РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Дряново, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100488 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез
пълномощник адв. В.Г. от САК, съдебен адрес гр. ***, бул. ***, против А. М. А. от гр.
Дряново, ул. ***, се излага, че на 14.06.2018 г. между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор мобилни услуги с клиентски
номер № 14747493002, за ползване на мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна абонаментна такса
21,80 лв. за срок от 24 месеца до 14.06.2020 г. Тъй като ответникът не заплатил
ползваните мобилни услуги за периода от 15.10.2018 г. до 14.12.2018 г., за който били
издадени фактури № **********/15.11.2018 г. и № **********/15.12.2018 г. в общ
размер от 67,30 лв., мобилният оператор прекратил едностранно договора на
ответника, като деактивирал абонамента му на 11.01.2019 г., която дата се генерирала
автоматично при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове. След едностранното
прекратяване на договора, мобилният оператор издал крайна фактура № **********/
15.01.2019 г., в която начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер от 54,51 лв., формирана като сбор от трикратния размер на
месечните абоаментни такси по всеки добавен за ползване от потребителя тарифен
план - 3x18,17 лв. без ДДС или общо 54,51 лв.
С договор за цесия от 24.02.2020 г. вземането спрямо ответника А. М. А. било
1
прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на “С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК ***, което от своя страна прехвърлило вземането на “***“ ЕООД, ЕИК ***, с
договор за цесия от 10.03.2020 г. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, поради което с връчването на исковата молба на длъжника, същият
следвало да се счита за надлежно уведомен за цесиите.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 406/2021 г. на ДРС била издадена
заповед за изпълнение. С оглед връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
след указания на съда е предявен настоящият иск.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено,
че А. М. А. дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 54,51 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 14747493002,
сключен на 14.06.2018 г. между А. М. А. и “Българска телекомуникационна компания“
ЕАД. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски в
размер на 205 лв.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. В съдебно заседание ответникът
заявява, че иска да плати дължимото на два пъти.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 14.06.2018 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, И.Й.Д. и
ответника А. М. А. е сключено Споразумение, по силата на което А. М. А. е заместил
И.Й.Д. като страна по договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер
№ 14747493002, за ползване на интернет услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE. В споразумението е уговорено, че интернет
услугата се предоставя на адрес гр. Дряново, ул. ***, срещу месечна абонаментна такса
21,80 лв. за срок от 24 месеца до 14.06.2020 г. Задълженията, възникнали след датата на
влизане в сила на споразумението - 14.06.2018 г., се фактурират на новия абонат.
Уговорено е, че ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи на “БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка.
Съгласно чл. 27 и чл. 29 от Раздел VII – Заплащане на услугите от Общите
условия на “БТК“ АД, месечният абонамент се заплаща за месеца на ползване на
услугата. Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ ползването им в срок от 15 дни от издаване на сметката/фактурата. Съгласно
2
чл. 43.1. от раздел VIII „Права и задължения на абоната“ от Общите условия на “БТК“
АД, абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги. Съгласно чл. 44.1 абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за
предоставените телефонни услуги.
От представените по делото фактури и приложените към тях извлечения-
детайлизирана справка за потреблението на абоната, се установява, че с фактура №
**********/15.11.2018 г., на обща стойност 45,50 лв., на ответника е начислена
абонаментна такса в размер на 18,17 лв. без ДДС или 21,80 лв. с ДДС за отчетен
период 15.11.2018 г. - 14.12.2018 г., както и дължима сума от предходни периоди в
размер на 23,70 лв., платими в срок до 02.12.2018 г. С фактура №
**********/15.12.2018 г., на обща стойност 67,30 лв., е начислена абонаментна такса в
размер на 18,17 лв. без ДДС или 21,80 лв. с ДДС за отчетен период 15.12.2018 г. -
14.01.2019 г., както и дължима сума от предходни периоди в размер на 45,50 лв.,
платими в срок до 01.01.2019 г. От представената фактура № **********/15.01.2019 г.
и приложеното към нея извлечение-детайлизирана справка за потреблението на
абоната се установява, че е приспадната сумата от 2,11 лв. с ДДС - стойност на
услугите за периода 12.01.2019 г. - 14.01.2019 г. Със същата фактура е начислена
неустойка в размер на 54,51 лв. по тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, както и
дължима сума от предходни периоди в размер на 67,30 лв., платими в срок до
01.02.2019 г. От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения за абонаментни такси по
договора.
С приложение № 1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 16.10.2018 г.
вземането спрямо ответника А. М. А. е прехвърлено от “Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на “С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***, което от
своя страна прехвърлило вземането на “***“ ЕООД, ЕИК ***, с Анекс от 10.03.2020 г.
към договор за цесия от 01.10.2019 г. От приложеното извлечение е видно, че
цедираното вземане е в размер на 54,51 лв. По делото е представено уведомително
писмо от “БТК“ ЕАД до ответника, с което последният е уведомен за извършените
цесии. Не са представени доказателства писмото да е изпратено и получено от
ответника.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 406/2021 г. по описа на ДРС в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 156/08.10.2021 г. за сумата от
54,51 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №
14747493002, сключен на 14.06.2018 г. между длъжника и “Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, обективирана във фактура № **********/
15.01.2019 г., както и разноски от 205,00 лв. С оглед връчването на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК е предявен настоящият иск.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
процесуално допустим, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет
посочено в заповедта за изпълнение вземане. Успешното му провеждането предполага
установяване от страна на ищеца наличието на валидно облигационно отношение, по
което ответникът е останал задължен за процесните суми, които са били изискуеми
към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и са надлежно прехвърлени
на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е уведомен. Ищецът се явява
материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение, тъй като с цесия от 24.02.2020 г. вземането спрямо ответника
А. М. А. е прехвърлено от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на
“С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ***, което от своя страна прехвърлило вземането на “***“
ЕООД, ЕИК ***, с цесия от 10.03.2020 г.
За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно постигането на
съгласие между стария и новия кредитор. От момента на постигне на съгласието
страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и
цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на
цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от
предишния кредитор – чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже
длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му. Към исковата молба е представено уведомително
писмо от “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД до ответника, с което е
уведомен за извършените цесии, като по делото липсват доказателства уведомителното
писмо да е изпратено и получено от ответника. Съгласно Решение № 3/16.04.2014 г. по
т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, с достигане на исковата молба и уведомителното писмо до
длъжника е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и
последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В случая не е
направено възражение за липсата на уведомяване за прехвърляне на вземането. По
делото нито се твърди, нито се доказва длъжникът да е платил на стария кредитор или
на овластено от него лице, преди да му е връчен препис от исковата молба, т. е. преди
да е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, поради което към
момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се
приеме, че ищецът е титуляр на процесното вземане, както и че прехвърлянето на
вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.
4
По делото безспорно се установи, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение, тъй като със Споразумение от 14.06.2018 г. ответникът
А. М. А., със съгласието на “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, е
заместил И.Й.Д. като страна по договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер № 14747493002 за ползване на интернет услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечен абонамент от
21,80 лв. за срок от 24 месеца до 14.06.2020 г. Новият абонат е заменил първоначалния,
с което е възникнало ново правоотношение между “Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника. “Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е
изпълнила задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
до договорените далекосъобщителни услуги, което е породило насрещното задължение
на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифния план, както и
цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в него.
От представените по делото фактура № **********/15.11.2018 г. и фактура №
**********/15.12.2018 г. се установява, че за отчетен период от 15.11.2018 г. до
14.12.2018 г. и от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г. на ответника са начислени ежемесечно
дължимите и договорени абонаментни такси, всяка в размер на 18,17 лв. без ДДС или
21,80 лв. с ДДС. Мобилният оператор е прекратил предоставянето на услугите и е
деактивирал абонамента на ответника на 11.01.2019 г., като с фактура № **********/
15.01.2019 г. е приспаднал сумата от 2,11 лв. с ДДС - стойността на услугите за
периода 12.01.2019 г. - 14.01.2019 г. и е начислил неустойка в размер на 54,51 лв.
Ответникът не представи доказателства, нито твърди, че е изпълнил задължението си
да заплати договорените абонаментни такси в указания във фактурите срок, поради
което съдът приема, че същият е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил поетите с
договора задължения към „БТК“ ЕАД. Съгласно посоченото в договора, ако същият
бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните
такси. Съгласно договора месечната абонаментна такса за тарифен план VIVACOM
Mobix 60 LTE е 18,17 лв. без ДДС или 21,80 лв. с включен ДДС. Исковата претенция е
в размер на 54,51 лв., равняваща се на трикратния размер на месечната абонаментна
такса без ДДС, т.е три такси от по 18,17 лв., поради което искът следва да бъде уважен
изцяло в този размер.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер от 205,00 лв., от които: 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в брой. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в общ размер 205,00 лв.
С оглед изхода на делото по установителния иск ответникът дължи и следва да бъде
5
осъден да заплати на ищцовото дружество и сторените разноски по заповедното
производство по ч. гр. д. № 406/2021 г. на ДРС в общ размер от 205,00 лв., съобразно
установеното вземане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. М. А., с ЕГН **********, от
гр. Дряново, ул. ***, че дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., с
пълномощник адв. В.Г. от САК, съдебен адрес гр. ***, бул. ***, СУМАТА от 54,51 лв.
(петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № 14747493002, сключен на 14.06.2018 г. между А. М. А. и
“Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като с Анекс от 10.03.2020 г. към
договор за цесия от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено на „***“ ЕООД, за която
сума е издадена Заповед № 156/08.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 406/2021 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА А. М. А., с ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., с пълномощник адв. В.Г. от САК,
съдебен адрес гр. ***, бул. ***, СУМАТА от 205,00 лв. (двеста и пет лева),
представляваща направените в исковото производство по гр. д. № 488/2021 г. на ДРС
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и СУМАТА от 205,00 лв. (двеста и пет
лева), разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 406/2021 г. по описа на
ДРС.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва във връзка с ч.гр.д. №
406/2021 г. по описа на ДРС.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6