№ 44
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ М.А
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело №
20214001000370 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд
Ловеч ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на Г. Ц. М. сумите: 15 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания в резултат
на пътнотранспортно произшествие от 5.11.2020 година, причинено при управление на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 **** от Х. И. Й., чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 1.12.2020
година до окончателното изплащане; 40.20 лева – застрахователно обезщетение за
имуществени вреди (разходи, извършени във връзка с лечение на получените увреждания от
същото пътнотранспортно произшествие), ведно със законната лихва от 1.12.2020 година
(датата на уведомяване на ответника) до окончателното изплащане.
С посоченото решение е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 477 от
Кодекса за застраховането за горницата над присъдената сума за неимуществени вреди –
1
15 000 лева, до пълния претендиран размер – 30 000 лева.
Със същото решение „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Д.Н. сумата 981.27 лева
– адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за процесуално
представителство на Г. Ц. М..
С посоченото решение Г. Ц. М. е осъден да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД
(„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) сумата 259.63 лева –
сторени по делото разноски (депозити за вещи лица), съразмерно с отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Със същото решение „ОЗК-Застраховане“ АД („Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“ АД) е осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч сумите: 601.69 лева – държавна такса върху
уважения размер на иска; 140.20 лева – част от заплатените от бюджета на съда разноски; 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д.Н. – процесуален
представител на Г. Ц. М., против Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година
на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лева до претендираните 30 000
лева. Във въззивната жалба с излага, че в атакуваната част решението е неправилно –
постановено е в нарушение на материалния закон (чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите), не е съобразена задължителната съдебна практика по чл. 290 от ГПК по
аналогични случаи. При отсъждане на размера на обезщетението не е взет предвид факта, че
Г. Ц. М. е бил активен състезател, членувал е в спортен клуб по колоездене в гр. Троян, а
получената травма на практика е прекратила неговата спортна кариера; не са отчетени
болките, които ще изпитва за в бъдеще в пострадалия крайник. Не е съобразено
становището на експерта, че при изкълчването (за разлика от счупването) на тазобедрената
става болките са с по-голяма продължителност и интензитет, тъй като всички ставни връзки
са разкъсани и не могат да се възстановят. Съставът на Окръжен съд Ловеч не е отразил
какво е значението на всяко едно от обстоятелствата при определяне на размера на
обезщетението; към кой момент са отчетени лимитите на отговорност и обществено-
икономическата ситуация в страната. Проследяват се промените в минималната работна
заплата за страната и лимитите на застрахователно покритие. Изтъква се, че определеният от
съда размер на обезщетението е занижен спрямо действително претърпените вреди.
Направено е искане да се отмени Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. №
7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваната част и да се постанови друго такова, с
което „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД да бъде осъдено да
заплати на Г. Ц. М. още 15 000 лева (разликата над присъдените 15 000 лева до
претендираните 30 000 лева) за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания)
2
вследствие на травма, получена при пътнотранспортно произшествие, станало на 5.11.2020
година, предизвикано от Х. И. Й., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“,
с ДК № ОВ 69 ****, ведно със законната лихва от 1.12.2020 година до пълното изплащане на
сумата; дружеството-застраховател да бъде осъдено да заплати на адвокат Д.Н. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т. Т. – процесуален представител на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, в който са изложени аргументи за нейната неоснователност.
С Молба с вх. № 548/1.02.2022 година пълномощникът на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД поддържа отговора на въззивната жалба.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. Т. – пълномощник на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, против Решение №
21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в частите, с които
дружеството е осъдено да заплати на Г. Ц. М. обезщетения общо в размер на 15 040.20 лева.
Във въззивната жаба се сочи, че решението в атакуваните части е неправилно – постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано. Погрешно е
заключението на първостепенния съд за липса на принос от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
тезата, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан. Неправилно е прието, че
пътнотранспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на лек
автомобил „БМВ“, модел „330ХД, с ДК № ОВ 69 **** – налице е съпричиняване от водача
на лек автомобил с ДК № ОВ 52 ****, за което се посочват аргументи. Не са доказани
твърдените от Г. Ц. М. неимуществени вреди. В противоречие със съдебната практика и
справедливостта процентът на съпричиняване е занижен. Цитира се съдебна практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. №
7/2021 година на Окръжен съд Ловеч в обжалваните части и да се постанови друго такова, с
което да се отхвърли претенцията или да се намали значително размера на обезщетението.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д.Н. – процесуален представител на Г. Ц. М., в който са развити съображения за
нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново пълномощникът на Г.
Ц. М. оспорва въззивната жалба на дружеството-застраховател.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
3
Производството по търговско дело № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч е
образувано въз основа на предявени от адвокат Д.Н. – пълномощник на Г. Ц. М., против
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД искове с посочено правно
основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 380 от Кодекса за застраховането. В исковата молба
се твърди, че на 5.11.2020 година Г. Ц. М. пътувал на предната дясна седалка на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., с
поставен обезопасителен колан. Вследствие на движение със скорост, несъобразена с
интензитета на движение, водачът на посоченото моторно превозно средство предприел
маневра „изпреварване“ при пътна маркировка „М1“ и блъснал в предна лява част
завиващия наляво лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****.
Произшествието настъпило в гр. Троян, ул. „Димитър Икономов-Димитрика“ 16. В резултат
на инцидента Г. Ц. М. получил различни по вид телесни повреди. Транспортиран е до
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен, тъй като се оплаквал от силни болки в областта
на таза. Установена е луксация на лява тазобедрена става. Крайникът бил имобилизиран.
Болничното лечение продължило три дни. При приема в лечебното заведение е
констатирано, че долният ляв крайник на Г. Ц. М. е скъсен с около 5 сантиметра спрямо
симетричния десен долен крайник; бил е с деформация, болка и ограничени флексионни и
екстензионни движения в областта на лявата тазобедрена става. На 6.11.2020 година е
извършена операция на таза и долния десен крайник, при която е осъществена мануална
репозиция на левия долен крайник. Ищецът е изписан от лечебното заведение с окончателна
диагноза „Луксацио косте синистра“. Домашното му лечение продължило на постелен
режим с директна скелетна екстензия за тридесет дни. Възстановяването и лечението на Г.
Ц. М. продължава и към момента. За изминалия период за посрещане на своите ежедневни
нужди той имал нужда от чужда помощ. Към момента се придвижва с две помощни средства
– патерици. Вследствие на получените травми Г. Ц. М. не можел да се движи самостоятелно
– болките били с изключително висок интензитет. Възстановяването на неговото здраве
протича под грижите на неговите близки в домашна обстановка. Той загубил социални
контакти и обичайния си ритъм на живот. Пострадалият изживял стрес от катастрофата. Той
получил посттравматично стресово разстройство; станал тревожен и напрегнат; няма апетит,
страда от безсъние, сънува кошмари, свързани с инцидента. Във връзка с осъщественото
лечение Г. Ц. М. направил разходи за закупуване на антикоагулант в размер на 42.20 лева.
Към датата на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69 **** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с дружеството-ответник. Г. Ц. М. предявил претенция спрямо
дружеството-застраховател, но не е съгласен с предложеното от „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД обезщетение.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД да заплати на Г. Ц. М.
сумите: 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие
получена травма – „луксацио косте синистра“, обуславяща затруднение движенията на
4
левия крак за около три-четири месеца, изживян стрес, при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 5.11.2020 година с лек автомобил марка „БМВ“, модел
„330ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., ведно със законната лихва от
30.12.2020 година до пълното изплащане на сумата; 42.20 лева – имуществени вреди (разход
по лечението за закупени антикоагуланти) в резултат на инцидента, ведно със законната
лихва от 30.12.2020 година до изплащане на сумата; дружеството-ответник да заплати в
полза на адвокат Д.Н. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал.
1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, с който се прави
възражение за неподсъдност на спора на Окръжен съд Ловеч; оспорват се вината на водача
Х. И. Й., твърдените телесни увреждания, размера на претендираното обезщетение,
искането за присъждане на законна лихва; навежда се възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Г. Ц. М. – пътувал без правилно поставен предпазен
колан;
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат Д.Н. – пълномощник на Г.
Ц. М., с която изразява становище по доводите на представителя на дружеството-
застраховател, оспорва възражението за съпричиняване; заявява, че претенцията за законна
лихва е от 1.12.2020 година.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД, представлявано от адвокат Т. Т., с който
поддържа направените възражения и оспорвания.
Пред първостепенният съд пълномощникът на дружеството-застраховател
оспорва претенциите.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч
е валидно и допустимо.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявените от Г. Ц. М. против „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
5
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“
АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Безспорно е, че за лек автомобил марка „БМВ“, модел „330ХД“, с ДК № ОВ 69
**** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД – Застрахователна полица
№ BG/23/120002712916, със срок на валидност до 26.09.2021 година.
На 5.11.2020 година в гр. Троян, на ул. „Димитър Икономов-Димитриката“ е
възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „БМВ“, модел
„330 ХД“, с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, управляван от Р. П. К., при което са
пострадали Г. Ц. М. и Д. М. П. (препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 359р-22704/5.11.2020 година). Относно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с ДК № ОВ 52 **** към датата на инцидента е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-застраховане“ АД.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Х. И. Й., управлявал лек
автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****, и Р. П. К. – водач на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, за механизма на произшествието.
От заключението на експерта инж. Н. С. К., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, се установява, че на 5.11.2020 година лек автомобил „БМВ“,
с ДК № ОВ 69 ****, управляван от Х. И. Й., се е движил по ул. „Димитър Икономов-
Димитринка“ в гр. Троян, с посока на движение от север на юг. Пред него се движил черен
6
лек автомобил „Фолксваген Голф“-V, пред който бил ситуиран лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, с водач Р. П. К.. Х. И. Й. предприел
изпреварване. Улицата е с едно платно с две ленти за двупосочно движение, разделени с
непрекъсната осева линия тип „М1“. Трите моторни превозни средства са били в района на
Автогара Троян. Х. И. Й. изпреварил предно движения се лек автомобил, при застигане на
автомобила, управляван от Р. П. К., тя направила опит да завие наляво и да навлезе в
паркинга на Автогара Троян (откъдето излизат автобусите, срещу нея има знак „В1“ –
„Забранено е влизането на пътни превозни средства“). С отклоняването на автомобила,
управляван от Р. П. К., наляво настъпил удар с предната дясна част на лек автомобил
„БМВ“, с ДК № ОВ 69 **** и предната лява странична част на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****. Последният е ударен в зоната на предно
ляво колело, което е възпрепятствало водача да управлява или установи автомобила, и от
инерционните сили той продължил напред, достигайки почти до кръстовището, регулирано
със светофар, като останал на пътното платно. От удара, а вероятно и инстинктивно, Х. И.
Й. отклонил чрез волана управлявания от него автомобил наляво, същият продължил
движението си напред, прекосил косо насрещната пътна лента, ударил се с предно ляво
колело в бордюра, качил се на тротоара, отделящ паркинга на Автогара Троян от ул.
„Димитър Икономов-Димитрика“, след това всичко се повторило с предно дясно колело и се
ударил челно в широколистно дърво с диаметър в основата над 70-80 сантиметра. От удара
настъпили значителни деформации за лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 **** – щетите
са икономически тотал. Ударите за лек автомобил „БМВ“ са два: първи – „челен десен“ в
предна лява странична част (в зоната на предно ляво колело) на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, с водач Р. П. К.; втори – „челен“ в
широколистното дърво с голям диаметър на стеблото в основата. Ударът за лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, с водач Р. П. К. е страничен ляв.
Причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие са движение с
несъобразена скорост в чертите на града, изпреварване при наличие на хоризонтална
маркировка „М1“ в район с интензивно движение на моторни превозни средства и
пешеходци (отляво е автогарата, отдясно е казино) и в района на кръстовище, регулирано
със светофар, от страна на Х. И. Й., управлявал лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****.
За настъпване на инцидента допринася неправомерната маневра на Р. П. К.. Двамата водачи
са имали възможност да предотвратят пътнотранспортното произшествие: движение със
съобразена скорост на Х. И. Й., управлявал лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****,
движение само в дясна пътна лента, ограничена с хоризонтална пътна маркировка тип „М1“,
изчакване на предно движещите се автомобили да се изтеглят или завършат маневрата си,
макар и неправомерна в случая; движение само в дясна пътна лента, непредприемане
маневра завой наляво, непозволено от хоризонталната маркировка и от наличието на пътен
знак „В1“ в изхода на автогарата от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК
№ ОВ 52 ****, с водач Р. П. К..
От изложеното е видно, че Х. И. Й., управлявал лек автомобил „БМВ“, с ДК №
7
ОВ 69 ****, както и Р. П. К. като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с ДК № ОВ 52 ****, са допринесли за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
При условие, че увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно
(чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Всеки делинквент отговаря пред
увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълен размер, а не съобразно
съответния принос. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите отговаря по отношение на увредения в обема, в който и прекият
причинител на вредите – за целия размер на всички вреди, с оглед обусловеността на
отговорността на застрахователя от тази на делинквента. Отговорността на застрахователя е
ограничена единствено от застрахователната сума по договора. При множество причинители
на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл.
518 от Кодекса за застраховането или институция, натоварена да извършва гаранционни
плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането,
отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите
отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл. 518 от
Кодекса за застраховането или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания,
аналогична на Гаранционния фонд по чл. 518 от Кодекса за застраховането, също отговарят
солидарно (чл. 499, ал. 7 от Кодекса за застраховането). В случаите, когато не може да се
установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на
вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници,
като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи
отговорност (чл. 499, ал. 6 от Кодекса за застраховането). В закона е регламентираната
възможност осъденото юридическото лице-застраховател да предяви регресна претенция за
заплатеното от него обезщетение. При няколко делинквента те отговарят солидарно за
пълния размер на вредата спрямо увреденото лице, но отношенията между тях се уреждат по
правилата на чл. 127 от Закона за задълженията и договорите, чл. 499, ал. 6 и 7 от Кодекса.
Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците
(чл. 122, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
Същевременно в случая и за двете моторни превозни средства – лек автомобил
„БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****; лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ
52 **** към датата на инцидента са сключени договори за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
застраховане“ АД, поради което е без значение съотношението в приноса на делинквентите.
От събраните по делото доказателства не се оборва презумпцията,
регламентирана в чл. 45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, за вината на Х. И.
Й., управлявал лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****.
В епикризата, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение-д-р Георги Странски“ за
проведеното лечение на Г. Ц. М. е отразено, че левият долен крайник е скъсен с около 5
8
сантиметра спрямо симетричния; деформация, налице са болка, ограничени флексионни и
ектензионни движения в областта на лява тазобедрена става.
От заключението на експерта д-р А. В. Й., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие Г. Ц. М. е
получил травматична луксация на лява тазобедрена става, затруднила движенията на лява
тазобедрена става и ляв крак за около три-четири месеца. Установените изменения са в
причинно-следствена връзка с инцидента. Касае са за тежка травма в областта на най-
голямата става в човешкото тяло – тазобедрената. Луксацията на тази става налага
репозиция под упойка – в случая е приложена спинална такава. На Г. Ц. М. е проведено
оперативно лечение – закрито наместване под рентгенов контрол с последвало екстензионно
лечение за тридесет дни в домашни условия. Периодът на възстановяване е продължителен
и включва рехабилитационни процедури. По данни на пострадалия такива са осъществени
три пъти в лечебно заведение в гр. Троян. Изкълчването е съпроводено със значителни
болки в областта на ставата – силно изразени през първите дни след произшествието,
постоянно намаляващи в процеса на лечението. С оглед хипотрофията на мускулатурата на
левия крак и болките по време на прегледа, осъществен от вещото лице, има данни за
продължаващи ограничени движения и съпътстващи движенията болки, но с по-малък
интензитет. Препоръчано е балнеолечение, което може да се проведе след изтичане на шест
месеца от травмата.
В съдебно заседание пред първостепенния съд д-р А. В. Й. обяснява, че травмата
е изключително тежка – след разкъсване на връзки главата на бедрото излиза от леговището
на таза; кракът е изваден, скъсен, вътрешно ротиран, без възможност за стъпване върху
същия крайник; съпроводена е от много силни болки. Осъществено е наместване по закрит
начин, което се води оперативна процедура, но няма разрези – само релаксация на
мускулите, за да може да се отпуснат и главата да си отиде на мястото. Последвало е
екстензионно лечение за тридесет дни – кракът е дърпан, за да облекчи натоварването в
ставата. След началния момент болките постепенно отшумяват, обемът на движение се
възстановява, което е констатирано от експерта при прегледа на Г. Ц. М.. Последният е
изключително атлетичен, има атрофия на мускулатурата отляво от обездвижването. Изисква
се време за възстановяване на тонуса на подбедрената мускулатура. Функционално
крайникът е с намален обем на движение – ограничено разкрачване навън, ротацията е
ограничена съобразно срастванията. При изкълчванията (луксация) прогнозните резултати
понякога са по-лоши отколкото при счупване. Счупването се възстановява много по-точно и
ефективно от изкълчването. При прегледа вещото лице е установило белези за провеждана
рехабилитация – обездвижването е възстановено до голяма степен.
Пред Окръжен съд Ловеч са разпитани свидетелите Ц. Ц. М., Д. И. Н. – родители
на Г. Ц. М., за проведеното лечение на последния. От показанията им се установява, че
докато е бил с екстензия Г. Ц. М. е имал нужда от чужда помощ за хранене, личен тоалет.
Впоследствие се придвижвал три месеца с патерици. Ходил на рехабилитация в болницата в
гр. Троян три пъти. Към месец юни 2021 година Г. Ц. М. стъпва без патерици, но според
9
неговия баща ще ги ползва поне още два месеца. Докато бил на легло пиел лекарства за
разреждане на кръвта. Преди инцидента Г. Ц. М. бил весел, общителен, спортувал с колело в
клуб в гр. Троян, работел, а след това станал изнервен, неспокоен, изпитвал страх от коли,
сънувал катастрофата. Към месец юни 2021 година не карал колело, не се е върнал на работа
като общ работник. Изпитва болки в крака при натоварване и промяна на времето.
По изложените съображения, съдът смята, че е осъществен състава на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите от Х. И. Й., управлявал лек автомобил марка „БМВ“, с
ДК № ОВ 69 ****.
В съответствие с чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането адвокат Д. Н. –
пъномощник на Г. Ц. М., отправил писмена застрахователна претенция до „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД за изплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Г. Ц. М. изразил несъгласие с предложеното от
дружеството-застраховател обезщетение общо в размер на 5 542.20 лева, от които: 5 000
лева за неимуществени вреди, 42.20 лева за имуществени вреди, и предявил исковете, въз
основа на които е образувано производството по т. д. № 7/2021 година по описа на Окръжен
съд Ловеч.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-застраховане“ АД.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
5.11.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 610 лева.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя от съда по справедливост в съответствие чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните
10
болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този
смисъл са дадените разяснения в ППВС 4/1968 година – понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и
др.“ В тази насока е и практиката на Върховен касационен съд на Република България,
формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009
година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 година по т.
д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012 година по т. д. №
634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011
година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на
ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Заместващото обезщетение представлява парично право. Неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да се удовлетвори
морално пострадалия, като емоционално се потиснат изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. Вземайки предвид всички релевантни за
настоящото дело факти – обективно установените увреждания, интензитета на болките и
страданията, продължителността на възстановителния процес (около 3-4 месеца),
осъществената репозиция под рентгенов контрол при приложена спинална упойка, възрастта
на пострадалия (23 години към момента на настъпване на инцидента), лекото ограничение
на движението на крайника и слабите болки в областта на ставата към месец юни 2021
година, липсата на данни за трайни психически увреждания, отчитайки обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – месец ноември 2020 година, наложилите се морални норми в
обществото, съдът приема, че заместващото обезщетение на Г. Ц. М. за преживените от него
болки и страдания вследствие на пътнотранспортното произшествие е в размер на 15 000
лева. При определяне на обезщетението са съобразени обстоятелството, че при настъпване
на инцидента пострадалият неминуемо е изживял силен стрес, отражението на
пътнотранспортното произшествие върху неговия начин на живот при проведеното лечение.
Не са налице предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-
висок или по-нисък размер от посочения. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се определя според спецификата на всеки конкретен случай.
Доводите на процесуалния представител на Г. Ц. М. са неоснователни. В исковата молба не
са наведени твърдения преди пътнотранспортното произшествие пострадалият да е бил
активен състезател и вследствие получената травма да е прекратена неговата спортна
кариера. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съставът на Окръжен
съд Ловеч е обсъдил поотделно и в съвкупност всички релевантни факти. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай
11
обективно съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото вземане предвид на
отсъдените обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане
на доводи за противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип за
справедливост.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че претенцията за имуществени
вреди е доказана в размер на 42.20 лева – от приетия по делото фискален бон се установява
заплащане на лекарства – разходи във връзка с причинените травматични увреждания на Г.
Ц. М.. Във въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
застраховане“ АД не са изложени конкретни оплаквания за присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
От показанията на свидетеля Х. И. Й. се установява, че към момента на
инцидента Г. Ц. М. е пътувал на предната дясна седалка на лек автомобил „БМВ“, с ДК №
ОВ 69 **** с поставен предпазен колан.
В писменото заключение на д-р А. В. Й. е отразено, че няма остатъчни следи от
поставяне на предпазен колан с оглед датата на произшествието – 5.11.2020 година, и
вероятно пострадалият е бил с по-плътни дрехи. Предпазният колан защитава най-вече
гръдната кухина от травма. Поставеният предпазен колан не предпазва тазобедрените стави.
Според експерта д-р А. В. Й. и при поставен колан травмата е можело да настъпи. Касае се
за така наречената „бордна“ травма – тялото се придвижва към борда, таблото на колата,
получава се директен удар в коленната област на левия крак и натоварването пада в
тазобедрената става. В съдебно заседание пред първостепенния съд вещото лице д-р А. В. Й.
е изразил становище, че при липса на поставен предпазен колан пострадалият е щял да
излети през стъклото, нараняването е щяло да бъде много по-тежко.
От заключението на експерта инж. Н. С. К. е видно, че по делото няма данни за
техническа неизправност на лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 **** преди настъпване на
12
пътнотранспортното произшествие. Автомобилът е оборудван с предпазни инерционни
колани за всички седалки, с два еърбега (въздушни възглавници) за предните две места – във
волана пред водача и в арматурното табло за седящия пътник до него. За задните врати има
странични завеси/щори, предпазващи пътниците на задните седалки от страничен удар или
преобръщане на автомобила. Всички тези средства са се отворили след инцидента.
Пострадалият е стоял на предна дясна седалка в лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 ****.
Първият удар за лек автомобил „БМВ“ е с преден десен ъгъл в предната лява страна на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 ****. Този удар е сравнително
лек – двете моторни превозни средства се движат попътно, след удара лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ОВ 52 **** е продължил напред по първоначалното
си направление. Тялото на Г. Ц. М. е политнало напред, но е задържано от предпазния
колан. След това лек автомобил „БМВ“, с ДК № ОВ 69 **** се отклонил наляво и косо
пресякъл насрещната пътна лента, отивайки към тротоара, отделящ паркинга на автогарата
на гр. Троян от ул. „Димитър Икономов-Димитрика“. С предното ляво колело моторното
превозно средство се блъснало в бордюра, при което пострадалият политнал напред и
наляво (може би е ударил с глава вътрешното огледало за обратно виждане). След
преодоляване на денивелацията на бордюра автомобилът се качил на тротоара и се надигнал
надясно – тялото на Г. Ц. М. се наклонило към дясната страна – главата се е насочила към
предната колона, предната дясна врата. Автомобилът продължил движението си – ударил се
в бордюра, качил се на него и с предното дясно колело. При втория и най-тежък удар в
широколистното дърво, разположено на тротоара, с диаметър над 70-80 сантиметра, се е
получило плъзгане на тялото на Г. Ц. М. в седалката, достигане на левия му крак (коляно)
при вече намален обем на купето на автомобила в резултат на деформациите до мястото
между арматурното табло и барчето, където се е получила специфичната травма на крака,
описана в заключението на д-р А. В. Й. като излизане на главата на бедрото от леговището
на таза вследствие разкъсани връзки. Сработването на еърбеците и страничните завеси на
лек автомобил „БМВ“ сочат, че водачът и Г. Ц. М. са ползвали предпазни колани. При
неизползване на предпазен колан с оглед осъществените удари от лек автомобил „БМВ“
пострадалият е щял да получи значително по-тежки травми, дори да излети от автомобила,
което означава удар в дървото и летален изход. С оглед заключението на д-р А. В. Й. и от
техническа гледна точка инж. Н. С. К. прави извод, че пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание пред състава на Окръжен съд Ловеч вещото лице инж. Н. С.
К. заявява категорично, че при липса на поставен предпазен колан Г. Ц. М. е щял да излети
от моторното превозно средство и да се удари в дървото.
Въз основа на изложеното, настоящият състав смята, че не се установява при
условията на главно и пълно доказване Г. Ц. М. да е пътувал без поставен обезопасителен
колан и по този начин да е допринесъл за настъпването на увреждането, което е претърпял
при инцидента. Приложението на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е
недопустимо, когато приносът на увреденото лице не е установен при условията на пълно и
13
главно доказване, а е само предполагаем. Причинно-следствената връзка е обективен факт,
поради което прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите не е обусловено от субективното отношение на увредения към настъпването на
деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. С оглед на изложеното, съдът
намира, че доводите на представителя на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане” АД за наличие на съпричиняване от страна на Г. Ц. М. са неоснователни.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от Г. Ц. М. против „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан до размер на 15 000 лева. В останалата част – за разликата над 15 000
лева до 30 000 лева, искът е неоснователен и недоказан. Претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди – 42.20 лева, е изцяло основателна и доказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на Окръжен съд Ловеч е
правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби от
първоинстанционния съд, във въззивните жалби не са изтъкнати пороци, които да обуславят
неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се
потвърди. Съдът констатира, че в Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година
на Окръжен съд Ловеч е допусната очевидна фактическа грешка относно размера на
обезщетението за имуществени вреди (в мотивите на решението е прието, че се дължат 42.20
лева, а с диспозитива са присъдени 40.20 лева), която не рефлектира върху неговата
правилност.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските следва да останат
така, както са сторени; в полза на адвокат Д.Н. не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/30.08.2021 година по т. д. № 7/2021 година на
Окръжен съд Ловеч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15