Решение по адм. дело №460/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5   ЗДвП.

Образувано по жалба на К.Д., като ** и * на „К.2.“ ЕООД ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-0967-000285/24.09.2025г. на Началник група, към ОДМВР-Враца, Сектор “Пътна Полиция“–Враца, с която е прекратена регистрацията на ППС с рег.№ ******** за срок от  6 месеца на основание чл.171,т.2а,б.“а“ ЗДвП. Твърди се, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, в несъответствие с целта на закона и при липса непълнота на фактически и правни основния. Иска се нейната отмяна по съображения изложени в  жалбата.

В с.з. жалбоподателят се представлява от * В.С..  Поддържа се жалбата и се иска отмяна на заповедта. Представена е писмена защита с изложени съображения по съществото на спора. Претендират се разноски, съгласно представен списък.   

Ответникът – Началник група, към ОДМВР-Враца, Сектор“Пътна Полиция“ –Враца в представено по делото писмо, с което е приложена адм.преписка намира заповедта за правилна, точно и ясно са описани основанията за издаването й. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

По делото са представени писмени доказателства. Прието е заверено копие от административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на  ПАМ №25-0967-000285/24.09.2025г. на Началник група, към ОДМВР-Враца, Сектор“Пътна Полиция“ –Враца е прекратена регистрацията на ППС с рег.№ ******** за срок от  6 месеца на основание чл.171,т.2а,б.“а“ ЗДвП по отношение на „К.2.“ ЕООД ***, с представител К.Т.Д..  В мотивите за издаването  на заповедта е  прието, че  оспорващия като собственик на  специален автомобил „Фиат Добло“  с  рег. № ********  допуска/предоставя  управлението на  същия на П.Н.Р. от ***, която на дата 24.09.2025г. около 00:30 часа в *********, управлява същото МПС, след като на водача са отнети всички контролни точки по реда на чл.157,ал.4 ЗДвП, в нарушение на чл.102,ал.1,т.1 ЗДвП. На водача е съставен  АУАН серия GA №3530804/24.09.2025г. за нарушение на чл.150 ЗДвП, приложен по преписката и послужил като основание за издаване на оспорената ЗППАМ.

От  приложено свидетелство за регистрация част 1 е видно, че въпросния автомобил- специален автомобил „Фиат Добло“ с рег.№ ******** е собственост на „К.2.“ ЕООД. Приложен е и трудов договор  №019/31.01.2025г. сключен между „К.2.“ ЕООД ***, чрез представляващия и П.Р.  за  длъжност “**“, за която длъжност е предоставена и длъжностна характеристика, връчена на лицето. 

Към преписката е приложена справка за нарушител/водач относно П.Р.,  като от същата е видно, че  максималните точки са 26, отразено е че са отнети 18 к.т. с НП № 24097-000258/22.04.2024г. на дата 23.05.2024г. и 18 к.т. с НП № 24-1795-000443/25.11.2024г. на дата 03.01.2025г. В справката са отразени съставените актове, издадени НП и фишове на лицето по ЗДвП, както и наложените ЗППАМ. Отразено е  в справката, че лицето има 0 контролни точки.

Приложени са по преписката и посочените в справката НП № 24097-000258/22.04.2024г. с отбелязана дата на влизане в сила 23.05.2024г. и НП № 24-1795-000443/25.11.2024г. с отбелязана дата на влизане в сила на  03.01.2025г. НП са надлежно връчени на лицето. От така приложените НП е видно, че на лицето П.Р. за извършени нарушения по ЗДвП се отнемат по 18 контролни точки по всяко едно от НП или общо 36 к.т.  Приложена е и Заповед за прилагане на ПАМ №25-0967-000217/24.07.2025г. по чл.171,т.4 ЗДвП по отношение на лицето П.Р. и връчена на лицето срещу подпис.

Със  Заповед №369з-3066/01.11.2023г.  на Директора на ОДМВР – Враца  са оправомощени длъжностните лица от ОДМВР-Враца да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т.6 ЗДвП, сред които в т.1.3 фигурира Началник група “Сектор“ПП“ при ОДМВР-Враца.  

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл.168, ал.1-3   АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, извежда следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресата на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1   АПК,  поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1   ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност, съгласно представената заповед №369з-3066/01.11.2023г.  на  Директора на ОДМВР - Враца/т.1.3/.  Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. Изложени са ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя  нарушение по ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на управляваното МПС,  предоставено от жалбоподателя, водача на същото, както и че същия управлява МПС след като са му отнети всички контролни точки. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. С оглед на изложеното заповедта не е и нищожна. При осъществения съдебен контрол не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до ограничаване правото на защита на  жалбоподетля, обект на административната принуда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 и т.3 АПК.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Предвид извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл.171, т. 2а, б.„а“ ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. 

Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно  при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП, които в случая са установени от съставения АУАН/приложен по преписката/, административният орган е длъжен да наложи ПАМ „прекратяване регистрацията на ППС“. От събраните доказателства безспорно се установява, че на посочената в заповедта дата  жалбоподателя е предоставил/допуснал управлението на собствения си автомобил на лице, с изчерпани всички контролни точки, в нарушение на чл.102,ал.1,т. ЗДвП. От приложената справка за нарушител/водач е видно, че лицето П.Р. не притежава контролни точки, отразено е 0 контролни точки. Видно е от  същата справка, че максималния брой к.т. на лицето е 26 к.т., като с НП № 24097-000258/22.04.2024г. са отнети 18 к.т. на дата 23.05.2024г. и 18 к.т. с НП № 24-1795-000443/25.11.2024г. на дата 03.01.2025г., датите на които са влезли в сила. От приложената ПАМ е видно, че същата е наложена за срок от 6 месеца, което е на минималния срок предвиден в разпоредбата на закона – чл.171,т.2а,б.а ЗДвП и съответства на извършеното нарушение и на регулираните със ЗДвП обществени отношения. Същата е издадена и в съответствие с целта на  закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на  участниците в движението, като се осуети възможността  за  предоставяне на МПС на неправоспособни лица  за  извършване на  други нарушения на правилата на ЗДвП, вкл. и недопускането  на  ПТП. 

Възражението на  жалбоподателя,  че не е предоставила управлението на автомобила  на лицето П.Р. е неоснователно, същото не се подкрепя от доказателства по преписката. Обстоятелството, че въпросния автомобил е управляван извън работно време в 00:30 ч. на въпросната дата, както и че лицето заема длъжност „**“, за което е представен трудов договор и дл.характеристика не води до извод, че автомобила не му е бил предоставен от собственика. Адресат на превантивната ограничителна мярка по чл.171, т. 2а, б. “а” ЗДвП е собственикът на МПС, поради което и същия следва да знае и да следи кой управлява неговия автомобил. Производството по налагане на административно наказание е различно по вид и правни последици от производството по налагане на принудителна административна мярка, като авторът на нарушението не е непременно и субект на принудителната административна мярка. В случая актът е съставен срещу друго  лице,  защото то е извършител на нарушението по чл.150 ЗДвП, но мярката е приложена спрямо жалбоподателя, защото той е собственик на процесното МПС.

Не се споделя и възражението, че  в адм.преписка липсват връчени на лицето П.Р. НП, както и отбелязване на влизането им в сила. НП № 24097-000258/22.04.2024г. с отнети 18 к.т. е връчено на лицето срещу подпис на дата  08.05.2024г. и отбелязана дата на влизане в сила  23.05.2024г. и  НП № 24-1795-000443/25.11.2024г. с отнети 18.к.т. е връчено на лицето срещу подпис на дата 18.12.2024г. и отбелязана дата на влизане в сила  03.01.2025г.  Това се установява и от приложената по делото справка за нарушител.  Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. С влизането им в сила наказателните постановления са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС в резултат на извършени от него нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на  чл.3,ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на Р. са били отнети общо 36 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 26 контролни точки.  Видно от НП в същите е отразен както броя на отнетите к.т., така и на оставащите към момента на издаване на НП, като к.т. на лицето са отнети след влизането на НП в сила, а не към момента на издаване на НП. В тази насока и възраженията са неоснователни.

Възражението, че органа не е уведомил лицето за всички изчерпани к.т. е също неоснователно. Изискване за действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки не се съдържат  в ЗДвП, както и в останалите, издадени въз основа на него нормативни актове. Отнемането на всички контролни точки е релевантният факт, с чието проявление нормата на чл.157,ал.4 ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. 

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ е в установената от закона форма, с всички изискуеми реквизити и при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2,т.3, т.4 и т.5   АПК.

Заповедта следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. 

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна, тъй като не е налице отмяна на оспорения ИАА.

От страна на ответника не са претендирани разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2   АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.Т.Д., като * на „К.2.“ ЕООД ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ №25-0967-000285/24.09.2025г. на Началник група, към ОДМВР-Враца, Сектор“Пътна Полиция“ –Враца, с която е прекратена регистрацията на ППС  рег.№ ******** за срок от  6 месеца на основание чл.171,т.2а,б.“а“ ЗДвП. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал. 5   ЗДвП.

На основание чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се връчи на страните.