ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260
гр.Бургас, 27.08.2020
г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание, проведено на двадесет и седми август
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Гагашев ВЧНД № 644 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал.
8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение от 19.05.2020 г. на
Районен съд - Бургас, постановено по ЧНД № 1523/2020 г. по описа на същия съд,
е потвърдено Постановление на Районна прокуратура – Бургас от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 431 ЗМ-271/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Бургас, пор. № 849/2019
г., по описа на РП – Бургас, водено за престъпление по чл. 183, ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК.
Определението на РС – Бургас е
обжалвано от адвокат Иванка Синигерова от АК - Бургас, в качеството й на упълномощен
процесуален представител на П. ***** Ж. с ЕГН ********** – последната действаща
като майка и законна представителка на децата си А.С.Ж. и Б.С.Ж.. В частната
жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност както на
обжалваното определение, така и на прекратителното постановление на
прокуратурата. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на
определение, с което се отменя прекратяването на наказателното производство, а делото
се връща на РП – Бургас за продължаване действията по разследване.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с наведените в жалбата доводи и след служебна проверка на събраните и
приложени в хода на разследването по ДП доказателства, в пределите на
правомощията си по чл. 243 ал. 8 от НПК, установи следното:
Досъдебно производство № 431
ЗМ-271/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Бургас, пор. № 849/2019 г., по
описа на РП – Бургас, е образувано на 12.04.2019 г. с Постановление на Районна
прокуратура – Бургас поради наличие на предпоставките по чл. 208, т.1 и чл. 211
от НПК – за това, че след като е осъден с Решение № 15 от 07.01.2015 г. по гр.
дело № 4590/2014 г. по описа на РС – бургас да издържа свои низходящи –
синовете А.С.Ж. и Б.С.Ж. с месечна издръжка чрез тяхната майка и законен
представител – П.С.Ж., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски, платими в гр. Бургас – престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК. В хода на воденото разследване е разпитан свидетел (П.Ж.), изготвено
е заключение по назначена съдебно-оценъчна експертиза, събрани са множество
писмени доказателства и доказателствени средства, вкл. и банкови извлечения и
документи. В хода на разследването не е привлечен обвиняем.
С постановление от 06.04.2020 г. на наблюдаващият
прокурор при РП – Бургас, наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-271/2019 г.
по описа на 01 РУ при ОД на МВР Бургас, пор. № 849/2019 г., по описа на РП –
Бургас е прекратено на основание чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. В мотивите на
прекратителното постановление се сочи, че са налице доказателства за неплащане
в срок на дължимите вноските за издръжка само за месеците април 2018 г., юни
2018 г. и юли 2018 г. Досежно периода януари 2016 г. до август 2016 г.
прокурорът посочва наличието на Постановление на РП – Бургас за прекратяване на
наказателното производство на основание чл. 183, ал.3 от НК – поради изплащане
на всички дължими вноски за издръжка в указания период, а за относно дължимите
вноски за периода от 01.10.2016 г. до 10.04.2017 г. е налице влязло в сила
Решение на ОС - гр. Бургас, с което спрямо бащата С.Ж. е бил приложен чл. 78а
от НК. Поради тези причини, прокурорът приема, че изложените периоди от време
не са предмет на доказване в рамките на образуваното ДП, тъй като по отношение
на тях въпросът за наказателната отговорност на ***** вече е решен. Прокурорът
приема, че единствено по повод неплащането на дължимата месечна издръжка за
месеците април, юни и юли 2018 г. би могло да се твърди, че е налице
осъществено изпълнително деяние на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, но
изразява становище, че въпреки формалното осъществяване от обективна и субективна
страна на това престъпление, налице са условия за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК. Този извод прокурорът аргументира с обстоятелството, че забавената сума е
била изплатена впоследствие, а издръжката за месец септември 2018 г. е
изплатена два пъти, което сочи за незначителност на обществената опасност на
деянието. Наред с това, прокурорът сочи, че всички дължими до този момент
средства за издръжка за изплатени от ****, като от доказателствата по делото се
установявали, че животът на синовете му не е бил поставен в опасност заради
несвоевременното изплащане на издръжката им.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е обжалвано от адвокат Синигерова като упълномощен
представител на майката и законна представителката на малолетните деца с
възражения за неправилност и незаконосъобразност. По повод частната й жалба, в
РС – Бургас е образувано ЧНД № 1523/2020 г. На 19.05.2020 г. състав на РС –
Бургас потвърждава прекратителното постановление на РП – Бургас. Според
първостепенният съд, изводите на прокуратурата за липса на престъпление в
конкретния казус са обосновани и правилни, доколкото съответстват на събрания
доказателствен материал.
При
така установените обстоятелства, настоящият въззивен състав намира въззивната жалба
за процесуално допустима. Тя е подадена в законоустановения срок от лице, което
има защитим правен интерес от инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен
акт, произнесен по реда на чл. 243 ал.5 от НПК. Разгледан по същество, жалбата е
неоснователна.
От
материалите по делото се установява, че свидетелите С.Ж.и П.Ж. са сключили
граждански брак на 30.07.1994 г., като от брака си те имат три деца – *****,
роден през ** г., *****, роден през ** г. и *****, роден през ** г.
С Решение №
15 от 07.01.2015 г. по гражданско дело № 4590/2014 г. по описа на Районен съд –
гр. Бургас, влязло в сила на 17.01.2015 г., бракът между С. и П. е бил прекратен
техния брак с утвърдено от съда постигнато между страните споразумение,
съгласно което **** се задължавал да заплаща издръжка за двете си малолетни деца
– *******, чрез тяхната майка и законен представител - св. П.Ж., в размер на по
500 лева месечно за всяко от децата, платими на посочена от св. Ж. банкова
сметка, до 10-то число на съответния месец. Във връзка с изпълнение на
решението, PC гр. Бургас е издал изпълнителен лист № 845 в полза на св. Ж.,
като било образувано и изпълнително дело.
Поради неплащане
на дължимите издръжки за м. януари – м. август 2016 г., по жалба на св. Ж. в РП
– Бургас било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК. С постановление на Районна прокуратура - гр. Бургас, наказателното
производство по ДП № 506/2016 г. по описа на Първо РУ на МВР било прекратено при
хипотезата на чл. 183, ал. 3 НК – св. ****, след привличането си като обвиняем,
заплатил дължимите от него вноски.
С Присъда №
178 от 12.10.2017 г. по НОХД № 4128 от 2017 г. по описа на Районен съд -
Бургас, изменена с Решение № 60 от 30.05.2018 г. по ВНОХД 157/2018 г. по описа
на Окръжен съд - Бургас, свидетелят ****бил признат за виновен за това, че в
периода от 01.10.2016 г. до 10.04.2017 г., след като бил осъден с Решение №
15/07.01.2015 г. по гр.д. № 4590/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло
в сила на 17.01.2015 г., да издържа свои низходящи, а именно синовете си – *******,
с месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител П.Ж., съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на 7 месечни вноски, всяка в размер
на 500 лева, общо в размер на 3500 лева – деяние, представляващо престъпление по
чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а от НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „глоба". Решението на Окръжен съд - Бургас влязло в сила на
30.05.2018 г. До 12.10.2017 г. – датата на постановяването на присъдата на РС –
Бургас, ****извършил следните плащания за издръжка: на 28.04.2017 г. – 2000
лева, през месец май 2017 г. – 1500 лева, през месец юни 2017 г. – 1000 лева,
през месец август 2017 г. – 1500 лева, през месец септември 2017 г. – 500 лева,
през месец октомври 2017 г. – 3500 лева, през месец ноември 2017 г. - 1000
лева, през месец януари 2018 г. -2000 лева, през месец март 2018 г. - 1000
лева.
С Определение
№ 3133/25.04.2018 г. по гражданско дело № 62/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Бургас, влязло в сила на 04.05.2018 г., е била одобрена постигната между
страните спогодба за изменение на размера на дължимата издръжка, съгласно
която, *****щял да заплаща на малолетните си деца *******, чрез тяхната майка и
законен представител – св. П.Ж., месечна издръжка, в размер на по 350 лева за
всяко дете, считано от 01.03.2018 г. След влизане в сила на цитираното
определение, ****изплатил следните суми като издръжка на децата си: на
30.04.2018 г. – 200 лв., на 29.05.2018 г. – 700 лв., на 07.08.2018 г. – 700
лв., на 10.09.2018 г. – 700 лв., на 04.10.2018 г. – 700 лв. за м.10.2018 г., на
14.11.2018 г. – 700 лв. за м.11.2018 г., на 20.12.2018 г. – 700 лв. за
м.12.2018 г., на 11.01.2019 г. – 2600 лв., с уточнение, че се отнасят за
м.04.2018 г. (500 лв.), м.06.2018 г. (700 лв.), м.07.2018 г. (700 лв.) и
м.09.2018 г. (700 лв.), на 08.02.2019 г. – 700 лв. за м.01.2019 г., на
01.03.2019 г. – 700 лв. за м.02.2019 г., на 12.04.2019 г. – 700 лв. за
м.03.2019 г., на 23.05.2019 г. – 700 лв., на 14.06.2019 г. – 700 лв. за
м.05.2019 г., на 11.07.2019 г. – 700 лв. за м.06.2019 г., на 23.08.2019 г. –
697 лв. за м.07.2019 г.
Изложените
по-горе факти и обстоятелства, установени при анализа на събраните до този
момент в хода на разследването писмени доказателства – от банковите извлечения
по движение на посочената от св. Ж. сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД за
внасяне на издръжката, както и от копията от вносните бележки, издавани на *****при
внасяне на сумите по издръжката, водят до следните изводи:
За периода
януари 2015 г. – септември 2016 г. включително, *****е изплатил задълженията си
за издръжка с вноски, направени на датите 19.03.2015 г., 21.04.2015 г.,
25.06.2015 г., 06.04.2016 г., 05.08.2016 г., 21.09.2016 г. и 05.10.2016 г., а
също и чрез внасяне по образуваното изпълнително дело на сумата от 2500 лв. на 22.12.2015
г. и на 29.12.2015 г. В този период от
време ****е имал забавяния на плащанията на издръжката както и неплащане в
определения от съда срок, но по отношение съставомерността на деянията му в
този период от време вече има произнасяне на РП – Бургас с Постановление от
24.10.2016 г. за прекратяване на ДП № 506/2016 г. на основание чл. 183, ал.3 от НК и този въпрос не може да бъде пререшаван.
За периода
октомври 2016 г. – април 2017 г. включително, Дължимите от ****месечни издръжки
и за двете деца следва да се считат платени с вноските му от дати 07.02.2017
г., 28.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г., 18.08.2017 г. и 10.10.2017 г.
За посочените вноски *****не е посочил изрично за кой месец се отнасят, поради
което същите, доколкото са на обща стойност от 7000 лева, следва да се отнесат
към задълженията за посочения период от време и да ги покрият изцяло. Относно
съставомерността на деянията на ****за този период от време има произнасяне на
съдебни състави на БРС и на БОС, като с Присъда № 178 по НОХД № 4128/2017 г. на
БРС, изменена с Решение № 60 по ВНОХД № 157/2018 г. на БОС, ****е признат за
виновен, че в периода октомври 2016 г. – м. април 2017 г. включително, след
като е бил осъден да изплаща издръжка на децата си ******* чрез майка им П.Ж.,
съзнателно не е изпълнил това си задължение за повече от две вноски, а именно 7
месечни вноски на обща стойност 7000 лв. Съдът е освободил ****от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба. Следователно,
въпросът за плащането на издръжка от ****в посочения период от време е решен
със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван.
От
доказателствата по делото се установява, че в хода на наказателното
производство по НОХД № 4128/2017 г. на БРС, ****е направил и още няколко вноски
за заплащане на издръжка по сметка на св. Ж.. За вноската от 500 лева,
направена на 02.08.2017 г., ****е посочил изрично, че се отнася за месец август
2017 г.; за вноската от 500 лв., направена на 21.09.2017 г., ****изрично е
посочил, че се отнася за месец септември 2017 г. На 12.10.2017 г. ****е
направил и вноска за издръжка в размер на 3000 лева, без да посочи конкретен
период от време. Следователно, тази сума трябва да се отнесе към месеците май,
юни и юли, за които не е имало до този момент платена издръжка.
На следващите
дати - 17.11.2017 г., 22.01.2018 г.
и 08.03.2018 г. ****е внесъл по сметката
на Ж. издръжка в размер съответно на 1000 лв., 2000 лв. и 1000 лв., които,
доколкото вносителят не е посочил изрично за кой месец се отнасят, следва да се
отнесат към месеците октомври, ноември, декември 2017 г. и януари 2018 г.
За периода
февруари 2018 г. – юли 2019 г. ****, макар и в забава, е внасял по сметка на
св. Ж. издръжка и за двете си деца. Като се отчетат отбелязванията на самия
вносител за кои месеца следва да се отнесат вноските за издръжка, а също и като
се има предвид най-благоприятния за ****вариант от наказателноправна страна,
може да се направи фактическия извод, че за този период от време е налице една изобщо
неплатена от него вноска за издръжка, дължима за месец февруари 2019 г. Вноските,
направени на 29.05.2018 г., 07.08.2018 г. и 10.09.2018 г. следва да се зачитат
за месеците, в които са направени. От една страна, направените от ****вноски са
в размер, отговарящ на този, определен със новото споразумение между страните от
2018 г., т.е., волята на Ж. очевидно е била да плаща издръжка за съответния
месец, а от друга страна това е и по-благоприятния за ****вариант, от гледна
точка на наказателната му отговорност. Относно вноските, направени на
04.10.2018 г., 14.11.2018 г. и 20.12.2018 г., ****изрично е посочил, че се
отнасят за съответните месеци, в които се правят вноските. Следователно,
неплащане на издръжка в съответния дължим месец, освен за февруари 2019 г., е
налице и за месеците март, юни и юли 2019 г. Относно тези месеци, както и за
доплащането за м. април 2019 г., следва да се приеме, че ****е изплатил
задължението си на по-късна дата – на 11.01.2019 г., когато прави вноска от
2600 лева с изричното уточнение, за които месеци плаща дължима издръжка. Тук,
доколкото очевидно ****плаща два пъти за месец септември 2018 г., 700 лв. от
тази сума следва да бъдат съотнесени към месец март 2018 г.
Изложеното
дотук мотивира настоящият въззивен състав да направи извод за правилност и
законосъобразност на прекратителното постановление на РП – Бургас. Изводът на
наблюдаващият прокурор за формално наличие на осъществен състав на 183, ал.1 от
НК е правилен и обоснован предвид наличните по делото писмени доказателства.
Формално, св. ****, бидейки задължен да изплаща издръжка на двете си малолетни
деца *******, не е изпълнил в периода февруари 2018 г. – юли 2019 г. задължението
си в размер на повече от две вноски, а именно за месеците февруари, март, юни и
юли 2019 г., като това умишлено бездействие покрива критериите за изпълнително
деяние на чл. 183, ал.1 от НК. От друга страна, настоящият въззивен състав
приема доводите на прокуратурата и на първоинстанционния съд за приложимостта
на чл. 9, ал.2 от НК в конкретния казус. Действително, макар формално да
покрива от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал.1 от НК, инкриминираното деяние на ****е с явно незначителна обществената
опасност. Очевиден е стремежът на св. ****, особено след постановяване на
съдебният акт за налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК, да изплаща навреме издръжката на синовете си, като забавянето на
изплащането й може да се обясни и с големите по размер задължения за плащане на
забавени вноски от предходни периоди, които той е покривал на по-късен етап и
което вероятно е довело до объркване при изчисляване на действителните месеци,
за които се дължи издръжка. Забавянето в изплащането на дължимите издръжки не е
било толкова дълго, че да постави в риска живота и здравето на малолетните
деца, отглеждани от другия родител, а към момента на постановяване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, всички дължими
суми за горните периоди са платени.
Предвид
горното и доколкото намира фактическите и правни изводи на първоинстанционните
съд и прокуратура за обосновани, правилни и законосъобразни, настоящият
въззивен състав прецени, че следва да потвърди изцяло атакуваното съдебно
определение.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
от 19.05.2020 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 1523/2020 г. по
описа на същия съд, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура –
Бургас от 06.04.2020 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-271/2019 г. по описа на 01 РУ при
ОД на МВР Бургас, пор. № 849/2019 г., по описа на РП – Бургас, водено за
престъпление по чл. 183, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
Определението
е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.