№ 175
гр. Нова Загора, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20252220100541 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С. З. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **********, чрез
адв. Н. Р. от БАК, против "ЮтеКреднт България" ЕООД, ЕИК *********, с седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н „Оборище“, ул.“Черковна“ № 38, офис „, представлявано от
Р.Г.А., с правно основание чл.22, във вр. с.чл.11, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД и
цена на иска: 1 266,96 лв.
В исковата молба се твърди, че ищцата била страна по Договор за потребителски
кредит № L312836/02.01.2023г., подписан с ответното дружество. Съгласно него била
получила в заем от ответника сума в размер на 850,00лв. Параметрите на сключеният
договор били следните: Срок на кредита - 24 месеца, Размер на годишния лихвен процент -
20 %, Годишен процент на разходите (ГПР) - 52 %, Брой погасителни вноски - 24, По
договора била предвидена и такса за разглеждане в размер на 234,08 лв. По този начин
общата сума за връщане на кредита е формирана в размер на 1 266,96 лева. Съгласно
подписаният между страните договор “Таксата за разглеждане“ била включена в
Погасителния план към Договора и се изплащала на месечни вноски, заедно с вноските по
кредита. Освен това таксата се дължала дори и при предсрочно погасяване на Кредита от
потребителя и то в пълен размер, така и ако Договорът бъде прекратен предсрочно без
значение причината за неговото прекратяване.
Твърди се че, процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. ГПР бил посочен като процент в размер на 52 % и бил 5 пъти по-висок от
законната лихва и в него не била включена споменатата „такса за разглеждане“.
Кредиторът не включил и таксата по договора към ГПР, но тя била начислена към
всяка месечна вноска в погасителния план на договора. Твърди се заобикаляне на нормата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не били посочени годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че Договор за
потребителски кредит N° L312836 от 02.01.2023г., подписан с ответното дружество:
"ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
гр. София, п.к. 1505, р-н Оборище, ул. Черковна N° 38, ет. 1, офис 4 е недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Оспорва предявения иск по основание и размер. Счита същия за неоснователен. Не
оспорва факта че, между страните съществувал подписан Договор за потребителски
кредит № L312836/02.01.2023г., за сума в размер на 850,00лв., срок на кредита - 24 месеца,
Размер на годишния лихвен процент - 20 %, Годишен процент на разходите (ГПР) - 52 %,
Брой погасителни вноски – 24. Твърди че, процесният договор е прекратен поради
неплащане от страна на длъжницата на дължими вноски.
Твърди, че част от Договор за кредит № L312836 били и общите условия (в случая това
било Рамковото споразумение), което било подписано същия ден електронно (02.01.2023 г.)
и е изрично цитирано в Договора за кредит като обвързващо страните по него. Съгласно чл.
11. ал. 2 на ЗПК, общите условия били неразделна част от Договора за кредит. Оспорва
твърдението, че не било описали какво влиза в ГПР. Оспорваме, че таксата за разглеждане не
била включена в ГПР. Същата била посочена в Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити в част II „Описание на основните
характеристики на съответния кредит" в т. 6. Обща сума, която следвало да заплати
потребителя. Същата била посочена и в погасителния план към Договора и била включена в
ГПР.
Оспорва, че ГПР по кредита надхвърлял петкратния размер на законната лихва по чл.
19, ал. 4 на ЗПК. На самостоятелно основание, дори таксата за разглеждане по Договор за
кредит № L312836 да била нищожна, тази нейна нищожност не водела до нищожност на
договора за кредит, поради което искът (за нищожност на целия договор за кредит) следвало
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Моли, да бъде оставен без разглеждане като недопустим, респективно да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска.
Моли, да се отхвърлите претенцията на ищеца за разноски, тъй като чл. 38 от
ЗАдвокатурата не бил приложим. Счита претенцията за разноски за прекомерна.
Моли, да му се присъдят съдебни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 лева.
Предвид изложеното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Определение № 557/21.08.2025г., на основание чл.140 от ГПК, съдът е определил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение, съгласно процесния Договор за потребителски кредит №
L312836/02.01.2023г., както и съдържащите се в него условия по кредита: страни, размер на
дължимите месечни вноски и падежирането им, вкл. дължимата лихва и разноски по
кредита и т.н..
Събрани са писмени доказателства- Договор за кредит № L312836 от 02.01.2023 г. и
погасителен план; Рамково споразумение за потребителски кредити №
*********/02.1.2023г.; Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП.
В проведеното открито заседание по делото, страните не се явяват и не изпращат
представител. Депозирани са писмени становища за приключване на съдебното дирене и за
постановяване на решение по същество.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се категорично и не е спорно по делото обстоятелството, че страните по
него са били в договорни отношения. По силата на същите ответното дружество е
предоставило, осъществило деятелност, включена в предмета му на дейност, на ищеца
паричен кредит, а ищеца е действал, сключил е договора, именно като физическо лице.
Поради това се налага извода, че процесния договор е за потребителски кредит. Ето защо и
за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1
от същия, това е договор, въз основа на който кредитора предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Страни по него са потребителя и
кредитора - ал. 2. Следващите алинеи дават легална дефиниция на тези две понятия. Така,
съгл. ал. 3, потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
2
дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Цитираният нормативен акт съдържа редица изисквания- към начина на сключване на
такъв договор и неговото съдържание, някои от които са императивни. В рамките на това
изложение съда ще разгледа една конкретна такава, защото на нея именно ищеца основава
претенциите си. Съгласно т. 9 от чл. 11 ал. 1 от ЗПК, договора трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Видно от чл. 19 ал. 1, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, като лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгл. ал. 4, ГПР не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с
постановление на Министерски съвет на РБългария. Клауза в договор, с която се надвишава
този размер, е нищожна. Съгласно годишния лихвен бюлетин на БВБ, размерът на ОЛП а
2023г., когато е сключен процесния договор за кредит, е в размер на 1,42%, т.е. размерът на
въведеното в чл.19, ал.4 от ЗПК ограничение би бил в размер на 57,1 %. Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. т.7-12 и т. 20, договора
за потребителски кредит е недействителен.
В случая не може да се направи извод, че е недействителна клаузата в процесния
договор, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за разглеждане на
документите му. Макар и тя да е в значителен размер/234,08 лв./ и да представлява ползван
от кредитора способ за получаване на допълнителен доход, в конкретния случай не води до
заобикаляне на законовата забрана за прекомерно голям ГПР в договорите за потребителски
кредит. Съгласно представените по делото Договор и за кредит и Рамково споразумение,
годишният лихвен процент за целия период на кредита е 20 %, таксата за разглеждане е
234,08 лв., а ГПР е 52 %/стр.21 от делото/. Съгласно посочените чл.8.9 от ОУ/Рамково
споразумение/, „Първоначалният ГПР включва общите разходи по кредита, лихви, преки и
непреки разходи, такси и т.н….“. Т.е. кредиторът ясно е посочил каква е стойността на ГПР
за посочената кредитна експозиция и кои елементи го съставят, в.т.ч. и процесната „такса
разглеждане“/стр.28 от делото/. В тази връзка не може да бъде споделено ищцовото
твърдение, че таксата е включена в общия размер на кредита, доколкото в Част II,т.1 от
представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е посочен общият размер на кредита – 850,00 лв., а процесната
такса е включена в общата сума, която следва да се заплати, в т.ч. лихви, разходи и
т.н./стр.22 и стр.23 от делото/. Т.е. тя не представлява част от размера на отпуснатия кредит,
и макар настоящият състав да счита, че стойността й е значителна на фона размера на
отпуснатата главница, то таксата е в пределите на нормативно установените предели.
В този смисъл, условията по кредита, съдържащи се в Договора, Погасителния план и
Рамковото споразумение напълно кореспондират помежду си и следва доводите на
ответника в тази посока да бъдат кредитирани. Начислената лихва по кредита в размер на
182,88 лв. за целия период и таксата разглеждане в размер на 234,08 лв., сумарно водят до
формиране на ГПР в размер на 49,05 % за целия период на кредита, който е по-малко от
ограничението предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.
В този смисъл клаузата не е недействителна- нищожна, съгласно общите разпоредби на
облигационното ни право-чл. 26 от Закона за задълженията и договорите-като заобикаляща
закона /ЗПК/, така и на специалния закон- ЗПК, предвиждащ недействителност на клаузата
за ГПР, ако той надвишава пет пъти годишния лихвен процент. В случая с добавянето на
сумата за тази такса към дължимите главница и лихва, надвишението на ГПР не е повече от
пет пъти. Т. е., клаузата в процесния договор за ГПР не е недействителна.
Следователно предвид гореизложените подробни мотиви и с оглед всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, предявеният иск, се явява напълно неоснователен и
недоказан, поради което те следва изцяло да бъде отхвърлен, ведно със законните последици
от това.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.2 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на
350,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде установено между страните, че Договор за потребителски
кредит N° L312836 от 02.01.2023г., между С. З. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.
********** и "Юте Кредит"ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на
управление на дейността- ул."Черковна" №38, ет. 1, офис 4, е недействителен, на осн. чл. 22
във вр. с чл. 19 ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК.
ОСЪЖДА С. З. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. ********** да заплати на "Юте
Кредит"ЕООД с ЕИК *********, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, направените от последния
разноски-350,00 лв./ триста и петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4