Заявява, че сградата, която той закупил е
бивша фурна, която се захранвала от два кабела – основен и резервен, които били
направени по системата, която винаги си е съществувала, като сградата била
строена през 80-те години. Когато подал документи за прехвърляне на партидата,
дошла фирма, която инсталирала едно табло и изместила единия кабел отвън. По
това време ответникът спрял да му праща фактури. Заявява, че е подал поне десет
заявления, затова, че не получава фактури, но не последвала реакция от ответното
дружество. Заявява, че ел.захранването му било преустановено, като от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД му обяснили, че само при плащане на сумата ще му го
възстановят.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/30.06.2018 г. с
получател – „С.“ ООД на стойност 19 602,74 лв.
От заключението на вещото лице - инж. А.Ц.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че ЕРМ на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД не е в състояние да осигури качествено
електроснабдяване на процесния обект, собственост на „С.“ ООД, регламентирано с
чл. 69 от ЗЕ, тъй като през ЕРМ не е
възможно да премине количеството ел.енергия изчислено и показано в
предложението за корекция на сметка в размер на 110 428 кВтч. Възможното
количество ел.енергия, което може да премине през процесния период от 90 дни
при съществуващите параметри на ЕРМ е 13 249,8 кВтч.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на
основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, настоящата
инстанция приема следното:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани от
облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за адрес:
гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. „*****, с клиентски № 210030586810.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество. С оглед на
това и на основание чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ констативният протокол за установяване
намесата в измервателната система следва да се състави в присъствието на
органите на полицията и да е подписан от тях. Това императивно изискване е
спазено, тъй като при извършване на проверката от 29.06.2018 г. е присъствал
представител на 03 РУ - СДВР гр. София полицай А.Г., който е подписал
съставения протокол. Ето
защо следва да се приеме, че констативният протокол в частта, касаеща промяна
схемата на свързване съставлява официален удостоверителен документ с обвързваща
съда материална доказателствена сила по отношение на констатираните
обстоятелства в присъствието на служител на МВР.
Настоящият
съдебен състав, обаче намира, че от събраните доказателства не може да се
направи извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищцовото дружество да му дължи исковата сума на основание предвидена
отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012
г.).
До
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл.
постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при
действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение
от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния
характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД).
Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на
едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи
условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП
и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в
този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В
решение № 487/29.11.2012 г. по
гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ
е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за
корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда
от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по
договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта
на доказване е на доставчика на електрическата енергия.
Съгласно
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр.
с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ,
като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да
съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в
ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция,
както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на
сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона
предпоставки – изменение на съдържанието
на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто
условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но по
делото не се установява да е реализирано първото условие. В приетите пред СРС
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно
необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е
налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от ВКС – решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. №
3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като ответникът, чиято е тежестта, не
е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
Общите си условия, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на вмененото
му от закона задължение. При това, предвидената в закона процедура не е
завършена и не се е породило право на ответника да коригира сметките на
клиентите за минал период.
Въпреки
изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на доставчика да беше
изпълнено, настоящият въззивен счита, че не са налице основания за ангажиране
на обективната отговорност на потребителя - ищец. Обективната (безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде
предвидена единствено в закон или по изрична законова делегация. Противно на
твърденията на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира, че в
ЗЕ не е предвидена обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия
за заплащане на стойност за минал период при неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, а липсва и законова делегация, даваща право на ДКЕВР да
предвиди такава обективна отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ показва, че в обхвата на законовата делегация не е включено такова право
на административния орган - делегацията касае буквално създаване на „правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”,
но не и право на ДКЕВР да предвижда безвиновна, обективна отговорност на
потребителя на електрическа енергия. Предвид изложеното, липсва изменение на
нормативната уредба, което да дава право на продавача да прави корекции на
сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или без да е
установен периода на неотчетена електрическа енергия и нейния размер, както е в
случая. Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло неоснователни и
не се споделят от настоящия състав.
Не
на последно място, по делото се установи,
че ЕРМ на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е в състояние да осигури
качествено електроснабдяване на процесния обект, собственост на „С.“ ООД,
регламентирано с чл. 69 от ЗЕ, тъй като през ЕРМ не е възможно да премине
количеството ел.енергия изчислено и показано в предложението за корекция на
сметка в размер на 110 428 кВтч. Възможното количество ел.енергия, което може
да премине през процесния период от 90 дни при съществуващите параметри на ЕРМ
е 13 249,8 кВтч.
В
заключение следва да се отбележи, че за да възникне правното задължение на
потребителя за изпълнение на насрещната парична престация - заплащане на
продажната цена, ответникът следва да се установи в процеса на доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество
електроенергия, включително, че именно по предвидената в ПИКЕЕ методология
начислената такава е възможно да е преминала през СТИ. В конкретния случай,
неправилно отчетеното количество доставена електроенергия не поражда
отговорност за крайния потребител, тъй като макар и да е налице неправилно
и/или неточно отчитане на предоставената електроенергия, задължение на крайния
снабдител е да обезпечи правилното функциониране на средството за техническо
измерване и да констатира грешки или манипулации, периода на грешката и
реалното потребление на доставената електроенергия. Съгласно чл. 38б, ал. 1, т.
3 ЗЕ задължение на крайния снабдител е не само да отчита реално доставената
електрическа енергия, но и да представя обективна и вярна информация на
потребителите за реално доставената електрическа енергия. В настоящия случай не
само че не е изпълнено това задължение, но и са начислени по корекционната
сметка стойности за доставена ел.енергия, които обективно технически е било невъзможно
да преминат през СТИ, което има за своя последица уважаване на отрицателния
установителен иск.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и
по различни съображения, а предявената жалба отхвърлена.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се
присъди сумата от 1 000 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция
разноски за адв.възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 153693
от 18.07.2020 г., постановено по гр.д. № 64052/2018 г. на Софийски районен съд,
59 състав, вкл. в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски за адв. хонорар
в размер на 1 000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Калина Станчева,
член на IV - Д въззивен състав по в. гр. дело № 12401 по
описа на СГС за 2020 г.
Не споделям доводите на мнозинството от
съдебния състав, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването
на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да
се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на
клиентите - невъзникнало.
Извършената от ответника „Ч.Е.Б.“ АД
проверка, обективирана в процесния констативен протокол за установяване неточно
измерена и/или неизмерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в
силата на приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., изцяло отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия
на основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно
поведение от страна на потребителя като предпоставка за извършването на
едностранна корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на
потребителите на електрическа енергия при констатирани по предвидения ред
случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест
на дружеството - снабдител. Целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да
осигури измерване на доставяната електрическа енергия, съответно на
действително доставяната такава, при констатирано неточно измерване или
неизмерване на последната.
Считам, че редът за уведомяване по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ не е предпоставка за възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция, съответно липсата на клаузи
за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
на сметки за минал период не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество. През исковия период са действали разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Съгласно практиката на ВКС - решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., и решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Изискването за установяване на ред за уведомяване с общите условия
на крайния снабдител, въведено с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е насочено към гарантиране на правото на защита на
клиентите срещу възможни незаконосъобразни преизчисления. При липса на
уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електрическа енергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98 а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но то не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
В допълнение, целта на предвиденото в ЗЕ
изискване за съществуване на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, е последният да узнае за корекцията, да има възможност да
изрази позицията си и да се защити, ако счита корекцията за неточно или
неоснователно извършена. Както е посочено в решението по настоящото дело,
представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат,
че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя
справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя
за сумите. В случая от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява, че ищецът е бил уведомен за извършената корекция и е упражнил
предоставените му от закона права, вкл. чрез предявяване на отрицателен
установителен иск срещу ответника за установяване недължимост на претендираната
от последния сума. Правото на потребителя, като страна по договора, да бъде
информиран за корекционната процедура, какъвто е смисълът на изискването общите
условия да съдържат ред за това уведомяване, не е накърнено.
Поради изложеното намирам, че въззивната
инстанция следваше да разгледа по същество въпросите дали редът за извършване
на корекционната процедура е спазен, правилно ли е било начислено количеството
електрическа енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната
фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/К. Станчева/