№ 1955
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. В. (подадена чрез адв. Б. В.) срещу Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 8464340, издаден от СДВР за това, че на 13.12.2023г. в 12:53 часа в гр.
София, бул. „Цар Б. III“ до № 430, с посока на движение от ул. „10-ти километър“ към с.
Владая, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****” с
рег. № **** се движил със скорост от поне 77 км/ч. – в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Д. В. В. е наложена
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на Д. В. се твърди, че Електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като в него не било посочено дали превишението на скоростта е в
населено място или извън него. Освен това мястото на нарушението не било прецизирано. В
Електронния фиш не било посочено по коя от хипотезите на чл.182, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП е
извършено повторното нарушението. От тук се прави извод за нарушено право на защита на
жалбоподателя, тъй като той не можел да разбере съдържанието на административно –
наказателното обвинение и да организира защитата си. Освен това в жалбата се заявява, че
Електронният фиш е издаден в нарушение на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. Жалбоподателят възразява, че не е отчетена допустимата грешка на
техническото средство и в Електронния фиш била отразена превишена скорост от 27 км/час
вместо 24 км/час. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш
1
и да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски по делото.
В писмо с вх. № 355803 от 06.11.2024г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се
посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в
сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е
установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „СПУКС“ №
11743f0, като се отбелязва и че техническото средство е преминало последваща
метрологична проверка. Според административно – наказващия орган нарушението,
нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото
били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка,
отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При
издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо
с вх. № 355803 от 06.11.2024г. се посочва, че начинът на работа на процесното
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) е основан на лазерен модул, който
възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващото
превозно средство. Системата за контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера
на превозното средство и за всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S1
прави 5 снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на МПС-то. Пояснява
се, че само на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта има данни за
отчетената скорост и дестинация до МПС-то. Именно тази снимка служи за еднозначно
определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. В писмо с
вх. № 355803 от 06.11.2024г. пише, че в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като
съединяването на линиите на маркерите указва с точност местоположението на лазерния лъч
върху конкретното МПС. Обръща се внимание и на това, че процесният Електронен фиш
касае нарушение, извършено в условията на повторност – след като на 17.02.2023г. е бил
връчен Електронен фиш Серия К № 5645094, издаден от ОДМВР - Перник. В края на
писмото от ОПП – СДВР се прави и изрично възражение за прекомерност на претендираните
от жалбоподателя разноски и се допълва, че собственикът на заснетото МПС не е подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. В. В. и адв. Б. В. не се явяват лично и не
2
вземат становище по време на съдебните прения пред СРС на 04.02.2025г. В края на жалбата
се казва, че в случай, че не могат да се явят пред съда, делото да се гледа в тяхно отсъствие,
като заявяват, че поддържат жалбата изцяло и искат съдът да отмени Електронния фиш като
неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна СДВР също не изпраща представител пред СРС, който да вземе
становище по спора.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Пашунов с вх. № 34193 от
31.01.2025г. С тях се иска съдът да остави без уважение жалбата поради нейната
неоснователност, необоснованост и недоказаност. Твърди се, че са спазени изискванията на
чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 от ЗДвП. От доказателствата се установявало, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение, установено с АТСС, заснемащо
нарушения по ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим.
Процесуалният представител на СДВР се позовава на чл.189, ал.15 от ЗДвП и иска съдът да
кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за
установяване на нарушението. Твърди се жалбоподателят да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. От субективна страна
нарушението било извършено с пряк умисъл. Изтъква се, че напоследък са зачестили пътно-
транспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост,
поради което поведението на жалбоподателя било укоримо и не следвало да се толерира, тъй
като водач, който си позволява шофиране с превишена скорост, поставя в опасност и своя
живот, и този на останалите участници в движението. Поради това се иска СРС да потвърди
процесния Електронен фиш, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на
СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на Д. В. В..
Срещу Д. В. В. бил издаден Електронен фиш Серия К № 5645094 от ОДМВР-Перник,
с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 02.03.2022г. в 11:28 часа в гр. Перник, ПП I-6 км.
86+300, ПВ Църква, с посока на движение към гр. София при ограничение на скоростта 60
км/ч., въведено с пътен знак В26 за населено място и отчетен толеранс от – 3 км./ч. в полза
на водача, като лек автомобил „****“ с рег. № **** бил заснет с АТСС да се движи със
скорост от поне 75 км/час. Този Електронен фиш е връчен на Д. В. В. на 17.02.2023г. и е
влязъл в законна сила на 06.03.2023г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5645094, а
именно на 13.12.2023г. в 12:53 часа в гр. София по бул. „Цар Б. III“ до № 430, с посока на
движение от ул. „10-ти километър“ към с. Владая лек автомобил „****” с рег. № **** се
движил със скорост от 80 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/час в населено място.
3
Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH
CAM S1 с № 11743F0. Същата е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на
валидност на одобрението на типа до 07.09.2027г. През месец март 2023г. тази преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип ARH CAM S1 е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 037-
СГ-ИСИС/30.03.2023г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г. за времето от 12:00 часа до 14:00 часа на
13.12.2023г. тази преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743F0, за която е издаден
Протокол № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г. с годност за експлоатация до 30.03.2024г., е била
позиционирана в гр. София, бул. „Цар Б. III“ до № 430, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та, движещи се от ул. „10-ти километър“ към с. Владая, при посока на
задействане – приближаване на МПС и при стационарен режим на измерване.
Ограничението на скоростта на посоченото по-горе място било 50 км/час за населено място,
без поставени пътни знаци, въвеждащи други ограничения на скоростта.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 8464340, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на Д. В. В. е наложена „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е
посочено, че нарушението е извършено на 13.12.2023г. в 12:53 часа в гр. София по бул. „Цар
Б. III“ до № 430, с посока на движение от ул. „10-ти километър“ към с. Владая при
ограничение на скоростта 50 км/час за населено място, при установена скорост от 77 км/ч.
(след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 27 км/час, като нарушението е
извършено с лек автомобил „****“ с рег. № ****, установено е с АТСС № 11743F0 и е
извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на
Електронен фиш Серия К № 5645094 на 06.03.2023г.
Електронен фиш Серия К № 8464340 е връчен на Д. В. на 26.09.2024г. и е обжалван с
жалба, подадена по пощата на 08.10.2024г. чрез ОПП – СДВР до СРС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: плик от жалба (лист 8 от делото);
снимков материал (лист 9 и лист 15 от делото); справка за собствеността на лек автомобил
„****” с рег. № **** (лист 10 от делото); Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на вътрешните работи (лист 11 от делото); Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от
30.03.2023г. (лист 12 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г. (лист 14 от делото); справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 8464340 (лист 16
4
от делото); Ежедневна форма на отчет от 13.12.2023г. (лист 17 от делото); Сертификат за
обучение (лист 18 от делото); справка за нарушител/водач (лист 19-20 от делото);
Електронен фиш Серия К № 5645094, издаден от ОДМВР - Перник (лист 21 от делото);
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
5645094 (лист 22 от делото); писма от ОПП – СДВР с вх. № 27426/27.01.2025г. и с вх. №
34608/31.01.2025г. (лист 32 и лист 78 от делото); писма от Български институт по
метеорология с вх. № 24738/24.01.2025г. и с вх. № 30905/23.01.2025г. - с приложени
Протокол от проверка № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г., Допълнение № 23.08.5126.3 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 /с приложения/ и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 /с приложения/ (лист 35-60 и лист 62-76 от делото).
Съдът остави извън доказателствената маса писмата от Областно пътно управление с
вх. № 46272/10.02.2025г. и с вх. № 104771/25.03.2025г. - с приложени към тях схеми (на лист
87-90 от делото), тъй като са постъпили след като в открито съдебно заседание на
04.02.2025г. съдът е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните прения и е
обявил, че ще се произнесе с решение. Същевременно доколкото съдържащата се в тези
писма и схеми информация може да се извлече от останалите, събрани по делото и цитирани
по-горе доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съдът е приел, че не са налице
основания за възобновяване на съдебното следствие с цел приобщаване на писмата и
схемите от лист 87-90 от делото.
При така направеното уточнение настоящият съдебен състав счита, че всички
цитирани по-горе писмени доказателства (приобщени по реда на чл.283 от НПК) следва да
се кредитират от СРС, тъй като са относими, информативни, обективни, достоверни и
еднопосочни.
Приложеният на лист 18 от делото Сертификат за обучение е обективно и достоверно
писмено доказателство, което не се разколебава от нито едно друго доказателство по делото.
Поради това съдът го кредитира и приема, че Г.С. (посочен в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система на лист 14 от делото като лице, което е
разположило и настроило АТСС) е преминал обучение и може да борави с техническо
средство ARH CAM S1 (СПУКС).
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег.
№ 4332р-86576 от 14.12.2023г. и Ежедневната форма на отчет от 13.12.2023г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 14 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят на установените нарушения, заснети с техническото
средство, както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства не е
било въведено с пътен знак В26, а е важало общото ограничение на скоростта – 50 км/час за
5
населено място. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 17 от делото) се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с № 4332р-86576 от
14.12.2023г.) е било разположено техническо средство, за да контролира скоростта на
движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. Доколкото
датата, мястото, посоката на движение, часовия диапазон, ограничението на скоростта,
вписани в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г. и в Ежедневната форма на отчет от 13.12.2023г. съвпадат,
СРС приема, че тези два документа се отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 14 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
13.12.2023г.; че документът е регистриран под № 4332р-86576 от 14.12.2023г.; посочени са
имената и подписите на лицата, които са разположили и настроили АТСС, респ. свалили и
прехвърлили изображенията и съответно са проверили въпросния Протокол. Посочено е, че
уредът се задейства за приближаващи МПС-та и че работи при стационарен режим на
измерване. Отбелязани са общият брой на констатираните нарушения, вида и номера на
ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало метрологична проверка, за
което има издаден Протокол № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г. с годност за експлоатация до
30.03.2024г. Коментираният тук Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист
15 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
24738/24.01.2025г. и с вх. № 30905/23.01.2025г., както и от приложените по делото Протокол
от проверка № 037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г., Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 /с приложения/, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 /с приложения/, Допълнение №
20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
Допълнение № 23.08.5126.3 към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, както и от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г., се доказва, че техническото средство, с което е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно нормативните
изисквания, преминало е проверка и съответно е било технически годно към процесната
дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от Протокола на лист 14 от делото се
вижда, че за въпросното техническо средство е издаден Протокол от проверка № 037-СГ-
6
ИСИС от 30.03.2023г. и в същия смисъл са и писмата от Български институт по метрология
с вх. № 24738/24.01.2025г. и с вх. № 30905/23.01.2025г., то следва, че посоченото в Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-86576 от
14.12.2023г. АТСС е именно преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743F0, вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на дата
07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-86576 от
14.12.2023г. техническо средство (с № 11743F0) фигурира и в снимковия материал на лист 9
от делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 9 от делото се установява регистрационния номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място, а също вида и номера на
техническото средство, с което е бил заснет автомобилът. Приложеният по делото снимков
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката на лист 9 от
делото е цитирано техническо средство с № 11743F0, съдът приема, че процесното
нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г. Освен
номера на техническото средство, между снимката на лист 9 от делото и Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-86576 от
14.12.2023г. има припокриване и касателно мястото, датата и часовия диапазон, поради
което за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 9 от делото е направена именно с
техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени доказателства. В
коментираната тук снимка е посочено /на гърба/ мястото на нарушението – като улица,
номер, посока на движение на превозното средство. Това място изцяло съвпада с посоченото
в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимката, приложена на лист 15 от делото,
тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява годно веществено доказателствено
средство. От нея се установява къде е било позиционирано АТСС.
7
Съдът кредитира и писмата от ОПП – СДВР с вх. № 27426/27.01.2025г. и с вх. №
34608/31.01.2025г. (на лист 32 и лист 78 от делото), тъй като са еднопосочни, информативни
и достоверни писмени доказателства. От тях става ясно, че на процесното място няма
поставен пътен знак B26, въвеждащ ограничение на скоростта, поради което максимално
разрешената скорост на движение на МПС-та там е 50 км/час за населено място. В същия
смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-86576 от 14.12.2023г., снимката на лист 9 от делото,
както и в Ежедневната форма на отчет от 13.12.2023г. От съвкупната преценка на тези
писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата и място
ограничението на скоростта е било 50 км/час за населено място.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото Електронен фиш
Серия К № 5645094, издаден от ОДМВР – Перник, както и справката от информационната
система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 5645094 (приложени на лист 21 и
лист 22 от делото), тъй като се обективни, еднопосочни и достоверни писмени
доказателства. От съвкупната им преценка съдът достига до извода, че на Д. В. В. е налагано
и друг път административно наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К №
5645094, издаден от ОДМВР – Перник, който Електронен фиш е бил връчен на В. на
17.02.2023г. и е влязъл в сила на 06.03.2023г. Тези констатации се потвърждават и от
вписването в справката за нарушител/водач на лист 19-гръб от делото.
Приложените на лист 10 и лист 19-20 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че Д. В. В. има предишни нарушения по ЗДвП, както
и че е собственик на заснетия лек автомобил „****” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 11 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 8464340 (приложена на лист 16 от делото), тъй като е
обективно, непредубедено и достоверно писмено доказателство. Въз основа на тази справка
съдът установява, че Електронен фиш Серия К № 8464340 е връчен на 26.09.2024г.
Приложеният на лист 8 от делото плик има достоверна дата на пощенското клеймо.
Поради това съдът дава вяра и на това писмено доказателство, като съответно приема, че
жалбата е била подадена по пощата на 08.10.2024г.
Гореизложеното означава, че жалбата срещу Електронен фиш Серия К № 8464340 е
била подадена в рамките на законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
8
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; вид, марка и
регистрационен номер на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в
Електронния фиш има записана скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на
скоростта от 50 км/ч. за населено място, съдът счита, че нарушението е описано в достатъчна
степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на някой от
задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите, при които е
реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП глоба /в размер на
200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за
процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки. Поради това правилно е бил издаден Електронен фиш, а не
Акт и Наказателно постановление. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП обстоятелствата дали
Електронният фиш подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок не са реквизит на
Електронния фиш, поради което и тяхната липса не съставлява съществено процесуално
нарушение.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на чл.21, ал.1 от ЗДвП. С оглед
9
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, СРС приема, че въпросът дали е налице „повторност“ касае
преценка по съществото на спора. Доколкото в процесния Електронен фиш е посочен
предходният Електронен фиш, обосноваващ повторността, по номер и дата на влизане в
сила, неоснователно жалбоподателят претендира за неяснота на административно –
наказателното обвинение.
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Неоснователни са възраженията от жалбата, че не била отчетена
допустимата грешка на техническото средство. Видно от самия Електронен фиш, в него
изрично е посочено, че е приспаднат толеранс. В Електронния фиш мястото на нарушението
е описано достатъчно ясно и подробно, като е уточнено, че става въпрос за ограничение на
скоростта в населено място. Поради това и останалите доводи от жалбата се явяват
несъстоятелни.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
10
Доколкото от датата на нарушението /13.12.2023г./ до връчването на Електронния
фиш /26.09.2024г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от
НК, а към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /в края на май
месец 2025г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3,
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, то съдът приема, че не са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на
Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че
контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било монтирано
автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението. Задължително
условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на
Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
11
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт по
метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
13.12.2023г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 13.12.2023г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 80 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
12
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 77
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
037-СГ-ИСИС от 30.03.2023г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 77 км/час. Доколкото от приложената на лист 9 от делото снимка
следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 80 км/ч., то
след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е движил
със скорост от поне 77 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от действително
измерената скорост от 80 км/час.
От снимката на лист 9 от делото, от писмата на ОПП – СДВР с вх. №
27426/27.01.2025г. и с вх. № 34608/31.01.2025г. (на лист 32 и лист 78 от делото), от
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-86576 от 14.12.2023г. (на лист 14 от делото) и от Ежедневната форма на отчет от
13.12.2023г. (на лист 17 от делото) се установява, че на процесното място към 13.12.2023г. не
е имало поставен пътен знак В26 за ограничение на скоростта, поради което е важало
общото ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 77 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. в населено място, водачът на лек автомобил „****” с рег. № **** е
извършил нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението
при избиране на скоростта на движение на МПС в населено място да не се превишава
скоростта от 50 км/час. Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със
скорост от поне 77 км/час обективно е реализиран съставът на административното
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/час (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) е с 27 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е реализирано при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението си по
ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над 50 км/час в населено място, когато
няма друго въведено ограничение със знак В26. В случая на процесното място не е имало
пътен знак В26, поради което е важало общото ограничение на скоростта в населено място -
50 км/час, а реално е била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от 77
км/ч. Това означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
13.12.2023г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената по делото справка е видно, че
собственик на автомобила е жалбоподателят, то правилно е била ангажирана именно
неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
13
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото Д. В. В. е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 8464340 на 26.09.2024г., то той е разбрал, че
му е издаден Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е
подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия
Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на Д. В. В. – като собственик
на МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 13.12.2023г.
В случая на Д. В. В. е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП. Тази норма предвижда налагането на
двоен размер на глобата, предвидена по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено повторно. Въпросът тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят
правилно е бил наказан с „глоба“ в размер на 200 лева (като двоен размер на глобата,
предвидена в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП). В процесния Електронен фиш са отбелязани факти
около тази повторност – посочено е с думи, че нарушението е извършено „в условията на
повторност“, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг Електронен фиш, който е цитиран
по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 от ЗДвП - в
двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание
му е било наложено като нов водач. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното
тук деяние е извършено в 1-годишен срок от влизане в сила на друго Наказателно
постановление или Електронен фиш, с което на жалбоподателя е била наложена „глоба“ за
„същото по вид“ нарушение. С оглед разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се
докаже, че посочения в процесния Електронен фиш предходен Електронен фиш (с №
5645094) се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено с
един и същ или с различен автомобил, дали при едно и също или различно превишение на
скоростта и пр. Важно е видът на нарушението да е един и същ. Видно от приложения по
делото Електронен фиш Серия К № 5645094, издаден от ОДМВР – Перник, справката картон
на водача и справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш
Серия К № 5645094 Д. В. В. е бил санкциониран по административен ред за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 5645094, който е влязъл в сила на
06.03.2023г. Считано от тази дата (06.03.2023г.) в 1-годишен срок, а именно на 13.12.2023г.
Д. В. В. е реализирал друго /ново/ нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е издаден
процесният Електронен фиш. Това доказва, че Д. В. В. е извършил процесното деяние в 1-
годишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 5645094, т.е. при условията
на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя именно при условията на
чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 27 км/ч.
14
над ограничението от 50 км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на
извършване на нарушението (в населено място) и начина, по който законодателят е
определил да се санкционира административно – наказателно отговорното лице за
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо Д.
В. В. (като собственик на МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и
доколкото деянието е извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на
чл.182, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния
размер на наказанието по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, т.е. „глоба“ в размер на 200 лева. Точно
фиксираният в закона размер на административното наказание при превишение на скоростта
от 21 км/час до 30 км/час в населено място и начина на определяне на глобата при
повторност не позволяват на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.
Процесното нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Поради това СРС не
счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния Електронен фиш
(СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав процесуален представител на въззиваемата
страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР с
писмените бележки с вх. № 34193/31.01.2025г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт - на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
в полза на СДВР следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според
Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото е
настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по това дело процесуалният
представител на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание пред СРС на
04.02.2025г., а единствено е депозирал писмени бележки по делото. Освен това самият
правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният
състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
15
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 8464340, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП на Д. В. В. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес : *****, да заплати на СДВР за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение сумата от 80 (осемдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16