Р Е Ш Е Н И Е
№927 13.03.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Станка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 509 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с определение от 07.06.2018 година, постановено по гражданско дело № 1775 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, съдът е разделил молбата от ищеца „Континентал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.4, ет.5, с управител Георги Драгнев Драгнев за осъждане на ответника „СТО“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „П.Р. Славейков“ бл.63, вх.5, ет.7, ап.14, с управител Красимир Димитров Стоев, да му плати: сумата 780, 00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 13 500 лева, считано от 07.06.2015 година до датата на подаване на исковата молба, и сумата 520 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 8 800 лева, считано от 07.06.2015 година до датата на подаване на исковата молба, от първоначално предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение 3 от ЗЗД.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове са оспорени. Посочва, че не е ясно как е определен деня на настъпване на забавата за посочените задължения.
С определение от 25.09.2019 година производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гражданско дело № 1775 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, тъй като неговия предмет са искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за задълженията за главница, представляващи: сумата 13 500 лева изплатено възнаграждение по договор за изработка от 30.04.2008 година и сумата 8 800 лева изплатено възнаграждение по развален договор за изработка от 14.09.2009 година.
Производството по посоченото дело е приключило с влязло в сила с решение, което е потвърдено с решение от 23.05.2019 година, постановено по въззивно гражданско дело № 264 по описа на Бургаски окръжен съд за 2019 година и с определение от 06.11.2019 година настоящото производство е възобновено.
В молба от 07.01.2020 година ищецът, чрез представляващ посочва, че спорът между страните по главните вземания е разрешен с влязло в сила съдебно решение и в мотивите му съдът е направил констатация, че в чл.5 от договора за изработка от 14.09.2009 година е посочен срок за изпълнение на насрещното задължение от 30 работни дни, без да е посочен начален момент, от който тече срокът. По отношение на договора от 14.09.2009 година ищецът посочва, че не е посочен срок за изпълнение на договора, но в мотивите на посоченото решение съдът е приел за доказано, че изпълнението на задълженията по договорите е започнало през 2014 година – 2015 година. Поради това от името на ищеца е посочено, че се позовава на обвързващо установително действие на мотивите на съдебния акт и се позовава на тях с оглед отделяне на спорно от безспорно по делото.
На следващо място е посочено, че по отношение на договора за изработка от 30.04.2008 година, чл.5, е посочен 30 – дневен срок за изпълнение на задълженията, като не е посочено от кой момент тече този срок. За договора за изработка от 14.09.2009 година е посочено, че не съдържа срок. Изложено е фактическо твърдение, че изпълнението на задълженията по двата договора е започнало през 2014 година – 2015 година.
Ищецът, чрез представляващ посочва, че тъй като ответникът бил в постоянна забава за изпълнение на задълженията си, бил поканен с нотариална покана, връчена на 18.10.2017 година, за изпълнение на задълженията. Тъй като той не изпълнил задълженията, посочени в поканата в предоставения срок договорът бил развален и ищецът поискал да му бъдат върнати авансово платените суми като възнаграждение. За тази правна последица ответникът бил уведомен с поканата.
В съдебно заседание управителят на дружеството, което е ищец се явява лично и в това си качество се представлява от адвокат Атанасов. Процесуалният представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. Излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат С. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Излага, че и от уточняващата молба не става ясна как е определен момента на изпадане в забава на представляваното от нея дружество.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон – чл.86 от ЗЗД, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл.86 от ЗЗД, съгласно който при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по –висок размер кредиторът може да поиска обезщетение съобразно общите правила.
С решение по гражданско дело № 1775 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година ответното дружество „СТО “ ЕООД, чрез представляващ, е осъдено да плати на ищеца „КОНТИНЕНТАЛ 99“ ЕООД, сумата от 13500 лева (тринадесет хиляди и петстотин лева), представляваща изплатено възнаграждение по развален договор за изработка, сключен на 30.04.2008г., сумата от 8800 лева (осем хиляди и осемстотин лева), представляваща изплатено възнаграждение по развален договор за изработка, сключен на 14.09.2009г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на иска - 14.03.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски, направени по водене на делото. Решението е потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 264 по описа на Бургаски окръжен съд за 2019 година.
Следва да се приеме, че материално правната квалификация на исковете за главница е чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и исковете са основани на фактически твърдения за връщане на суми, платени по договори, които са развалени. Приложение намира разпоредбата на чл.88 от ЗЗД.
В настоящото производство е спорен момент, от който ответникът е в забава за изпълнение на посочените по – горе задължения с оглед преценка началния момент, от който се начислява лихва на това основание в размер на законната лихва.
С решение № 47 от 31.03.2011 година, постановено по търговско дело № 706/2020 година, II т.о. на ВКС, е допуснато касационно обжалване на решение, относно определяне на изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава. В него е прието, че: „При положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на сумата явяваща се след развалянето на договора с исковата молба като дадена на отпаднало основание, то по отношение на задължението и за връщане, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихва – обезщетение върху нея, съгласно чл.86 от ЗЗД. Ето защо няма основание за присъждането на лихва-обезщетение за забава за периода преди развалянето на договора …“. Посочената съдебна практика следва да бъде взета предвид при преценка основателността на иска.
От приложените по делото доказателства, че ответникът е уведомен от ищеца за разваляне на договорите за изработка с нотариална покана, връчена на представляващия ответника на 18.10.2017 година. С нея предоставен седемдневен срок за изпълнение на задължения и е указано, че при неизпълнение ще развалят сключените договори и ще поискат сумите, които са платени авансово.
Установява се от събраните по делото доказателства, че тези посочени в поканата задължения не са изпълнени и договорите са развалени. Следва да се приеме, че тази правна последица е настъпила с изтичане на предоставения седемдневен срок или на 25.10.2017 година. От тази дата, съгласно посоченото тълкуване на закона, е налице основание за присъждане на лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба на 07.06.2018 година. Размерът на претенцията за лихва за забава върху главница от 13 500 лева е в размер от 843, 75 лева, поради което искът е доказан до пълния предявен размер. Размерът на претенцията върху лихва за забава върху главница в размер от 8 800 лева за същия период от – 25.10.2017 година до 06.06.2018 година - е 550 лева и искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер. Исковете следва да бъдат отхвърлени за периодите преди 25.10.2017 година по изложените по – горе съображения.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. Разноските са в общ размер от 421 лева, от които сумата 321 лева, представляваща платен адвокатски хонорар и сумата 100 лева, представляваща внесена държавна такса. Съобразно изхода от спора следва да бъде присъден пълния размер на разноските.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„СТО“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
ж.к. „П.Р. Славейков“ бл.63, вх.5, ет.7, ап.14, с управител Красимир Димитров
Стоев, да плати на Континентал“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.4,
ет.5, с управител Георги Драгнев Драгнев, сумата 780
лева /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща лихва за забава върху
главница в размер от 13 500 лева /тринадесет хиляди и петстотин лева/,
която главница е присъдена с решение по гражданско дело № 1775 по описа на
Бургаски районен съд за 2018 година, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 264 по описа на Бургаски окръжен
съд за 2019 година, като дължима поради разваляне на договор за изработка от
30.04.2008 година, по който е платена авансово, и която
лихва е начислена за периода от 26.10.2017 година до 06.06.2018
година.
ОСЪЖДА „СТО“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „П.Р. Славейков“ бл.63, вх.5, ет.7, ап.14, с управител Красимир Димитров Стоев, да плати на „Континентал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.4, ет.5, с управител Георги Драгнев Драгнев, сумата 520 лева /петстотин и двадесет лева/, представляваща лихва за забава върху главница в размер от 8 800 лева /осем хиляди и осемстотин лева/, която главница е присъдена с решение по гражданско дело № 1775 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, потвърдено с решение по въззивно гражданско дело № 264 по описа на Бургаски окръжен съд за 2019 година, като дължима поради разваляне на договор за изработка от 30.04.2008 година, по който е платена авансово, и която лихва е начислена за периода от 26.10.2017 година до 06.06.2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Континентал“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к.
„Лазур“ бл.79, вх.4, ет.5, с управител Георги Драгнев Драгнев,
за осъждане на „СТО“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „П.Р. Славейков“ бл.63,
вх.5, ет.7, ап.14, с управител Красимир Димитров Стоев, да плати лихва за
забава върху главница в размер от 13 500 лева /тринадесет хиляди и
петстотин лева/ за периода от 07.06.2015 година до 25.10.2016 година и лихва за
забава върху главница в размер от 8 800 лева /осем хиляди и осемстотин
лева/ за периода от 07.06.2015 година до 25.10.2016 година.
ОСЪЖДА „СТО“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „П.Р. Славейков“ бл.63, вх.5, ет.7, ап.14, с управител Красимир Димитров Стоев, да плати на Континентал“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Лазур“ бл.79, вх.4, ет.5, с управител Георги Драгнев Драгнев, сумата 421 лева /четиристотин двадесет и един лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.