Решение по дело №198/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на „КЕНИ 666“ ЕООД [населено място], депозирана чрез адв. К. Т. против Решение № 8/30.01.2024 г., постановено по АНД № 410/2023 г. на Районен съд Мездра, с което е изменено НП № 06-2300156/29.11.2023 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ [населено място]. С последното, на основание чл. 399, чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и като такова се иска неговата отмяна и решаване на делото по същество, като се отмени изцяло обжалваното НП. Посочва се, че не е осъществен състава на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, а макар и да се приеме за осъществен, нарушението е формално и следва да се квалифицира като маловажен случай. Други съображения не са изложени и наведени.

Ответникът- Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ в с.з., чрез процесуалния си представител ст.ю.к. М. К. ангажира становище за неоснователност на жалбата, а решението счита за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съображения за това са изложени в представена по делото писмена защита.

Участващият по делото прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението, като правилно, доколкото е безспорно установено от доказателствата извършване на нарушението.

А. съд-Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на делото е Решение № 8/30.01.2024 г., постановено по АНД № 410/2023 г. на Районен съд Мездра, с което е изменено НП № 06-2300156/29.11.2023 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ [населено място], като наложената имуществена санкция е изменена от 2000,00 /две хиляди/ лева на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева. С цитираното НП, на основание чл. 399, чл. 416, ал. 5 от КТ, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева.

Въззивния съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по съставяне на акта и издаване на НП, водещи до отмяна на последното. По съществото на спора е счел, че дружеството-касатор е осъществило състава на адм.нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, което е установено от доказателствата по делото, както и не е налице маловажност на случая. Изложени са мотиви, че наказанието е завишено, поради което и същото е изменено в предвидения от разпоредбата на закона минимален размер. В тези насоки въззивният съд е изложил подробни съображения, които са обосновани и законосъобразни, като подкрепящи се от доказателствата по делото и се споделят изцяло от касационна инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В конкретния случай, с оглед доказателствата по делото правилно извършеното от касатора нарушение е [жк], тъй като съвкупната и последователна преценка на доказателствата по делото обосновава правни изводи за осъществено съставомерно деяние. Дружеството-касатор е осъществило фактическия състав на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ като в противоречие с визираната правна норма е допуснало до работа лицето П. В. на 26.10.2023 г. към 10.30 ч., без да му е предоставено преди постъпване на работа кумулативно свързаните екземпляр от писмения договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ заверено от ТД на НАП. Този факт се установява по безспорен начин от доказателствата по делото, вкл. и от приложената справка за приети и отхвърлени уведомления с дата 26.10.2023 г. в 14:37:04 часа, тоест след извършената проверка при която лицето е заварено да работи на обекта на дружеството, поради което и правилно АНО е ангажирал отговорността му с издаденото НП. В случая не може да намери приложение специалната разпоредба на чл. 415в от КТ за „маловажен случай”, тъй като законодателят е изключил от приложното поле на хипотезата изрично разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която в конкретния случай е нарушена от касатора. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН също не може да намери приложение в случая, тъй като маловажността на административното нарушение следва да се преценява през призмата на чл. 415в от КТ, която разпоредба е специална и изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Правилно РС е определил и размера на наложената имуществена санкция, като е изменил наложеното наказание на дружеството в предвидения минимален размер на разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. При реализиране на административнонаказателната отговорност на касатора не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С оглед на изложеното и възраженията на касатора за липса на извършено нарушение и наличие на маловажен случай са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Факти, обстоятелства и доказателства, оборващи констатациите отразени в АУАН и НП, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд не са посочени и представени от касатора.

При постановяване на съдебния си акт районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, нито е допуснал нарушения на материалния закон, които да са довели до постановяване на неправилно решение. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК А. съд – Враца

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 8/30.01.2024 г. на Районен съд Мездра, постановено по АНД № 410 по описа на съда за 2023г.

ОСЪЖДА „КЕНИ 666“ ЕООД [населено място], ЕИК по Булстат *********, представлявано от неговия управител П. С. А. Д. З. на Дирекция "Инспекция по труда“ [населено място] разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.