О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….…./…………………..2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Христова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Дойчев
въззивно гр.д.
№ 2442 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД срещу решение №
3492/24.07.2018г. по гр.д. № 17459/2017г. по описа на ВРС, в частта, в която
„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на Д.Х.К. следните суми:
- 9 508, 56 лв. /девет хиляди петстотин и
осем лева и петдесет и шест ст./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропусната ползва от реализиране на брутно трудово
възнаграждение от престиране на труд за периода от
01.10.2013г. до 03.08.2014г. /вкл./, в резултат на проявено дискриминационно
действие от страна на работодателя при прекратяване на трудовия договор със
заповед № 24/27.03.2013г., установено с решение № 172/03.05.2016г. на Комисията
за защита от дискриминация и решение № 2556/16.12.2016г. по адм.
дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното
изплащане на задължението;
- 2 902, 91 лв. /две хиляди деветстотин и
два лева и деветдесет и една ст./, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху сумата от 9 508, 56 лв. за периода от
15.11.2014г. до 15.11.2017г. /вкл./;
- 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на проявено
дискриминационно действие от страна на работодателя при прекратяване на
трудовия договор със заповед № 24/27.03.2013г., установено с решение №
172/03.05.2016г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран
постоянен заседателен състав и решение № 2556/16.12.2016г. по адм. дело № 1589/2016г. на Административен съд – Варна,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 16.11.2017г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр.
Съдът с определение № 3006/21.11.2018г.
остави без движение исковата молба с указания на ищеца да конкретизира начина
на формиране на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на от 7000.00 лева. В разпореждането е посочено,
че ако сумата от 7000.00лева се претендира като обезщетение вследствие на двете
дискриминационни уволнения, то ищецът следва да посочи поотделно сумата, която
се претендира за всяко едно уволнение. С молба с вх.№ 35639/04.12.2018г. ищецът
уточнява, че се касае за един общ период, обхващащ периода от първото уволнение
със заповед № 24-3/14.06.2012г. до второто възстановяване на работа на
04.08.2014г. след отмяна на втората уволнителна заповед № 24/27.03.2013г.
ВОС намира, че исковата молба все още е
нередовна, по следните съображения:
В исковата молба ищецът твърди, че е бил
уволнен два пъти, както следва: със заповед № 24/-3/14.06.2012г и със заповед №
24/27.03.2013г, които са били отменени като незаконосъобразни като това
поведение на работодателя било признато за дискриминационно от КЗД и АС-Варна.
След първото уволнение ищецът посочва, включително в о.с.з., че е изпаднал в емоционално,
манийно състояние. Уволнението било отменено и ищецът
бил възстановен на работа на 07.02.2013г. Впоследствие, на 01.04.2013г. ищецът
бил отново уволнен със заповед № 24/27.03.2013г, като след това уволнение
изпаднал в подтиснато състояние. Уволнението било отново отменено, а ищецът бил
възстановен на работа и постъпил на работа на 04.08.2014г. Формулиран е общ петитум за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в общ размер от 7000.00лева.
Съдът, като взе предвид тези твърдения,
намира, че ищецът е предявил два отделни иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като последица от две отделни незаконосъобразни
уволнения. Първата искова претенция е за претърпени неимуществени вреди от
уволнението със заповед № 24/-3/14.06.2012г. (изпадане в емоционално, манийно състояние) за периода от 14.06.2012г. до
възстановяването му на работа на 07.02.2013г., а втората искова претенция е за
претърпени вреди от уволнението със заповед № 24/27.03.2013г (изпадане в
подтиснато състояние) за периода от 01.04.2013г. до възстановяването му на
работа на 04.08.2014г. Тоест касае се за два
отделни иска за обезщетение за претърпени различни по вид неимуществени вреди, породени от два отделни юридически
факта-незаконосъобразни дискриминационни уволнения, поради което ищецът следва
да уточни размера на всеки отделен иск в рамките на общо предявения размер от
7000.00 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл.
127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ДОПЪЛНИТЕЛНА
ВЪЗМОЖНОСТ
на ищеца Д.Х.К., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба, ведно с препис от същата за ответника, да отстрани допуснатите нередовности, като конкретизира начина на формиране на претендираното обезщетение в размер на 7000.00лв, както
следва:
Да посочи поотделно размера на двата иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от двете
незаконосъобразни уволнения, като ищецът следва да има предвид, че общият
размер на двете претенции следва да е в рамките на посочения от него общ размер
от 7000.00 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при
неотстраняване на констатираните нередовности,
свързани предявените искове за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ВОС ще обезсили решението на първоинстанционния съд в частта, в която се е произнесъл по
нередовните претенции за неимуществени вреди, респ. производството по делото –
прекратено в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: