№ 318
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20244430201987 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Ц. Е. И., ЕГН ********** от гр. *******,
обл. Плевен, ул. “*************” № * чрез адв. Б. Б. от АК - София против
наказателно постановление № 24-0256-000166 от 01.07.2024 г. на Н. РУ в
ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложил на Ц. Е. И. административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв., лишаване от паво да управлява МПС за срок от 12
месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 12 точки.
За така установеното нарушение на жалбоподателя Ц. Е. И. е съставен
акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
1
жалбоподателят Ц. Е. И., който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител в лицето на адв. Б. Б., който моли съда да отмени
изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
За ответната страна по жалбата Н. В РУ НА ОД на МВР - Плевен, РУ –
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ - редовно и своевременно призована, представител
не се явява и не се изразява становище относно депозираната от страна на
жалбоподателя жалба.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение, с бланков № 123731 от
06.06.2024 г., съставен от актосъставителя Д. И. Ц. – мл. автоконтрольор.
В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетел и актосъставителя не се установи,
че жалбоподателят е извършил нарушението описано в АУАН, а именно:
На 06.06.2024 г. около 00:15 часа в с. Брегаре, ул. „Христо Ботев“,
посока на движение ул. „Л. Каравелов“ № 12, управлява собствения си
лек автомобил „Опел Фронтера“, с рег. № *********, като извършва
следното нарушение:
-Водачът отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, с фабр. № 0766.
Издаден талон за медицинско изследване № 0036249.
Издадени 7 броя холограмни стикери с № 085894. От Протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта № А-117/2024 г.
е видно, че крайната концентрация е 1,17 промила .
2
Нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.
Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис
от акта на жалбоподателя.
Съдът счита, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в
акта не се счита за доказано!!!
Това произтича от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към
НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за
невиновен до доказване на противното.
Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по
аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно
- наказателното обвинение, като следва да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение
и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение.
В настоящия случай, не се доказа от страна на административно
наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на
твърдяното административно нарушение.
При издаване на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава
цялата административно наказателна процедура и е абсолютно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на
фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
3
постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и
законовите разпоредби, които са нарушени.
В АУАН актосъставителят Д. И. Ц. е посочил, че жалбоподателят Ц. Е.
И. е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а в наказателното
постановление административно наказващият орган е посочил, че И. е
извършила нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) На водача на пътно превозно средство е
забранено: 1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ,
бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - (Изм. - ДВ, бр.
101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в
сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух:
4
-2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително - за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв.
В разпоредбата чл.5, ал.3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
Контролните органи проверяват спазването на това задължение чрез
проверка на водачите по реда, предписан с Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017г за
РУКАКУНВТА - Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г, преди Наредба № 1 за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози/.
Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл.174, ал.3 от
ЗДвП – водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
Видно от обжалваното наказателно постановление, е че в него е описано
фактически следното нарушение : „1. Водача отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ №
7510, с фабр. № 0766. Издаден е талон за медицинско изследване № 0036249“.
Така описаното нарушение е нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, както е
посочено и в АУАН.
Независимо от тази описана фактическа обстановка
административно-наказващият орган в диспозитива на обжалваното
наказателно постановление е определил друга правна квалификация и е
наказал жалбоподателят за нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП във
връзка с чл.5 ал.3 т.1 от същия закон.
5
Независимо, че по делото е установено, че жалбоподателят е дал кръв и
е било установено наличие на 1,17 промила алкохол в кръвта му, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй като на същия е
било повдигнато обвинение с АУАН за друго нарушение, а именно отказ да
бъде изпробван с техническо средство, което е нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДвП.
Същата фактическа обстановка е била възприета и от АНО в
обжалваното наказателно постановление, където е посочено, че
жалбоподателят е отказал за бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство.
В диспозитива на постановлението обаче АНО приема друга правна
квалификация с оглед изготвената експертиза и наказва жалбоподателят за
нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП във връзка с чл.5 ал.3 т.1 от същия
закон.
Такива факти липсват в обстоятелствената част на постановлението и в
АУАН, с който е било повдигнато обвинение на жалбоподателя.
Тук е мястото да се посочи, че с наказателното постановление
жалбоподателят е наказан за деяние, чиито обективни признаци са съвсем
различни от тези на деянието, което му е предявено с връчването на АУАН.
Това е довело до съществено ограничаване на правото на защита на
жалбоподателят, което е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Вярно, е че част от фактическите елементи на състава по чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП във връзка с чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП са станали известни на 11.06.2024г.,
след изготвянето на протокола за химическата експертиза от изследването на
кръвта. Именно за такива случаи в чл.34 от ЗАНН е предвидена възможност
АУАН да се издава не само в момента на констатиране на нарушението, но и
по-късно в рамките на тримесечен срок, в който да се разкрият всички
елементи от състава на нарушението. По този начин се постига баланс между
правомощията на контролните органи и правото на защита на жалбоподателят
в административно наказателния процес, като се избягва възможността
жалбоподателят да бъде наказан за непредявено обвинение, както е станало в
настоящия случай.
6
Това противоречие в АУАН и в НП, води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, тъй като той е лишен от възможността да
разбере за какво нарушение му се търси административно – наказателна
отговорност.
Посоченото разминаване е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, който има право да узнае какво точно се твърди, че е
извършил като нарушение, което представлява съществено процесуално
нарушение и във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават.
В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва
да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение.
Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има
единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай има разминаване между описанието на
нарушението и дадената му квалификацията в съставеният АУАН и в
издаденото НП.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно – наказателна
отговорност, в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
Административно – наказващият орган е следвало да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Съдът счита, че това съществено процесуално нарушение при
7
издаването на наказателното постановление, обуславящо неговата
незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждаща
изискването в наказателното постановление да бъде посочено - освен датата и
мястото, където е извършено нарушението, а също и на описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и точната
законова разпоредба по ЗДвП, а също и на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Неспазването от страна на административно-наказващия орган на
изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно
постановление да бъде посочено - освен датата и мястото, където е извършено
нарушението, описание на нарушението, но и обстоятелствата, при които
същото е извършено, води до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен
контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните
постановления по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН, следва да установява
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното
постановление административното нарушение и съответно - съпоставянето на
фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със
съответната законова норма, регламентираща същото като административно
нарушение.
Като установяването в хода на съдебното производство на
съществуването или несъществуването на описаното в наказателното
постановление административното нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно
всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от
ЗАНН, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата - да се
уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-0256-000166 от
01.07.2024 г. на Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложил на Ц. Е. И.,
ЕГН ********** от гр. *******, обл. Плевен, ул. “*************” № *
административно наказание – глоба в размер на 1000 лв., лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 12 точки, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9